Aрхитектура на Времето. Символи на Времето. Музиката и Танцът.

        Aрхитектура на Времето.

                                   Символи на Времето. Музиката и Танцът.

Тази информация достига до вас,

 защото разбирате български.

Това е Езикът на Бог !

II. Вторият символ на Времето - това е Музиката!

Времето е Музика !

Тактовете на Музиката са Времеви тактове.

Неравноделните тактове на българските хора и ръченици са огледало на Времето.

 А, българското хоро е ОБРАЗЪТ НА ВРЕМЕТО!

                Подредеността и симетрията в хореографията , стъпките и движенията в българското хоро, са обратно пропорционални на хаотичността на рокендрола , диско и другите съвременни стилове на танцуване!

                Може да се каже , че съществува обратно пропорционална зависимост между Хорото и Рокендрола . – Хорото е колективна подреденост , а Рокът, Диското или Хип Хоп-ът  са Хаос !

Времето е Музика.

Животът е дискотека.

Независимо от музиката, ние участваме в танците .

 Самото Време е Музика .

Космосът се движи под влияние на Космическата музика.

Това е Музиката на Сферите.

Музиката на планетите е уникална симфония .

За да бъде обяснено това е необходимо да се онагледи с елементите на Музиката .
 В Музиката също има Времена .
 Една цяла нота  има  4 Времена
 Половината нота има 2 Времена
 Четвъртината има       1 Време
 Осмината има             1/2 (половина) Време

Нека  преведем музикалните  времена,  към Времето ,  в което живеем потопени :
 - Една Сутрин /Предиобед         = 1/2 Време (6 часа от целия  ден)    - това е осмина  
 - Един Ден =  1 Време  ( 12 часа, нощта е второто Време)  - четвъртина 

 - Едно Денонощие =2 Времена (  24 часа , Ден и Нощ са 2 половини)-половина нота
     (Бинарност)
 -Две Денонощия = 4 Времена ( 48 часа , 2 Нощи и 2 Дни ) - цяла нота    

БТВ–Бинарността на Времето има 4 стъпки :
                 1. Едно цяло ;  2. 2 половини ;  3. 4/4-тини ; 4.  и 8/8-мини ...

Триединството е 3 нива : Една втора, Половина Време

                                             Една трета , Третина Време

                                             Една шеста , Шестина Време

В Музиката има 6 ноти ! 1 –та и 8 - та се повтарят :
     Гамата започва с ДО и завършва с ДО !
      Това отговаря на Божествената аксиома, която  Бог изказва :

"Аз съм Алфата и Омегата . Началото и Краят ."

Така Шестте ноти плюс двете ноти на Бог създават Диатоническата гама от 8 ноти .

8 ноти – това е една ОКТАВА. Осем е число на българите.

16 са две октави  (Бинарност), а 24 е Триединната октава = на 1 Денонощие.

 

      В Музиката,  Началото и Краят на Времената започва/завършва с ауфтакт (непълно време). В реалният живот Ауфтактът е Невидимо и неосезаемо време, поради, което Времето е тайнство за хората. Така е поискал Бог!

Музиката е съставена от звуци и паузи , така и Вселената е съставена 

от Време и Пространство .

Това е знакът за Музикална Пауза.

Музикалните  произведения имат Генерална пауза /GP/ - General Pause . Когато всички инструменти спират да свирят.

Краят на Времената  не е Апокалипсис !
    Той е просто Музикална Пауза !

От тази година , вече живеем в условията на финалните акорди на Космическата Музика, познати ни от Библията, като Последно Време или Край на Времената.

Това е финалният Ауфтакт  (непълен такт време) на Космическата мелодия.

Ауфтактът продължава толкова, колкото му харесва на Изпълнителя (Бог)!

Така , че никой не може да каже кога точно ще настъпи Паузата.

В теорията на музиката музикалните произведения се обясняват на основата на няколко основни понятия като тон, звукоред, такт, ритъм, мелодия, лад, бързина и др.  

Тонът в Музиката, това е един цикъл във Времето.

Звукоредът  е поредицата от различни Времена , свързани помежду си.

Тактът на Времето в земни условия е 5/6-ти, а небесния такт е 7/8-ми.

Това ражда Мелодията на Времето, която звучи по различен начин,т.е. с различен РИТЪМ,  на Небето и на Земята.

  Може да се каже, че Ритъмът в Музиката е Времето в  нашия свят.

. А Метрумът в Музиката отговаря на  самото Пространство .

 Ритъмът и Метрумът са неразделни изразни средства в Музиката и са в най-тясна връзка помежду си така, както Времето и Пространството образуват единен континиум.

 Всеки Метрум съдържа Ритъм, макар и еднообразен, както и всеки Ритъм съдържа Метрум. Което е аналогично на това, че всяко Пространство съдържа Време и всяко Време , съдържа Пространство!

   Гръцката  Буква     -  "А" (Не )

Първите три букви от Ритъм :               Рит,

Първите три букви от Метрум             Мет  :

 Дават   ...   "А-рит-мет - ика !

Последователното произвеждане на необходимия брой тонове изгражда музикална мисъл, мелодия.  Мелодията поражда определено чувство и настроение, влияе върху съзнанието и подсъзнанието на хората.

Бог ни говори не с думи, а с мелодия!

Ето защо, когато говорим за Края на Времената, трябва да имаме в предвид, че става дума за Края на Музиката, Края на Космическата мелодия.

И, че ще настъпи Пауза.

Паузата е – знак за отмерено мълчание.

Тук е мястото да кажа, че Времето не е пари!

Само евреин може да измисли подобна глупост.

Времето е Музика!

За това имаме 2 уши, защото живеем в акустична (вибрационна) среда  и това ни принуждава да живеем/играем по тактът на Космическата Музика.

Какво е Акустиката?

Акустиката е наука за звука и трептенията (колебанията) на твърдите, течни и газообразни вещества.

Акустиката е възникнала още в зората на човешката история вследствие на интереса на хората към музиката. Първоначалните познания в тази област са имали чисто емпиричен, а често дори и мистичен характер.

Например, китайският философ Фохи, живял около 3000 г. преди новата ера, се е опитвал да намери връзка между височината на тона и петте елемента – земя , вода , въздух, огън и вятър.

В общ план, понятията на древните източни народи ,като китайци, индуси и араби в областта на музиката и акустиката  значително са се отличавали от съвременните – индусите в своите музикално-теоретични трудове „Морето на звуците“ и „Огледало на музиката“ разделят октавата на 22 тонални промеждутъка, а арабите разделят октавата на 17 тона.

Ако приемем, че нотите в гамата са 22, както са определили индусите, то сегашната октава от 8 ноти, въведена от Питагор, представлява увеличение на звуковата вълна, на всяка от 8-те ноти , с 0,36363636 пункта.

0.36 е аналог на 360 градуса на Кръга.

За първи път в музикалните теории на древните гърци се появяват много елементи, приближаващи се до съвременните теории. Питагор Самоски, повече познат като математик, допълнил тоналната скала на Орфеевата Лира, която съдържала само до-фа-сол-до, до пълната диатонична гама до-ре-ми-фа-сол-ла-си-до. Пак той е открил връзката между дължината на струната или тръбата на музикалния инструмент  и височината на тона, а Квинталион  доказал с помощта на сламка наличието на резонанс на струната.
Но самите ноти създава Гуидо д' Арецо в началото на 11-ти век.

Преведени на български език те означават:

До – Dominus – Господ

Ре – Rerum – Материя

Ми – Miraculum – Чудо

Фа – Familias Planetarium – Седемте планети, т.е. Слънчевата система

Сол – Solis – Слънце

Ла – Lactea Via – Млечен път

Си – Siderae – Небеса. 

До – Dominus – Господ

             Както се вижда самите музикални ноти носят информация за Бог, планетите и  и звездите, които пораждат Времето.

Първите сведения за физическата природа на звука се отнасят към 5 век.

Учените Архелой и Зенон, които принадлежат към различни философски школи, са смятали, че звукът е процес на свиване и разреждане на въздуха.

Най-точна формулировка намираме във втората книга на „Физика“ на Хрисип : „Чуването става, защото въздухът между слушателите и звучащия предмет трепти кръгообразно, а след това се разпространява като вълни и достига ухото  подобно на водата във водоема, която се раздвижва във вид на кръгови вълни около хвърления камък.“

 Витрувий  също е привеждал използвания и до днес пример с водните кръгове за нагледна илюстрация на разпространението на звука, като при това е изтъквал, че за разлика от повърхностните вълни във водата, при звука това разпространение става във вид на пространствени, т.е. сферични вълни.

Древните са  познавали в общи черти и законите за разпространение и отражение на звука. За това може да се съди от формата на античните театри,за разлика от съвременните театрални зали. Амфитеатърът е половин Кръг .

Така стигаме до един важен , основополагащ извод, а именно, че водните вълни,звуковите вълни и времевите вълни са вибрации от един и същ тип ,разпространяващи се в различна среда.

Разпространението е кръгово!

Животът на всички е повлиян до някаква степен от музиката и звуците като цяло. Смята се, че съществува честота на звука, която буквално може да трансформира нашата ДНК – един от шестте Solfeggio тона – МИ (MI), който звучи на 528 херца.

Според Ралф Смарт (Ralph Smart) тази честота е основна за „музикално/математическата матрица на сътворението“. Знаем, че енергията е навсякъде и във всичко. Когато се движим, използваме енергия, за да задвижим мускулите си – дори работата на синапсите изисква определено количество енергия.

Един от фундаменталните закони на физиката е законът за вибрирането. Всичко се намира в състояние на постоянно движение и всичко вибрира с бързо темпо – всяка съществуваща молекула вибрира. Като имаме това предвид, е логично да се замислим, че вибрациите влияят върху нас.

Музикалната скала Solfeggio се състои от шест тона. Смята се, че грегорианските рицари са ги пели, защото всеки един от тези тонове звучи на специална честота, а хармонията помежду им подсилвала духовността у хората по време на религиозни събирания.

Тази практика била прекратена през 1050 година, но се смята, че документи за нея все още се пазят във Ватикана. Всяка от честотите на Solfeggio отговаря на дадена нота, херцовете в секунда се свързват с определен цвят и в крайна сметка се отнасят към определена чакра в тялото. Честотата 528 херца се асоциира с чакрата на сърцето и се смята, че има влияние върху любовта.

Д-р Леанорд Хоровиц (Leanord Horowitz) твърди, че „528 цикъла в секунда е основната съзидателна честота на природата“. Впоследствие тази честота е наречена „Чудо“ заради влиянието ѝ върху ДНК, наблюдавано от биохимици.

Вижте шестте честоти и предполагаемото им предназначение:

UT – 396 Hz – Освобождаване от вина и страх

RE – 417 Hz – Предизвикване на промяна, поправяне на предишни грешки

MI – 528 Hz – Трансформиране на ДНК, поправяне на ДНК

FA – 639 Hz – Свързване, социални отношения, любовни връзки

SOL – 741 Hz – Изражение, решения на проблеми

LA – 852 Hz – Пробуждаща интуиция

                                          Времената в Музиката :

1.БЪРЗИ – Allegro (весело), Vivo (живо), Presto (бързо), Vivace ; 
2. БАВНИ – Largo (широко), Lento (протяжно), Adagio (бавно), Grave (тежко);
3. УМЕРЕНИ – Andante (спокойно), Moderato (умерено), Sostenuto (сдържано), Allegretto (весело);

Ако същността на Времето е Музика, то неговият образ е българското хоро.

Времето е Хоро !  

Хорото е Кръг !

Хорото на българите „рисува“ Времето.

То е Дар от Бога! Общуване с Бог!

Единство между значение и произношение, между мислене и възприятие, между дух и материя.

То е Мистерия! Като Времето!

В този смисъл то е ритуал, свещен танц, обред  за сливане с Природата и възхвала на Бог.

                Хорото, на македонски език –оро, на гръцки – хорос , на хърватски – коло е колективен танц , характерен за българския фолклор (и за други балкански страни , които го познават поради факта ,че са били български земи през различните векове ).

                При Хорото  участниците се подреждат в кръг, линия или други формации.

 Ритъма  на различните хора варира от бавен до бърз, като превес има неравноделният такт.

От къде идва наименоваянието на танца е трудно да се каже ,защото има  :

* ХОР - Бог на Светлината в древен Египет (едното му око било Луната , а другото око било Слънцето )

* ХОРОС  - Древногръцки Бог

* КРОНОС (ХРОНОС) - Бог на Времето в древна Гърция.  ( В древен Рим го наричали САТУРН)

* ХОРИ - са дъщери на Зевс и Темида . Те са :  Тало, Афксо и Карпо

        Родени от връзката на Зевс и Темида , ХОРИТЕ охранявали порядъка в природата и обществото.Установявали периодичност и наблюдавали закономерните течения. Били смятани за богини на плодородието и годишните времена.

         ХОРИТЕ помагали и на Хелиос(слънчевия бог) , като впрягали необузданите му коне в колесницата,с която Слънцето минавало по небесната шир.

             Ето от тук някъде идва връзката в името на танца да бъде наречен ХОРО  - връзката му с Времената и Божественността . 

Хорото е български народен танц ,които се играе в такт 7/8 ми . 

Тактът 7/8 е Космически неравноделен такт !

7/8 от  Кръга Време ( 360 дни ) е равен на 315 дни ! Ако му сложим десетичната точка ,за да отделим стотиците от десетиците ( както правели древните математици) то ще се получи 3.15 ,което е приблизително равно на 3.14 - "ПИ" на кръга .

                  В музиката има сложни равноделни и прости неравноделни тактове .

Хорото (Пайдушко) , ( Дайчово) са в простият неравноделен такт 7/8 - ми .

                    Времената в музиката досущ приличат на Сидералното Време .  (от латинската дума сидерис, означаваща "звезден" )

                                  Времената са музикални , а Музиката е временна !

 В музиката има паузи . Определението за пауза е : -  знак за отмерено мълчане .

Когато има ОТМЕРЕНО мълчане т.е. Пауза - естествено не звучи музика , няма звуци (вибрации), няма движение и няма ВРЕМЕ . 

                В музиката има още един термин , който спомага да се изясни Краят на Времето . Това е АУФТАКТ . - Когато в първият такт  на музикалното произведение има непълен брой времена, той се нарича Ауфтакт (непълен такт)

                Последният такт също е непълен, защото допълва времената от Ауфтакта.

Когато времето започва с непълен брой дни (Сътворението трае 6 дни и 6 часа, и 6 минути в 7-я ден -  666 ! )  -това е принцип, обяснен в музиката ,като Ауфтакт . 

           Ако приемен музикалната теория за огледално отражение на теорията за Времето ,то това означава ,че Краят на Времената също ще е непълен тъй , като ще се допълва времето от Ауфтакта - т.е. "остатъка" от 6 часа и 6 минути в 7-то денонощие. Най-вероятно Времето/Музиката ще спре 6 минути преди 18 часа на последния ден.

                       Сега да се опитаме да определим кога ще "свърши Времето" .

                Не би било трудно ,ако през хилядолетната история на човечеството не са променяли летоброенето . Това може да се изчисли с точност до ден  без  6 часа и 6 минути. . Но някой е "скрил" кога започва Времето т.е. годината . (Както и куп други „дребни“ подробности.)

В наше време годината започва на 1-ви януари и трае 365 дни .Това е неточно отчитане на Времето , защото 

- времето е кръг от 360 дни, 

- по-малко кръгче от 5 до 6 дни ,и

- най- малко кръгче от 60 минути ...и 

-"остатък"- 6 минути .

                   В България е прието Рождество Христово да бъде на 25-ти декември ,което отговаря на 360-я ден от кръга ,а останалите дни до края на годината са Новородено Време.

                   Русия , Сърбия и други страни обаче са приели ,че Рождество е не 6 дни преди края на годината  (както е при нас ), а за тях Рождество е на 6-я ден от началото на годината - на 6-ти януари . Едва след Коледа започват да текат 360 -те дни на годишния кръг.

                Има още нещо : - В древността годината е започвала на 1-ви март . 

( Може би  това е основна причина, ние българите, да си вързваме мартеници - за да отбележим Началото на годината . )

               Има останали "следи" от това летоброене . Следите идват пак от Музиката .

Интервали в музиката 

7-ят интервал е Септима. послужил е за име на 7-я месец от годината -Септември.

8-ят интервал е Октава . Послужил  е за име на осмият месец от годината - Октомври.

" Ноем "на латински е 9 . Деветият месец е НОЕМври .

"Деци" е 10 . Децембър - Декември

11-ти месец е бил Януари и 12-ти последен месец е бил Февруари . 

Той за това е непълен - от 28 дни  и към него най лесно (в края на годината ) се е добавял "Високосния ден ".

Ако разглеждаме така Времето  - то 1-ви март е Начало т.е. е Нова година. 

България е освободена на 3-я ден от Новата 1878-ма година. 6-ти,7-ми и 8-ми март са специалните дни (аналогично на Коледа) т.е. отбелязват се дните на Сътворението.
Това става на 8-ми и е замаскирано зад "Деня на жената".
 Възможно е да става дума за Дева Мария или за Майката Земя - Гея!

Масоните празнуват рождението на Христос на 6-ти април. Има логика. Минали са 36 дни от Началото, което е на 1 март,  т.е 36 е аналогичен период на 360 градуса на Кръга.

На 6-ти април е започнал Априлският пленум на ЦК на БКП за култа срещу личността.

 На 6-ти април царя си дойде от изгнание.

На 6-ти април на следващата година той обяви създаването на НДСВ и обяви 800 дни !!! за които ще се оправи България . Знаем ,че това не се случи  въпреки ,че е масон ,член на редица масонски ордени , Царят не бе наясно с Времето и То му изигра лоша шега.
Така ,че 6-ти април е специален ден по старият Римски календар.

                   Гергьовден е ден след 66-я ден от годината , а 66 е  = 60 дни + 6 дни хексоцикли от дни.

   Има много други интересни дати в този начин на летоброене , но това не е нашата цел .

             Ето част от причините да не може,за сега, да се назове точно денят на финалният Ауфтакт на Времето. Погледнато от гледна точка на Хронологията  това е обективен процес ,но всъщност е Субективно изместване на Времето от тези , които управляват света.

                                Шестима участници = 6 дни на Сътворението .Шестоднев.

                                                           Огненият  нестинарски танц.

                                                     Символ на единството между Ин и Ян.                                         

                                                     Единение на Мъжа и Жената,

                                                     Единение на една двойка с други двойки.

                                                     Точно , както е при Времето.

  02.09.2017

София                                                                                             Додекаедър

                                                     ( следва продължение)

                                                   Aрхитектура на Времето.

                                                Космическата свирка на Бог.