Тайните на Обелиските.

                                           Най-известните обелиски по света.

Обелиск (от гръцки οβελιςκος - „ръжѐн“, „шиш“, „острие на нож“) е висок каменен паметник с 4 еднакви трапецовидни страни, особено типичен за Древен Египет.

Първият, за който се пазят сведения, е от епохата на фараона Усеркаф, ок. 2500 години пр.н.е. Смята се, че египетските обелиски са били с позлатен връх (т. нар. пирамидион) и на тях се е гледало като на седалище на слънчевия бог. Пред храмовете на слънцето от епохата на V династия стоял по 1 обелиск, а пред тези от епохата на Новото царство  - по 2. Предполага се, че това разположение отначало е прието заради симетричността и едва по-късно преминава в слънчево-лунна символика, т. е. единият стълб е свързан със Слънцето, а другият - с Луната като небесни светила.

Първообразът на обелиска е камъкът Бенбен.
Камъкът Бенбен е камъкът, първичният камък, върху който е бил седнал Бог при Сътворението.
От тук и основната идея на обелиска е да посреща и изпраща първия и последен лъч на Слънцето. Т.е. Бог да седи целият ден на него.

Обелискът в древен Египет е бил поставян така, че първата  и последна светлина на деня да докосне неговия връх  в чест на Бога  на Слънцето . На практическо ниво обелискът е служел като слънчев часовник и е пряко свързан с Времето.
Само в древен Египет обелискът е бил правен с много труд и усилия от цял монолитен камък.
Почти винаги червен гранит, добиван в Асуан.
Днешните обелиски ги правят на парчета.
Всеки египетски обелиск е от едно цяло парче камък , който след това се премества до неговото предвидено местоположение и се изправя върху основа.
Днес учени и археолози не могат да кажат как тези паметници са били издълбани и транспортирани , примерно 12-ти век преди новата ера, никой не знае как те са  повдигнати и изправени. 

Обелиск на фараон Сенусрет Първи в гр. Хелиополис, Египет.
Това е единственият обелиск, който още стой на мястото си в Египет.Другите са в столиците на "Великите сили".
Построен около 1971 -1926 година пр.н.е.на мястото на бивш храм на бога на слънцето.

Ватикана

Един такъв обелиск се намира във Ватикана. Той е направен от розов гранит, висок над 25 метра. Той е бил докаран в Рим по заповед на император Калигула през 37 година. Според много специалисти една от тайните на обелиска се крие в йероглифа, който е разположен точно на самия му връх. Първоначално този йероглиф е бил скрит добре под масивна метална шапка, направена от сплав от злато и сребро. Все още не е ясно какво точно означава този тайнствен йероглиф, който се намира точно там, където обелискът се стеснява до най-тясната си точка.

Смята се, че този древен египетски обелиск има силата да дарява с енергия и късмет всеки, който го докосне, затова тълпите от туристи винаги се допират до него, като мислено си пожелават нещо.

Обелискът бил пренесен със специално съоръжение с колела. В операцията по пренасянето участвали почти хиляда души и почти двеста коня. Когато обелискът се издигал, било забранено да се издаде какъвто и да е звук под страх от смъртно наказание според указ, издаден от папа Сикст Пети. 

Издигането на обелиска станало през 1586 година, след преместването му на площада Сан Пиетро. Когато легналия обелиск трябвало да бъде изправен, също се забранявало говоренето. Команди се давали с помощта на барабани.

Според древна легенда точно когато обелискът се издигал, въжетата започнали да поддават. Тогава капитан на кораб нарушил заповедта на папата и викнал, че въжетата трябва да се полеят с вода. Така те се стегнали и издигането приключило благополучно.

Капитанът, дал съвета за въжетата, бил поканен на аудиенция при папата, по време на която той поискал той и потомците му да имат привилегията само те да доставят палми за специален италиански празник преди Великден. Според много хора потомците на този капитан и до днес доставят палми във Ватикана преди Великден.

Обелискът е силно почитан от всички мореплаватели, които се докосват до него преди дълго пътуване, за да са сигурни, че отново ще се завърнат живи и здрави.

Вашингтон

Монументът на Вашингтон (Washington Monument) не е египетски. Той е гранитен обелиск, тежащ деветдесет и един хиляди тона, облицован с чисто бял мерилендски мрамор. Обелискът е висок сто шестдесет и девет метра. Той е бил издигнат през 1848—1884 година във Вашингтон, между Капитолия и Белия дом. Обелискът е паметник на първия президент на САЩ, Джордж Вашингтон.

Преди построяването на Айфеловата кула този обелиск е бил най-високото съоръжение, издигано някога на планетата. До върха на обелиска се стига по стълба, която има осемстотин деветдесет и шест стъпала. От източната страна на върха на монумента са изсечени две латински думи - Laus Deo, което в превод означава слава на Бога. Всеки нов ден в САЩ започва с това, че първият лъч на слънцето озарява този надпис.

Съвременният паметник представлява куха колона, която в горната си част има четиристенна пирамида. В нея има площадка с осем прозореца, които гледат към четирите посоки на света. Външните стени на монумента са покрити със 189 мемориални плочи, които са подарени от известни хора, градове, щати, държави и институции.

В началния етап на строителството папа Пий Девети дал плоча за облицоването на монумента. Но тази плоча била открадната и унищожена от антикатолическа лига.

„Иглата на Клеопатра”

Обелиските на Клеопатра, наричани често с популярното прозвище Иглата на Клеопатра, са 3 обелиска в Лондон, Ню Йорк и Париж. Всеки от тях е направен от червен гранит, висок е около 21 метра, тежи към 180 тона и е гравиран с египетски йероглифи. Макар че обелиските наистина са с древноегипетски произход, никой от тях няма каквато и да е връзка с известната древноегипетска кралица Клеопатра VII, на която са наречени.

Лондон

Обелискът в Лондон се намира в Уестминстър. Подарен е на Обединеното кралство през 1819 г. от Мохамед Али, родения в Албания вицекрал на Египет, за да ознаменува победите на лорд Нелсън в Битката при Нил (1798) и на сър Ралф Абъркомби (1734-1801) в Битката при Александрия през 1801 г. Макар че Британското правителство приема жеста, то отказва да финансира превоза на обелиска до Лондон.

Обелискът остава в Александрия до 1877 г., когато сър Уилям Джеймс Уилсън (1809-1884), известен анатом и дерматолог, спонсорира транспортирането му до Лондон със значимата за времето си сума от 10 000 лири стерлинги. Изровен е от пясъка, където е бил погребан в продължение на 2000 год., и е положен в огромен железен цилиндър, в който е докаран до Лондон от кораба „Олга“. На 12 септември 1878 обелискът е издигнат на кея Виктория на брега на Темза.

Ню Йорк

Елбърт Фармън - 10-ият генерален консул на САЩ в Египет, е издействал Нюйоркския обелиск през 1877 г. от египетския хедив Исмаил паша (1863-1879) като награда за неутралитета на родината му при дипломатическите маневри между Великобритания и Франция за контрол над Египет. Средствата за превоз са осигурени от мултимилионера Уилям Хенди Вандербилт (1821-1885) и обелискът е издигнат в Сентръл парк, Ню Йорк на 22 февруари 1881 г.

Обелиските от Лондон и Ню Йорк са практически близнаци. Изработени са ок. 1450 г. пр. н.е. при управлението на Тутмос III (1479-1425 г. пр. н.е.), а надписите са - освен от управлението на този фараон, и от царуването на Рамзес II (1279-1213 г. пр. н.е.)

Първоначално се намират в древния култов център на бога Ра - Иуну (Хелиополис), откъдето при управлението на Клеопатра (51-30 г. пр. н.е.) са пренесени в Александрия, за да украсят Цезареума - разкошен храм, издигнат от нея в чест на Юлий Цезар по времето на съюза с Марк Антоний.

Впоследствие обелиските са съборени (ок. 12 г. пр. н.е.) и затрупани, благодарение на което се запазват отлично до днес.

Рим

В Рим се намират общо 13 древни обелиска и много от по-съвременната история. От древните обелиски 8 са от Древен Египет, превозени от римските императори, а 5 са създадени в Рим. Египетските обелиски са транспортирани по Нил до Александрия и оттам през Средиземно море до пристанището на Римската империя в Остия. Оттам по Тибър са докарани до Рим.  Донесен е в Рим от император Калигула. Това е единственият обелиск в града, непокътнат до епохата на Възраждането. В метална купа на върха на обелиска се съхранява пепелта на Юлий Цезар.

Най-голям от древните обелиски е този, който днес стои пред Латеранската базилика в Рим. Теглото му е 230 тона, а височината - 32 м. Той е египетски, взет от Карнак.Според легендите в Рим има и 14-ти обелиск, който стои зарит в земята пред сградата на Сената. Вярва се, че когато се появи, ще дойде и краят на Рим.

Париж

Това е обелиска в  Луксор, Париж , който се намира на площад "Конкорд" ( Плас дьо ла Конкорд) и известен като "иглата на Клеопатра".Това е оригинална фотография направена от Денис Джарвис направена публично достояние от Марк Картрайт.

                                   Идеята за Айфеловата кула е да бъде също обелиск ,

                                                  но от метални конструкции,

 Истанбул

 Египетският обелиск в Истанбул (Istanbul) е известен още като обелискът на Теодосий (Theodosius). Това е древен египетски обелиск на фараона Тутмос Трети (Tutmosis III). Той е издигнат на хиподрума на Константинопол (Constantinople) от римския император Теодосий Първи през четвърти век. 

Обелискът е известен и с името Дикилиташ (Dikilitas). Той е тежал първоначално 800 тона и е бил висок 29 метра, а днес е висок 25.60 метра с пиедестала и тежи 193 тона. По време на транспортирането му или по време на издигането му в Истанбул той се е счупил и това е променило размера му.

Обелискът е бил издигнат от египетския фараон Тутмос през 33-тата година от царуването му, за да отбележи неговите походи в западна Азия. През петнадесети век преди новата ера обелискът бил принесен като жертва на храма Карнак (Karnak). След това обелискът бил взет от римляните и бил издигнат в Константинопол. 
Обелискът е изсечен от розов гранит, който се издига на шестметров мраморен пиедестал. На върха на обелиска преди векове е имало бронзова топка. След земетресение през 865 година топката била счупена и повече не се издигала, което е нарушило първоначалната идея на създателите на обелиска.

Обелискът на Теодосий е украсен с много йероглифи, които се намират в предната му част. Никой не знае кой точно е дал заповед обелискът да бъде преместен от Карнак, за да бъде издигнат на площада Ат Мейдани (At Meydani). Навремето на това място е имало хиподрум. Според някои историци император Константин (Constantin) е искал обелискът да се издигне в новия град Константинопол. 

Според други това е била идея на Константин Втори. Не е ясно и как точно е била пренесена огромната конструкция, тежаща тонове. Като цяло се смята, че обелискът е бил издигнат от император Теодосий, независимо че не той е бил инициаторът на преместването му от Карнак. Проклус (Proclus), губернаторът на Константинопол, е увековечен на надпис върху обелиска. Египетският обелиск е станал свидетел на възхода и падението на няколко империи.

Върху горната част на пиедестала има няколко гравирани сцени. Една от тях е император Теодосий заедно със синовете си Аркадио (Arcadio) и Хонорио (Honorio), които държат корона, предназначена за победителя в конното надбягване. На северната страна на пиедестала на обелиска е гравиран императорът и неговия двор. 
На западната страна на пиедестала на обелиска е изобразен императорът, който триумфира над враговете си, и двама пратеници с подаръци. На южната част се вижда императорът, семейството му, охранители и зрители на едно от състезанията. Има и сцени от конните надбягвания, както и някои думи, отнасящи се до Теодосий и Проклус.

Върху пиедестала има четири бронзови основания, върху които стои обелискът. На четирите страни на обелиска се вижда египетският бог Амон (Amon), както и знакът на живота. Има го и лицето на фараона, като проява на божествената същност. Върху египетския обелиск има и много йероглифи, чието значение е определено като изброяване на титли на фараона.

По данни на западния печат
Уйкипедия и Бургас нюз(burgasnews.com)


03.02. 2017
София