неделя, 15 ноември 2015 г.



Само българите могат да "навият" отново Космическият часовник да работи !



Една Космическа година трае 288 Земни години !
Това означава ,че все още живеем в Космическата година ,в която е роден и Васил Левски .
Космическата година има също 12 месеца (Както Земната) ,с по 24 Земни години всеки .(24 Земни години са аналог на 24 часа на денонощието )
12 месеца х 24 земни години = 288 земни години
Интересното е че 2016-та година разделена на 288 години дава ...
2016 : 288 земни години = 7 Космически години !
7 са дните на седмицата ,
7 са цветовете ,
7 са нотите ( защото 8-та се повтаря )
Има древна китайска сентенция ; - " Ако искаш да разбереш променящият се свят , трябва да разбереш как работи Времето ."
Важно е ние ,българите да разберем как работи Времето ,защото Апостола ни е завещал космическото послание ,че "Времето е в нас и ние сме във Времето"
Това е съвсем дословно казано ,тъй като на ниво часове в нас протичат 6 часа скрито Време ,а извън нас 24 часа -видимо .Общото време е 24 +6 = 30 часа . )аналог на 30-те дни на месеца)
30-те дни на месеца са видимо време а в нас протичат 6 дни скрито (вътрешно време) 30 + 6 = 36 дни (Кръг) е месеца .
288 земни години са 1 Космическа година видимо време . Невидимото време на това ниво е 72 години (т.е. всеки от 12-те месеца х 6 земни години)
Това прави общо 288 + 72 = 360 години , т.е. отново има Кръг !
Разбрахте ли какво ни е казал Апостола ?
Изводът е само един !
Само ние българите можем да обърнем Времето в Края на Времената !
Да се постараем да бъдем на висотата на Божията повеля и на заръката на Апостола !
Амин !



Скъпи приятели , има 3 основни дни върху циферблата на Космическият часовник : Това са 1-ви януари ,1-ви май и 1-ви септември . (виж схемата) 
Те отстоят на по 120 градуса един от друг на Космическият диск .
Новата ера е започнала в петък ( Разпети Петък) с разпъването на Христос ,
Предстоящата 2016-та година също ще започне в петък.
А Великден - ще бъде на 1-ви май ! Разпети петък ще бъде два дни по-рано и с него ще се "окръгли " Цикълът от 2016 години !
Показвам ви знаците на Съдбата !






  ( копирано от
https://www.facebook.com/%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB-%D0%9B%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-168917089818543/timeline/ )


Има някаква приблизителна прилика между логото на Шампионска лига и двете звезди на Времето .
Всъщност това са звездите на Светлината и Тъмнината ,на Деня и Нощта , на Ин и Ян ... които в крайна сметка водят до Бог и Дявол .
Бог и Дявол са двете страни на една звезда !...така ,както ези и тура са двете страни на една монета .
Продължавам да ви показвам как "работи" Времето :
Еднотипно е на всички нива - секунди , минути ,часове , дни , години .

Това са два дни , които представляват едно Цяло .
Както виждате всичко е огледално .
Ако се вгледате по-дълго в двете звезди - те ще ви заприличат на една двойка ,която навярно играе рок !
Държаща се за ръце , а краката им се допират за опора .... smile emoticon
Навярно не сте виждали точно този символ . Но иначе "Мастер карт" ,Ауди", ФИФА и други използуват много от елементите на тази космическа схема .
За да се получи тази фигура е необходимо два кръга да се слеят така ,че центровете им да създадат общият радиус ,с който са очертани.
Композицията се изгражда от 3 диаметъра и 3 хорди в единия кръг и още толкова в другия кръг 





На същият принцип работи и Времето на Двугодието . Едно Двугодие е едно Цяло !
Една година е само половината от Цялото .
И тук всичко е огледално .








петък, 13 ноември 2015 г.

 



       Трите "М" - Мълчание , Мисъл , Мъдрост !
                        ( Тук ще откриете мъдри мисли и притчи . )






                                                     * * * * *

      Мълчанието изчиства лошата карма


Оказва се, че ако критикуваме някого, поемаме върху себе си негативната карма и лошите качества на този човек


карма
Така действа законът за кармата. По същия начин поемаме и качествата на личността, която възхваляваме.
Достатъчно е да четете житието на някой известен човек, който притежава определени качества, или да ги обсъдите с някого.
Отдавна е забелязано, че човек придобива чертите на човека, за когото мисли или говори. Затова дори западните психолози съветват да мислим и говорим за успешни и хармонични хора. Но колкото повече егоизъм и завист има у нас, толкова по-трудно ни е да казваме нещо хубаво за някого. Трябва да се научим да не критикуваме.
Един пример. От хороскопа на даден човек става ясно, че в определена година той ще се разболее сериозно. Но при него всичко е нормално. На въпроса какво е правил в този период, той отговаря, че е дал обет да не критикува никого. И твърди, че е забелязал как животът му се подобрява, духовната му практика е издигната на ново, по-високо ниво. Този, който ни критикува, ни отдава своята положителна карма и взема нашата негативна карма. Затова във Ведите винаги се е смятало за добър признак, когато ни критикуват.
Как работи речта с нашата карма?
В „Махабхарата“ се казва, че ако сте си набелязали нещо, искате да направите нещо, не бива да го споделяте с никого. Щом го направите, с 80% намалява вероятността това да се случи, особено ако сте разкрили плановете си на завистлив и алчен човек. Защо хората, които говорят малко и обмислено, постигат повече? Те не губят енергия.
Друго просто правило, свързано с речта,
е: ако сте направили на някого нещо добро и сте се похвалили пред други, в този момент губите положителната карма и всичките плодове на благочестието, които сте заработили с тази постъпка. Хората, които се хвалят, постигат малко. Затова не трябва никога да се хвалим с постиженията си, тъй като в този момент губим плодовете, които сме постигнали…

                                                * * * * * 























                              *Н* * * * 

" МОЯТА ДУША И АЗ "
     - Халил Джубран
Моята душа и аз отидохме при великото море, за да се окъпем в него. Стигнахме до брега и тръгнахме да дирим скришно и усамотено кътче.
Както вървяхме, съзряхме човек, който седеше на сива скала – той държеше торба със сол и хвърляше стиски от нея в морето.
– Това е песимистът – каза душата ми. – Да се махаме, тук не можем да се окъпем.
Продължихме и стигнахме до вдадена в морето ивица суша. Там съгледахме човек, изправен върху бяла скала – той държеше обсипано със скъпоценни камъни ковчеже, вадеше от него бучки захар и ги хвърляше в морето.
– Това е оптимистът – каза душата ми. – И той не бива да види голите ни тела.
Поехме отново и на брега забелязахме човек, който сбираше умрели риби и нежно ги пускаше обратно във водата.
– И пред този не можем да се къпем – рече душата ми. – Това е човечният добротворец.
Отминахме нататък.
И стигнахме до място, където един човек очертаваше сянката си върху пясъка. Прииждаха високи вълни, които непрестанно я изличаваха. Ала той я очертаваше наново и наново.
– Това е мистикът – каза душата ми. – Да бягаме далеч от него!
И продължихме до тихо заливче – там стоеше човек, който загребваше в шепа пяна от морето и я трупаше в алабастрово блюдо.
– Това е идеалистът – рече душата ми. – Той със сигурност не бива да види голотата ни.
И се отдалечихме по-нататък. Внезапно чухме глас, който викаше:
– Ето морето! Ето го дълбокото море! Ето го необятното и могъщо море!
Като стигнахме там, откъдето долиташе гласът, съгледахме човек, който бе застанал гърбом към морето и бе долепил до ухото си раковина, за да слуша шепота му.
И душата ми каза:
– Да се махаме оттук. Това е реалистът — той загърбва всичко, което не е способен да схване, и се залавя за някоя подробност.
Закрачихме отново. И сред камънаци и бурени съзряхме човек, заровил главата си в пясъка. Рекох на душата си:
– Тук можем да се окъпем. Той не ни вижда.
– Не, не можем – възпротиви се душата ми. – Този е най-гибелният от всички. Това е пуританът.
Тогава безмерна печал се изписа върху лицето на душата ми и задави гласа й.
– Да си отиваме – пророни тя, — няма скришно и усамотено кътче, където да се окъпем. Не ще оставя вятъра да развява златистите ми коси, ни вятърът да разкрива белите ми гърди, ни светлината да разбулва свещената ми голота.
И ние се отдалечихме от това море и тръгнахме да търсим друго, по-велико.
Моята душа и аз - великолепна притча от Халил Джубран

Притча за прозореца и огледалото .

Веднъж, един човек попитал мъдреца:
- Учителю, моля те да ми разясниш нещо. Не мога да разбера, защо когато отидеш у някой беден човек, той винаги е приветлив и гостоприемен... и е готов да ти услужи с каквото може. А богатият - точно обратното - сякаш не те забелязва! Само парите ли са причината за това?
Вместо отговор мъдрият човек попитал:
- Погледни през прозореца. Какво виждаш там?
- Ами жена ми, децата, съседа, градината...
- Добре. А сега погледни в огледалото. Какво виждаш там?
- Е, то е ясно... виждам само себе си. – казал учудено човекът.
- Ето, виждаш ли... И прозорецът и огледалото са направени от стъкло. Трябва само да добавиш малко сребро и вече виждаш само себе си.