Няколко човека вече ми сигнализираха за тази новина и реших да я публикувам, защото явно е интересно стечение на обстоятелствата за хората чели книгата на Раду Чинамар. За повечето читатели ще изглежда като новина, но истината е, че отне 13 години на бавноразвиващите се медии да съобщят нещо, което е известно от... 13 години, duh! Вече сме ви съобщавали за това „откритие“ в следговора на „Подземните Тайни на Румънския Сфинкс“. Ето и самата „новина“ и малко допълнения към нея в края:
Огромен подземен град с площ от 200 квадратни километра е открит под древната столица на тракийското племе даки – Сармизеджетуса (Западна Румъния).
Румънските археолози са успели със съвременна техника да определят разположението на 75 големи помещения, свързани помежду си с тунели и тайни коридори.
Археолозите предполагат, че там е имало древен град с инфраструктура, предназначена не само за отбрана, но и за живеене.
Смята се, че комплексът е бил изграден през първи век от н.е. или дори по-рано.
Сармизеджетуса е била главен военен, религиозен и политически център на независима Дакия, резиденция на дакийските царе, включително и на последния цар Дечебал.
Градът бил разрушен от римските войски по време на дакийските войни.
Самият цар на даките, чиято войска претърпяла поражение през 105 година от н. е. от римски легиони, се самоубил, а отсечената му глава и дясната му ръка били изпратени на император Траян.
Град Сармизеджетуса бил унищожен, а сегашната територия на Румъния била наречена провинция Дакия, където започнали да се заселват римски легионери и жители на римската империя.
Първата победа на император Траян над даките била в южната част на съвременна Румъния в района Адамклиси, което е отразено на барелефни колони, носещи името му.
При боевете са загинали пет хиляди легионери, както и няколко високопоставени военачалници, чиито гробове са запазени до днес. Даките, загинали при сраженията, били неколкократно повече от убитите легионери.
По време на управлението на режима на Чаушеску на мястото на сражението бил издигнат огромен монумент и е създаден етнографски музей.
Румънските археолози вече години наред работят над разкопките на древната дакийска столица, където са открити много артефакти, както и много златни украшения, които има вероятност да са принадлежали на самия Дечебал или на близкото му обкръжение.
През 1999 година Сармизеджетуса бе включена в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Сармизеджетуса, разположена на 1200 метра надморска височина, е била стратегически отбранителен комплекс.
Една от загадките на даките се състои в това, че за изчезването им няма останали писмени документи.
Възможно е в открития подземен град археолозите да успеят да открият някакви документи за историята на гордия и войнствен народ, предпочел гибелта пред варианта да се предаде на завоевателя, отбелязва ИТАР-ТАСС.
Както виждате медията постепенно, малко по малко започва да обявява неща, които до скоро се смятаха за табу. Множество фактори излизат наяве, които потвърждаватизследванията ни в следговора „Окултните войни на Балканите“ в книгата от страница 283 до 286. Ето и малък откъс оттам по въпроса, за тези, които още не са я чели:
„Това ни поведе и към друга следа. Разбрахме от Питър Муун за едно от местата, които е посетил по време на престоя си в Румъния – херметическото светилище на даките Сармизеджетуса.
През 1999 г., учени направили многоаспектно изследване на комплекса Сармизеджетуса, използвайки специално оборудване, с което засекли погребани стени и обекти. По този начин се видяло, че под Сармизеджетуса и други дакийски крепости в околността, има огромен и компактен военен и цивилен архитектурен комплекс, с множество ядра, който заема площ от 200 квадратни километра. Той е богат на злато и съдържа множество аспекти, които се датират отпреди дакийската цивилизация.
Плановете на този древен град, с големина колкото Букурещ, били събрани в папка и изпратени на Министерството на Културата, но институцията не е обявила нищо по случая.
Местните потвърдили пред Питър, че под Сармизеджетуса има много руини на цивилизации преди дакийската. Очевидно говорим за атлантски културни комплекси. Най-интересното е, че докато Румъния била под комунистическо управление, руснаците са дълбали около Сармизеджетуса и са стигнали до подземията й. Естествено, отнесли всичко намерено с хеликоптери. Това разбира се е повтарящ се мотив, защото повечето от вас са чували същата история за Перперикон, откъдето руснаци изнасят с черни хеликоптери огромни саркофази, пълни с незнайно какво. Очевидно става въпрос за подразделение на КГБ, подобно на „Департамент Нула“. Русия, наред с Китай, е много напред открай време в тези отношения и очевидно е събрала всичко възможно по-важно и достъпно от своите комунистически сателити.
Най-интересни са откритията, които направихме във връзка с топонимите обаче! Навярно повечето читатели са наясно, че някога това са били общи за всички траки земи. Народните носии на населението около Сармизеджетуса днес са на практика идентични с българските. Тогава падна и голямата бомба. Можете ли да познаете как се казва местността, в която се намира Сармизеджетуса? Казва се... Градище! Точно така – както се казва и върха, където е разположена гробницата на Бастет! Това прави директна окултна връзка между двете места, ако не чрез подземна тунелна система (която така или иначе е факт), то поне на енергийно ниво. Знаете, че древните не са давали случайни имена на своите владения и местности, а факта, че на практика имаме идентични топоними, говори много! Това обаче не е всичко. Планината, в която се намира Сармизеджетуса се казва... Оръжие! Както виждате, говорим за румънска територия, но имената са си останали български още от едно време. На база на горната връзка, това ни дава допълнителна езотерична следа, че това, което по същество се намира в гробницата на Бастет в Странджа е оръжие. Което е интересно, защото в светлината на „Документите Тера“, можем да раздробим името „Bastet“ на „BA-SSS-SHET“ (и много други подобни комбинации – следа, която ни бе подсказана от наш познат). Което ни препраща към различни извънземни взаимовръзки.
Отново, наред с румънската история, имахме различни синхроничности по време на направата на тази книга, свързани с Бастет и Сармизеджетуса. Името на Людмила Живкова се въртеше покрай нас по различни поводи. Дори по стечение на обстоятелствата се запознахме с един виртуозен италиански пианист, който като дете е посетил България по покана на Людмила във връзка с нейната инициатива „Знаме на Мира“. Макар той да не можеше да си спомни нищо конкретно за нея самата, факта ни показа, че тази енергия също тече около нас. Докато Питър Муун беше в България пък, заедно посетихме Свещарската могила и Демир Баба теке. Когато влязохме в информационния център да платим билетите си, окото ни бе привлечено от романизирана книга, която носи името „Градът на Вълците“. Тъй като по онова време бе изминал само месец от издаването на „Документите Тера“ (където основната тема е за извънземни от Сириус приличащи на вълци), заглавието веднага хвана вниманието ни. В книгата се говори за Залмоксис (който е елемент от нашето изследване и ще прочетете за него по-нататък) и други мистерии около комплекса Сборяново. В книгата обаче се споменаваше и имаше снимка на... Сармизеджетуса! Обстоятелствата разбира се бяха показателни, защото бяхме с Питър Муун, който идваше в България от Румъния, за да изследва тракийските мистерии, а ние попаднахме на книга, която свързва България със Сармизеджетуса под заглавие, което има пряко отношение с наше току-що приключило изследване, продължило почти 3 години! И макар в „Градът на Вълците“ да нямаше нищо друго, което да представлява особен интерес за нас, знакът бе повече от очевиден.
Това доведе до изследването на Сармизеджетуса, което пък доведе до горните разкрития относно топонимите и гробницата на Бастет. Още по-интересно става, когато ситуираме цялата тази картина в светлината на описаното от Раду за Бучеджи.
Нека погледнем фактите. Какъв е шанса, в две съседни държави да има две подобни съоръжения, които: да са под земята; да имат странни енергийни защити; и двете да съдържат холографска технология; и двете да са открити чрез сателити – в нашия случай чрез английското MI-6, в румънския – чрез Пентагона; отгоре на всичко има и тибетска връзка между двете истории, която засега няма да разкриваме, защото е свързана с втората книга на Раду. След всичко това, какъв е шанса, двата комплекса да не са свързани? Много малък. Лично ние смятаме, че намиращото се в Странджа е мини-версия на намиращото се в Бучеджи. А чуждите служби проявяват интерес към това (и американци, и руснаци са знаели за Странджа преди българите). (...)“Източник :http://parallelreality-bg.com/
Няма коментари:
Публикуване на коментар