24-ти май : Денят на Българите!

                                        Слово за буквите.

           За нас, българите 24 май е свещен празник, защото той ни връща винаги към началото, към безсмъртното дело на нашите велики първоучители, солунските двама братя Кирил и Методий.

Благодарение на буквите е оцеляло словото ни . Оцелели сме и ние, като народ . 

До тяхното създаване България била само силна, но не и велика .Тя имала плът, сътворена от Аспарух, но нямала дух. Имала дворци, но нямала училища. Имала крепости, но нямала библиотеки . Всички се боели от меча и , но не се боели от словото и наричали великите и мъже – варвари . 

България била като слепият Полифем - играчка в ръцете на хитрият византийски Одисей. Но ето, появили се буквите и гигантът прозрял !
Ръката вдигнала меч, се претегнала и към перото . И редом с крепостите и оръжейните работилници се появили училища , църкви и библиотеки .

От този ден вече България не поставяла кръстче вместо подпис .Тя се научила на четмо и писмо , научила се да пише и да мисли .

Днес буквите са на повече от 1100 години . Цели 11 века с тях славим нашето скъпо Отечество. Върху тях се стовариха стихии - една от друга по-страшни, но те оцеляха и никой не успя да ги погуби. Нито византийските летописци, нито латинските рицари , нито кървавият османски ятаган , нито гръцките свещеници .

Те бяха нужни на хората . В това беше тяхната сила да приведе народа ни през вековете на бляскави победи и жестоки поражения. Народът ги носеше в сърцето си. Дори през дългата нощ на петвековното робство, той мислеше за тяхното спасение . Защото чрез буквите, той спасяваше себе си, своята история и своето бъдеще . Така те трайно навлязоха в народния живот и станаха неотменна част от него . Народът ги съхранил в песни и легенди, в летописи и сказания .С букви и четка народът ни творил шедьоври , пред които и днес прекланяме, занемели, глави .

Едва ли има друго богатство, което така ревниво и всеотдайно да е било пазено от чужди посегателства .

Без буквите България би изчезнала от земята, както някога хуните на Атила . Без тях не бихме имали съхранено нито едно велико име , нито една велика дата в историята си.

Нито една знаменита мисъл не би била пренесена през пространството и времето до наши дни . Не би го имал Симеон Велики и неговият Златен век, победата на цар Калоян над латинския император Балдуин , не би имало магическите фрески в Боянската църква и „Сказание за словото” на Константин Преславски .....Не би имало „ История славянобългарска„ на отец Паисий , нито върхове като Раковски , Ботев , Каравелов, Левски и Вазов....

                        Стефан Продев                                       (със съкращения)