Три лъва и Шишмановата песен 

бдят над старопрестолнината

Герб на Велико Търново Знаме на Велико Търново Огърлица на Велико Търново ГЕРБ, ЗНАМЕ, ОГЪРЛИЦА И ХИМН СА ЧЕТИРИТЕ ТЪРЖЕСТВЕНИ СИМВОЛА НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Най-ранен е химнът на старата столица – популярната Шишманова песен, прозвучала за първи път през 1965 г. Най-късно се появява кметската огърлица с герба, която е особено официален символ от 1998 г. ГЕРБЪТ НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО ИЗОБРАЗЯВА ТРИ ЛЪВА, ЕДИН НАД ДРУГ, върху полето на варяжки щит, увенчан със зидова корона. Това е записано в Правилника за символите, печата и отличията на Община Велико Търново. През периода 1974-1975 г. се провежда дискусия относно разработване на нов герб на старопрестолния град. Идеята е заимствана от новооткрити символни изображения на българските царе от Търновград, които историкът Петър Коледаров и хералдикът Христо Дерменджиев предлагат на вниманието на обществеността чрез поредица публикации в местни и национални печатни издания. Свидетелство за пряко и несъмнено използване на три лъва в средновековни изображения на българските царе се съхранява в Националната кралска библиотека в Мароко. Запазена е част от ръкопис от края на ХVІ в., който е препис от оригинал с автор арабски пътешественик, посетил България в края на ХІV в. Във фрагментарните му бележки за страните, които обхожда, се съдържат сведения за Търновград и рисунка на щит на царска стража с фигури на три лъва, разположени един над друг. Това изображение кореспондира с едно по-късно сведение в хроника на Вселенския църковен събор в Констанц (1414–1418), съставена от Улрих Рихентал. Хронистът описва гербове както на видни участници в събора, така и гости, между които и България. Друг известен документ – фототипно издание на ръкописния хералдически сборник на Конрад Грюненберг от 1483 г., който е производен от Рихенталовия с незначителни промени, се съхранява в Саксонската библиотека в Дрезден. Коледаров и Дерменджиев трансформират средновековните символни изображения и предлагат „независимо от окончателния вид, който би се възприел от нашата общественост” свой проект за герб. По искане на Градския общински народен съвет на Велико Търново Държавната комисия по скулптура при Комитета за изкуство и култура и Съюзът на българските художници възлагат на художника Григор Спиридонов да изработи идеен проект за отличителен знак на старопрестолния град. Разработени са два графични проекта - с познатото вече изображение на три лъва и с изображение на конник; общото между двата проекта е разполагането на фигурите в полето на варяжки щит, увенчан със зидова корона. В началото на 1975 г. чрез обнародването им във „Борба” и предоставянето на възможност за обсъждане общественици и специалисти изказват мнения и предложения в полза на проекта с трите лъва. Въпросът за герб на Велико Търново е поставен на дневен ред на заседание на Изпълнителното бюро на Общонародния комитет за развитие на В. Търново като исторически, културен и туристически град, проведено в София на 11 април 1975 г. С решение по Протокол N 3 Пенчо Кубадински, председател на Изпълнителното бюро, одобрява предложения проект на Григор Спиридонов и предоставя организирането на следващите действия на великотърновския Градски общински народен съвет. По този повод на 2 декември с.г. в редакционна статия от титулната си страница в. „Борба” оповестява официално утвърждаването на двата варианта на герба: графичен – с автор художника Григор Спиридонов, и пластичен – дело на скулптора Георги Чапкънов. Първият документален източник на местната управа, който съдържа данни за пряка употреба на новия отличителен знак, е Решение N 284 по Протокол N 13/25.12.1975 г. на ИК на ГОНС. Документът урежда прилагане и пропагандиране на герба чрез разнообразни форми и материали. Семантиката на лъва, който обичайно се свързва с власт, мъдрост и благородство, сила и храброст, се допълва от изпълнението на графичния вариант на общинския герб, композиран в два цвята - златно и пурпурно. В символиката на хералдическите цветове златото като „краля на металите” е израз на знатност, могъщество и богатство, а също така и християнските добродетели - вяра, справедливост, милосърдие и смирение. Пурпурното символизира благочестие, умереност, щедрост и върховно господство. ЗНАМЕТО За първи път в официален архивен документ на Общинския народен съвет се споменава употреба на знаме през 1988 г. по повод необходимостта от осъвременяване на статут за градски празник. Статутът предвижда „откриването на празника на Велико Търново да става с факелна щафета, лъчовете на която пренасят огъня от историческите места в града до Паметника на Асеневци, където се провежда тържествен митинг и се вдига флагът на В. Търново”. Установено е, че пурпурновиолетовият цвят е наложен като отличителен белег на града, без това да е ратифицирано в официални документи на местната управа и много преди решението й за възприемане употребата на общинско знаме. Обществените институции в старопрестолния град използват различни нюанси на пурпурновиолетовото за цветово оформление на рекламни и сувенирни материали – дипляни, покани, брошури, афиши и др. От 1969 г., когато за първи път влиза в „А” Републиканска футболна група, великотърновският футболен отбор „Етър” излиза на терена и с пурпурновиолетов екип. Великотърновското знаме е изработено от монолитен пурпурновиолетов плат с правоъгълна форма и съотношение на вертикала към хоризонтала 3:5. Градският герб е вписан в условен правоъгълник, чийто геометричен център съвпада с центъра на носещата половина на знамето, а неговият хоризонтал е перпендикулярен на дръжката или въжето. Знамето е постоянно издигнато при входа на административната сграда на общината (при празнични ритуали се извършва тържествено издигане), в залата за провеждане на сесии на Общинския съвет и в други представителни зали; по фасадите на жилищни сгради от централните градски улици „Иван Вазов, „Независимост”, „Васил Левски” и „Стефан Стамболов”. Временно се издига на всички сцени и места, където се провеждат мероприятия с общинско участие. Идеята за пурпурновиолетово знаме е възприета от облеклото на българските царе през ХІІ–ХІV в. Този цвят е ценен символ на високопоставеност от Античността и през Средновековието, тъй като се добива по изключително скъп метод. При избора на цвят за великотърновския флаг, идентично с избора на герб, наследствеността от античните и средните векове е използвана като управленски предпочитания, като ресурс за идентификация и легитимиране на Велико Търново. ОГЪРЛИЦАТА С ГЕРБА В ХРОНОЛОГИЧНО ОТНОШЕНИЕ е последният носител на символиката на В. Търново. През 1998 г. Управителният съвет на Национално сдружение на общините в Република България приема решение за изработване на такива огърлици по повод възстановено честване на Деня на българската община – 12 октомври. Огърлицата се носи при тържествени церемонии, срещи с представители на международни организации, тържествени сесии на ОбС, официални празници на България и празника на града, удостояване на лица с общински отличия и награди, което определя церемониалния й характер. Кметската огърлица се състои от 12 месингови медальона, които се систематизират в четири групи според формата и оцветяването им. Първата група включва осем медальона с правоъгълна форма, размери 17 х 64 мм, с надлъжно оребряване, без емайлирано покритие и изображения. Към втората група се отнасят два медальона, емайлирани в тъмночервено до кафяво, със златен кант, с правоъгълна форма с извити дъговидно срещуположни вертикали с размери 30 х 25 мм, с изображение на изправена лъвска фигура. В средата на огърлицата е разположен основният елемент – медальон с шестоъгълна форма, изображение на изправена лъвска фигура и релефен надпис с абревиатурата „НСОРБ”. Медальоните са свързани един за друг с помощта на метални верижки, образувани от три реда двойки халки. Най-голям е медальонът с герба на Велико Търново, направен от скулптора Станчо Ганев. Огърлицата е изработена по единен за всички общини образец, като се различава по медальона с изображение на съответния общински герб. ХИМНЪТ За първи път фанфарни сигнали по известната народна историческа песен „Цар Иван Шишман на Софийското поле” звучат на 6 юни 1965 г. при откриване на културен празник „Поглед към вековете”. Мелодията е специално аранжирана от проф. Георги Димитров, поетът Камен Зидаров съчинява ода „Възхвала на Търновград”, изпълнена от актьора Константин Кисимов. В следващите години химнът се превръща в знак за откриване на националния преглед. От 1985 г. ИК на Общинския народен съвет регламентира „фанфарните сигнали на Шишмановата песен” да поставят началото на възстановения през 1984 г. градски празник. Химнът се изпълнява при тържествени случаи с общинско значение и при откриване и закриване на мероприятия с общинско участие. Станислава БОТЕВА уредник в отдел „Нова и най-нова история” в Регионален исторически музей