Вартоломей І 

Днешното предложение  е от сайта "Строго секретно" и е ценно най - вече с биографичната информация за един от героите на Нашето Време .

***

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Вселенската патриаршия, масоните и Вартоломей (2)
05.2014

Ще продължим нашата тема за Вселенската патриаршия, Вартоломей І, масоните и тяхната роля в днешното православие.

Ще започнем с кратки биографични данни за Вартоломей І. Той е роден на 29 февруари 1040 г. в село Зейтинли, намиращо се на остров Гьокчеада (на гръцки Имврос), Турция, с името Димитриос Архондонис. Роден е като турски гражданин, но принадлежи към гръцкото етническо малцинство в Турция.

От 2 ноември 1991 г. Вартоломей І е 270-тият Вселенски патриарх на Константинопол и пръв сред равни (primus inter pares) между предстоятелите на православните църкви по света. Това определение е много важно, защото то е формулирано на вселенските църковни събори в раннохристиянската епоха, като на тях е утвърдено съборното начало в устройството и дейността на православните църкви, а Константинополския патриарх е определен "като пръв по чест и достойнство, но не и по власт". Неговото седалище е в Истанбул, древният Константинопол.

Своите първи стъпки в църковната кариера Архондонис прави в семинарията на остров Халки (Мраморно море), която завършва през 1961 г. След това е ръкоположен за дякон и е призован в редовете на турската армия, където служи две години. След казармата 23-годишният йеродякон продължава образованието си в Източния институт към Григорианския университет в Рим – най-важният и най-авторитетен университет на Римокатолическата църква, контролиран от йезуитите. Източният институт е създаден като факултет към Григорианския университет през втората половина на ХХ век. Негова основна задача е подготовката на кадри за мисионерска дейност на Ватикана в православния Изток. Немалък брой източноевропейци, араби и дори гърци, са обърнати в униати от випускниците на този институт.

Бъдещият патриарх Вартоломей защитава в Рим докторат в областта на църковното право, след това специализира в Икуменическия институт в Босей (Швейцария) и в Мюнхенския университет, които изиграват решаваща роля за формирането на неговите възгледи и убеждения. След дългогодишно обучение, стаж и защита на докторат той се завръща в родината си като убеден либерал и икуменист.

През 1972 г. новият патриарх Димитрий І назначава младия архимандрит за свой секретар и Вартоломей прави стремителна кариера във Фенер. Още през следващата 1973 г. той вече е един от титулярните архиереи, а през 1974 г. Вартоломей е избран за член на Синода на патриаршията и едновременно за председател на няколко синодални комисии: финансовата, каноническата, по междуправославните въпроси, по диалозите с монофизитите и с римокатолиците.

Той представлява Константинополската патриаршия на много междуправославни и междухристиянски конференции, член е на патриаршеската делегация при турското правителство в Анкара, съпровожда патриарх Димитрий І при всичките му пътувания зад граница в последните години на неговото патриаршество и накрая, още като митрополит, става член на Секретариата на Световния съвет на църквите.

Неговият успех в кариерата се дължи в много голяма степен на членството му в масонската "Велика лоша на Гърция", което е типично за вселенските патриарси след края на Първата световна война. Вартоломей е наследник и продължител на един масонско-икуменически клан, установен в Константинополската патриаршия от Мелетий Метаксакис (1921 – 1923 г.), и утвърден активно от неговите приемници. Този клан минава през приятелско-секретарска линия и е подкрепян задкулисно от Лондон и Вашингтон, чиито протежета се явяват Метаксакис и Атинагор І, като е свързан пряко с гръцките масони.

Основните цели в дейността на Вартоломей І са три:

1. Стремеж към активизиране на диалога с Римокатолическата църква и с протестантските църкви в контекста на новото геополитическо статукво в света след края на Студената война.
2. Задържане на контрола над гръцката диаспора по света (особено тази в САЩ и Канада, която е източник на големи доходи за патриаршията) и по възможност установяване на такъв над цялата православна диаспора.
3. Продължаване на стратегическия курс на сдържане на Руската църква, наследен от Студената война, и на париране на нейното влияние, но вече в границите на бившата Руска империя и на СССР.

За 23 години от дейността си Вартоломей І отбеляза голям напредък в диалога с римската Курия. Никога преди, в историята, отношенията между Рим и Константинопол не са били толкова добри, колкото са в момента, като перспективите са те да се задълбочат още повече.

В реализацията на своите цели Вартоломей ползва широк набор от инструменти и похвати. На първо място е усилването на "специалните отношения" със Съединените щати, които придобиха още по-голям импулс след 1989 г. Вашингтон е ключов партньор на патриаршията и гарант за нейното съществуване, в замяна на което тя съобразява изцяло своята политика с американските интереси в Източна Европа. Това партньорство е установено от патриарх Атинагор още в самото начало на Студената война, но Вартоломей го задълбочи сериозно в края на миналия век и му придаде открит, публичен характер. Вартоломей посещава Щатите почти всяка година. Именно той – Вартоломей, превърна дългите задокеански визити в стандартна практика, съчетана с бляскава помпозност. Така например, по време на пищната си визита в Америка през есента на 1997 г., Константинополският патриарх беше награден от Конгреса със златен медал – награда, с която в миналото са били удостоявани такива видни личности като Джордж Вашингтон и Уинстън Чърчил. Почитта и тържествеността, с която приемат патриарха църковни, обществени и държавни дейци в САЩ, му дават възможност да подчертава положението си на "лидер на православните от целия свят", както нерядко го наричат по време на срещите и приемите в Америка.

Фокусирането върху Щатите като главен приоритет във външно-църковната и политическата дейност на Вартоломей І има и друга причина – да бъде предотвратено отделянето от патриаршията на гръцката православна диаспора в САЩ, която е основен източник на доходи за Фенер.

Една от причините за този стремеж на Вартоломей е засилващата се съпротива на другите поместни православни църкви срещу неговия нарастващ авторитаризъм и мечтата му да се изживява като "източен папа". Тази съпротива се подклажда задкулисно и от турското правителство, което също се дразни от мегаломанските му амбиции. Израз на това е решението на Върховния касационен съд на Турция от 2007 г., с което той "отнема правото на православния Константинополски патриарх Вартоломей да ползва титлата Вселенски", с аргумента, че това нарушава турската конституция и заложения в нея принцип за равнопоставеност на малцинствата и религиите. Това решение беше взето въз основа на заведено съдебно дело от българския свещеник в Истанбул Константин Костов и от Божидар Чипов, член на българска православна църковна фондация, заради отлъчването от църквата на свещеника, от патриарх Вартоломей. За правителството на Ердоган това беше удобен повод да "натрие носа" на властния и амбициозен Вартоломей и да му покаже, че той не бива да надвишава своите лимитирани права на религиозен водач.

По отношение на Руската църква Вселенският патриарх следва установената от неговите предшественици политика на сдържане, съчетана с активност спрямо нововъзникналите православни църкви в постсъветското пространство. Целта е да бъде осуетено тяхното връщане в лоното на Руската църква и да бъдат използвани като инструменти срещу нея в борбата за надмощие в православния свят и в постсъветското геополитическо пространство.

Основен акцент тук Вартоломей поставя върху неканоничните и непризнати от Московската патриаршия Естонска православна църква, Украинска православна църква, и Грузинската и Арменската църкви. По отношение на първите две патриаршията в Истанбул проявява своите апетити още през 20-те години на миналия век, когато патриарсите Мелетий Метаксакис, Григорий VІ и Василий ІІІ ги признават, макар и в емигрантски условия, с което подкрепят естонския и украинския национализъм в съветската епоха. Вартоломей продължи тази политика при официалното си посещение в Естония през септември 2013 г., посветено на 95-ата годишнина от независимостта на страната и 90 години от автономността на православната църква там.

Ако погледнем реално нещата не можем да не признаем, че Вселенската патриаршия, с помощта на Великобритания и САЩ, успя да спечели голямата борба за надмощие с Руската църква в православния свят, през ХХ век. Именно този стратегически успех даде тласък за развитието и успехите на тази патриаршия, изключително на антикомунистическа и антируска основа. Вартоломей – добър дипломат и канонист (специалист по църковно право), към традиционната фанариотска дипломатическа школа е добавил и някои йезуитски похвати, които е усвоил на Запад, по време на своето обучение там. Това го прави труден противник, но същевременно доста гъвкав и комбинативен за договаряне и споразумяване по важните въпроси в нашия сложен и динамичен свят.