СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ – ТАЙНИТЕ НА ПРОГОНЕНИЯ БЕДЕН ЦАР

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ – ТАЙНИТЕ НА ПРОГОНЕНИЯ БЕДЕН ЦАР

СИМЕОН ІІ или СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ или ЦАРЯТ –  ГАЛЕНИКЪТ НА СЪДБАТА!

Първа част.

„Единствената ми цел в живота е богата жена” – Симеон ІІ.

1965 година. Съветско военно разузнаване – ГРУ.

На бюрото на висш офицер има дебела папка със сигнатура „Строго секретно” и кодово наименование „Барон”.

Това е разработката на Симеон ІІ Сакскобургготски. Пълна е с оперативни материали, придобити от руската резидентура в Париж с помощта и на българското разузнаване.

1965 година. Българско посолство в Париж.

Посланикът Костадин Атанасов е събрал цялата резидентура. Обсъжда се важна информация – бившият Цар Симеон ІІ е в Париж и ще остане дълго време.
Основна задача на българското разузнаване по това време е „вражеската емиграция”. В Париж тя е най-компактна и най-активна, в сравнение с емиграциите в другите страни. Българското разузнаване хвърля много сили и средства да следи емиграцията, да вербува агенти или да извежда и внедрява сред емиграцията“изменници“ от България, с цел да я разлага и неутрализира.

В Париж, земеделците начело с Ценко Барев са най-организираните и на резидентурата е поставена задача да работи активно срещу тях.

Центърът (София) нарежда да започне активното изучаване на Симеон ІІ, като специално да следят отношенията му с Ценко Барев.

Нарежда се също, да уведомят „съветските другари” и да потърсят помощ от тях при изучаването на бившия цар.

По това време Симеон ІІ работи като екскурзовод на марокански и испански фирми, посреща туристите на летището. Много често, сред нощ, той ги развежда по хотелите, а после ги води и по нощните заведения.

Симеон е млад мъж, с приятни обноски и с нищо не показва, че във вените му тече „синя кръв”. Като всеки млад и хубав мъж, слабостта му са жените, но го влече и хазарта. Обича залаганията, обикновено с чужди пари.

Агентурата донася, че младият Симеон има дългове – взел е пари назаем и от македонския войвода Ванче Михайлов, а няма пари и не може да ги върне. Ванче го заплашвал, че ще прати хора и насила ще си вземе парите.

Резидентурата съобщва в Центъра, че буйният Ванче може и да убие Симеон.

От там нареждат да вземат всички мерки за опазването му. Потърсена е помощ и от съветската резидентура. Да се пази Симеон – това е нареждането.

Центърът информира резидентурата, че е открила оперативна разработка на бившия цар Симеон под кодовото име „Крупие”, която по-късно прераства в разработка „Двор“.

Това разказва полковник Александър Кюлев –  разузнавач в парижката резидентура. Той е баща на убития в София мафиотски банкер Емил Кюлев.

Александър Кюлев споделя това пред висш офицер от съветското военно разузнаване, който се казва Христо Вълчев и е от български произход. За бившия цар Вълчев казва:

„За Симеон Втори се интересуваха непрекъснато българските тайни служби – ДС  и  шефовете й както тук в Париж, така и в България. Голям интерес проявяваха и от Комитета за държавна сигурност на СССР – КГБ”.

Симеон Втори – Сакскобургготски дълго време е наблюдаван и изучаван от службите на ДС и на КГБ .

Заключението на българската резидентура в Париж е, че той не е подходящ за използването му като агент. Не притежава необходимите лични качества – няма подходяща професия или завършено висше образование, има саамо кратко военно обучение в частен колеж в САЩ и аристократични обноски.

Мнението на българското разузнаване не се споделя от КГБ. Те  следят внимателно неговото развитие и Симеон вероятно вече е кандидат агент в специалната категория – „агенти за влияние”.

Безпаричен Цар – престолонаследник, кандидат за агент и то за”влияние” –  това рядко се случва и КГБ няма да изпусне тази възможност. Те знаят, че титлата му отваря всички врати и му дава достъп до висшите среди, където други агенти не могат да припарят.

Младият и неопитен Симеон ІІ не предполага, че в Париж е обект на такова специално внимание, обграден от агентите на ДС и КГБ.

Българското разузнаване ще продължи да пълни с „оперативни материали”разработката „Крупие”, без да знае дали някога те ще влязат в употреба. Но архивът на ДС е ценен, винаги е под ръка и винаги идва времето, той да бъде използван, както и става.

КГБ, със своя дългогодишен опит и големи възможности отдавна са хвърлили въдицата и Симеон се е хванал на нея. После както винаги, ще продължат внимателно да го обработват и готвят негласно, даже и без самият той да разбира, ще му помагат, най-вече с подходяща работа или с пари и ще чакат да дойде времето да го използват.

И времето за неговото използване действително идва.

След 1964 г. българският посланик във Франция Костадин Атанасов се завръща в България и става началник на българското разузнаване с чин генерал и доста години заема този важен пост, след което става заместник на всеизвестния генерал Мирчо Спасов, който тогава е в ЦК на БКП и отговаря за „Задграничните кадри“.

Койчо Белчев е богат български емигрант с няколко висши образования.

Най-дълго е живял в САЩ, където е развил успешен бизнес като собственик на втората по големина в Америка финансово-брокерска къща ”Хейдън Стоун”.

Белчев води аристократичен начин на живот и обича да урежда пищни тържества в скъпи хотели в чест на негови приятели.

Тържества е давал в чест на Симеон ІІ, за президента на Мексико Мигел Алеман, на външния министър на Финландия Ахти Кариялайнен, който по-късно става и м-р председател, както и на други високопоставени личности от световната аристокрация . Г-н Белчев споделя:

„През 1981 г. за Св. Валентин наех луксозен хотел в Швейцарските Алпи. Празникът беше в чест на моя приятел Кариялайнен, който дойде с дъщеря си и зет си. Оказа се, че дъщеря му Кукка Мария е женена за българина Атанас Тилев. На празника беше и Симеон с Маргарита. Бях останал с впечатление, че аз съм запознал Симеон с Атанас Тилев, но после видях, че те през цялото време си говорят в едно кюше. И си викам, откъде накъде Атанас Тилев – човекът на КГБ и ДС да си говори така потайно със Царя?”

На снимката Симеон, Тилев и руският престолонаследник, на един от приемите на Белчев.

През 1981 г. немският в-к „Велт ам Зонтаг” пише за Атанас Тилев, че е „живият микрофон на КГБ”.)

„Минаха години и в началото на прехода аз бях в България“.

„Разбирам, че Атанас Тилев е подарил на Царя 5 или 10 % от акциите на застрахователно дружество ”Витоша”, което притежава. И кой е директор на „Витоша”- ген.Бриго Аспарухов. От синдичката на Банка Земеделски кредит разбирам, че Тилев е откраднал 50 млн. долара и го заплашва отмъщение – разстрел или съд и затвор. Ген.Бриго Аспарухов го спасява, като го извежда нелегално от България. А след това унищожава и агентурното му дело – (агент ”Румянцев”), в което сигурно е имало и материали за Симеон. Значи Симеон – и той като Тилев е замесен с КГБ и ДС…. няма никакво съмнение“.

” Това е мнението на г-н Белчев.

Досието на Атанас Тилев, като секретен сътрудник на разузнаването в Държавна сигурност под псевдоним “Румянцев” е унищожено през 1993 г. Това става по заповед на Бриго Аспарухов, който по онова време директор на Националната разузнавателна служба.

През 2001 г. Аспарухов е обвинен по чл. 387, ал. З от НК за умишленото унищожаване на 5 тома по 300 страници агентурно досие на Тилев. Това е тежко престъпление, което се наказва с лишаване от свобода от 3 до 8 години.

През 2001 г. Софийската военноокръжна прокуратура внася обвинителен акт в Софийския военен съд с обвиняем Бриго Христофоров Аспарухов и е образувано наказателно дело от общ характер №196/2001 г.

Тъй като подсъдимият Аспарухов е избран на 17 юни 2001 г. за народен представител, съдът прекратява производството.

В обвинителния акт пише, че с унищожаването на досието на Тилев Аспарухов е целял “да набави за себе си имотна облага”. Преднамерено наивно обвинение за заблуда на обществото.

Става дума за следното: “за периода от 25 юни 1997 г. до м. март 2001 г. обвиняемият о.з. ген. Бриго Аспарухов от участието си в управителните органи на търговските дружества “Дару кар” ООД, застрахователно и презастрахователно дружество “Витоша” АД, “Лазурит-94” ООД и “Дару финанс” ЕООД е получил общо 1783,02 деноминирани лева, а дъщеря му Светла Бригова Аспарухова от назначаването є по трудов договор в “Лазурит-94” ООД през м. август 1998 г. до м. март 2001 г.  13 010 деноминирани лева”.

От унищожаването на 5-те тома от делото на банкера “са произлезли тежки последици за Националната Разузнавателна Служба, изразяващи се в намаляване на архивния фонд на службата от документи с поверителен характер и се е уронил престижът на държавната институция”, пише още в обвинителния акт.

Аспарухов е превишил властта си и е нарушил Постановление №61 на МС от 1991 г. за опазване на явната и поверителната документация в България, без да са изтекли задължителните срокове за съхранението му. Досието е трябвало да бъде пазено, докато Тилев навърши 75 години.

От тези мъгляви обвинения явно проличава намесата от най-висока инстанция и не без участието на всемогъщия КГБ. И всичко около Бриго Аспарухов се разминава, за разлика от предишния началник на ПГУ – ДС ген. Владимир Тодоров, който за унищожаване делото на дисидента Георги Марков, беше осъден и лежа в затвора.

Атанас Тилев, който в мътния преход на България развиваше  успешен, но съмнителен бизнес, създавайки множество фирми като „Дару Кар“ и Банка Земеделски Кредит, Застрахователна компания „Витоша“ и др. изпадна в положение да бъде преследван от съда и трябваше с помощта на ген. Бриго Аспарухов бързо и нелегално да избяга. Напусна България и се укри във Виена, за да избегне  българското правосъдие.

Благодарността към Бриго Аспарухов затова, че спаси двама агенти на българските и руски секретни служби – Атанас Тилев и Симеон Сакскобургготски беше голяма.

Освен парите от Тилев, той стана и народен представител, за да получи имунитет, а после и кандидат на БСП в изборите за кмет на София.

А Симеон, когато стана премиер искаше да направи Бриго Аспарухов съветник по въпросите на разузнаването и сигурността, но от НАТО бързо реагираха, предупредиха Симеон, че приемането на България в НАТО ще е под въпрос и той беше длъжен да оттегли кандидатерата на Аспарухов.

Втора част.

СИМЕОН ІІ или СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ или ЦАРЯТ – ГАЛЕНИКЪТ НА СЪДБАТА!

Симеон Сакскобургготски е роден на 16 юни 1937 г. в гр.София. В периода 1943 – 1946 г. е цар на българите с името Симеон ІІ. Поради това, че е малолетен, от негово име управлява Регентски съвет.

След проведен референдум, който отхвърля монархията в България, комунистическото правителство на 16.9.1946 г. изселва от страната цялото царско семейство – вдовицата царица Йоана, Симеон ІІ и сестра му Мария Луиза. Те заминават за Египет, където живее в изгнание бащата на царицата – италиянският крал Виктор Емануил ІІІ.  В Александрия Симеон се записва да учи в британски колеж. През 1951 г.семейството се установява в Испания. В Мадрид Симеон учи за кратко във френски лицей, следва право няколко семестъра, за кратко учи и политика. Майката на Симеон – царица Йоана наема български частен учител, политическият емигрант Стефан Попов да преподава на Симеон. Но ентусиазираният преподавател бързо се разочарова от престолонаследника и от самата Царица майка Йоана и пише следното писмо:

Писмо на политическия емигрант Стефан Попов – философ и писател, до Царицата – майка Йоанна.

”Докато аз считах, че трябва да се стремя да създам в него (Симеон) съзнанието за трайни и дълбоки ценности в живота, да всадя у НЕГО сериозно отношение към хората и нещата и да му вдъхна чувството на абсолютна отговорност пред събития и бъдещи задължения, скоро трябваше да се убедя, че Вашите намерения са да се продължи по утъпкания път. Н.В. Симеон да бъде насочван към преходни и повърхностни ценности или даже само към забавления. В него да бъдат развивани наклонности към подигравка с хората и въобще вземане на живота от несериозната му страна. И че всичките илюзии, които му се създават за бъдещите му задължения като владетел, се състоят само в привилегиите и облагите, които това му качество носи…. Фактите са на лице – бъдещият цар на една страна, в която хиляди изнемогват в непоносима трагедия, минава в чужбина дните си в кино, кориди, танцови забави, приеми и пр. Готов съм да понеса – казвайки истината, която Вие уж много обичате, съдбата на омразния Вам човек, както и презрението, което Вие изглежда, храните поначало към всеки БЪЛГАРИН”.

В писмото на философа и писателя Попов, съгласил се да стане учител на разглезения Симеон, има много достойнство, но също така горчилка, разочарование и обида. С какво право разглезеният Симеон, с майка италианка, която презира българите и баща германец, остовил немското дълбоко у сина си, ще претендира да е български цар?

И както пише в писмото, вместо Симеон да се занимава със сериозни неща, царицата – майка го учи, че бъдещите му задължения като владетел се състоят само в привилегии и облаги.

Симеон от жажда за развлечения и мързел, остава необразован, без висше образование, с незавършено частно военно училище в Америка и все увлечен по хазарта и лекия начин на живот.

Но Симеон Сакскобургготски е глезеник на съдбата. В сложните игри на големите държави, България е „пионка” на политическата шахматна дъска и в тази игра, съдбата отрежда място и на Симеон. При разпадащата се социалистическа система, бившият Цар трябва да влезе в ролята на „спасител” на българската нация.

В началото на 60-те години модните таблоидиге на Стария континент отблизо следят любовните подвизи на Симеон Втори – младият и харесван български Монарх в изгнание.

Преди да започне връзката си с  младата мадридска аристократка Маргарита Гомес-Асебо , Симеон е бил сгоден за принцесаАна Френска, която по-късно се омъжва за инфанта дон Карлос Бурбонски. Причина за раздялата им със Симеон станала католическата вяра на принцесата, но и безпаричието и начина му на живот.

Говори се за негови авантюри – с югославска коронована особа и с една от принцесите на шведския кралски двор.

В сп. „Ел” от 1958 г. пише, че е имал задявка с Дезире – една от четирите дъщери на шведското кралско семейство.

Престолонаследникът Симеон бил чест гост там – за лов, игра на карти или гледане на филми. Впечатлявал дамите като изкусен танцьор на валс но също така и на по-екзотични танци като мамбо, ча-ча и рок.

На 21 януари 1962 г. Симеон Сакскобургготски се жени за Маргарита Гомес – богата испанска наследница от аристократичен род. Роднините на Симеон са били срещу този брак, защото Маргарита нямала царско потекло. Родствениците на Маргарита също не одобряват брака, защото предполагали, че Симеон се жени заради парите й. Но двете страни намират компромисно решение и бракът се състоял.

Ревностна католичка възпитана от монахини, Маргарита трудно приела православната вяра на мъжа си. Тя била принудена „да изтърпи и униженията от приказки, че е избрана от Симеон заради парите й, че той много обича хазарта и казината, че бил женкар и че се бил съюзил с руски мафиоти”.

Но достойното представяне на Маргарита Гомес в обществото се оказало голямо предимство за Симеон ІІ и повлияло положително, както на неговото поведение, така и на кариерата му.

За периода след 1965 г. до 1996 г. за бившия цар има много малко и противоречиви данни. Вероятно се е занимавал с бизнес в САЩ, Франция и Испания. Бил е представител в испанския филиал на френската групировка ”Томсън” за отбранителна и електронна промишленост. Работил също като консултант за фирми в сферата на хотелиерството, електрониката и доставка на хранителни продукти.

На 16 юни 1955 г. по повод навършване на пълнолетие, Симеон ІІ прочита Прокламация към българския народ, в която потвърждава своята воля да бъде цар на всички българи, да бъде верен на Търновската конституция и на принципите на свободна България.

В Прокламацията той демонстрира амбицията си за завръщане, но не като обикновен гражданин, а облечен във „царска власт” която счита, че му се полага.

Първото му посещение в България е през 1996 г., когато иска да му бъде издаден български паспорт и ЕГН.

Тогавашният премиер Жан Виденов отказва да се срещне с него, но не малко българи приветстват посещението му.

През 1999 г. с кораб по Дунав, пак с проучвателна цел Симеон идва в България. Предлогът е участие на международна религиозно-екологична конференция. Не е ясно с какъв паспорт е пътувал. Според синовете му, имал испански паспорт но не като на испански гражданин.

До окончателното му завръщане през 2001 г. Симеон проявява голяма активност и се старае да осъществява всевъзможни контакти с представители на българската общественост, най-вече с определени политически дейци. Интересът от българска страна за установяване на контакт и поддържане на връзки със Симеон също расте.

По информация на „Дарик” радио, през 70-те години на миналия век, Симеон два пъти е бил в СССР. Има и други данни, според които той бил в добри отношения с руски представители, вероятно и с такива от КГБ.

В интервю за в-к „Дневник” от април 2003 г. Димитър Иванов – бивш началник на отдел в VІ управление ДС твърди, че през 1989 г. той посетил „тайно” Симеон Сакскобургготски в Мадрид. Целта на срещата била да разбере дали Симеон възнамерява да се завърне в България, като какъв и има ли намерение да участва в политическия живот.

Според о.з. полковник Иванов, Симеон ІІ показал, че има намерение да се завърне в България. За такова желанието вече говорят и много други факти.

Интерес към Симеон има и от страна на не малко български политици. Един от първите, който посещават Симеон е Ахмед Доган. Неговата среща била негласно договорена.  Обиграният и хитър Доган, прави това посещение формално като политик, но всъщност, той е изпратен като агент от Държавна сигурност. Обучен добре, той знае как се изучава“обект“ и се прави професионален анализ.

Доган е знаел, че Симеон отдавна е бил изучаван от ДС и че за тази цел, като него са били използвани десетки агенти. За ДС Симеон ІІ е като прочетена книга – знаят се любовните му похождания, хазартните му увлечения, годежа, брака му по сметка, руските му контакти и много други подробности. Историята на Царския живот е в папката „Крупие” при ПГУ-ДС.

Службите вече са убедени в голямото желание на Симеон да се върне в България, но също така разбират, че той иска да се завърне на „бял кон” като Цар.

ДС генералите от кръга „Монтерей“ начело с обиграния о.з. ген. Любен Гоцев оценяват това като възможност, която може да се използва. Защото ситуацията в България е сложна и дори взривоопасна и явно моментът за използването на Симеон наближава.                                                               Това мнение се споделяло и от съветските съветници – чекисти в България.

Причините, които налагат да се действа за завръщането на Симеон в България са много, но най-важната е, че правителството на Жан Виденов е провалено. Докарало е България до ръба на граждански бунт и вероятно ще има съдбата на двете предишни правителства на БСП начело с Андрей Луканов – да бъде смъкнато насила от народа.

Катастрофално спадналият авторитет на БСП и разочарованието на голяма част от партийните членове,  отчуждеността на традиционните привърженици на партията и на обикновените хора – всичко това говорило, че партията ще загуби окончателно и за дълго властта, ако не се вземат мерки. Трябвало да се прибегне до спасителния план за „реанимация” на партията, защото БСП е тази, която крепи”статуквото” – властта на червените олигарси. Такава била оценката на генералския кръг „Монтерей“. И преценяват, че спешно трябва да се използва „политическият коз” Симеон ІІ като „спасителен пояс”.

Идването на Симеон трябвало да стане сега, за което благоприятствал провалът на управление на СДС  и  Иван Костов. Последвалото голямо разочарование сред сините привърженици и симпатизанти  на СДС и въобще на народа, генералите преценяват, че сега е момента да се даде една нова насока на народните очаквания – довеждането на„Царят спасител”.

Планът на „генералите” е подкрепен от Москва. Връщането на Симеон напълно отговаря и на интересите на КГБ, и те активно се включват да съдействат.

След посещенията на прикрити и явни разузнавачи и агенти, като Димитър Иванов, Ахмед Доган и много други, в ход вече е тежката артилерия – о.з. генерал Любен Гоцев. Той е с голям оперативен, политически и дипломатически опит и чрез разработките на Симеон ІІ от ДС,  о.з.генералът го познава по-добре от самия него.

Негласно, през 1996 г. Лююбен Гоцев посещава Симеон в Мадрид.

В интервю по БТВ през юни 2003 г. „глашатаят” на генералите Димитър Иванов съобщава за посещението.

След това, самият Любен Гоцев в интервю също говори за това, че е бил в Мадрид на посещение при Симеон. 

Той не крие, че са разговаряли и за евентуалното бъдещо участие на Симеон в политическия живот на страната.

Друг голям играч, „агитатор” и активен участник в завръщането на Симеон в България е Спас Русев. 

Той е приятел както на Симеон, така и на царския братовчед – италианският принц Емануел, който има световна известност като специалист по „корупционни схеми”.

Не са много тези които знаят, че Спас Русев е един от най-ловките обитатели на „потайното задкулисие”на българския демократически преход, част от много и различни схеми и сценарии, които той винаги умело осребрява в собствения си джоб. 

Много често към сделките му се прибавят и прилагателните „тъмни”или „мръсни“.

От бивш шофьор на кандидат-члена на Политбюро на ЦК на БКП Стоян Марков, в голямата мътилка на прехода Спас Русев се издига до високата позиция на „сив кардинал“.

Червената Леа Коен, неусетно става „синя” и се вмъква сред лидерите на СДС, става близка и с президента Желев. От служител в Концертна дирекция Леа Коен урежда Спас Русев да стане заместник шеф на Агенцията за чуждестранна помощ. Ловкият и хитър Спас бързо разбира, че е попаднал на златна мина. Тихомълком започва да източва чуждестранната помощ, продавайки или изнасяйки тонове храни чрез собствената си фирма „Артемис – 6” и да прави пари. А храните са били предназначени за гладуващите българи.

След близо 2 години активна далавера, надушват го ревизори и следователи. Но той навреме се скрива в Лондон, в таванска стаичка в посолството, осигурена му от посланик Иван Станчов, с когото е близък покрай Леа Коен. В Англия Русев е стипендиант на Банка  земеделски кредит – банката на Тилев. В Лондон той учи език и бизнес.

Жена му, явно не по-малко „оправна” от него, след като е била секретарка на шефа на закъсалата банка Атанас Тилев и тя сигурно успява да измъкне пари от съзнателно фалиращата и потъваща банка. В Лондон Спас Русев бързо става успял бизнесмен и милионер, защото явно е скътал от България доста парици.

Очевидно Симеон има някакъв афинитет към хората, на които обществото е прикачило особеното име „Сив Кардинал”.

Такъв е и пребоядисаният от червен в син ръководен кадър на СДС, бивш външен министър и вицепремиер на България, авантюрист по природа и изгнаник по съдба – Стоян Ганев.

На него Симеон възлага  шефското място в политическия си кабинет, въпреки силната съпротива, включително и на повечето приближени  от неговото НДСВ, но той е непреклонен. Не са безпочвени твърденията, че за да вземе това решение, важна е била ролята на солидното парично „дарение” на Муун за кампанията му.

Друг един сътрудник на ДС, Кеворк Кеворкян – агент ”Димитър” в предавания по БНТ които той води, става най-добрият адвокат и безплатен рекламен агент на Симеон в България, като му изгражда истински ореол.

През 1999 Симеон вече счита, че е длъжен да взима отношение по обстановката в България, да прави преценки и да дава мнения.

Ето една малка част от обърканите и неясни политически позиции на Симеон ІІ и невероятните му изводи и заключения:
Във испанският в-к „АБС”, масовите народни митинги срещу управлението на БКП Симеон нарича „стачките срещу Младенов и Луканов” и се обявява против тях.

На 29.11.1990 г., пак в испанският в-к ”АБС” той коментира събитията в България. Вестникът припомня , че “ Симеон е бил винаги критичен към отказа на опозицията да сътрудничи с правителството.“ Вестникът го пита: „Какви последици би имало падането на правителството на Луканов” и Симеон ІІ отговаря:

”Оставките трябва да се гласуват в Парламента…. Лошото е, че се налага навикът, УЛИЦАТА да предизвиква оставките. Ако България осъмне с един министър-председател от опозицията, вече няма да могат да се говорят нелепости от рода, че е най-бавната от всички източноевропейски страни. В този смисъл едно споразумение за правителство между КОМУНИСТИТЕ и ОПОЗИЦИЯТА от СДС може би е най-доброто решение”.

Ще простим на Симеон ІІ  изказа и ще го оправдаем с изгнанието му. Но не можем да оправдаем пълната му заблуда и това, че той нищо не знае какво става в ”неговата” България.

Мъгла и наивността в политическите му виждания, след като смята, че е възможна коалиция между БКП и СДС говори не само за политическа обърканост, но и за пълна неграмотност. Да не говорим пък за това, дето счита, че българският народ ще търпи отново управлението на БКП.

Под заглание ”Да се върне царят” в-к „Ел Паис” от 29.11.1990 г. пише:
„Профсъюзните ръководители, политици и членове на сегашното правителство търсят контакти с цар Симеон в Мадрид; включително и в министерство на Външните работи в София вече се говори за „ Негово Величество цар Симеон”.

Машината, която действа за довеждането на Симеон в България работи на пълни обороти, включвайки и испанската преса с цел пропаганда.

Симеон Сакскобургготски още преди идването си е създал връзки и с български бизнесмени. Активно съдействие му е оказал „човекът в сянка”, или ”Сивият Кардинал” – Спас Русев, който след време Симеон ІІ ще провъзгласи за съветник по„връзки с чуждестранни инвеститори”.

Спас Русев прави екипа от Лондонското“Сити“ и довежда в България верните на Симеон „ЮПИТА“, на които той възлага основните постове в управлението на страната – икономика и финансии. 

В България Симеон ІІ открито демонстрира добрите си отношения с Илия Павлов, собственик на ”Мултигруп” обвинена за най-голямата и най-престъпна организация в България от Държавния департамент на САЩ.
Симеон ІІ е знаел, че Илия Павлов е креатура на ДС и че, лустрото, което получава след като става мултимилионер, не може да замаскира мафиотското му минало. Но явно те имат прикрита мотивация за близост.

По време на пребиваването на Симеон ІІ у нас през 2001 година Илия Павлов поема всичките му разноски.

Илия Павлов подпомага парично пропагандната предизборна кампания на Симеон.

Атанас Тилев – собственик на фалиралата Банка за земеделски кредит, е друг един от най-добрите приятели на Симеон ІІ.

Тилев умишлено докарва банката си до фалит и открадва над 50 млн. долара, а също така, завлича и депозираните пари на много фирми и граждани. Той е собственик на застрахователното дружество „Витоша” и групировката „Дару Финанс” и още други фирми.

Симеон ІІ е получил солиден подарък – акции от застрахователното дружество на АтанасТилев, а също така хонорари и заплати от фирми, в които участва и банкера. Тилев също се хвали, че е уредил Симеон ІІ да консултира огромният финландски концерн „Тампела”.

За Тилев има издадена заповед за арест, но той е изведен нелегално от ген. Аспарухов, вероятно през VIP-а на летище София.

Своята голяма благодарност към генерала Тилев изразява като го прави директор на застрахователното му дружество и член на управителните съвети на всичките му фирми. А на снахата на генерала – Елена Аспарухова, която има чуждестранна фирма в Брюксел превежда големи суми във валута. Това е документирано в доклад на МВР.

Симеон Сакскобургготски, сигурно се чуства задължен към ген. Бриго Аспарухов. След избирането му за премиер той предлага на Аспарухов поста „съветник и координатор по разузнаването”. Генералът се отказва от мястото си на депутат от БСП в Парламента и приема предложението.

Брус Джаксън, председател на комисията по разширяването на НАТО лично предупреждава Симеон Сакскобургготски казвайки му, че „с това прибързано назначаване на ген. Аспарухов, създава на България сериозен проблем при ратификацията на страната за членство в НАТО“. И Симеон е принуден да освободи генерала. 

Друго странно явление, свързано със Симеон Сакскобургготски и ДС е констатация за изчезване на „ценен документ”, което е регистрирано в началото на юни 2003 г.

В Министерство на външните работи не може да бъде открит Анекс от 1970 г. към дипломатическо споразумение между Испания и България. В анекса, според проф. Ал. Янков, който е участвал в изготвянето му е третиран статутът на Симеон ІІ, включително и въпросът с неговото двойното гражданство.

Проф. Ал. Янков е известен със своите леви убеждения и по време на интервюто отказва да потвърди, че в анекса е третиран този въпрос, защото ”въпросът имал сериозен политически отглас”.

С изчезването на документа, своевременно е уреден и проблемът с двойното гражданство на Симеон ІІ. Така са отстранени всички правни пречки за неговото  участието в управлението на страната.

Пропагандата по повод пристигането на Симеон е много голяма.

По ирония на съдбата, Цар Симеон Втори отива завинаги в историята. Остава само като Симеон Сакскобургготски. Но той е доволен, защото управлението на България му е върнато. 

Той постига мечтата си – да се завърне на „бял кон” и да получи властта.

Задкулисният план на „кукловодите” е изпълнен блестящо. Спасена е БСП, опасността за „статуквото” също е преодоляна.

Българският народ прие с отворени обятия бившия Цар и повярва, че той – Симеон е „спасителят на нацията“, след паденията на БСП и СДС.

В голямата еуфория никой не можеше да си представи, че обещанията, които щедро раздаде Симеон дълго ще чакат…. „когато им дойде времето”, а времето им никога не дойде!

Следва: СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ – Министър председател на България