„Потъналият палат“.

„Потъналият палат“.

Йеребатан сарнъджъ
(на турски: Yerebatan Sarnıcı), или Цистерна на базиликата, е най-голямото и добре запазено покрито водохранилище за питейнa вода на Истанбул 
Тук се съхранявал резерв от питейна вода за в случай на засушаване или обсада на града. Водата по акведукти е доставяна от извори в Белградската гора, намираща се на 19 км северно. Именно фактът, че Константинопол в древността получавал и съхранявал запаси от питейна вода, го е направил толкова трудно превземаем.
Резервоарът е разположен в историческия център на града, в района Султанахмед срещу катедралата „Св. София “. Тъй като по-рано на това място се е намирала базилика, наричат „Цистерните“ също и „Цистерна на базиликата“. Това е едно великолепно творение на Древността, което се е запазило почти непокътнато до днес. То е построено от император Юстиниан I през 532 – 542 г. По онова време в Константинопол е имало около шестдесет цистерни.
Водохранилището е 140 м дълго, 70 м широко, има 336 колони, подредени в 12 редици по 28 колони, с височина 8 м. Разстоянието между колоните е 4,80 м. Голяма част от колоните са от по-стари постройки, направени са от един или максимум от два мраморни къса. 98 от колоните са с коринтски капители , а останалите са с капители в дорийски стил .
Цистерните побират 100 000 м3 вода. Разположени са на площ от 9 800 м2. Стените са дебели 4,80 м.
Това, което е построил Юстиниан е направено като са „взети размерите на Времето“ т.к. всички параметри на строежа са Времеви числа:
-140/70 са две седмици(14) на 1 седмица (7), умножени по 10.
- 336 колони (са 168 часа на седмица + 168 часа, т.е. 336 часа са 2 седмици, 14 дни.
- 12 редици (са като 12 месеца.)
- по 28 колони ( 28 дни е обиколката на Луната )
- разстоянието 4, 80 ( 48 часа, т.е. 2 денонощия)
- дебелината на стените 4,80 (също е като 2 денонощия)
За мен този резервоар за питейна вода е изграден по образа на Времето!
Но това е нормално за онези древни времена, когато римляните са черпели знания от цикличността на Времето и моделите на обществото са взети от моделите на Времето..
Пример за това са римските легиони (най-голямата бойна единица в древен Рим), които са наброявали от 3600 до 6000 бойци (3600 е Кръг х 10 , 6000 също е цикъл време х 100)
А всеки легион (по времето на Цезар) се състоял от 60 Центурии ( 1 Центурия била 1/60-та от легиона) , а във всяка Центурия се числели 60 бойци.
 По късно тази бойна единица станала 100 бойци, защото и самата дума – centum , означава „сто“. Така легиона станал 60 центурии х 100 души = 6000 души.
Но това е друга тема.
Просто исках да подчертая, че в древността моделите на управление на обществото, или архитектурата на даден градеж се основавал на Модела на Времето.
Нещо, което е било умишлено заличено (най-вече от Църквата)през следващите векове,за да се стигне до степен на тайнство в настоящето.