сряда, 27 май 2015 г.



          Съединението прави Силата !





                   Ако вярвате в Бог :
1 . Трябва да се съгласите с Божията воля !
                    А тя е : Цар на българите е Симеон II !
                    Ако вярвате на Васил Левски :
2 . Трябва да се съгласите с волята на Апостола !
                     А тя е : Чиста и Свята Република !
Точка 1. е противоположна на точка 2 .
Но само на пръв поглед .
Както Ин и Ян са противоположни , но и обединени,така
Цар - "назначен" от Бог - и Президент ,избран от Народа ,
са най - универсалното единство за държавно управление







                                                                       26 . 05 . 2015 г .
                                                                       12 .03 часа
                                                                        София 
 Древнобългарските богове на Сътворението - 
За Тракийския Конник на Древните Българи,                       превърнал се в Свети Георги 
                    на християнския свят!

автор: aliya




За духовността и Бога на първоначалните хора, древните българи малко се знае.

Древните българи, населявали земите ни от първоначалието на човечеството, десетки хиляди години преди да възникне днешната човешка цивилизация, са билиХората на Бога. 
Всички древни находки сочат неразривната връзка между древните ни предци и Бога, когото те са почитали в специални духовни ритуали, състоящи се от песни, танци, изгаряне на треви и др. Древнобългарското мистично знание се е загубило, но е останало закодирано в най-древния език на света, Българския, както и в българските традиции – песни, танци, носии, обичаи. 

Древните българи са наричали Ра / Ба Ра Бога Отец или още Първичният Бог, Непроявеният Бог, от който всичко започва. Постепенно той е станал Бог Ра или просто Бъра / Бра / Браман. Така се среща записан в българската Веда Словена, съставена от Древнобългарски химни, както и в създадената от Древните българи Рча Веда (Речена веда), записана по-късно на санскрит в далечна Индия с преселението на българите след Библейския потоп в Черно море през 5504 год. пр. хр. (
http://aliya.blog.bg/history/2013/11/26/bylgarskiiat-ezik-ezikyt-na-pyrvite-hora.1211243)

Бог Ра е Абсолютът, Бащата на всичко и всеки. Ето защо Древните българи са го наричали Ба със значение на Бащата, а по-късно и на Бог. Защото Древните българи са знаели, че те са децата на Бога и затова са наричали себе си Ора/Хора. Ората на Бог Ра - Убогите Българи. Ора е една от най/старите човешки думи и е българска! Тя се състои се от две думи: О (у, при) / Ра (Бога). Ората са У Бога, Убоги, Божии. Те са и Божият дъх „Хъ“, вдъхнат в тях при създаването на човешкото същество. (
http://aliya.blog.bg/history/2014/10/29/da-se-rodish-bylgarin.1308906

Според Древните българи, докато Бог Ра е непроявеният и вечният дух, то материята и светът, възникнал от нея, са проявлението на Бог Ра. Божият дух днес се нарича Спирит в много латински езици, което е още едно доказателство за тяхното възникване от българския език. Спирит има за корен думите СъБаРа т.е. С Бога Ра. Постепенно СБаРа-т е станало Спирит. Божият дух СБаРат / Спирит е волеизявил себе си с Божествената воля на сътворението и е създал материята МаРа, Божествената майка. Самата волеизява на Бог Ра Древните българи са нарекли КаРа / БаРаКаРа – Волята за действие на Бог Ра, която кара всички неща да се случат. В Индийските Веди Бракара е станала Богинята Пракарa / Пракрити, в Древен Египет се среща като името Карамама, а в антична Елада като Хера (Кера), жената на Бог Зевс (древнобългарският Бог ДавАз).
БРаКаРа е тази първична волева енергия на Съществуванието, която кара всичко да се случи - материята, светът, природата. От волята на Бога Ра КаРа е възникнала и думата карма (караме) като съдба и изчистване на последствията от нашите действия и избори, намправени при предишните ни прояви. Наименованието на намерената наскоро египетска фараонка Каромама е още едно от многобройните доказателства, че фараонските династии в Египет са основани от нашите деди Древните българи, разселили се по света след Библейския потоп в Черно море около 5500 год. преди хр. И Каромама, и Нефертити (Навартете) са древни българки с българската хубост, светлата кожа и светлите очи, каквито доказано вече са били и египетските фараони.
https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11377-древнобългарските-следи-в-северна-африка/

Бог Ра Отецът с волята си КаРа е създал Първичната материя, Майката на природата, която Древните са нарекли МаРа / Ма/ Майка / Мадара и др. 
От духа на Бога Ра, оплодил Майката Природа МаРа се ражда и човекът. Бог СебАзи или само Ази е Въплътеният в човешката душа Бог Ра, преродил се в хиляди 

човешки сърца. Публикувано изображение
Древните български мъдреци са почитали Женското начало на Съществуванието и са му отдавали дължимото - почит и любов.
Така например на МаРа е кръстена Баба Марата / Марта в поредицата от годишните месеци. От друга страна, самите годишни месеци са въведени за първи път от Древните българи в най-стария човешки календар Древнобългарският, от който са взаимствани всички известни календари. Баба МаРата е месецът на събуждане на природата за нов живот, за покълване на новата материя на семената и рожбите. 
По-късно Божествената майка Мара на първата човешка духовност Древнобългарската е намерила своето продължение в Християнството като Дева Мария, почитана и в Исляма. 

Характерно за Древнобългарската духовност е еднаквото преклонение и пред Бога Създател като Мъжкото начало в Сътворението, и към Женското начало на Майката носителка на материалния свят. Според древнобългарската духовност Бог Ра / Бра е създал Женското начало Богинята БраКара или просто Енергията на Бога Ра, която кара светът и материята да се появят. БраКара / Пра Кера е първоначалието на материята като енергия. 
По-късно разслоилите се от българите народи, като гърците, започват да я наричат Хера или Афродита / Прародита; индийците я наричат Пракрити, Първати, Девата, ДърГе (държащата земята Гея) и др. 

Бог Ра е мъжкото начало в древната българска духовност. Той е този, който дарява Светлината, Слънцето, деня и сезоните. Освен Ра българите са го наричали ДавАз, АзДавул и др. Наричали са го и просто Това или Тва със значение на Този, който Е! Самото показателно местоимение този е възникнало в днешния български език от ТоваАзи – Тоази, Този и винаги е означавало сочене към Бога в древното българско минало. Град Давос / Товаази в Швейцария носи името на Бог Товаази и е основан от наследниците на българите, римляните.
Много градове, земи и народи носят името на Бог Ра в себе си.
https://www.kaldata....евните-българи/
Освен Хората (Древните Българи от Ра създадени), на Ра е кръстен и римският богАРес (РаАз) със значение човек на Ра; египетският фараон Рамзес (РаМаАз),Роман, Рамана, Рада и други древни лични имена. Роман е дал и названието на Римската империя, а освен това Роман е и едно от названията на Слънцето, което също се е считало от Древните за Божи син. Светлината на Бог Ра Древните българи са наричали Лъ/Ла или БаЛа / Бал. Хората, които са носили Божията светлина Бал в душите си са БаЛъГаРите. А тяхната вечна и изконна планина, в която животът им се е зародил, също е била наречена БаЛКАн - Планината (кан) на Божествената светлина (Бал).
Основен глагол в българския език също е кръстен на Бог Ра - раждам (Ра Живот Дава).
В арабския език Бог все още се нарича древнобългарската дума Ра Ба / РаБ. Дори в далечните Великденски острови съществува древен народ, наследник на Древните българи, нарекъл себе си РаБаНий (Нашият Бог Ра).
Венера е Богинята на Божията истина на Бог Ра. По-късно Богинята остава известна като Богиня на Любовта, защото Божията истина е Любов. Венера - Древнобългарска Богиня, чието име означава:
- Ве/Ва - Божията истина, вера
- На /Не - на
- Ра - Богът Отец на Древните Българи, изобразяван с око преди десетки хиляди години, съгласно рисунките и скалните изображения в пещерите на Северозападна България.

Древнобългарската гробница в Амфиполис е гръцката гордост тези дни - и съвсем естествено! Древните гърци са древните българи.
Днешните гърци са деца на Древните Българи Гарите, ОРата на Бог Ра на Древните българи. Гараци е българско име, срещаме го и като Гераци и означава Земните хора (Ге) на Бог Ра. Българите са тези Гари още Балгари, хората на Бога Ра и Бога Слънце Ба Ален.
Елада и Елините, дедите на днешните гърци са Древните българи Алените, кръстили себе си на Бога Слънце на Древните българи Ба Ален! Ето защо слънцето е почитано в земите на Алените / Елините.
И така, както гърците са произлези от нас, така и латинският език е българският език, написан с латинска азбука, която поради несъвършенството си е променила българските гласни, и най-вече звука "Ъ", изначалната човешка гласна, която никой друг народ няма, защото никой народ не е толкова древен, колкото нашият. Самата дума Аполон е всъщност видоизменената от пришълците в Гърция, чужди на древния български език, дума АБаЛан, Бога Слънце Ален на Древните българи. Наричаме го още Бога с Колата, Колада / Коладев и сме основателите на първата човешка духовност и религиозни празници. На Бог Ба Ален а кръстен и град Созопол - СъАзъБал / Сазабал / Созопол.
Самата дума Полис е българската дума Балис / Балаз и е по името на Бога Слънце Ален (Ба Ален) на българите. Полис е място - съоръжение, селище, построено в специално разположение спрямо Слънцето в чест на Бога Слънце БалАз, известен още като тракийския бог Белис. Древните българи са строели своите селища в пълно съответствие с позицията на Слънцето, така, че то да благоприятства енергийното поле на региона.
Лъвът върху гробницата е ярко доказателство за българския й произход - всяко древнобългарско строителство е съпроводено с лъвски статуи.

Креатидите Публикувано изображение 

също са български божества - КъРаТиди (Женските божества, отвеждащи към Бога Абсолют на българите Ра; тида е указанието за посока - туда, тука, оттука)! Креатидите са отвеждали душата на умрелия оттука (тида) при Бог Ра.
А защо са счупени носовете на тези красиви женски статуи с характерната българска хубост, можете и сами да се досетите - тези носове с типично българските прави и малки носове, а не дългите гръцки носове на днешните гърци! - 
http://aliya.blog.bg/history/2014/10/04/.1255876

Каракачани са ОРата на Бог Ра Отец на Древните българи. Каракачани означава Към (Къ) Ра Бога Се Възкачваме (Качани). Да не забравяме, че Древните българи са строели своите каменни светилища в чест на Бог Ра на скалистите върхове на планините. 
http://www.bgnow.eu/news.php?newsid=33638&fb_action_ids=733692360083723&fb_action_types=og.comments&fb_source=other_multiline&action_object_map=%5B850925911647704%5D&action_type_map=%5B%22og.comments%22%5D&action_ref_map=%5B%5D
Хора на Бог Ра са и Аръмените, племе в Западна България, от което са се разслоили днешните румънци и арменци.

Още в най-дълбока древност Древнобългарските мъдреци са имали своята Божествена троица:
- Бог Ра Отецът
- Богинята МаРа, Майката на Материята и Природата
- Богът Син Същността на Човешките същества, наричан СебАз / Аз/ Яз. 


До днес бог син СебАзи тъне в мъгла от недомлъвки, неразбиране и откровено манипулиране на историческите факти. Гръцкото неразбиране на този най-древен български бог го преименува ту в Дионисий, ту в Бакхус; римляните и персите от своя страна го превръщат в Митра. И при едните, и при другите обаче Бог Себази е обвит с мистериите на древните български духовни ритуали, целящи свързването с него и останали неразбрани и до днес. Толкова неразбрани от съвременните хора, че ги наричат Мистерии – Орфийски, Тракийски, Митраически; за тях се носят легенди и небивалици, които още един път ни показват колко много сме се отделили от божествените си предци в разбирането си на Бога. 

Напоследък все по-активно започват да се явяват пред обществото различни тайни организации, като тамплиери и масони, които твърдят, че са носителите на древното духовно знание на човечеството. Най-старата масонска ложа е Египетската, според която нейното древно познание е на 6500 год. И е било скрито от древните египетски жреци, за да бъде предадено само на опредлени хора, готови да го получат. В България тази първоначална човешка мъдрост е много по-древна. Доказва го и Варненското злато, и находките край село Оходен, и пещерата Козарника. Древнобългарската духовност е в началото и на Египетската мъдрост на Египетските масони, и в началото на всички световни религии - хиндуизъм, будизъм, ислям, християнство. Не всички масони и ложи са носители на древни знания. Не могат да твърдят, че са носители на древното знание хора, които получават инициация в масонството в НАТОвска база, както за това наското призна Българската масонска ложа. Не могат да твърдят и тези, които са свели древните познания до няколко външни ритуала, символи и финансови натрупвания. Защото древните познания са Духовни и са принадлежали на нашите деди, Древните българи, просветлените мъдреци от зората на човечеството. За тях е забранено да се говори в официалната история, а знанието им за Бога и Неговото Мироздание е скрито в тайни организации. Самата дума масони означава зидари. Древните българи са били умели зидари, владеели са свещената геометрия, те са били първите, които са създали земеделието, животновъдството, металолеенето и другите занаяти. Те са хората, които са построили първите мегалити, пирамидите по света, те са създали първите династии на фараоните в Египет, на императорите в Китай. Те са създали Ведите в Индия, както и Веда Словена в България. Те са били Хората на Бога, Богарите, Убогите, създали най-древната човешка духовност. Това знание е скрито днес в ложи, тайни организации, задкулисие и политически маньоври. Като че ли Истината някой може да скрие! Свещените книги, скрижали, библиотеки, манастири и храмове на древните българи могат да бъдат изгорени и засекретени, истината обаче остава в българския език, първият човешки език. И в сърцата български.
Някъде по пътя на преселението на древните българи около света преди хилядолетия, връзката с Бога е прекъсната и изгубена така, както е описано и в Библията с падението на първите хора и изгонването им от рая на Земята, който Бог им е бил отредил.

Самата същност на Бога Себази е закодирана в името му, но тя може да бъде разкрита само от българи, защото само българският език разкрива значението, което древните българи са придавали на своя най-древен бог.
Етимология на названието на Бог Себази
Себази е всъщност Себе-Ази или казано с други думи Бог на Себето, на Аза, на вътрешната същност на човешкото същество.

Богът е наричан Ази от древните българи. Той е този, който е създал човека, и не само го е създал, но и живее в него като негова най-вътрешна същност, като душата му. Ето защо от най-дълбока доисторическа древност българинът нарича себе си аз (или яз, според диалекта), т.е. въплъщение Божие. Малкият човешкиаз е само вдъхната искра живот от Бога Ази и е показателно, че Ведите наричат тази душа с българската дума жива. -
http://aliya.blog.bg/history/2013/11/26/bylgarskiiat-ezik-ezikyt-na-pyrvite-hora.1211243
Тази най-древна религиозна мъдрост на древните българи намираме пренесена и днес в съвременните религии, включително и в християнството - Битие 1:27. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори.

Думата аз е една от най-старите български думи - знаем, че българите са били наричани от своите съседи Азковци, особено в региона на днешно Хасково или още Азково (градът на аз-ковците). Освен Азковци, българите са били наричани и БалАзги т.е. хората на БалАз, на Бога Аз. Постепенно, поради гръцкото влияние върху думата БалАзги, тя е обезвучена и преименувана в Пеласги.
Ази или Бог е думата, която е залегнала и в най-стария религиозен знак - свастиката. Свастика идва от санскритското суазти, или на български езиксъАзчи, с-Бога Ази, т.е. свастиката е била предмет талисман, който се е носел от човека като закрила от Бога. 
http://aliya.blog.bg...vastika.1257509

Освен Ази, названието на Бог Себази съдържа и думата Себе - странно съчетание на думи за днешния българин, за който себе и аз са две припокриващи се по значение думи. Не и за древният българин обаче, който е бил Божи човек, мистик и просветлен по силата на своето божествено създаване. За древния българин СеБее било всъщност съчетание от две основни думи - Съ и БъСъБъ или казано с други думи сБога. Древният българин не е смятал, че има своя отделна от Бога същност, свое себе. Той е смятал себе си за неразделен от Бога и Божията воля! От друга страна Ба е не само Бог, но и Отец на Древните българи. Древните българи са били хора неподправени, прями и при тях езикът не е бил така умело усъвършенстван в леенето на потоци от думи. Древният българин е бил човек интуитивен, човек на сърцето, а не толкова на ума и изфабрикуваните от ума думи. Защото човешкият език е продукт на човешкия ум. За древния българин не думите са имали значение, а непосредствената реалност, с която, забележете, той се е чувствал неразривно цяло. Ето защо древният българин е използвал кратки думи-срички, разкриващи много. И една от първите му думи е била тази за Бог, неговия Създател - Бъ е думата за Бог, а още и за баща. Самата дума баща е всъщност бъ-аз-та, т.е. От Бога Аз даден ми Татко, ако трябва да го ‚преведем“ на съвремен език. Постепенно базта се е превърнало в баща, а човек все повече е забравял връзката си с БогАз. Древните обаче са знаели кой е небесният им отец.

И днес близкоизточните народи, произлезли от древните българи скитите (
http://aliya.blog.bg/history/2014/04/22/velikanite-i-bylgarskite-kamenni-zidove.1259071), използват думата Ба, Аба за баща; както и западноевропейските и славянските народи използват Па/папа (от Ба) за баща – и двете думи са произлезли всъщност от древнобългарското Бъ/Ба наименование на Бога.
За да обобщим: наименованието на древнобългарския бог Себази означава всъщност - С БогаАзи, който е най-вътрешната същност на човешкото същество, душата, разпалена от Бога. Древният българин не е имал свое себе различно от това на Бога, нито свое аз, различно от Божието Аз.
И това е най-голямата и най-упорито скриваната с векове и хилядолетия тайна на древните българи, първата човешка цивилизация на земята: те са били хората с божествена същност, хората без его. Да си без его означава да си божествен, да нямаш друга същност освен Бога и да нямаш друга воля освен Божествената! Да не възприемаш себе си като отделен от Бога, а само като негово временно проявление тук на Земята. 
И тази своя Вътрешна същност на Бога Себази те са боготворели, принасяли са й вино, палели са й билки, танцували са танци в нейна чест. Дотогава, докато я усетят да се раздвижи в тях като събуждаща се от дълбок сън змия.
Ето защо на плочката от светилището в Белънташ, Бог Себази е изобразен със змии в ръцете си; ето защо и древнобългарските тракийски жреци са извършвали своите мистериозни ритуали, мятайки змии и държейки в ръцете си жреческия жезълтираз / ДарАз, дар от Бога Ази. Не случайно и този ДарАз жезъл винаги е завършвал с шишарка
 на върха си, олицетворение на човешката епифиза -третото око, единствено способно да зърне света на Нематериалното и Духовното!
Днес духовните ръководители на световното християнство също носят в ръцете си този древнобългарски ДарАз, жречески жезъл, още едно доказателство за общия произход на всички човешки религии от древнобългарската духовност. 


Публикувано изображение

Постепенно Бог Себази е наричан само Ази/Язи (според диалекта) или Язата, както го срещаме в Зороастризма. Бог Язата на езика Авестан е наричан още и Мика на староперсийски език. Мика е старинно лично българско име, означаващо мен, аз. От Мика Бог Ази се превръща в Митра, където го срещаме в по-късни епохи и у нас.

Змията в ръцете на Бог СебАзи е древнобългарски символ на Жизнената енергия на човека и връзката му с Бога! Змията е един от най-старите символи на Божествената мъдрост на Земята. Ето защо египетските фараони носят като белег на своята духовна жреческа власт и символът на змията на главите си. Заедно със скриването на истината за Бог СебАзи и силата на човешката душа, познала Бога, започва и сатанизирането на змията като изкусителка.

В древните епоси на древните българи змията е символът на жизнената енергия в тялото на човека, която днес се е запазила в Йога като термина Кундалини. Кундалини е всъщност българската дума Кандило - светилникът, който разпалва огъня на Човешкото себепознание и реализиране на Бога Ази. Когато човешката жизнена енергия се отправи нагоре, следвайки пътя на чакрите (чакръците / колелата на завихряне на човешката енергия) по посока към небето / към главата на човека, то такъв човек е станал божествен и е придобил висшата интелигентност и мъдростта на Бога СебАзи.
Тази жизнена или още наричана сексуалната енергия на човека е основната му енергия, която го довежда в живота, поддържа го жив, а също е и пътят му за свързване със Създателя му - Бог.
Тази енергия е дар от Бога, но освен това е с формата на навита спяща змия и древните ни предци са го знаели. Когато се развива тази енергия тя се издига нагоре в човешкото тяло като духовната енергия на осъзнатостта. Именно развитата жизнена енергия на човека го извисява до връзката му с Бога, неговия създател.

Древните българи са имали дълбоко и проникновено разбиране за Бога - за разлика от нашите съвременници. Целият живот на предците ни е бил ориентиран спрямо почитането на Бога и търсенето на връзка и единение с неговото всепроникващо присъствие. Древните са имали ясно чувство на осъзнатост за божествения си произход и за Твореца си. Ето защо за тях човешката жизнена енергия е била връзката им с Бога, а змията е била символът на тази Божествено-човешка връзка.
Древните българи са знаели това и са изобразявали основния си Бог СебАзи (Върховното Аз - Себе-Аз) със символа на змията.


За явяването на Бог СебАзи / Явилия се (Ява) в човешката душа, за да й даде сили и могъщество, се говори в древнобългарската легенда за Херкулес. Херкулес е видоизмененото гръцко произношение на Древнобългарския герой КараКолАз (Този, който кара колата). КараКолаз е всъщност едно от имената на Бога Слънце на Българите, които са смятали, че Слънцето всяка година подкарва по небето Колата с впрегнати в нея 4-те коня на сезоните. 
https://www.kaldata....-произход-на-к/ 
Ето защо Караколаз е бил наричан и Колада / Коледа. Според легендата за Караколаз (Херкулас), той е син на Могъщия Бог Отец Зевс (Гръцкото произношение на ДавАз / АзДавал - още едно от наименованията на Бога Ра на Древните българи, който е дал светлината на света). Загубил могъщата си сила вследствие на вероломство, Караколаз е трябвало отново да намери могъществото на своята душа, като се оповава на Бога на Вътрешната светлина СебАзи, наричан и Митра в персийската религиозна традиция, произлязла от българската духовност. Митра е също българско име, означаващо Ми (аз) дадено ми от Бога Ра (ОтРа). До днес в Историческия музей на Враца се пази статуя на Караколаз / Херкулаз от началото на нашата ера, на която ясно се вижда как Бог Митра/СебАзи на Човешката душа помага на Караколаз да се изправи и да намери силата си. Тази статуя изобразява Бог Митра / СебАзи хванал Караколаз през кръста и явяващ се като негово второ аз, душата му. За съжаление в интернет пространството тази статуя е скрита и на практика не съществува - можете да я видите само, ако посетите сами музея! - 
http://vratsamuseum.ovo.bg/virtualen_musei/RIM/index.html
С почитанието на Бог СебАзи / Митра / КараКолАз е свързана и статуята на така наречения Мадарски конник, както и многобройните изображения на Тракийски конници по цялата ни земя. 

Публикувано изображение 

Конникът е отново олицетворение на Бог СебАзи и човека, познал Неговата сила в себе си. Ето защо конникът е изобразяван като победител в батални или ловни сцени. Такъв човек, познал себе си, е бил считан не само за носител на Божия светлина, но и за дар от Богинята Майка МаДара, защото този човек е одухотворил материята / тялото си с Божията светлина на СебАзи / Бал / Ява / Митра.
Не случайно думата ГеРой или нейния латински вариант Херо означава именно Древен Българин - Гаро ; ХаРо е и наименованието на Древните българи (Хората). -
http://aliya.blog.bg/history/2014/05/14/proizhod-na-nazvaniiata-bylgari-i-ariici.1264947
От почитанието към Тракийския конник като олицетворение на Бога на Душата СебАзи се ражда и думата Герой, както и личното име Ге(о)рго/и. Герго, Герги, Георги са все имена на Героя на Древните българи - Конникът с Копието в ръка, Човекът с Душа, Победител над Змея Сатана на човешките умствени заблуди и илюзии.

 Публикувано изображение


Почитанието на Георги, 
Древнобългарския конник герой е разпространено по целия свят още преди християнството. Така например дори в далечна Корея има строени древни гробници - подземни храмове в чест на този Древнобългарски герой. В Северна Корея Юнеско включва в своя списък на историческите паметници през 2004 год. гробниците на Когурийо (известни в миналото като Горгиево !!!) - http://aliya.blog.bg/history/2014/05/07/drevni-bylgarski-tradicii-v-dneshen-kitai-narodyt-dong.1262886
Много често Древнобългарският конник е изобразяван с ръка, свита в характерната и за днешното християнство позиция на благославяне на пръстите (с докосващи се палец и безименник), която е била символът на човека на Бог СебАзи, познал своята душа. Публикувано изображение
В Кипър е намерен амулет, съдържащ древни надписи, в които ясно личи връзката между Еврейския Бог Я(х)ве и Българския Бог Отец Ра и Неговия Син Бог СебАзи, наричан още БаАл(ен), Богът на Светлината и Човешката душа на Българите. Върху този амулет е записано: "Яве е носителят на тайното име, в неговия олтар е скрит Лъвът на Ра". Публикувано изображениеТози надпис се среща и в редица древни папируси, съдържащи заклинания и наричания. Той е още едно доказателство за това, че всички днешни световни религии водят началото си от една религия - Древнобългарската духовност.
Я(х)ве е българска дума и означава Явилият се. Тази дума е едно от имената на Бога СебАзи, Богът на Човешката Душа и Светлината, наричан още Бог БаАл (ен) / Бога Слънце. Древните мъдреци са смятали, че Бог СебАзи се Явява в сърцата на тези просветлени човешки същества, които са готови да се измъкнат от илюзиите на света и да потърсят реалността вътре в себе си, в душата си. Такива просветлени същества се изправят като истински Лъвове на Бога Ра Отец на Всички и Всичко според Древните българи - един ОрПей, за Бога Ра пеещ, единСпартак (С БаРа-так, Божи човек), и много други знайни и незнайни древни българи.
Такъв просветлен човек е бил и Мойсей / Муса. Името на Мойсей е всъщност Му (ъ)са и също е древнобългарско. Муса - Мозес (английският му вариант) / Мойсей означава МаАз/а - човекът на Богинята Майка Ма на Древните българи. На Богинята Ма са кръстени и Мизи - Мазите, Хората (Азите) на Ма. Град Мездра в Северозападна България е един много древен град, който също означава МаАзДара-Мъздара - Мъздра. Град дарен от Ма на Азите, Българите.
Такъв просветлен Божи син е бил и Исус. Не случайно Исус е бил ритуално убит от фарисеите юди, като е бил разпънат върху кръст, символ на Бога Слънце Бал на Древните българи. Кръстът и свастиката са символи на Бога Слънце Бал, едно от имената на Бога СебАзи, Бога на Човешката душа и Божествената светлина в нея. Юдите не са могли да простят на Исус, че е проповядвал за силата на Божието царство вътре в човешката душа и е разкривал дълго пазената от човечеството тайна за Бога на Древните българи СебАзи.
Такъв просветлен човек е бил и Мохамед, който нарича Бога на Себепознанието Алла(х) / АлЛа (Светлината Ла на Бога СебАзи на Древните българи). Мохамед също е бил тровен от юдите за смелостта си да твърди, че човек може да познае Бога с душата си.
Много исторически и християнски документи свидетелстват за пословичната вражда на юдите към Бога Бал на Божествената светлина. След заселването на последователите на Мойсей в земите на Канааните (Балканджиите), наследници на Древните българи и почитатели на Бал, юдите в разрез с тогавашните порядки, са подлагали на пълно унищожение поклонниците на Бал - избивали са не само мъжете, но и жените и децата им, а до техните богатства, дори злато и сребро, не са се докосвали. Това е било в разрез с тогавашните начини за водене на война и отношение към пленниците. Това е и първият в човешката история случай на геноцид - целенасочено масово изтребление на даден народ. Юдите явно са се страхували от хората на Бал (Балхората / Балгарите), тъй като са били наясно с техния божествен произход и магични сили. И до днес тази вражда е жива и се води по отношение на Палестинците (БалАзгите), на Язидите в днешен Ирак, на Индианците в Америка. 
http://aliya.blog.bg...ata-na.1322051;http://aliya.blog.bg...-iazidi.1289751

Неотдавна разсекретиха и преведоха на английски език древни документи от епохата на Ранния палеолит. Тези документи са предавани от ръка на ръка между японските династии. В тях се говори, че първите японски императори са дошли отвън на острова. Те са били хората на тайното, Божественото познание и са владеели свещената геометрия.
Това тайно познание е донесено от хората Азия - древно племе, живяло преди 10 000 години.
Това древно племе е всъщност племето на хората на Бога Аз
и, Бога на Вътрешната същност на древните българи. На древното българско племе Азия е кръстена и цяла Азия - континента на древнобългарската духовност, пренесена от българските земи из цяла Азия.
Името на държавата Белиз на Американския континент също е древнобългарско и е посветено на Бога Слънце на Древните българи Балаз - БаАлАз със значение Бога на светлинната същност (Ал Аз).

Публикувано изображение
 Тази снимка от 19 век не е на американски индианци с тяхното типи, а е на коренното население на Скандинавия, наричащо себе си Сами. Сами е име, свързано с Бог Сам / Единствен на Древните българи. Те са наричали Бога СебАзи СамБог, защото той е бил Богът на човешката душа. Човек се е свързвал с него, когато е оставал сам, в уединение и медитация.
На Бог Сам СебАзи е кръстено и племето Сами, както и древноиндийската философия Самкия, заимствана от Древните българи. На Бог Сам е кръстена и столицата на Сирия Дамаск, наричана още Шам/Сам. Бал Сам(ин) е името на Бог, почитан и в земите на днешна Сирия в древността.
На Бог СебАзи са кръстени и няколко северноамерикански индиански племена: АнасъАзите, Ацтеките / Азтеките и др. 



Турция днес някога е била земя на българите. Племето Назили, Древнобългарското племе на НАз-илите, на Азковците, е основало първата цивилизация на тези земи. И е оставили многобройни доказателства - през Гьобекли тепе, гигантските глави на планината Нимрод, до подземните каменни градове. 


Публикувано изображениеПубликувано изображение

Древнобългарската първа човешка цивилизация, Каменната, разпространила се по цялото земно кълбо заедно с преселението на българите, е била цивилизация на просветлени мъдреци, владеещи психическа и магическа мощ. Неразбираема за съвременния човек мощ. Едно от многобройните доказателства за силно развитата духовност на Древните българи са и многобройните наричания, магически заклинания и ритуали за предпазване от уроки и от беди, разпространени буквално по цялото земно кълбо. Тази магическа мощ на българите не се е дължала просто на тяхната вяра в Бога, а на знанието им за Бога и неразривната им връзка с Него. Древните българи са смятали себе си за Божии деца и не са притежавали егото на отделната идентичност на човешкото същество. За разлика от древното ни минало, за съвременния човек единствената мощ и власт принадлежат на тълпата, на така нареченото общество, на политическата и финансова власт. А индивидуалното човешко същество е пренебрегнато и подтиснато, и се държи в голям страх. Защото съвременният човек е забравил своята истинска същност. За разлика то Древните българи, нашите деди, които са знаели, че човешката душа е част Бога Отец. И са обожествявали човешката душа като Бога Син - Бог СебеАзи / Себази, Богът на Великата същност.

Древните българи са създали Златната цивилизация на човечеството отпреди падението на човека. Много древни свещени книги ни споменават за този Златен век. 
Така например в Хиндуизма, който е пряк наследник на Древнобългарската духовност (
http://aliya.blog.bg/history/2014/02/25/drevniiat-bylgarski-narod-osnovopolojnikyt-na-vedite-aiurved.1242351), се говори за Златната епоха на човечеството Сатва / Сатя юга. Тази епоха се е случила по времето на най-близкото стоене на нашата Слънчева система до галактическото слънце, което древните българи са наричали Сумеро – приблизително преди около 12-13000 години. Древните българи са били неимоверни астролози, но голяма част от знанието им днес е загубено за поколенията, поради неразбирането му. По време на Сатва юга човечеството е било в своя апогей на цивилизация на просветлението и единението с Природата и Съществуванието. И до днес останалите свидетелства на онова магично древно знание ни изумяват със съвършенството си – мегалитите, долмените, менахирите по нашите земи и по цялата земя; пирамидите – храмове на Бога; подземните Божии храмове, които днес нашите траколози неправилно наричат гробници, макар и кости никога така и да не се намериха. Самото наименование на тази епоха като Сатва е българско – СъТова, с Божественото. Дедите ни много пъти са наименовали Бога просто Това, защото са знаели, че Той не може да бъде описан, нито с думи обхванат. 
Древната цивилизация на първите хора е това, което днес привлича най-много вниманието на човечеството. Прогнозите за световната икономика са, че най-печеливши към 2020 год. ще са историческият и духовният туризъм!
А ние тук в България сме родоначалници и на двете - и на историята, и на духовността човешка.
В същото време - други народи, които са просто по-късните завоеватели на нашето историческо наследство и духовни учения, се кичат със слава, която просто не им принадлежи.
Реално погледнато туристическата слава на Турция е от нашите древни скални поселища; славата на Египет е в неговата древност, т.е. в нашите мегалитни паметници и пирамиди; славата на Индия е в нейната духовност и йога, аюрведа, които са древнобългарски; славата на Китай е в неговото велико минало и акупунктура, Тай Чи (или на български Дай Си / Си е Първичната сила), билколечение и Лао Дзъ, които също са древнобългарски; и така, докато обиколиш земното кълбо.
Да смаят света никога не е било желание на древните българи. Въпреки, че според запазените легенди и летописи по цялата земя българите са били наричани богове, полубогове, хората на светлината, анунаки, виракоча, кукулкан и така нат. Те са били обожествявани от местните племена заради своите магически умения и божествено познание, както и за съвършените си умения в бита, мореплаването, строителството. Българите всъщност са били обикновени, природни и естествени хора, далеч от тщеславието. Ето защо и до днес българинът е запазил своята скромност и простота - и никога не е претендирал за чуждото, не е завоювал, не е тероризирал. В цялата ни история няма нито една завоевателна война, дори точно обратното - били сме завоювани и методично унищожавани в последните 2 хилядолетия. И въпреки всичко не сме загубили човешката си сърдечност и доброта, естествеността си и умението си да празнуваме и да живеем живота си в цялото му разнообразие и радост.

В своя Златен век преди хиляди години сме дарили света с тази своя естествена човешка мъдрост и навсякъде, където кракът ни е стъпвал, сме носили Божествената светлина на Висшето Познание.

Днес за тази славна епоха и за древното величие на човечеството никой не говори – освен в Хиндуизма. В новата религия на Медиите/Политика се славословят единствено някакви страховити извънземни, плод на човешкото болно въображение, сковано от страх. А миналото на човечеството е представяно като маймуноподобно, кръвожадно и низко в обсебеността си от телесното, без дори и намек за някакъв дух или душа в човека. За всеки случай всички исторически находки и артефакти са подложени на специално унищожение от тайни служби, бунтовници и джихадисти. ( 
http://aliya.blog.bg/novini/2014/03/14/globalistite-kradci-na-svetovnata-istoriia.1247767 ) Библията ни учи, че Бог е изгонил Адам и Ева от Божествения рай, заради първородния им грях да се изкушат от Сатаната. За мен човешкото падение-изпадане от Рая е човешко дело, не Божие. В своето постепенно изпадане в неосъзнаване на Бога човек сам се е отделил от Божествената си същност. (http://aliya.blog.bg/drugi/2013/02/26/koi-e-satanata.1058365)
Резултатите от това отделяне всички днес виждаме. Когато човешкото същество не се познава, не познава своята душа от Бога, то е като дърво без корени, като отбрулено листо, подмятано от бурите. Такъв човек всеки може да излъже, изманипулира, експлоатира, да унищожи окончателно, като го превърне в трахсхуманен унисекс робот с чип за управление вместо глава, в бурмичка в чужда машина. 

Яве, СебАзи, Митра, БаАлен, Балаз са все древнобългарски имена на Бога на Човешката душа, което показва колко много Българинът е уважавал и почитал себе си, своето вътрешно същество, душата си. -
http://aliya.blog.bg/drugi/2011/06/07/ima-li-chovek-dusha.761515

И не е ли време и ние, днешните българи, като един истински Херкулас / КараКолАз да се изправим отново и да върнем могъществото на душите си, на СебеАза 



неделя, 24 май 2015 г.

Цар Петър Първи успява да присвои за държавата си името “Русия”

Що за език е руският?

Росен Янков


Три факта усилено и целенасочено се укриват от руските езиковеди като шила в торба.
1. До XVII век никой по света не възприема езика на Московията като руски. Наричат го език на московитите, московитски.
2. Руски език дотогава са наричали само и единствено украинския език.
3. Езикът на Московията не се е признавал от европейските учени за славянски, а е бил отнасян към угро-финските говори.
Днес, разбира се, вече не е така. Заради имперските си интереси и с цел завоюването на славянски земи Русия оказва огромен натиск върху своите езиковеди. Поставя им задачата да придадат на руския език “славянски статут”. Ако на запад от Русия живееха германски племена, заповедта би била руският да стане част от германското езиково семейство.
Тези реформи започват от Михаил Ломоносов и подсилват слабите славянски черти на руския език. Но и в средата на XIX в. полският лингвист Йежи Лешчински пише:
“Езикът на прусаците с много повече основания може да се смята за славянски от великоруския език, който има много по-малко общо с полския и с другите славянски езици от пруския.”
Русия започва официално да се нарича така при цар Петър I (от 21 октомври 1721 г.). За него името “Московия” е било мракобесно. Петър I не само бръснел насила брадите на руснаците, но
забранил на жените
в Московията да носят
чадри (фереджета) Забранил и харемите (“тереми”, в които жените са държани под ключ). При пътуванията в Европа Петър I настоявал картографите да изписват на картите си името на царството му не Московия или Московития, както дотогава, а Русия.
Стратегията на Петър I е била да “изсече прозорец в Европа”. Той настоявал, че континентът свършва не на границата между Великото литовско княжество и Московията, а при Урал. Така за пръв път в историята московитите са наречени славяни и за пръв път Московията е включена географски в Европа.
Дотогава чешки и полски автори на славянски граматики отчетливо разграничавали руския (т.е. украинския) език от московитския, който изобщо не причислявали към славянските езици. Той е бил твърде беден на славянски думи, нещо, което се признава от съветския езиковед Игор Улуханов още през 1972 г. в неговия труд “Разговорната реч в Древна Русия”. Той пише, че кръгът славянизми, редовно повтарящи се в живата реч, се разширявал много бавно. Записите на устна реч, направени от чужденци през XVI-XVII век, включват само няколко славянски думи, а основната маса е угро-финска и тюркска лексика, изтъква Улуханов.
В целия “Парижки речник на московитите” (1586 г.) Улуханов
открива само 2
славянски думи:
“владика” и “златен” В речника на Ричард Джеймс от 1618-1619 г., воден като дневник, думите са повече - 16 (“благо”, “блажи”, “брани”, “враг”, “време”, “възкресение”, “възкръсна”, “длан”, “немощ”, “пещера”, “помощ”, “празник”, “пряпор”, “разробване”, “сладък” и “храм”). В “Граматика на московитския език” немският учен и пътешественик Хенрих Лудолф е събрал през 1696 г. цели 41 думи (макар че някои са с финско окане в представките - “роскошь”). Другата устна лексика на московитите е финска и тюркска.
За лингвистите в онази епоха не е имало никакво основание да наричат езика на московитите славянски, тъй като по основния критерий - устна реч, той не е съдържал славянизми. Ростов дава много характерен пример: Мордовецът Иван Сусанин от Костромския уезд не е знаел руски и се налага родата му, като прави челобитня пред царицата, да плати на тълмач за превода на молбата им от костромски фински на “господарски” руски.
Днес обаче мордовският град Кострома се смята в Русия за люлка на руския дух и на славянството. Когато реши да вземе руско гражданство, френският актьор Жерар Депардийо бе адресно регистриран именно в Мордовия. Там има и рок група, която пее мордовските песни на руски, ужким са славянски. Но само преди два века в Кострома никой не е говорел на славянски.
Като аргумент за наличие на славянски език се изтъква, че църквата в Московията е проповядвала на славянски.
Това обаче е бил
български език,
на който се е водела и държавната преписка. Този аргумент нищо не доказва. В Европа по същото време деловодството е на латински. Това не хвърля никаква светлина по въпроса какви народи са я населявали.
С Люблинската уния от 1569 г. Великото литовско княжество прави обща държава с поляците (на полски “Жечпосполита”). То запазва беларуския за държавен език, а Полша въвежда латинския. Днес в Смоленска, Курска и Брянска област никой не “ока” и не се говори руски, а беларуски, същият като в Минск и Витебск.
Всеки езиковед би заключил, че в тези области живеят беларуси, тъй като говорят този език. Не и руските езиковеди. Те отнасят тези хора към етноса на “окащите” им съседи, които по времето на Лудолф са знаели само 41 славянски думи.
Улуханов уточнява как да се разбира един пасаж у Лудолф - за двата езика в Московията, местния и църковнославянския (българския). Той пише: “Колкото някой иска да се изкара по-учен, толкова повече поръсва със славянски изрази речта си и писанията си, макар някои да се присмиват на тези, които злоупотребяват със славянския език в ежедневната реч.”
В Беларус, Литва или Украйна да се присмиват някому, че използва славянски думи, е нелепо. Не се и случва. Обратно - никой няма да те разбере, ако вместо със славянски думи изграждаш фразите си с угро-финска или с тюркска лексика.
Такова “двуезичие” го няма никъде при славяните,
дори при държаните
500 г. под турски
ярем българи
Има го само в Московията.
Тъкмо това двуезичие заради липсата на народна славянска основа е шилото, което строителите на руския език крият на дъното на торбата.
Техният “език” минава през т. нар. стадий на развитие на термина. В началото е “московитски”. После при Ломоносов е “руски”, а след като Русия окупира Беларус и Западна Украйна през 1794 г., сменят името му на “великоруско наречие на руския език”. Срещаме го в “Тълковния речник на великоруското наречие на руския език” на Владимир Дал от 1861 г. В него под “руски” език се разбира беларуски и украински.
Днешните издания на този речник обаче са под името “Тълковен речник на живия руски език”. Дал, който е омъжил щерка си за българин, никога не е правил речник с такова име.
През 1778 г. в Москва излиза брошурата на Фьодор Карин “Писмо за преобразителите на руския език”.
“Ужасната разлика между нашето московско наречие и славянския ни пречи да се разбираме със същата лекота, с коята съживява красноречието при обикновен разговор - пише Карин. - Както опитният овощар подновява старото дърво с млади калеми и чисти изсъхналите филизи и тръни около стъблото му, така великите писатели са преобразили нашия беден език, който, ашладисан със славянския, е станал и безобразен.”
Очевидно “бедният
и безобразен” език
е чакал Пушкин
и Лермонтов да преобразят есперантото на Прокопович, Ломоносов и Сумароков в днешния “велик и могъщ” руски език.
Другите славяни нямат такъв проблем - при тях наречията органично прерастват в литературен език. Само на руснаците им се налага да съчетават угро-финския говор на простолюдието с официалния славянски на държавата. В Украйна, да речем, би било нелепо да се иска “засилване на славянизмите в писмената реч”, тъй като тамошната лексика си е славянска и няма нужда от подсилване като руската с български думи. Както се казва,
млякото не се
пресича с още мляко
В края на XVIII в. строителите на руския загърбват и българския, който от векове е удържал Русия “в славянството”. Обявяват руския език на славянизираните угро-фини за суверенен. Макар да му липсват типичните за славянските езици черти, той е вкаран в тяхното семейство. Патриотизмът побеждава езиковата реалност.
Така стоят нещата и днес. За да ги разберем, помага Мелетий Смотрицки, беларуски просветен деец, работил в Киев и Вилнюс, автор на “Граматiки словенскiя правильное синтагма”. Тя е издадена през 1619 г., т.е. доста преди Ломоносов да положи руската граматика на научни основи. За Смотрицки има разлика между църковния български и руския. Той пише:
“Словенски переводимъ: Удержи языкъ свой от зла и устнъ своъ же не глати лсти. Руски истолковуемъ: Гамуй языкъ свой от злого и уста твои нехай не мовятъ здрады.”
От цялата му книга е ясно, че под руски той разбира украинския (който по онова време е общ с беларуския). А не езика на Московията. “Нехай”, “мовять”, “здрады” са украински думи и затова Смотрицки ги нарича не “преведени”, а “изтълкувани на руски”. В сп. “Руска реч” обаче Владимир Аниченко от университета в Гомел нарича езика, на който Смотрицки превежда,
“така наречен руски”
Така наречен от Смотрицки? И така наречен от народите във Великото литовско княжество? Тук личи стремежът на Аниченко да не дразни руските филолози. Един вид той им казва: Всичко е окей, нашият стар език е “т. нар.” руски. А истинският руски, без т. нар. е бил в Русия. Смотрицки е объркал термините.
Да се слагат днешни мисли в главите на стари автори обаче, не е научно. Ако те пишат черно на бяло, че руски е именно украинският език, а не московският, защо да извращаваме думите им? Защо да преиначаваме историята? При такъв подход ще се окаже, че украинският език е аномалия. Паднал е в Киев от Луната, чужд е и затова е “т. нар.” Смотрицки показва, че за него руски са реалиите на украинския и беларуския. Докато днес под руски се разбира език, основан на българския.
Угро-фински езици
Днес ги говорят повече от 20 милиона души. Те единствени заедно с турския и татарския се говорят в Европа, без да са индоевропейски езици. Донесени са през Урал от V век насетне.
Делят се на няколко групи. Пермско-финската се говори от коми, удмурти и бесермени. Волжко-финската - от мордовци (ерзяни, мокшани), мурома, марийци и мешчери. В Балто-финската влизат сету, финландци, ингерманци, естонци, ижорци, квените в Норвегия, загадъчните вод, карели, вепси и мери. В групата на унгарците са още хантите и мансите.
От всички тях само унгарците успяват да си направят остров в славянското море и да оцелеят езиково в него повече от 10 века.
Славянски езици
Днес ги говорят над 400 милиона души. Част са от индоевропейското семейство. Най-ранната им фиксирана в писмен вид форма е старобългарският език от IX век. В езикознанието той се смята за много близък до праславянския, т.е. до езика преди разселването на славяните от прародината им около Балтийско море през IV-V в. Ръсел Грей и Куентин Аткинсън от Оксфордския университет пишат през 2007 г. в сп. “Нейчър”, че цели 20 века по-рано балто-славянското езиково единство вече се е разпадало.
Разселването води до нов разпад и през VIII в. има три групи славянски езици - западна, южна и източна. Но поради интензивните исторически и културни контакти помежду им славянските езици остават фонетично близки, със сходна структура на думата и изречението, с общи граматически категории, семантика и морфологично редуване.
В източната група влизат беларуски, руски и украински.
В западната са чешки и словашки, езиците от лехитската подгрупа - кашубски, силезийски и полски, както и двата лужишки езика. Тук спадат още литовският и латвийският, макар че заради архаичните им черти някои учени ги определят като твърде рано отделили се от славянското семейство балтийски езици или като част от източната група.
В южната група са българският език заедно с македонската езикова норма и сърбо-хърватският. С разпада на Югославия той на свой ред се разпадна на сръбски, черногорски, хърватски, словенски и босненски.

вторник, 19 май 2015 г.

ЗАЩО РУСИЯ НЕ ОСВОБОДИ БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1833Г.?


Десетилетия наред в българската историография доминират манипулации и лъжите на тема руско-турските войни през XVIII - XIX век и отражението им върху съдбата на българския народ.
Тук особено пагубна е ролята на историците русофили, които паралелно с насаждане на робския статут, поведение и дори манталитет на българите, умишлено и целенасочено тровят българското национално достойнство с мита за освободителната мисия на Русия на Балканите.
От десетилетия те следват една и съща схема на обяснение на тези важни събития.

Тя включва облагородяване на руската имперска балканска политика през XVIII - XIX век, като й се придават някакви българофилски ангажименти и освободителни цели.
Българската историография и до днес не е дала обяснение на случилото се през 1833г., защото в тази важна за Източния въпрос година, в една изключително благоприятна международна обстановка, България не само не е освободена, но и е осъществен  от западната ни съседка Сърбия първият грабеж на изконни български земи.
Преди да разгледаме конкретно събитията от 1833г. и отражението им върху българския народ, е необходимо да изясним отново някои фундаментални принципи относно  руската политика по Източния въпрос.
През XVIII - XIX век Русия води поредица от войни против Османската империя на Балканите, включително на българска територия. Целите на Русия в тези войни са изцяло имперски и завоевателни. Възприемайки себе си за наследник на Византия, тя се мъчи да заграби "византийското наследство"на османска територия - Проливите и Цариград. Българските земи са в непосредствена близост до тях. Затова твърде рано те стават обект на височайшия императорски интерес в Петербург.
Първият израз на активната настъпателна руска политика по Източния въпрос са двете войни на императрица Екатерина Велика (1768-1774 и 1787-1791). В резултат на военните си победи в тези войни Русия реализира редица териториални и стратегически предимства, най-важното от което е извоюваното й по договора от село Кючук Кайнарджа (21.07.1774) право да покровителства балканските православни християни.



Руската императрица Екатерина Велика

В българската историография обикновено значението на тази придобивка за нас българите се тълкува в смисъл, че едва ли не от тук нататък българите са се сдобили със свой истински покровител и защитник. Фактите обаче говорят за друго. Това свое право Русия разбира по специфичен начин. "Северната Византия" счита, че на първо място трябва да се защитават православните гърци. Тук е необходимо да се направи важно уточнение.
В тази епоха етононимът "гърци" има далече по-широко значение и тъкмо в имперската практика на Русия, а и на Османска Турция съгласно действащата в
нея система на милетите православен християнин векове наред е синоним на "грък."
По този въпрос воюващите по между си български "освободител" Русия и политическият български поробител Османска империя действат в пълно единство.
Следователно след 1774г. не българите като част от православната християнска общност в Османската империя, а преди всичко гърците стават обект на руското имперско покровителство. Аргумент в подкрепа на тази теза е обстоятелството, че докато Екатерина Велика води войните си срещу османския султан нейните емисари успяват да изселят по различен начин над 500 000 българи.(1)
В хода на войните си против султана руските императори създават всевъзможни имперски проекти за решаването на Източния въпрос. Един от тях е т. нар. "Гръцки проект" от 1782г. Той е много показателен за целите на Русия на Балканите и респективно. за отношението й към българите.
По "гръцкия проект" въобще не се предвижда възстановяване на българската държава и освобождение на българския народ, а напротив възстановяване на Византия за наша сметка т.е. чрез погърчване на българите и даже разделяне на земите им. Проектът на Екатерина Велика предвижда възстановяване на Византия, която трябва да обхваща Цариград, Северна Гърция и цяла България (Мизия, Тракия и Македония).  Замислено е възстановената Византия да се управлява от внука на императрицата Константин Павлович, кръстен на последния византийски император от династията на Палеолозите. Освен това Русия трябва да заграби черноморското крайбрежие до р. Днестър. Екатерина Велика предвижда и създаването и на царство Дакия от Влашко, Молдова и Бесарабия.
Даки по това време северно от р. Дунав няма, но Екатерина Велика в типично имперски дух ги "създава", защото е опасно в тези земи да има много българи в земите, разположени на подстъпите на Цариград и Проливите.


Руска карта на "гръцкия проект" на Екатерина Велика, според който се възстановява Византия за сметка на българските земи




"Гръцкия проект" не се осъществява, поради отхвърлянето му от австрийския император Йосиф II, но той е много показателен за имперската антибългарска същност на руската политика по Източния въпрос и в частност към нас българите.
Императрица Екатерина умира през 1796г. без да успее да реализира "гръцкия проект."
Синът й Николай I се заема с дръзкото начинание. Дошъл на власт през 1825г.
той смята да реши окончателно в своя полза Източния въпрос чрез разрушаване на Османската империя. Заради консервативната му вътрешна и завоевателна външна политика в името на защитата на "стария ред", включително чрез войни император Николай I става известен като "жандарма
на Европа". "Контрареволюционната" стратегия на новия руски император обаче не му пречи да поддържа гръцката революция и това е факт, който заслужава своето обяснение.
Император Николай I продължава агресивния курс спрямо Османската империя.
За него решаването на Източния въпрос основна външнополитическа задача. Управлението му съвпада с периода в развитието на Източния въпрос, когато Русия безпроблемно доминира спрямо западните държави.



Руският император Николай I



Войната, която император Николай I води от 1828-1829г. окончателно трябва да реши Източния въпрос в полза на Русия. Това е война за защита на гръцката кауза, а не за освобождение на България. Намесата на Русия на Балканите в полза на гърците е завършващ етап от националноосвободителната война на гръцкия народ (1821-1829).
"Гръцката завера" започва с похода в долнодунавските княжества през 1821г. на
генерал-майора на руска служба, адютант на руския император  Александър Константинович Ипсилантис (1792-1828). Той произхожда от знатен фанариотски род, чийто корени назад във времето се отнасят към епохата на Комнините. 
Този род се преселва от Трапезунд в Константинопол през XV век и дава няколко владетели на Влашко и Молдова.



Фанариотът Александър Константинович Ипсилантис


Неговият поход довежда до въстание, което прераства в широкомащабен антиосмански бунт в континентална Гърция. Гръцката революция обслужва не само чисто националните гръцки цели (освобождение на гръцкия народ и възстановяване на държавата му), но и имперските цели на Русия по Източния въпрос. Гърците са средството, чрез което император Николай I решава да руши Османска Турция и да използва за реализацията на своите имперски интереси - завземането на Цариград и на Проливите.
Няма да се спираме на успешния ход на войната от 1828-1829г., в която Русия действа в съюз с Англия и Франция, а само ще посочим мястото на българите в нея, резултатите от войната и отражението им върху съдбата на българския народ.
По време на войната от 1828 - 1829г. Русия използва българите и експлоатира за своите имперски цели техния стремеж за свобода. Българите са само ресурс за обслужване на руската имперска политика без да им се предоставят никакви гаранции за тяхното освобождение.
Тези съображения, принципи и мотиви на руската политика остават неясни за българите и особено за водачите му по това време. Те не знаят, че подкрепата на гръцката кауза изключва руска закрила за тях. Докато българите се включват във войната на страната на Русия като доброволци, руските императорски войски разоряват техните земи, особено в Североизточна България, където се водят главните сражения в тази война.
За пореден път Добруджа става бойно поле. Повтаря се картината от предните войни. Българските села са опустошавани, разграбвани и опустошавани от воюващите армии. Въпреки това българите активно подпомагат руските войски. Помощта е чрез материални средства храна, добитък и др. необходимо, но също и
с разузнавателни сведения.
На 14.09.1829г. разгромената по вода и суша Османска империя, е принудена да подпише Одринския мирен договор.
В него няма нито дума за България и българите. Русия решава свои въпроси.
Тя заграбва източното крайбрежие на Черно море и делата на р. Дунав и придобива право на окупация на Молдова и голяма част от Влашко, докато Турция не плати контрибуция. Освен това Русия помага на своя съюзник Сърбия, която получава автономия. От Одринския мирен договор най-много печели Гърция, която става независима, макар в орязани граници - Пелопонес и земите, южно от Епир и Тесалия и Цикладските о-ви.
Одринският мирен договор от 1829г. не променя с нищо статута на българите.
Те са единствените от балканските народи, които нищо не получават в  замяна на своите действия в помощ на руската армия през войната. Не е отчетен въобще приносът им за руските военни успехи. От всички балкански народи са пренебрегнати и даже забравени. За бъгарите дори не се споменава в договора.
В това отношение съдбата на българския народ по Одринския мир е най-злополучна спрямо тази на останалите балкански народи.
По Одринския мир от 1829г. България по волята на Русия остава пак под пряка османска власт. Частична промяна има за Силистра, която остава под руска окупация до пълното прилагане на договора. Русия си присвоява този български град, който чак до 1836г. е руско владение.
Антибългаризмът като принцип в руската политика спрямо българските освободителни движения се изразява и в последвалите репресивни действия спрямо капитан Георги Мамарчев.
Опитът му да подготви въстание за истинско освобождение на България е осуетен, а той самият - арестуван по заповед на руския генерал Дибич. Смелият български капитан е разследван и известно време лежи в затвора в Букурещ. Отрядът му пък е разпуснат. Разоръжени са всички български доброволчески отряди.



Капитан Георги Мамарчев

Всъщност става дума не за някакво моментно настроение в императорския двор, прищявка на императора или пък съобразяване с подписания мир, а за израз на постоянен антибългаризъм в руската политика на Балканите.
Войната не се води в полза на българите, а в полза на гърците. Те са привилегированият народ, който по византийска линия сред балканските народи подлежи на първо и истинско освобождение от Северната Византия (Русия).
Освобождението на гърците от своя страна не предвижда свобода и за българския народ.
В духа на "Мегали идеята" решаването на гръцкия въпрос означава решаване и на българския въпрос, но в смисъл на асимилиране и погърчване на българите.
Този процес вече тече усилено в дунавските княжеството, където средството за реализацията му са управляващите там фанариоти. От Цариград в подобна насока работят фанариотите от Патриаршията - духовния поробител на българите. Поради идейната обвързаност на Русия с Византия северната империя е силно ангажирана с византийската кауза. Тъкмо поради това руският император дава свобода на фанариотите, но не и на българите.
Руската политика не предвижда политическо освобождение на българите. Този извод се потвърждава и от преселническата политика на Русия.
Войната от 1828-1829г. предизвиква сложни етнодемографски процеси на територията на българския североизток. В размирното и несигурно следвоенно време на реставрация на турската власт, което става с одобрението на Русия "освободителката" организира поредното преселение на българското населението.
След войната Русия организира най-голямото преселение на българи. Член 13 от Одринския мир дава на Русия възможност да организира преселението. Този член дава 18-месечен срок на желаещите българи да продадат имотите си и да се изселят. (2)
Въз основа на този член Русия законно си издейства правото да преселва българи османски поданици. 18-те месеца по Одринският мир не са спазени. Фактически преселение има чак до 1835г., макар че интензивността на преселническият поток започва рязко да спада.
За големия брой преселници може да се съди само по един факт. През април 1830г. в Айтоското поле се събират около 100 000 българи, подготвящи се за изселване.(3)
В някои по-нови изследвания само от Югоизточна България по това време се изселват до 130 000 българи. (4)
Тази цифра е най-разпространената в повечето изследвания. Според други сведения само от Тракия са 100 000 души. Иван Селимински, който е свидетел на събитията и сам със семейството си е преселник посочва цифрата от 40 000 преселили се семейства. (5)
Също според Иван Селимински "половината българско население на Тракия между Одрин,Стара Загора, Балкана и морето и това от Източна България,между Варна,Силистра, Исакча и морето се изсели,поради което тези области опустяха."(6)
Това е косвено сведение, което все пак дава известна представа за големите мащаби на преселението. Според пресмятанията на етнолози демографи възрожденското българско семейство отглежда средно по 5-6 деца. Според тези критерии, ако приемем за достоверни сведенията на Иван Селимински излиза , че преселниците са над 200 000 души.Това са живите руски трофеи от войната. Тъкмо в хода на тази преселническа вълна възникват големите български колонии в Бесарабия.
В заключение могат да се направят няколко основни извода. Войната от 1828-1829г. е едно трагично събитие в българската история. Посрещната е с толкова много надежди от българите, които наивно вярват, че "дядо Иван" идва да ги освобождава. След края й обаче те са обхванати от униние и покруса. Единствени от балканските народи българите нищо не получават. "Освободителката" Русия узаконява турската власт над тях. Български патриоти като капитан. Г. Мамарчев, Бойчо войвода и други, които се опитват сами да предприемат освободителни действия са репресирани от руската власт.
За пръв път става ясно, че има разминаване между руската балканска стратегия и българското освободително движение.
Последиците от войната за българите са по-скоро отрицателни. Българите дават жертви не само във военните действия, в които те се включват на руска страна, а и от разорението на плодородните им земи, в което участват както турски, ака и руски войски. Десетилетия са необходими за икономическото възстановяване на разорените територии. Това важи особено за Добруджа, която е активно въвлечена като територия във войната.
Но най-тежка с оглед българските интереси последица от тази война е организираното от Русия след нея преселение на българите. "Дядо Иван " не освобождава, а обезбългарява цели български села и градове. Фактически Русия прочиства от българи територията от дунавската делта на север до Одринско на юг. Това е най-прекият път към Цариград и Проливите по суша. Явно Русия принудително разрежда българския етнически елемент в този коридор, за да бъде по-лесно осъществим натиска й на юг към Проливите при една евентуална следваща военна кампания.
Освободила Гърция след войната от 1828-1829г. Русия "замразява" българския въпрос.
След 1828-1829г. руският император Николай I се връща към линията на поддържане на съюза и приятелството с османския султан. Туркофилската руска политика е факт и в определени периоди, както след 1829г. е доминираща.
Тази линия е разработена в началото на XIX век при императорите Александър I (1801-1825) и Николай I (1825-1855).
Точно при тях се ражда идеята за превръщането на Османската империя в руски протекторат.
В една записка от 12.02. 1830г. на външния министър на Русия - граф Неселроде, адресирана до великия княз Константин се казва следното: "… по мнението на императора Турция, която отсега нататък (след войната 1828-1829г. - б. м.) може да съществува само под покровителството на Русия, като изпълнява само нейните желания, по-добре отговаря на нашите политически и търговски интереси, отколкото всяка друга комбинация, която би ни накарала или твърде много да разширим нашите владения със завоевания, или да заменим Османската империя с държава, която не би закъсняла да стане наш съюзник по сила, цивилизация, индустрия и богатство…" (7)


Граф Карл Неселроде


Египетска криза от 1832-1840г. позволява на Русия да осъществи на практика тези свои идеи.
Кризата започва с въстанието на египетския турски васал Мехмед Али срещу султана. То води до първата турско-египетска война от 1831-1833г. През май 1832г. синът на Мехмед Али Ибрахим паша завладява Сирия. Османският султан Махмуд II обаче отхввърля претенциите на египетския си васал да владее Сирия. Тогава, ползвайки се с подкрепата на Англия и Франция Мехмед Али решава да продължи военните действия срещу Портата.



Египетският турски васал Мехмед Али

Успешното настъпление на египетските войски в Мала Азия поставя под въпрос целостта на империята. Възниква запалаха дори от падане на османската столица Цариград под ударите на египетските войски. Към Проливите се насочва и египетският флот.
Султан Махмуд II моли великите сили за подкрепа. Единствено Русия обаче реагира и се намесва. И това не е случайно. Падането на Цариград означава пряк удар върху нейните интереси по Източния въпрос. Освен това египетският управник Мехмед Али се счита за бунтовник и приятел на европейските революции, чиито успехи "жандармът" Николай I не може да допусне.
Затова руският император изпраща към Босфора част от своя черноморски флот
7 фрегати и 5 броненосеца начело с генерал Николай Муравиев. Цял 30-хиляден  руски експедиционен корпус начело с генерал граф Алексей Орлов дебаркира близо до Цариград. През април 1833г. руските войски създават плацдарм на север от османската столица Цариград.
Така с руска военна демонстрация по суша и море Цариград е спасен, и престолът на султан  Махмуд II - запазен. През май 1833г. с посредничеството на великите сили започват преговори и Мехмед Али е обявен за наместник на Сирия и Адана.
След уреждането на проблема руският император Николай I изпраща в Цариград своя приближен граф Алексей Орлов (1786-1861)със заповед да поиска от султана справедлива цена за оказаната услуга.


Граф Алексей Орлов

Граф Ал. Орлов става извънреден и пълномощен посланик на Русия при султана. Той носи проект за договор с империята, чийто текст е изготвен в Петербург предварително и е лично одобрен от руския император. Граф Ал. Орлов влиза в Цариград със своята бляскава свита, смайва турците с приемите си, раздава обилно бакшиши. Тази тактика улеснява мисията му.
Преговорите, доколкото ги има, по признание на руския дипломат Ф. Брунов се водят в пълна секретност и завършват много бързо. Граф Ал. Орлов постига своето. Той успява да издейства много изгодния за Русия договор от Ункяр Искелеси от 26.06/ 8.07. 1833г. Договорът носи името си от мястото на подписването му - селището Ункяр Искелеси край Цариград.
Според член 1 на договора от Ункяр Искелеси между Русия и Турция се сключва отбранителен съюз за "вечни времена."  По чл. 2 всички договори между двете империи остават в сила, т.е. руският самодържец Николай I  извоюва признаването от султана на всички придобивки за Русия от времето на своите предшественици Петър Велики (1682-1725), Екатерина Велика (1762-1796) и Александър I (1801-1825).
Важен е чл. 3 от договора, с поред който "ако е угодно Богу, руският император се задължава да даде на султана материална и морална помощ за запазването на независимостта й."
Император Николай I  тържествено обещава да достави всички сухопътни и морски сили, които поиска Турция. Срещу "материална (военна) помощ" в отделен секретен протокол Турция обещава да затвори Дарданелите за чужди военни кораби, с изключение на руските. Така договорът осигурява на Русия защитата на Черно море от чужда военна заплаха.
Събитията от 1833г. разкриват истинските намерения на Русия по Източния въпрос. Те доказват по категоричен начин, че за нея цел № 1 е овладяването на Цариград и Проливите. Заплахата за тях и възможността от появата на един силен неин съсед като Мехмед Али водят до десанта на руски войски на Бoсфора.
Така Русия елиминира веднъж завинаги претенциите му към Проливите и Цариград - "византийското наследство", което Русия счита векове наред за свое.
Специалният интерес на император Николай  I към Цариград и Проливите се потвърждава от факта, че по негови указания по време на престоя на руската ескадра в Босфора група офицери извършват шпионска дейност и тайно изготвят  карта на укрепената част на Проливите, която днес се съхранява в хранилищата на Дуржавния исторически музей. Това е истински паметник на картографското изкуство. Картата е изработена за три месеца и е важен военностратегически документ. Тя е много подробна. На нея са нанесени релефът на местността, пътищата, сградите, хидротехническите съоръжения, дълбочината на морето в района на Проливите, посоката на теченията и даже характера на морското дъно. Описани са и са локализирани турските крепостни съоръжения и артилерийските батареи, прикриващи Проливите с посочване на обсега на артилерийския обстрел, количеството на оръдията и качеството на снарядите. Картата, изготвена за нуждите на планирането на бъдещата руска атака на Проливите и Цариград е подписана от нейните автори - бъдещият вицеадмирал Владимир Корнилов (1806-1854) и лейтенант Ефим Путятин (1804-1883), чийто труд е възнагрден с високи руски ордени.
Събитията от 1833г. потвърждават,  че руската източна политика има чисто имперски цели и се определя в зависимост от тях, а не толкова от чувствата
на състрадание към поробените от турците християни. Въобще делото за "освобождението " на християните и славяните в Османската империя не е първа грижа на Русия. Това дело е подчинен елемент в политиката й, чиято вечна цел е завземането на Цариград и Проливите.
С Ункярискелесийския договор от 1833г. Русия сама нанася силен удар върху авторитета си на покровител на балканските християни. Вместо с един удар да унищожи разклатената Османска империя и освободи робите християни, Русия захвърля маската на техен освободител и покровител. Запазва Османската империя, но й налага свой протекторат, като без война почти докосва вековната си цел по Източния въпрос.
Затова с основание Ункярискелесийския договор от 1833г. се счита за кулминация на руското влияние по Източния въпрос, своеобразен връх в руската балканска политика и безспорен триумф на руската дипломация от периода на управлението на император Николай I.
В знак на благодарност за руската помощ султан Махмуд II нарежда на азисткия бряг на Босфора да бъде издигнат паметник, който да увековечи за историята събитията от 1833г.  Куриозът е, че въпреки последващите руско-турски разногласия и дори войни паметникът не е бил разрушение. Остава да съществува като символ на "вечната" руско-турска дружба, както е било изписано по волята на султана на неговия текст. Турците наричат паметника "Москов - таш", т.е. "Московски камък".



Литография на руския паметник на Босфора от 1833г.
Държавен исторически музей


Пак във връзка със събитията от лятото на 1833г., довели до подписването на историческия за двете империи Ункярискелесийски договор са били изсечени и специални медали, с които са наградени участниците в руската Босфорската експедиция, спасила Османската империя.


Медалът в чест на руската Босфорска експедиция от 1833г.


Подписването на Ункярискелесийския договор обаче не остава без последици.
За Европа стават ясни целите на руския император в Източния въпрос.
"Петербургският кабинет фактически правеше Турция свой слуга, а Черно море - руско езеро, слугата пази входа на това езеро от възможните врагове на Русия, без да пречи обаче на самата нея да излиза от там и да прехвърля своите кораби и своите войници в Средиземно море." (8)
Осъзнали заплахата за своите интереси, западните държави повеждат последователна дипломатическа борба за отмяна на руския протекторат над Османска Турция от 1833г. И постигат своето чрез решенията на Лондонската конвенция за Проливите от 1841г.
От всичко изложено за събитията от 1833г. става ясно, че Русия в открилата се благоприятна възможност не само не освобождава България, а напротив, брани турското статукво и даже става гарант за опазване на  териториалната цялост на Османската империя. Вместо освободител на българския народ, Русия се изявява като съюзник на българския поробител турския султан.
Тази истина за антибългарския курс на руската политика личи и по отношение на освободителните движения на българите в западните български земи. Тяхната съдба се оказва отново зависима от Русия и по-точно от нейната подкрепа за изграждането на автономията на Сърбия, което на свой ред води до поробването
на българите в Тимошко през 1833г.
По волята на Русия Сърбия остава неутрална в Руско - турската война от 1828-1829г.
Сръбският княз Милош Обренович предлага на Николай I сръбско участие срещу заграбване на българските градове Ниш и Видин. Руският император обаче отказва, но не защото е благосклонен към българите. Той счита, че едно ново сръбско въстание ще постави въпроса за разширяване на сръбската автономия в посока към независимост, което още не е в интерес на Русия. Освен това император Николай I няма доверие на своя съюзник княз Милош и не желае да укрепва властта му, издействайки териториални придобивки за неговата страна.


Сръбският княз Милош Обренович 

Сръбският въпрос вече е международен и Русия изцяло контролира неговото развитие. Типично в имперски дух Русия решава да укрепи своето влияние в Сърбия за сметка на българите.
Чл. 6 от Одринският мир от 1829г. задължава Османската империя да даде пълна автономия на Сърбия и да й върне 6 нахии (окръга), освободени от турска власт по време на Първото сръбско въстание, но невключени в Сърбия след 1815г.
През 1830г. султанът издава Хатишериф, с  който признава сръбската автономия. Милош Обренович става наследствен княз, а васалната на султана държава Сърбия минава под протекцията на Русия.
Руското влияние в Сърбия след войната се засилва. Император Николай I си затваря очите и не спазва принципа на единството на православието тогава, когато му е изгодно. През 1832г. той не протестира срещу  отделянето на сръбската църква като независима от Патриаршията в Цариград.
През април 1833г. българите от Северозападна България въстават  и освобождават 6 околии. Княз Милош Обренович, който подпомага бунта им, се възползва умело от ситуацията и с руска подкрепа се опитва да заграби българските земи.
Княз Милош Обренович добре разбира, че пътя за сръбското разширение на изток за сметка на българите минава през Петербург.
Затова иска от Русия присъединяването на българските околии. Султанът възразява с мотив, че земите са населени с българи, т.е. сръбските претенции от етническа гледна точка са неоснователни. Дебело трябва да се посочи, че сръбските амбиции за заграбване на тези околиии не са оправдани и от историчеака гледна точка. Факт е, че районът на Тимошко никога не е било част от първата сръбска държава Рашка.
Етническите и историческите фактори обаче нямат стойност за Русия тогава, когато те са в полза на бъларския народ.
По въпроса за граничните околии Русия се застъпва за Сърбия, защото се стреми да отслаби Османската империя и да засили Сърбия като преграда срещу австрийския натиск на юг към Солун.  Русия желае Сърбия да получи Тимошко и по стратегически  причини, защото това е единственият район, през който руските войски от територията на Влашко могат пряко да нахлуят на сръбска земя.
Руският емисар Коцебу е изпратен като председател на смесената сръбско-турска комисия за определяне на новата граница. Той прави всички възможно, за да удовлетвори сръбските претенции в ущърб на българите. С руска помощ и подкуп княз Милош Обренович постига целите си.
Иван Милчев в малко познатия дори на специалисти труд от 1917г. "Сръбските ламтежи за българските земи" описва как Сърбия по това време се е разширила
с руска помощ:
"Руските комисари бяха хора млади, талантливи, просветени и с прилични маниери; те скоро усвоиха сръбски и говореха на този език с необикновена лекост. Начело на турската комисия, като началник строеше човек груб, жаден за всякакви удоволствия, който подкупен от Милош, се съгласяваше на всичко. В това време, докато руските комисари обикаляха гори и планини, за да определят границите на страната, Хаджи Киян, така наричаха началника на турската комисия, стоеше в удобната си стая и пушеше наргиле, като не си даваше нито грижа, нито труд да запази някой и друг километър от земята на падишаха, която беше толкова много обширна. Младите руски офицери, напротив, взеха работата присърце, скоро преодоляха всички трудности и за Сърбия се взе възможно по-голямо пространство земя, макар и на някои места населението да се съпротивляваше с оръжие в ръка срещу минаването на комисарите." (9)
Султан Махмуд II на 26.10./7.11. 1833г. издава Хатишериф, с който отстъпва шестте спорни нахии на Сърбия. Това са Неготинска, Тимошка, Зайчарска, Гургусовацка (днес Княжевацка), Крушевацка и Алексинацка околия. За тях дори хърватският учен Стефан Веркович признава, че са населени с 200 000 души, говорещи чисто български език. 


Белградският пашалък със Шумадия и анексираните от Сърбия български земи през 1833г.


Сърбия увеличава територията си от 24 400 кв. км. на 37 740 кв. км. , или се разраства с цели 13 300 кв. км. (10) За пръв път в своята история тя достига до р. Тимок.
Това е първият открит сръбски грабеж през XIX век на български земи. И тази схема на разширение на Сърбия за сметка на България с помощта на Русия ще бъде прилагана отново и отново и в следващите епохи.
В заключение можем да обобщим, че въпреки благоприятните условия българското освобождение в 1833г. не се състои. Основната причина за това е външнополитическа. Българското освобождение през 1833г. не се случва не толкова поради незрялостта на възрожденското ни общество, колкото поради нежелание на Русия реално да помогне на българите.
Ангажиран със своите имперски проекти и войни, руският император Николай I продължава антибългарския курс на своите предшественици на престола, брани турското статукво, дори тогава когато е разклатено, както в случая с египетската криза, и укрепва своето влияние в балканските държави по изпитаната имперска рецепта чрез раздаване на български земи на съседите ни.


Янко Гочев, историк


Бележки:

1. Гочев Я. "Руската империя срещу България", ч. 1, С. 2006г., с.44;
2. Вж. Занетов Г. "Българските колонии в Русия", с. 878; Проф. Генов Г., "Международни актове и договори, засягащи България". С. 1940г., с.83;
3. Табаков Ст., "История на град Сливен", С. 1986г., с.145-146;
4. История на България, т.1, БАН, С.1961г., с.328;
5. Селимински Ив. "Политиката на Русия и панславизма"- В : "Библиотека д-р Иван Селимински", с. 5, 1930г;
6. Пак там;
7.  Раковски Кр. "Русия на изток…", с. 147
8. "Авантюрите на руския царизъм", с. 231
9. Милчев Иван. С. 1917г., "Сръбските ламтежи за българските земи ", с. 14;
10. Чилингиров С. "Поморавия по сръбски свидетелства", Скопие, 1942г. с. 20;