събота, 26 септември 2015 г.

                        Космологията на Учителя Дънов              

gallery_3345_9_106605НЕЩО ЗА ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ
Онази вечер небето беше удобно за наблюдение. Учителя изкара телескопа на площадката пред приемната стая. Бе станало 21 ч. около Учителя се събрахме около петнадесет души. Наблюдавахме циркусите и планините на Луната, а и няколко планети. После почна разговор. Стана въпрос за населеността на небесните тела.
Хотелите през известни сезони са по-населени, а в други – не толкова. Учените хора не знаят кога се населяват планетите и кога не. Във всички планети има живот, само че в някои животът е видим, а в други – невидим.
Една сестра попита: „Как изглеждат Съществата в онези светове?“
Та вие сте били там! Всеки човек, който има честолюбие, е бил в Юпитер. Всеки, който духа тиквите по плета, е бил в Сатурн. Всеки, който обича да воюва, да спори, е бил на Марс. Ние виждаме само физическите планети, виждаме само резултатите, а причините – не.
Често излизайте да наблюдавате Сириус. През юли и август той изгрява на изток известно време преди изгрев Слънце, а през пролетта – вечер. И всеки, който е чувствителен, при съзерцанието на Сириус ще усети, че в него затрептява една тиха Радост. Тази Радост е предчувствие на онова велико щастие, което очаква човека, когато отиде да живее в Сириус. В Сириус има по-усилен живот, отколкото в Слънчевата система, защото е по-напреднала като система. В далечното бъдеще, като напуснете Слънчевата система, ще отидете в Сириус.
Хората са слезли от Луната. Земята е най-ниската точка. От Земята ще отидат в други небесни тела.
Една сестра попита: „Къде са най-красивите Същества в Слънчевата система?“
На Слънцето нито се женят, нито се омъжват, а живеят като души. Мъжът и жената са все още като полюси, не са още души. Жената е южният полюс, а мъжът – северният. Слънцето има полюси, но те не са студени, не са замръзнали. Там температурата навсякъде е еднаква.
Една част от слънчевата светлинна енергия, като достигне до пределите на Слънчевата система, се връща обратно, а друга част, която не принадлежи на Слънцето, отива в безкрайните предели.
Като отидете на Слънцето, ще видите милиони пъти по-хубави планини и полета. Там има планини с дължина няколко хиляди километра и няма този недоимък както тук. Там е невъзможно хората да се карат, те имат повече, отколкото им трябва, и като видят някого, зарадват се и искат да дадат. Като дадат, чувстват се радостни. Някой път един слънчев жител те забележи, че тук се мъчиш, прехвръкне от Слънцето и те повдигне. Това му коства няколко секунди; после пак се върне. Нему му е приятно, че е слязъл и е направил една малка услуга. Малките мистерии са знание за Земята, а тайните на Слънцето са Големите мистерии. Съществата, които живеят на Слънцето, чрез своята интелигентност, чрез своите мисли развиват тази грамадна топлина, която е във фотосферата на Слънцето или в аурата му.
Жителите на Венера са по-горе от земните жители, а жителите на Сириус – още повече. Сегашното състояние на Земята е от милиарди години, но това време за съзнанието на Висшите същества е много малко. Божествената наука твърди, че откакто човек е на Земята, има 18 милиона години. Всеки, който завърши своето развитие, ще му дадат задача да създаде една слънчева система и тогава ще видят какви знания има.
В другите небесни тела има красоти, каквито човек не може да си представи. Като се пренесе там, ще каже: „Нито ухо е чуло, нито око е видяло това.“ Например в друга слънчева система като седнеш под някоя ябълка, тя ще наведе клон да ти даде плод. Но навсякъде има митници и когато искаш да отидеш до Луната или до Слънцето, ще минеш през митници.
Енергията, която иде от Слънцето, е дошла там от Централното Слънце, около което се движат повече от сто милиона слънца. То е много пъти по-голямо от нашето Слънце. Учените хора са намерили начин да се познава по спектралната линия кога една звезда се приближава или отдалечава от нас.
Земята още расте. Тя е в млада възраст. След милиони години ще дойде обратният процес на смаляване. Полюсите на Земята се местят. В бъдеще полюсът ще стане екватор, а екваторът – полюс. Било е време, когато екваторът е бил полюс, а полюсът е бил екватор. В историята на миналото полюсите са се менили. България е била тропическа страна и в бъдеще пак ще стане такава. Окултистите знаят, че някога Слънцето е изгрявало от запад. От това се вижда какво голямо преобразувание е ставало. Тогава земната ос не е била в сегашното положение. Ще дойде промяна в разпределението на сушата и моретата. Морето ще нахлуе в някои страни. Това е ставало и по-рано.
Ние не сме баш на кувертата на Земята-параход, понеже над нас има още други същества. Нагоре, на 12 000 км от нашата планета, се намира една прозрачна Земя. За да се отиде до нея и за да се влезе в нея, се минава през дванадесет врати. Там живеят Напреднали същества. Този свят е Раят –Горната Земя. При грехопадението са слезли първите хора долу, на сегашната Земя.
Земята прави известни отклонения – закъснения и усилвания. Аз зная причините им. В движението на Земята има повече от десет изключения, които днес учените не могат да обяснят. Тези причини се знаят от вътрешната Божествена наука.
Има две течения: от Слънцето към Земята и от Земята към Слънцето. Тази енергия, която иде от Слънцето към Земята, при връщането си от Земята към Слънцето образува второто течение. Става една обиколка като кръвообращение – енергията, която иде от Слънцето, е артериално течение, а течението, което отива от Земята към Слънцето, – венозно (виж Фигура 3).
Слънчевите петна са отвърстия, през които се праща кондензирана енергия към Земята винаги с известна цел. Тази енергия се праща на Земята с такава грамадна бързина, че ако би дошла направо към нея, ще помете всичко със себе си. Затова между Земята и Слънцето има няколко трансформатори, които възприемат тази слънчева енергия; като я трансформират, намаляват скоростта ѝ и тогава тя се спуща на Земята.
Най-красиво ще бъде, когато хората получат билет да пътуват из Вселената. Тогава човек ще разбере Мъдростта, която съществува – онова разнообразие на организмите, на културите и на живота. Той ще влезе в някой свят, дето хората не знаят как да се карат или ограбват, защото там няма никакви условия за подобни неща.
Един брат попита: „Как да ги познаем Слънчевите същества, като ги видим?“
Непрестанно идат Същества от Слънцето на Земята; за да ги познаете, трябва да имате шесто сетиво.
ЧОВЕК Е МИКРОКОСМОС
На лявата ръка е всичко разкрито; тя е важна и на нея се гледа. В лявата ръка е вложен капиталът, там са всички заложби. Дясната ръка е само това, което сега се изработва, и след това изработеното се предава на лявата ръка да го съхрани. Лявата ръка съдържа чертите от миналите животи, а дясната изразява придобитото сега. Трябва да изучавате каква е кожата на горната страна на ръката, дали там фигурите са триъгълници, квадрати, петоъгълници, шестоъгълници и пр.
Пръстите на краката са по-къси и това показва, че там умът взема по-малко участие, а при пръстите на ръцете, които са по-дълги, взема по-голямо участие. Има космични течения, които идват в човешката аура от целия Всемир. Всеки пръст е антена, свързана с особени, живи, разумни сили в Природата. Когато човек с палеца на ръката си пипа показалеца, с това събужда благородството в себе си; при средния пръст събужда в себе си справедливостта, при безименния пръст събужда в себе си красивото, разумното, а при малкия пръст събужда в себе си практичността. Показалецът е свързан с известен разумен център в Природата и ако не се отнасяш добре с този си пръст, не влизаш във връзка с разумния център. Същото е и с другите пръсти. Палецът е израз на човешката воля. В римско време на някои престъпници са отрязвали палеца и той ставал безволев. С мърдането на палеца се усилва волята; престане ли да се движи, човек не може да проявява воля. Когато малкият пръст е дълъг, човек е настойчив в работата, а когато не е – не е настойчив и каквото започне, оставя го, за да почне друго, но и него оставя.
Един брат показа ръката си, на която животната и умствената линия са отделни. Учителя каза:
Това значи, че сте много самостоятелен и домашните не са упражнявали влияние върху Вас. Когато умствената и животната линия се съединяват горе, това е добро, това показва влиянието на родителите, на разумността в индивида. Сърдечната линия почва от Юпитеровия хълм и слиза към материалния свят. А умствената линия – обратно: почва от физическия свят, черпи своите сокове оттам и отива към Божествения свят. В сърдечната линия енергията слиза от Небето към Земята, а в умствената се качва от материалното към Божественото. По сърдечната линия ние вече знаем какво е състоянието на организма. Когато горният край на умствената линия е разклонен, това показва енергия. Щом направим подобрение в умствената и сърдечната линия, това е признак, че можем да преодолеем мъчнотиите. Сатурновата линия, линията на съдбата, е равнодействаща. Тя показва каква работа са извършили умът, сърцето и волята. Линии, които са на Венериния хълм и са успоредни на животната линия, усилват живота, дават му устой. А линии, напречни на животната линия, дават по-голяма активност на живота, правят го по-активен, по-интензивен. Линиите, които се чертаят на ръката, са проекция; трябва да изучим истинските линии в етерното тяло. Истинският хиромант вижда главните линии на етерното тяло.
На какво се основава хиромантията? На следния велик закон в Природата: във всяка част на организма работят силите на целия организъм. Това е важен биологичен принцип. На това се основава и следното: ако посадим бегониев лист, той ще даде цялото растение. Човек представлява едно велико писмо, в което Природата е написала много, и който знае да чете, да чете.
Някои от вас трябва да изучавате хиромантията, но не подробностите, а основните работи, които да ви дадат подтик. Една наука може да се направи приятна. Хиромантията не е да разкрием недъзите, тя е наука, която дава подтик.
Един брат запита: „Какво значи, когато човек пише една буква отначало тънка, а накрая – дебела?“
Ако надебеляваш края на буквата, например, когато пишеш Г, В, Б, Л, И и т.н., това показва, че отначало си мек, а после си твърд. А ако пишеш буквата накрая тънка, значи в началото си твърд, а после се смекчаваш.
Една сестра запита: „Какво значение има положението на планетите?“
Планетите, изобщо небесните тела, са центрове, от които излизат грамадни енергии във всички посоки, и на това се основава тяхното значение. Има особени положения, важни моменти в живота, които се определят от положението на планетите, Слънцето и звездите. Писанието казва: „Буквата умъртвява, а Духът оживотворява.“ Астрологията, ако се изучава по буква, умъртвява, а като наука за Духа е важна. Разумното начало създаде принципите и законите и човек трябва да се учи от тях. В астрологията са изгубени известни ключове. Човек трябва да знае кои часове през деня са на Слънцето; всеки ден си има часове на Слънцето, също и всяка вечер. Уран и Нептун създават твърде големи нещастия на хората, не защото имат лоши влияния, но защото съвременното човечество не е още готово да приема правилно техните енергии. Те сега засилват дейността си. Човек има дванадесет тела и всеки дом в астрологията отговаря на едно тяло; също така и всяка зодия.
Луната влияе за пречистване на чувствата – не да бъдеш разгорещен, а да бъдеш трезвен. Трезвените чувства са религиозните. Като земните жители няма никъде в Слънчевата система – нито на Сатурн, нито на Марс, нито на Венера и пр. – и от тяхната опитност всички се ползват. Земята е една лаборатория за експерименти. В Слънчева система когато искат да прокарат известна реформа, правят я на Земята и когато сполучи, прилагат я и на други места. На Земята могат да стават опити. Сега иде време, когато планетите ще се намерят в благоприятно съчетание и ще почнем една благоприятна еволюция. Тогава условията на Земята ще се изменят. Планетите и звездите ще изменят отношението си към Земята.
По този път, по който хората вървят, никога не могат да бъдат щастливи. Не че щастието е непостижимо, но то е съчетание на всички астрологически принципи, които действат.
Човек има отношение към Космоса; той е микрокосмос и затова всичко, което е вън, в макрокосмоса, го има и вътре в човека. Колкото планети и звезди има вън, толкова има и вътре в човешкия мозък. Вътрешните Венера, Юпитер или Меркурий са във връзка с външните. Вие имате и едно вътрешно Слънце, което е във връзка с външното. Френолозите са намерили, че центърът на Марс е около ушите и малко над тях. Центърът на Земята е отстрани на главата и малко отпред, където е центърът на стежанолюбието. Центърът на Юпитер е малко по-горе. Човек трябва да знае и къде в тялото са центровете на Млечния път и на звездите от първа величина. Едни влияния на Венера са отзад на главата, а други са горе на главата, дето е центърът на милосърдието. Всяка планета има три влияния върху човека: физическо, астрално и умствено. Венера, като Зорница и като Вечерница, има две различни влияния върху човека. После, и фазите на Венера оказват влияние. Венера има четири фази: при изпразване – две и при пълнене – две. При изпразването фазите са низходящи, а при пълнене – възходящи. За съжаление, сега изучават астрологията като геометрия и не влагат живот в нея.
Един брат запита: „По какво се отличават слънчевите типове?“
В чистите слънчеви типове има изобилие, те са носители на Живота и отиват от планета на планета като екскурзианти, а после ще се върнат на Слънцето. Всеки слънчев тип, като мине през Земята, оставя отражение на Земята. Много слънчеви типове, които имаме на Земята, са отражение на слънчевите типове, които са минали през нея. Да бъдеш под влияние на Слънцето значи да бъдеш така запълнен със Светлина, че да не могат да те изкушават. Когато дойде слънчевият тип, тогава всички други могат да се хармонизират, тогава имаме съвършени хора.
Трябва да се изучават и растенията от астрологично гледище. Така се изгражда астрологичната ботаника. Всяко растение се намира под влияние на някоя планета. Например дъбът е Юпитерово растение. Когато човек иска да бъде устойчив, да яде жълъди. Жълъдът е лековит.
Органите в човешкото тяло, които са под влияние на една планета и на един зодиакален знак, се лекуват с растения, които са под влияние на същата планета и на същия зодиакален знак. Например белият дроб и сърцето са под влияние на Лъва и Слънцето и ще се лекуват с растения, които са под тяхно влияние. Когато някой те намрази, да те намрази при разсип, а когато някой те възлюби, да те възлюби при пълнене на Луната.
Една сестра запита: „Какво ще кажете за Кабалата?“
Сега Кабалата не е вече такава, каквато беше едно време. Сега светът е прогресивен. Когато се говори за Кабалата, трябва да се знае, че това е отвлечена област и там трябва много голям ум. Кабалата изучава вътрешния свят, а сегашната наука изучава външния свят. В древността Кабалата се е изучавала по инволюционен път, като са слизали съществата надолу, а сега по закона на еволюцията започва обратният път на възлизане и Кабалата трябва да се изучава по нов начин.
Числата 9 и 10 са благоприятни. Числото 9 е завършен резултат; след него почва друг цикъл, друга епоха.
Имената, които са поставени на хората, имат значение. Те не са случайни. За онзи, който знае, това не е случайно, а за, онзи, който не знае, това е случайно. Трябва да се изучи мистичното значение на буквите и на звуковете. Всеки звук има особени трептения и особено влияние.
ПРЕЗ ТЪМНАТА ЗОНА
Бяхме на братска вечеря. Една сестра прочувствено изсвири на пиано няколко музикални къса. Стана въпрос за заминалите и Учителя каза в разговора следните мисли:
Когато някой човек от Небето се роди тук, хората на Земята се радват, а на онези горе малко им е мъчно. Когато някой от Земята се качва горе, тук скърбят, а горе се радват.
Денем умрелите се чудят защо не ги виждаме и не ги познаваме, като ги срещнем, а нощем, като ги виждаме, говорим с тях. Среща те някой умрял и ти казва: „Добър ден“, а ти го отминаваш и му се струва странно. Той казва: „Толкова години се познаваме, защо не ме поздравява?“ Тези умрели, които правят това, живеят в един полуматериален свят; те не са се приготвили и с години живеят в него. А който е подготвен, след заминаването си не живее там, той е свободен, не се занимава с материални работи и по-лесно преминава през него. Който е още по-подготвен, никак не се спира в него и отива направо на Небето. Сега е още трудно сношението с Невидимия свят, понеже няма уредена поща между него и Земята, но след време ще има.
Който е тук, на Земята, умрял е за Небето. Между физическото и духовното тяло има връзка и като се скъса, това е смъртта. Всички хора не се освобождават от тялото при смъртта. Има хора, които остават свързани с него след смъртта и това причинява мъчение. Остават вързани за известно време в гроба и после се освобождават от физическото си тяло. Грешният остава вързан при гроба, а праведният няма никаква връзка с гроба – минава транзит. Физическото тяло е като водолазна дреха. Като влезе човек във водата, туря си водолазна дреха, но като излезе, има ли нужда от нея? Не, той я оставя. Когато някой замине, аз никога не държа идеята, че е умрял, а го считам за жив. Заминалите са по-израснали, по-просветлени, по-добре разбират нещата, имат по-правилно понятие за Живота, разбират, че трябва да бъдем по-добри. А едно от големите страдания, когато отидеш в онзи свят, е: ако онзи, когото търсиш, е слязъл долу, а когато дойдеш тук, той е там.
Една сестра попита: „Заминалите в какво състояние са?“
Хората, които са на Земята, са както рибите в морето, а заминалите са в по-рядка среда и са както съществата вън от водата; например както птичките във въздуха. Щом мислиш за един заминал, той е при теб или мисли за теб. Ти не можеш да мислиш за някого, ако той не мисли за теб. И заминал да е, и да не е заминал, щом мислиш за него, и той мисли за теб. Какво ще скърбите за заминалите? Никакви умрели няма!
Една сестра каза: „Получавам много некролози, имам много мои умрели близки.“
Това е заблуждение. Слънцето, като залезе, изчезнало ли е? Истинският човек всякога живее, а това, дето го наричат смърт, е хвърляне на старата дреха. На някои хора, като ги заровят, телата им с години остават неразложени и космите им растат; това е, което наричат вампирясване. Това е доста голямо изпитание за тях и трябва дълго време, за да се освободят.
Разговарях се с едного, който ми каза: „Раздвоен съм вече. Проповядвах на другите, че няма душа, че всичко това е празна работа, но нещо в мен ми нашепва: „Има!“ В себе си съм се раздвоил. Външно твърдя че няма, но нещо ми казва отвътре, че не съм на права посока.“ Да, тези, които отричат, после стават много ревностни.
Заминаването от този свят може да го наречем издигане. Заминалият се издига. Физическият свят е свят на промените; няма защо тук човек да търси щастие, но при една друга култура това ще бъде възможно и на Земята. Смъртта е Ангел с две лица: едното е страшно, а другото лице е толкова красиво, че по-красиво от него няма.
Който умира, отива в другия свят, за да вземе сила. Като няма кой да го кредитира тук, отива в другия свят. Като живееш тук и после като заминеш горе, ще влезеш в Реалния живот и ще кажеш: „За нищо и никаква работа съм се тревожил.“ Заминалите, които не са събудени, живеят там в един свят на илюзии. Човек не трябва да се плаши от смъртта. Само че не трябва да има преждевременна смърт. Човек, като изживее известно време на Земята, като си изкара работата, отива горе, както онзи, който цял ден е работил и вечер се прибира в дома си да почине. Всъщност, красивият Живот е горе и онзи, който отива горе, отива в красивия Живот. Ние можем да желаем да ни се удължи животът тук, за да работим за Бога, обаче това ще ни се прихване, понеже с това се лишаваме от красивия Живот горе. Бог казва: „Написах ви на дланите Си.“ Ако вие умирате, при Бога отивате. От Бога сте излезли и при Бога отивате. Какво има да се плашите? Между живите от този свят и живите от онзи свят няма разлика. Защото има живи в онзи свят и има живи в този свят, има умрели в този свят и умрели в онзи свят. Всяко умиране е пускане от затвора. Като умреш, ти си свободен и си вече млад. Тук си бил например на 120 години, а като умреш, имаш друго тяло – млад си като момче на 15-16 години. Но не за всички души е това. За умните души смъртта е освобождение, а за неумните – мъчение. За това, което можеш да направиш на Земята за 50 години, в другия свят се изискват 250 години.
Като отидеш в Невидимия свят, трябва да си готов. Ако не си готов, ще те върнат назад. Заминалият трябва да мине през една тъмна зона и само онези, които разбират законите на материята, могат да минат през зоната, без да ги забележат низшите духове. След смъртта низшите духове почват да гонят човека в тъмната зона, за да отнемат това, което той носи. Който е живял добре, лесно ще мине оттам, ала е мъчно за онзи, който не е живял добре. Такава душа до 40 дни след смъртта е на големи изпитания.
Един брат попита: „Нас, като заминем, ще ни гонят ли?“
Не гонят тези, които имат билет. А кое е билетът? Билетът е Вярата. Една заминала майка съобщила: „Кажете на дъщеря ми, че живея във вода!“; това се дължи на сълзите на дъщерята. Има умрели, които стоят в другия свят 10-15 години и не можеш ги убедиш, че са умрели. Сядат на масата, искат лъжица и вилица и се възмущават, че не им обръщате внимание. Не знаят, че са в онзи свят. Един умрял хвърлял лъжиците, чиниите и прочее на пода, когато идвали гости в дома му. Той бил скъперник, а синовете му след неговото заминаване почнали да харчат нашироко и той дълбоко се възмущавал. Посъветвах ги да турят на масата прибори, чиния с ядене и един празен стол пред масата. После той престана да прави така. Който не е готов за другия свят, ще се намери в такова голямо противоречие. Човек след смъртта си отива в място, което съответства на неговия земен живот. Онзи, който помни при смъртта си как е бил в гроба и е присъствал при разлагането на тялото, когато му кажат да направи нещо лошо, отлага: „Не, аз помня какво беше там на гроба!“; а който не помни това, отива да прави престъпления. Душата, която си заминава, ако не е свободна от земни връзки, остава тук, долу, да живее; за да отиде във висшите сфери, тя трябва да се освободи от всички земни връзки. Човек, който е много привързан към този свят, след смъртта си отива в по-лошия свят, а като не е привързан, отива в по-добрия. Кое е по-хубаво? Да напишеш сто книги или самият ти да бъдеш една хубаво написана книга? Последното е важно за Небето. Когато отидеш там, няма да те питат колко книги си написал, но ще те разгледат дали ти самият си хубаво написана книга. Представете си, че съм овчар на планината и живея в колиба; идват видни хора при мен, приемам ги и един ден къщите им са отворени за мен. А ако не ги приема, къщите им ще останат затворени за мен. Ако тук си услужвал на хората, горе ще имаш по-добри условия.
Онези, които са на заминаване, са много чувствителни, те са като излъчени. Затова не трябва да се плаче при онези, които заминават. Защото те го чувстват като бодеж от игла. Тогава трябва да има наоколо тиха и спокойна атмосфера.
Когато замине някой наш ближен и казваме „Взеха ми го, отнеха ми го!“, това не е вярно, понеже той не е ваш. Изобщо казано, трябва да знаете едно: положението на заминалите на онзи свят е десет пъти по-добро, отколкото на Земята. Така мислете! Заминалите живеят колективен живот. В другия свят има колективизъм. И никой не може да дойде индивидуално, когато иска. Ако цялото общество, към което принадлежи, иска, той ще дойде. Ние говорим за неща, които знаем. Когато бащата замине, работите на децата се уреждат по-добре. Той помага отгоре. В онзи свят хората, които се обичат, се виждат, а които не се обичат, не се виждат. Има закон: онези, които обичаме, да държим в ума си най-хубавото за тях. Хубавите спомени приближават заминалия до вас, дори ще го видиш.
ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ
През юли 1924 г. един брат посети Учителя, когато Той още живееше на ул. „Опълченска“ 66. Времето беше топло, слънчево. Разговорът се проведе на двора. Стана въпрос за инволюция и еволюция.
Инволюцията е слизане от Бога към материята, а еволюцията е възкачване от материята към Бога. В Откровението Бог казва: „Аз съм алфа и омега – началото и края.“ Това значи, че всяко същество излиза от Бога като Божествен лъч, минава през всички светове и пак се връща към Бога.
Минералите, растенията и животните отиват надолу, а ние отиваме нагоре. Те са научили знанието по пътя на инволюцията. Какво значи, че те вървят по пътя на инволюцията? Азът, Божествената монада, която работи в минералите, растенията и животните, е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу. При минералното царство Азът, Божествената монада, е все още доста далеч от физическия свят и затова той там има най-слаба степен на съзнание, наречено подсъзнание. При растителното царство Азът, Божествената монада, вече е слязъл по-долу, по-близо до материалния свят и затова растенията имат по-горна степен на подсъзнание. У животинското царство Азът, Божествената монада, е доста близо до материалния свят и затова животните вече имат съзнание. При човека Азът, Божествената монада, се проявява във физическия свят и затова той се съзнава като Аз – има самосъзнание. От всичките четири природни царства на Земята човекът за пръв път има самосъзнание.
Дотук процесът е инволюционен. Всъщност и в човешкото царство слизането в по-гъстата материя продължава до известна епоха. От Христа почва еволюцията, т.е. излизането нагоре. Идването на Христа е най-важен момент в историята на човечеството. Христос донесе онази сила, чрез която става възможен завоят, повратът от инволюционен процес в еволюционен.
Една част от човечеството днес още се намира в инволюционен път, т.е. продължава слизането си във все по-гъста материя, а друга част е почнала своя възход, своя еволюционен път. Това са тези, които са приели новата форма на Любовта – Любовта като принцип. Тези хора са над-раснали личния живот, служат на човечеството, на Цялото, на всички. А тези, които живеят в личния живот, те продължават слизането си надолу. На границата между инволюцията и еволюцията човек преживява един вътрешен преврат и след това почва пътят нагоре. При инволюцията се отива от голямото към малкото, а при еволюцията – от малкото към голямото. Има знание, което е придобито при инволюционния процес и сега трябва да се замени с ново знание – еволюционно. И методите на окултната наука също трябва да се заменят с еволюционни.
И така, подсъзнание имат минералите и растенията, съзнание имат животните, самосъзнание има човек, а свръхсъзнание – Напредналите същества. Човек, който има самосъзнание, едновременно има в себе си подсъзнание и съзнание. От една страна, в подсъзнанието е складирано всичко преживяно в миналото и съдържа натрупаната опитност от това минало. А от друга страна, подсъзнанието обхваща и ръководството на Напредналите същества, които участват в развитието на природните царства. Клетките в човека имат подсъзнание. Дейността на всички органи и системи в човека се ръководят от подсъзнанието. Това, което днешната психология учи за подсъзнанието, е само една малка част от широката област на подсъзнанието. При еволюционния процес от съзнанието, в което живее сега, човечеството ще се издигне до свръхсъзнанието, т.е. Божественото съзнание. С това се отварят по-големи възможности за човечеството. Ще се събудят в човека нови сили, дарби и способности, т.е. нови заложби, скрити в Монадата.
БОЖИЯТА ВОЛЯ
Изпълнението Волята на Бога седи по-горе от това да си цар, владика, Ангел и пр. Човек, който върши своята воля, е роб и всеки му се налага. Човек, който върши Божията воля, е свободен. Божията воля се носи над всички и същевременно носи всички. На нея всички се подчиняват, но никой път не казвай: „Аз върша Божията воля“; това е външната страна, по-добре съзнай това отвътре. Ти, като си добър, силен и разумен, вършиш я, а щом не си такъв, не я вършиш и си обикновен човек.
И лошите също вършат Божията воля. Разбойници обирали богати и пребогати хора; попаднал на тях един беден човек и вдигнал ръце: „Оберете ме!“ Разбойниците му казали: „Чакай малко, ти за какви ни мислиш, ние имаме заповед да обираме богатите.“ Дали му една сума и го пуснали да си върви. Някой ти иска десет или сто лева, не ти се дават; тогава идват разбойници и ти обират сто хиляди. Стане ли злото господар, тогава е лошо. И това е така, когато човек иска да върши нещо лично за себе си. А Бог не е подчинил човека на злото. Той го е освободил. И сме отговорни, че злоупотребяваме със Свободата, която Бог ни е дал. Сами се ограничаваме, като не вършим Божията Воля. Двама братя като се бият в къщи, това ни най-малко не е Волята Божия. Хората трябва да станат слуги на Разумното, на Доброто.
Да вършим Божията воля, да прославим Името Божие и да работим за въдворяване на Царството Божие, това са живи закони. Някой мисли, че може сам да се повдигне. Не! Това сам не може да направи, но като дойдат Бог и Христос да направят в него жилище, тогава ще разбере Истината и ще се повдигне. Невидимият свят има една голяма задача и много години ще минат докато внесе прояснение в човешкото съзнание. Човек съжалява, че е останал назад, а не съжалява, че не е изпълнил Волята Божия. То пък това е важното – да изпълни Волята Божия, а къде е той, това е второстепенен въпрос. Щом не е работил, да съжалява, че Божията работа е останала назад. Вие сте хора, които много добре изпълнявате своята воля и волята на другите, но Божията Воля много малко изпълнявате. А Волята на Бога е свещена. Понеже Светлината, Знанието, Истината идат от Бога, то казваме: „Да бъде Неговата Воля!“ Така ще се създаде новото в човека и само така може да се обнови. Стихът казва: „Онези, които чакат Господа, ще се обновят.“ Като дойде Божественото, то обновява. Всеки орган може да функционира, но да функционира в съгласие с Цялото. Щом вършим Божията воля, Бог ще бъде с нас и тогава ще влезем в изпълнение и на другите закони, лесно ще стане всичко.
Една сестра попита: „Защо нашата воля не винаги е в съгласие с Волята на Бога?“
Има врагове, които искат да те накарат да имаш желания, противни на Волята Божия. На Земята, като вършиш Волята Божия, близо си до Господа, а като не я вършиш, далеч си от Него. Престъплението стои в това, че не изпълняваш Волята Божия.
Една сестра попита: „Как се познава, че сме изпълнили Волята Божия?“
Когато изпълним Волята Божия, имаме Мир, Радост, Свобода, простор, широта, а когато не я изпълним – смущение, недоволство, неразположение. Христос казва: „Тези цветя Господ ги е облякъл с такива дрехи, а вас още повече ще облече, като вършите Волята Божия.“ Ти ще бъдеш облечен така, както и княгиня не е била обличана. Глава на всичко е Волята Божия. Като я извършиш, ще дойдат Разумността, Любовта, здравето, Мъдростта, богатството, щастието; началото на всекиго ще бъде изпълнението на Волята Божия.
Един брат попита: „Какво е изпълнение на Божията Воля?“
Да правиш това, което не ти се ще. Например дойде ти гост, имаш едно парче хляб и си казваш: „Толкова имам, колкото за мен.“ Божията Воля казва: „Дай половината“, а на теб ти се е свило сърцето, не ти се дава грамче. Ние често туряме кран на Божиите блага и после се оплакваме. Като не изпълняваме Божията воля, ние запушваме Божиите блага и после страдаме. Някои искат да имат благата на Бога, без да изпълняват Волята Му. Че това е кражба! Слънцето колко иска да му плащате за всички произведения, които ражда Земята и които то възраства? Има кой да мисли за хората и те са длъжни да изпълняват Волята Божия. Не я ли изпълним, идат противоречия. От Небето не желаят да употребяват стражарски начин, ще допуснат да направиш каквото си искаш и после ще платиш за това, което си направил. Който престане да върши Волята Божия, деградира, слиза и губи Свободата си. Изучавайте историята: евреите, когато не живееха по Бога, други народи ги пленяваха и после Бог идваше да ги освобождава. Всички се лъжете, като казвате: „Виж, онзи не живее по Бога и много хубаво му вървят работите.“ Не му вървят никак, той си е турил отдолу пиростия, огънят се вече разгаря и той ще почне да се пече. Ако се координираме да изпълним Волята Божия, тогава и Разумните сили, които имат отношение към нас, ще се координират да изпълнят нашата. Като работиш с Разумните същества, то твоята работа ти върви. Тяхна работа е общата работа. И като работиш тази обща работа, Разумните същества ще ти помагат. Като ти помагат, лесно стават нещата, останеш ли сам, не ти върви.
Някой казва: „На мен не обръщат внимание.“ Преди всичко, обръщането на внимание е вътрешен процес. От друга страна, не е важно дали хората те обичат или не, но дали ти вършиш Волята Божия. Човек е дошъл за Бога, да изпълни Неговата Воля, а не да изпълнява желанието на този или онзи.
ТИХИЯТ ГЛАС
Бяхме на Яворови присое. След изгрева цялата картина се съживи, Резньовете се позлатиха от първите лъчи, птичият хор се засили. Цялата Природа тържествуваше. След молитвената програма изпълнихме Паневритмията. После всички поздравихме Учителя с новия ден. Започна разговор.
Във всички времена Бог е говорил на хората. Не е било време, когато Бог да не е говорил. Някои мислят, че могат да бъдат самоуки. Все ви е учил някой, но сте забравили. Бог е говорил на всички, но едни са чули, а други са забравили. Има един специфичен начин на говорене на Бога.
Бог говори общо на всички, а специфично – само на тези, които са готови. Тихият глас, който говорил на Илия, е специфичен глас. Всички хора не могат да чуят Тихия глас. Ако хората се бият, Бог не може да им говори с тих глас, те са глухи за този глас. Свържете се с Бога, че дето и да минете, да чувате Неговия тих и сладък глас. Чуеш ли гласа на Бога, спри се. Бог е това, което прави хората да живеят, да мислят и да бъдат свободни; значи помага на човечеството. Бог е това, от което сме излезли. В Бога сме! Бог във вас е, който действа в хотението и желанието ви. Значи когато човек желае нещо хубаво, красиво, то Бог е в нас, който действа в това желание. Слушайте Господа, за да се прояви във вашите малки вътрешни подтици. Пазете едно правило: използвайте най-малките случаи, най-малките подбуди, най-малките мисли, които ви идат. Защо всички хора имат желание да се проявят в големите подтици и да правят големи неща? И то ще дойде, но чак в бъдеще. Нали всички тези големи неща зависят от малките възможности, които човек е използвал. Най-първо човек трябва да се прояви в малките условия и възможности и като не се е проявил в тях, и в големите не може. Някой чака с години, иска да стане проповедник в голям салон; че нему всеки ден се дават условия да срещне едно дете и да поговори нещо с него. И той, ако не използва това, и голямото не може да използва. Ако той не си е дал труд да се занимава с отделните букви, може ли да стане писател, да напише някоя книга?
Нека постепенно, по закона на Духа да се разкриват нещата. Всички, които отговарят на зова на Духа, разбират от раз. Нали музикантът като си тури ръката на струната, последната отговаря? Чувствителната струна с малко докосване отговаря. Така и когато Духът се докосва до човешката душа и последната отговаря на подбудите на Духа. Това показва, че е готова. Не всички имат това. Някои не са дошли дотам. Имат стремеж, но нямат прозрение. Не са дошли до положението да разбират и сега малкото в тях трябва да се разраства.
Бог непрестанно говори. Направиш една погрешка и ти казва: „Не е право.“ Нарисуваш една картина и ти казва: „Направи друга.“ Ще направиш втора, трета и като стигнеш до най-хубавата, Той ще одобри. Бог не те критикува. Просто казва: „Направи нова картина.“ Като сгрешите, вслушайте се в Тихия глас на Бога, който ви нашепва: „Обхождайте се с всички души така, както Аз се обхождам с вас.“
Дойде ли ви някоя мъчнотия, не бързайте, но почнете да размишлявате. Проследете как Бог във вас ще я разреши. И няма да се минат пет минути и ще видите, че задачата ви е разрешена.
Във време на разговора стана дума за въпроса какво значение има човек да мисли за Бога. Учителя даде обяснения.
Нека да си послужим със следната аналогия: върху една стена хвърляте светлина през призма и на стената се проектират цветовете, но щом махнете призмата, и цветове изчезват. Извод: докато мислиш, Божествената светлина минава през теб, и има цветове. Щом престанеш да мислиш, цветовете изчезват. Като помислиш за Бога, Животът идва, нещата стават реални. Там е тайната: да имаме за Бога една най-възвишена идея!
Ако някому е тъжно, нека да мисли за Ангелите. И ако все още му е мъчно, да мисли за Бога. Защо трябва да мисли за Бога? Като мисли за Бога, мъчнотията, която по никой друг начин не може да се разреши, ще се разреши. Като помислиш за Бога, всичкото смущение да изчезне от теб, всичко да ти светне отвътре. Болният, като помисли за Бога, трябва да оздравее. А пък щом помислиш за Бога и не оздравяваш, ти си още слаб. Водата, която може да върти целия мотор, кара воденицата. Слабата вода не кара воденицата. Това, за което мислиш, приближаваш се към него. Това, за което не мислиш, отдалечаваш се от него. Като мислиш за Бога, приближаваш се към Него. И като не мислиш за Бога, отдалечаваш се от Него. Като не мислиш за Бога, не влиза Живот в теб и ти остаряваш. А пък като мислиш за Бога, влива се Живот в теб и ти се подмладяваш.
Човек трябва да почне да мисли за Бога, за да стане истински човек. Всички, които вървят по Божия път, в края на краищата работите им влизат в правия път. Човек не е само един Божествен лъч, човек е Живот, една постоянна струя, която излиза от Бога.
Не се е случило още праведник да проси. Предположете, че вашето име е познато в Английската банка. Страх ли ви е тогава, че ще останете без средства? Ако вашето име е познато на Бога, ако вашият живот е в съгласие с Божествената струя, с Божествената Любов, ако вашето име е записано при Бога, никога не ще останете без нужното.
БЪДЕЩИЯТ СТРОЙ – СТРОЙ НА ЛЮБОВТА
Няколко души общественици посетиха Учителя. Един от тях попита: „Какво ще кажете по социалния въпрос, който днес вълнува човечеството.“ Учителя каза:
Днес има кризи във всички области на живота – финансова криза, криза в психичния свят, в религията и пр. Всички тези кризи имат общ корен. Като видите измъчени, страдующи хора, хора в лишение и пр., това показва степента на развитието на човечеството и се разбира, че то не е дошло още до една висша култура. В света има място и условия за всички, обаче животът се поставя на неразумни основи, а в него трябва да се приложат Справедливостта и Равенството. Какво се разбира под думата Равенство? Това значи, че на всеки ще се даде според нуждите му. Например на малкото дете ще му се даде колкото му е нужно, и на възрастния – също. Икономическият въпрос трябва да се уреди: всеки да има къщичка с две стаи и кухня, всеки да има храна и да му остава време за нуждите на Духа. Въпросът за светлината, за въздуха и за водата са разрешени, остава само въпроса за хляба. И сега храната, която земята ражда всяка година, е достатъчна за всички, но не е разпределена както трябва. Обществото трябва да уреди този въпрос. Хлябът трябва да бъде така достъпен за всички, както светлината, въздухът и водата. Би трябвало всеки да получава безплатно хляб и според нуждата си. И като се уреди икономическият въпрос, тогава да остане време за всеки човек да задоволи своите културни нужди. Да се дава хляб безплатно на всички, това е възможно и наложително. Тогава Царството Божие ще е вече на Земята. Това е един от съществените въпроси, който няма да се реши по механичен начин.
На нас ни трябват хора-пионери. Например в нашето Братство може да се направи опит да се кооперират хората и да приложат новия начин на живот. Братството да има шестдесет декара земя, където да се работи по новия начин. Също така да има и работилници, в които да се работи по новия начин. Трудът трябва да се разпредели равномерно, а и в благата му трябва всички да участват равномерно и да има достатъчно за всички. Ние мислим, че сме бедни, а светът е много богат, само че сме бедни откъм разбиране. Доста средства има, за да живеят всички хора един сносен живот.
Онези които са направили света, идат да го поправят. И сега подготвят хората да бъдат на ясно, че всички изведнъж ще се променят. В днешната голяма криза се върши нещо.
Като се оправи сърцето, половината свят се е оправил. Като се оправи умът, целият свят се е оправил. Както ние мислим да се оправи светът, той никога няма да се оправи така. Нито със земетресения, нито с изгаряне на градове, нито с бури ще се оправи светът; тези неща сриват старото, но трябва да стане една истинска промяна в съзнанието на хората. От Невидимия свят работят усилено, за да се възприемат от човечеството новите идеи. Най-напред са пратили около един милион Ангели да спасяват човечеството, но те не са успели напълно да решат задачата си. Някои казват „Господ ще оправи света“, но това е много механично разбиране. Външно не се разрешава въпросът, защото ако въпросът стои така, то Христос можеше да вземе властта, да тури закон и пр. Ако светът можеше да се оправи, то и сега има закони, но това, което липсва, е следното: хората човешката душа не знаят и тялото не познават, не го считат за свещено. Когато хората познаят човешката душа и когато дойдат до идеята да считат човешкото тяло за свещено, тогава светът ще се оправи. Например съвременната държава изпраща с хиляди хора да измрат на бойното поле или богатите пращат работниците в мините, без да влязат в тяхното положение. Нека дойдат хора с по-високо съзнание, та всички придобивки на науката да се употребят за добро. Както е организиран нашият организъм, така трябва да се организира и обществото.
Който смята, че човечеството зависи от социалния строй, той се намира в заблуждение; все едно да направиш каруца, която е лоша, и после да казваш, че си зависим от нея. Ти, който си направил една каруца, можеш да направиш друга по-съвършена. Трябват идеи. Най-първо обновата ще дойде в мисълта и после – в чувствата. Светът не може да се промени изведнъж. Докато всички вие не почнете да горите и да запалите другите, животът не може да се оправи. Кое спъва живота сега? Съзнанието, разбирането на хората. Царството Божие не е нещо физическо; един ден, когато всички хора се събудят, то ще дойде на Земята – тогава, когато се дадат условия и ход на новото съзнание. Най-прекият път е хората да разберат великата истина, че са едно цяло и че трябва да действат по закона на Любовта. Днес отношенията на хората са механични – както дъски, съединени с обръч в бъчвата, които нямат нищо общо помежду си, но ги държи външно металният обръч, а когато се скъса, те се отделят една от друга и се разпадат на всички страни. Също така днес хората се пръскат като дъските на разсъхнала бъчва и виждат, че няма нещо, което да ги държи, защото отношенията им са механични. Коя е причината за днешните несгоди? – Безлюбието. И кой е пътят, за да излезе човечеството от това положение? – Влезе ли Любовта в света, всичко ще се поправи.
Всички, които искат да образуват общежития и задруги, трябва да турят идеята за Чистота и трябва да бъдат добри проводници на Любовта. В едно Братство, като нашето, всеки да обича всички и всички да обичат всекиго едного. Любовта влезе ли като фактор в света, тогава могат да се уредят въпросите. Другояче те не могат да се разрешат, защото иначе ще царува в света животинският принцип – силният ще побеждава и ще има право. Хората трябва да съзнаят, че от Бога всички имат еднакви права. Всеки човек има еднакво право за храна, но толкова, колкото му трябва. Също и всяко друго същество. Разумната Природа е предвидила един план за всички – план на Разумния живот – и хората трябва да проучат нейния Божествен план, където всичко е предвидено. За да се проникне в този план, трябва да се изучи човешкото тяло. И хората, като изучат как е устроено тялото им, тогава ще разберат новия порядък. В главата, в това малко пространство се спогаждат милиарди клетки; хората могат да направят същото, но за целта трябва да намалят нуждите си, тъй като имат много излишни работи.
Един гост попита: „Кога ще се пробуди съзнанието на човечеството?“
Ако човек се движи с бързината на волска кола, за пробуждане на съзнанието му трябват векове, но ако се движи с бързината на светлина, ще отиде малко време.
Бъдещият строй ще бъде строй на Любовта; тогава като външен израз на Любовта ще се приложат четири неща: честност, справедливост, чистота и безкористие. Като се приложат в социалния строй, той ще се подобри. Това е разрешение на въпроса, но все пак как може да стане? Това с въпрос за пробуждане на съзнанието, понеже то е вътре в човешката душа и трябва само да се изяви. Значи коя любов ще разреши всички въпроси? Любов, в която влизат като елементи честност, справедливост, чистота и безкористие.
Стига хората да не развалят света, той ще се оправи. Всички видни хора, авторитети ще изгубят ръководството, няма да знаят какво трябва да се прави и тогава ще потърсят Божественото. Приложим ли Божия закон, всички нещастия и страдания ще избягат от нас. Този закон може да се приложи в икономическия живот. Могат да го приложат, но не искат, понеже още вярват, че има лесен път в Живота, който ще ги доведе до желаното щастие. Но няма друг път освен Божественият. Казват, че държавата имала много хубави закони. Да, има закони, но има и насилие. Хората са много добри, понеже има закони, но ако оставим държавата за 24 часа без закони, ще проверим какви ще са хората.
Един държавник, като стане сутрин, нека да мисли за Бога, да служи на Бога и да управлява в съгласие с Божията Воля. А сега, като дойдат на власт, се забравят и мислят, че те са главните фактори и правят каквото си искат. За оправянето на света не се изискват много работи. За сегашния свят се изисква едно малко усилие, с което той може да се поправи – всички да имат желание за изпълнение Волята Божия.
Изобилието разрешава въпросите. Ако отидеш при една чешма, ще има ли спор за вода? Не. Но за едно малко шише с вода ще има спор. Значи при Великото няма спор, има изобилие, а при малкото има спор. Лъжата, завистта, убийството, грешният живот показват, че няма изобилие. Всичко в света може да се поправи, ако хората се сдружат; тогава ще има изобилие. Днес трябва изобилие в света и не трябва да се злоупотребява с него. Всички лоши неща произлизат от недоимъка. Любовта ще привлече изобилието. Ние критикуваме тази или онази система, но всяка от тях е била потребна в дадения случай и после е изживяла времето си, както едно дете си е служило с количка, но после я изоставя. Новото, което иде, е Доброта, Справедливост, Красота и Разумност. Красотата облагородява и повдига човека, Разумността го прави свободен, Добротата ще внесе хармония в обществото и Справедливостта ще задоволи нуждите на всички. Подчинение без Любов, без Разумност, без Свобода е престъпление. Свободният човек може да се подчинява, но доброволно.
Наскоро получих един проект на Розендорф от Естония, който има план за новия строй. В този план се предвижда всеки да работи в комуна, да се отмята колко часа е работил и срещу бележка за своя часотруд ще получи продукти от общината; обаче виждам, че тук дейността е все още със заплата. Искат да създадат нов ред, а той вече съществува; остава само да го възприемем. Въпросът за новия ред е разрешен, защото на Небето има Общества, които живеят така, и техният ред трябва да се свали долу, а не да измислят нови строеве. Истинският ред съществува и трябва да се преведе долу, също както скинията на Мойсей бе видяна горе и бе свалена долу по горния образец. На Слънцето, на планетите този идеален порядък е въведен, а на Земята не е въведен все още в материално отношение. Всички правила ги има горе, а тук искат да правят експерименти. Усилието на Невидимия свят е да се приложи в човешкото общество това, което е вече опитано. Нали е казано: „Да бъде Волята ти както на Небето, така и на Земята.“ Нали е казано: „Да дойде Царството ти както на Небето, така и на Земята.“ А пък те искат да измислят тук някои неща, а то така не може.
Сега по целия свят се приготвя Новия живот. Рибите станаха модел за параходите, а птиците – за аеропланите. А моделът за новия строй трябва да се вземе от Висшите същества, защото днешният ред на нещата е детински и трябва да се измени. Даже вече формите трябва да се изменят, тъй като днешните са неподходящи. Възвишените същества, за които е писано в Писанието, че ще дойдат, именно сега ще дойдат.
Ние казваме Отче наш с идеята, че всички хора имат Един баща и че всички сме братя; светът ще се уреди, ако хората приемат тази идея. Жертвите във Втората световна война ще действат чрез хората, въплътени на Земята, за да се измени режимът, строят. Сега се повдигат масите и е една необходимост те да се повдигнат. Сегашният строй не дава условия за задоволяване на културните нужди – човек работи цял ден за придобиване на материални блага, вечерта се връща уморен, не може да чете и ляга да спи.
Трудът трябва да бъде колективен, като се работи общо. Във всички държави трябва да се въведе кооперативен труд и трябва да се даде работа на всички. Да няма човек, за когото да няма работа. В света има само едно Братство, което Бог е установил, и няма никой, който да не е в това Братство; ако някой не го съзнава, то е поради ограниченост. В света трябва да влезе нов метод – всеки да работи работа, за която е роден. И като работи работата, за която е роден, няма да се изкушава. За съжаление, много малко от сегашните хора са на своето място.
Всички европейски държави ще се съединят в една федерация. Държавите имат толкова дългове, но в новия порядък ще ликвидират с тях, ще ги опростят и ще започнат наново. Има два начина за превъзпитание, които ще действат един след друг, и чрез тях ще се разреши съдбата на хората. Единият начин действа отвън: първо, Мойсеевият закон трябва да превъзпита хората – чрез революции и пр., а на втори план ще дойде Христовият закон.
В бъдеще мъжът и жената трябва да бъдат абсолютно свободни от материалните условия. Жената да не е заставена поради материални условия да се омъжва и мъжът да не е заставен поради материални условия да се оженва. Природата е задържала най-хубавото същинско благо за най-после.
МЕЖДУНАРОДЕН ЖИВОТ
Един журналист посети Учителя и стана въпрос за международния живот.
Всеки народ си има своята функция и трябва да бъде свободен, за да я изпълни. Всеки народ е като един орган в човешкия организъм. Или другояче казано, всеки народ е възприемател на специфични енергии в Космоса, които после се разпределят на цялото човечество, затова и е необходим за живота на това човечество. Българите представляват един орган, англичаните – друг, германците – трети и т.н. и като дойде Господарят, ще ги сглоби всичките. Един ден всички народи ще донесат своите специфични хубави черти и ще ги направят достояние на цялото човечество. Всички народи носят част от свещената Скиния и един ден когато всички тези части се съединят, ще образуват Скинията. И понеже всеки народ си има своя функция като орган на общочовешкия организъм, затова той е свободен да говори на своя език. Всички народи трябва да живеят братски помежду си като членове на едно семейство. Никой народ не трябва да господства. Някога Вавилон, Асирия, Римската империя господстваха върху другите народи, владееха ги, но сега къде остана тяхното господство? И днешните държави, които господстват, ще имат същата съдба. Всички народи трябва да имат добри условия, никой народ не трябва да подтиска друг и силните народи трябва да помагат на слабите.
Като се срещнете с един англичанин, с един американец и пр., да чувствате, че сте над народността, че сте братя. Национализмът трябва да се надрасне, оставете го настрана – човек не трябва да обича само своя народ. Вие гледайте да сте синове Божии!
В семейството най-първо бащата и майката са диктатори и употребяват наказание – пръчката, но като пораснат децата, бащата вече не ще може да употребява диктатура, ще стане демократ. Също така, когато народите се събудят и възмъжеят, диктатурата в управлението престава и се превръща в демокрация. Синархията е най-висока форма на управление, но съвременното човечество не е още готово да я възприеме, тя е за по-далечно бъдеще. Все повече се събужда в човечеството колективното съзнание, усилва се тенденцията за обединение и в бъдеще ще се наложи федерация на народите.
„ОМ“ СЪДЪРЖА ВСИЧКО
След лекцията и гимнастическите упражнения се върнахме с Учителя в салона и се отвори разговор за езика изобщо и специално за свещения език. Учителя каза:
По езика на един народ можеш да видиш степента на развитието му. Гласните и съгласните звукове имат разни трептения в разните народи. Например в английския език избягват „р“, едвам го произнасят; в българския език се изговаря иначе, а в немския език съвсем другояче. Българският език трябва много да се преработи, мекота му трябва. Някои думи в българския език имат хубаво съчетание на звуковете, а други – нямат. Например думата ама е по-твърда, а ала е по-мека.
Най-мъчни са били старите езици, които са били инволюционни, а сегашните еволюционни езици се учат по-лесно. Славянските езици са по-изразителни. Ние много малко знаем как се е образувала речта. Съществителните имена са от нов произход, а съюзите са от най-стар произход. Езикът е започнал със съюзите. След това са дошли глаголите, а съществителните са дошли накрая. Когато мозъкът заболее, човек забравя първо съществителните, после изчезват прилагателните, местоименията, глаголите, а съюзите не изчезват. И когато човек почне да се поправя, думите се възвръщат пак по същия ред.
Има няколко свещени езици. На тях говорят по-напредналите същества. Един от тези езици е ватанският език. Той е език, при който не можеш да мислиш, ако си раздвоен. При този език всичко виждаш хубаво, никъде не виждаш дисонанс, всичко за теб е красота. Когато човек дойде до Посвещение, ще учи един свещен език, при който не можеш да пишеш или кажеш нещо, ако мисълта ти не е права. Ватанският език е свещен, Божествен език и е за Земята. Той е език на Белите братя. Ангелският език е друг; има думи за обозначение на разните предмети, както нашите езици, но Любовта го прониква целия и затова съзнанието на човека трябва да е повдигнато в сферите на Любовта, за да може да го разбере и да говори на него. За запознаване с небесния език човек трябва да почне да учи ватанския език, който се приближава в известна степен до него. Свещеният език го има дълбоко в душата. Всеки човек е бил във висшите светове, говорил е на този език и затова го има вътре в себе си, но сме вътрешно подпушени и не можем да го говорим.
Един от древните езици на Бялата раса е санскритският език. В езиците на Бялата раса има много думи от този език; например, вълк, вода и пр. В езика има главно около 250 корена и като ги научиш, другите думи са производни от тях. Думите Йехова и Ева са от един и същ корен. На български женското име Йова прилича на Ева. Една от най-силните думи в българския език е ум. Тя произлиза от древната дума ом. Ом е това, което съдържа всичко. Ом е Светлина. Значи думата разум е това, което носи качествата на Светлината. Има някои думи, които са си променили значението след време. Ра е изгряващото Слънце. А думата Рай по своя произход е мястото на Светлината. Тъма има санскритски произход – произлиза от санскритската дума тамас. В думата мома, ом е силата. Това е свещен слог. Всичко най-хубаво в Природата е турено в ом. Думите момък и дом имат този слог. В религиозния стар свещен език ом се произнася като ом и като аум. И двете произношения са верни.
Щом се повдигне съзнанието на човечеството, ще се дойде до общ език.
ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО
Учителя прие няколко души общественици. Единият от тях попита коя е базата, върху която трябва да се строи една разумна култура.
Всяка пръчка, която не работи за цялото дърво, е сух клон и се отрязва. Всичката погрешка е, че всеки живее за себе си. Всяко клонче на дървото трябва да съзнава, че е част от целия организъм и ще се подчинява на неговите закони. Каже ли клончето, че може самостоятелно да живее и се отделя от общия организъм, само се осъжда на смърт. И човек играе в Живота ролята на клонче и щом съзнава, че е част от Цялото, без да се отделя от него, ще се развива правилно. Ти колко добре се отнасяш със своя собствен крак, а с чуждия защо не се отнасяш добре? Когато животът на всички ни стане близък както животът на нашия крак, тогава светът ще се оправи. Каквото е отношението между органите в един организъм, такова е отношението на хората един към друг, понеже те заедно образуват един по-голям организъм. И когато някой човек вреди на друг човек, той все едно, че бие своя крак. Когато някой човек промуши някого, сам ще бъде засегнат.
Господарят е Цялото. В Бог човек ще живее като син, като дъщеря. Какво по-хубаво от това! Ние сме части, удове, но имаме всички блага, всички възможности на целия организъм. Целият организъм промишлява за нас. Какво лошо има в това? Това е новото разбиране. По нов начин трябва да се строи. Трябва нов строеж.
Веднъж дойде при мен една жена, която често изпада в отчаяние, в плач и казва, че е останала безпомощна, а всъщност не е така, защото тя е на работа и при това баща ѝ е богат. Казах ѝ: „Вие много се занимавате със себе си. Престанете с това, за да се внесе промяна във Вас. Затова днес няма още условие да Ви дойде помощ.“
Когато работите, трябва да имате предвид цялото човечество – това е разумното. Когато вие работите само за себе си, то все едно, че работи само един пръст и не е работа, а е само едно упражнение. Когато правиш нещо, от което ти и другите се ползват, то е полезно.
Седиш и мислиш: „Как ще живея?“ Няма какво да мислиш за това. Върху това ще мисли дървото, ти си клон. И каквото спечелиш, ако речеш да го туриш някъде за себе си, то само ще загазиш. Прати го към Цялото. Казано е: „Ще се отречеш от всичко и ще дигнеш кръста си.“ Когато живееш за Цялото, не можеш да правиш погрешки. Когато живееш за частите, тогава ще направиш погрешки, защото когато част спрямо част не се хармонира, нямат правилни отношения и става погрешка. Щом не живееш в хармония с частите, тогава косвено си в дисхармония с Цялото. Човек страда, понеже не работи за общото, а неговият живот е предвиден в Цялото.
Народите не трябва да се измъчват един друг, понеже са части на човечеството. На всеки народ трябва да се дадат неговите права, защото той функционира в целия организъм като орган. Също така и на всеки индивид трябва да се дадат права, защото и той е специфичен орган в целия организъм и трябва да функционира правилно.
Понеже сте възпитани частично – благото да е само за вас, там е и всичкото противоречие. Не може да бъде друго, в частта живеят всички части. Дяволът, от когото всички плачат, едно време бил благородник и всички го хвалили. Да, той бил видна личност и в него нямало нито помен от лошо. И всичката му погрешка била в това, че един ден, като минавал покрай Божественото огледало, огледал се. А като се огледал, толкова се влюбил в себе си, че поради това съгрешил. Под думата паднало същество се разбира същество, което живее само за себе си и много добре разбира своите интереси. Съществата на ада живеят изключително за себе си. Там всеки, каквото придобие, го има само за себе си. Той казва: „Аз трябва да се проявя.“ И сега идеите на ада са приложени на Земята. Хората работят по законите на ада, има привидна правда. Ред и порядък съществуват само за някои. В личния живот има големи заблуждения. Когато хората разглеждат нещата от лично гледище, там не могат да се спогодят. Животът трябва да се разгледа не от лично гледище, но като една целокупност. Обичай другите, понеже Бог ги обича. Прощавай им, понеже Бог им прощава. В Божествения свят страданията на едного са страдания на другите и радостите на едного са радости на другите. Към това се стремим. Съвършените хора са съвършени, защото считат скърбите и радостите на другите хора за свои. В новата епоха човек ще знае, че щастието му зависи от щастието на другите хора.
За да можеш да работиш, трябва да имаш здрави крака, ръце, очи и пр. Също така има хора, които за теб са като краката, други – като ръцете, очите и пр.; ако те пострадат, и ти ще пострадаш. Всички тези идеи трябва да легнат в основата на Новия строй, който иде.
СВОБОДАТА
След изпълнение на Паневритмията се събрахме около Учителя на полянката и се отвори въпрос за Свободата.
Най-хубаво е свободен да ходиш и свободно да ядеш, да гледаш, да спиш. Няма по-хубаво нещо от това, човек да е свободен. Няма по-хубаво нещо от това нищо да не мъчи човека. Някой път ние се мъчим за нищо и никакво. Ще се проповядва Свобода, свободни възгледи. Всяка душа се бори за Свобода. Свободата е нещо вътрешно. Тя не е нещо само физическо.
Всички от вас да се освобождават с Вяра, с Надежда, с Любов, с Истина. Всичко онова, което е Божествено, освобождава. Свободен е онзи, който живее в Бога! Като се свържеш с Бога, ще почувстваш, че веригите ти ще паднат, Ангелът ще ти каже както е казал на Петра: „Излез вън, свободен си!“
Ти трябва да имаш един кон, когото никой да не може да възседне. Ако рече някой да го възседне, той да изчезне, но ако ти речеш да го възседнеш, да те носи на гърба си. Така другите няма да се изкушават, понеже ако той не изчезва, ще се зароди в тях желание да го откраднат. Вашите коне всеки ги възсяда. Във вашите къщи има много наематели. Преведете тези символи, които се отнасят за вътрешната Свобода. Това значи, че ако низшите, тъмни духове имат власт над теб и те завладяват и управляват, ти не си свободен. Вътрешна Свобода значи те да нямат власт над теб. Някой казва, че е свободен; цяло животно има вътре в него и мисли, че е свободен.
В света има три вида Свобода: Свободата е качество на мисълта, на чувствата и на постъпките. Щом излезеш от рамките на тази вътрешна Свобода, отвън вече не си свободен. Човек е свободен само, когато изпълнява Волята на Бога. Човек трябва да знае във всеки момент каква е Волята на Бога и да я направи. Когато Бог каже нещо на човека, ако го направи веднага, тогава ще бъде свободен.
Тази сутрин дойде при мен един брат и искаше да му обясня какво нещо е Свободата. Една сестра донесе нещо и аз го поканих да яде, но не го хванах да ми плати; това е Свободата. А не както в гостилниците, дето влизането е свободно, но при излизане ще плащаш. Та когато изпълняваме Волята Божия, свободни сме на влизане и на излизане, а когато изпълняваме другата воля, свободни сме като влизаме, но не сме свободни на излизане. Ние имаме едно заблуждение: мислим, че като останем сами, ще бъдем свободни, а Свободата е в Цялото и като влезем в Цялото, ставаме свободни. Земята, като върви по своята орбита, е свободна. Свобода, която не уврежда никого, това е Свобода.
Божествената Любов носи вътрешна Свобода, простор и широта. Свободата идва отвътре навън. Когато Божественото остане да нарежда нещата, то всичко се нарежда добре. Във всички неща, които стават с Любов, грях няма; грехът е извън Любовта. Досега сте ходили извън закона на Любовта и затова сте грешили и сега трябва да ходите по закона на Любовта, за да не грешите. Човек не може да има Свобода, ако не мине през вратата на Любовта. В Любовта няма никакво насилие. В нея има Абсолютна свобода.
Любовта е Живот без сенки. Самата Любов е закон за себе си. Когато обичаш някой човек, най-първо му дай Свобода. Някои, като обичат, държат под контрол лицето, което обичат, затварят го. Хората не спазват законите на Любовта. Всеки иска да вземе патент, че това и това е негово, а Природата не дава патент. Всеки човек в света е свободен и ако хората са станали роби, те сами са станали такива. Ако са станали нещастни, то е защото са загубили своята Любов. Щом някой те обича по човешки, ще те ограничи. Никой няма право да притежава момата. Тя е пратена от Бога да се учи. Тя да не притежава и да не я притежават. Да те обичат другите, това е тяхна работа и работа на Бога, защото Бог е, който ще ги подбуди да те обичат. Да ме обичат, това е без закон; не мога да налагам на другите да ме обичат. Ние сега искаме да се наложим да ни обичат; това не е правилно.
Всички други работи освен Божественото са товар.
Истински човек е онзи, когото никога не можеш да заставиш да направи това, което не иска. При нарушение на Божия закон няма Свобода, тогава за човека иде ограничението, защото като се събори неразумно построената къща, ти оставаш отдолу.
Защо хората не са свободни днес? Защото не знаят да използват правилно условията, които съществуват. При каквито и условия да си, знаеш ли законите, ти си свободен. Представете си един човек, който има знания за природните сили и закони. Гонят го и той веднага ще произведе голяма буря с бързина 200 км/ч. Кой ще го преследва в тази буря? Или ще стане невидим – променя си формата, никой не може да му навреди.
Свободата се добива чрез работа. Като дойде Мир в теб, ти си вътрешно свободен. Като правиш добро, ти си свободен. Докато правиш избор между доброто и злото, ти си свободен, но като направиш зло, не си вече свободен.
В Природата само едно цвете ли има? Нали има голямо разнообразие, колко видове цветя има! Всеки човек има особена мисъл, той е един стрък от всички останали; оставете го да си мисли свободно. Човек иска механически да тури ред и порядък в Живота, но не може така. Ще оставиш хората да живеят както разбират. Онова, което правиш, да считаш че си свободен, когато го правиш.
Ограничението е първото качество на Свободата. Свободата започва само при ограничението.
Които искат да живеят братски, не трябва да са наблизо; между единия и другия да оставят разстояние. За да живеят хората добре, трябва да живеят на известно разстояние един от друг, Любовта отблизо не става. Да не се мисли, че физическата близост е и вътрешна близост и че физическата далечина е и вътрешна далечина. Двама души могат да се намират на двата полюса на Земята и пак да са заедно, да са слети. При Любовта не трябва да се привързваш. Ти си в илюзията – когато приближиш една форма близо до себе си и не виждаш нищо друго, всичко друго забравяш и само тази форма знаеш. Не трябва да живеете много сгъстено. Най-малко да има по един метър разстояние един от друг. Значи Любов без привързване. Не ставайте много близки един на друг, за да не се засенчвате. Човек е по-силен от съдбата и условията и ако е по-смел, ще надделее условията, иначе условията ще го спънат. Днес бъдете без юлари!
ИСТИНАТА
На един обеден разговор стана въпрос за Истината. Учителя каза:
Великата реалност, която лежи в основата на цялото Битие, това е Истината. Не трябва да се бъркат фактите с Истината. В Истината няма противоположност и щом си в нея, болест, беднотия, смърт, страдание – всичко изчезва, няма да остане нищо от тях и ти ще бъдеш свободен. Щом живееш в Истината, никой не може да те ограничи, ти си в Божествения свят, ти си гражданин на Небето. Истината като дойде да царува на Земята, ще дойде Царството Божие.
Трябва да се пазите от две неща, които Господ не прощава: лъжата – бяла и черна. Пазете се от лъжата. Можеш да излъжеш само онзи, когото не обичаш, защото щом излъжеш някого, Любовта изчезва. В Любовта няма абсолютно никаква лъжа. Това е абсолютен закон. Щом кажеш лъжа, ти остаряваш. В Духовния свят нашите лъжи са като камъни, които спъват пътя на духовете и затова ни съдят за лъжата. За да има човек Божието благословение, не трябва да лъже. Като излъже, оттегля се Божието благословение, подкрепата от Небето, от Светлите същества.
Божественото в човека може да го повдигне, но първо човек трябва да се освободи от лъжата. Стъпите ли там, дето е кракът на лъжата, ще умрете.
Една сестра попита: „Какво нещо е смъртен грях?“
Лъжата е смъртният грях!
Източник: “Акордиране на човешката душа” – Том 1, БОЯН БОЕВ (17.Х.1883 – 23.XII.1963)