Какво са направили евреите за България !? ...

       Трябва да се има в предвид годината на написване на материала. Тя е 1933-та година,когато Хитлер идва на власт в Германия и започват гонения срещу евреите.

Възможен е известен субективизъм с цел манипулиране на общественото мнение.

       От друга страна този материал е по-близо до извора на събитията, което предполага по-голяма достоверност на фактите.

                                                                                      Додекаедър                                                           

Какво са направили евреите за България

Автор: М. Варшавски, Печатница „БОЖИНОВИ“ – София, 1933 г.

Вместо предговор

В XIV век членове на Синедриона са били всички венециански евреи – банкери. Благодарение на това‚ че в техни ръце се е намирал капитала‚ те добили в това време голямо значение и сила. Дори турският султан е бил напълно зависим от тях и верен изпълнител на всички заповеди на Синедриона. Но както винаги‚ евреите прокарвали своята политика задкулисно. Те я ръководили‚ а сами оставали в сянка. Тази политика на венецианските банкери евреи през царуването на Иван Александър е била съдбоносна за България.

Царица Сара и Синедриона

Гръцки и френски литературни източници свидетелствуват‚ че цар Иван Александър е бил женен за еврейката Сара‚ дъщеря на един венециански банкер‚ и че този брак е бил устроен от евреите с единствена цел да отслаби християнската вяра в България‚ населението на която и било напълно предано.

Сара е била таен агент на Синедриона и постепенно подготвяла България за турското робство (Гр. лет. XIV в. т. III. стр. 81).

Цар Иван Александър бил безсилен да предприеме каквото и да било против жена си‚ понеже зад гърба и стояла злата могъществена сила – Синедриона. Станало е нужда дори той да се помири с разделянето на държавата си на три области‚ което безспорно‚ го е унищожавало‚ но което е било дело на тъмните сили‚ решили да разложат държавата.

Падането на България

На фона на тези тревожни събития‚ в България през XIV в. се появила величавата фигура на патриарх Евтимий. Още като прост монах той проявил неуморна дейност и бързо изкачил стъпалата на националната политическа стълба. Неговата известност растяла и достигала до най-отдалечените ъгли на България‚ и дори извън пределите и.

Евтимий станал опасен противник на еврейското влияние и царица Сара, не веднъж се мъчила да го привлече на своя страна. Когато нейните опити не се увенчали с успех‚ тя съобщила това на Синедриона и последният употребил всички сили да клевети праведника за да сведе цялата му деятелност до нула. (Енц. на Урбан VI., римски папа. стр. 4)

Св. Патриарх Евтимий

Тогава венецианските банкери евреи упражнили политически и финансов натиск върху Отоманската империя и за да не допуснат България да се развива по-нататък‚ снабдили Турция с материални средства да води война за да разори православната страна. Изпълнявайки всички нареждания на евреите и ползувайки се от техните услуги‚ Турция на свой ред решила да разшири Отоманската империя за сметка на християнските държави.

Когато турците се появили за пръв път на Балканския полуостров‚ те заели със съдействието на жената на Иван Александрър – Сара‚ Родосто‚ Бая‚ Ески‚ ЛюлеБургас‚ Одрин и сключили с България договор‚ който им давал юридическо право да организират в Тракия бойни отряди за понататъшни походи в християнските страни‚ а България била задължена да им оказва активна бойна подкрепа.

Сключвайки този неизгоден договор‚ Иван Александър разчитал‚ че апетитът на турците ще бъде задоволен от заетата част‚ и че останалата България ще бъде спасена.

След неговата смърт на престола се качил сина му Иван Шишман. Неизвестно по какви съображения и под чие влияние‚ той се обявил за открит враг на Турция в същото време‚ когато бил съвършено неподготвен да даде отпор на врага‚ подстрекаван от еврейството. Нарушавайки договора сключен от баща му‚ със своя неутралитет той предизвикал‚ а в същото време не се погрижил да потърси съюзници в лицето на Византия и Сърбия‚ които тогава вече воювали с Отоманската империя. Много е възможно това поведение на Иван Шишман да е било предизвикано от таен натиск от стана на еврейството чрез посредничеството на майка му Сара с цел да доведе българската държава до прага на неизбежна катастрофа.

За турския султан Мурад този именно неутралитет послужил за основание да изпрати два силни отряда на Тимурташ и Лала Шахин против България‚ при което първият заел областта между Марица и Черно море‚ а вторият преминал Тракия и се отправил към София. Тогава Шишман бил принуден да преклони глава и пред Мурад‚ да се признае за негов васал и да му даде подарък сестра си хубавата Мара. Такава е била волята на венецианските евреи!…

В 1388 година султан Мурад изпратил 30’000 армия под командата на великия везир Али паша‚ който преминал Стара планина и завладял Провадия‚ Преслав‚ Шумен и Силистра. От този момент съдбата на България била решена от венецианските банкери. На нейна територия се появили предатели‚ които постепенно придвижили България към прага на петвековното робство. (Енц. на Урбан VI., римски папа‚ стр. 9)

Обсадата на Велико-Търново

Настъпила и 1393 година, която заляла старата столица с невинна християнска кръв. Защитата на Велико Търново била възложена на патриарх Евтимий‚ понеже цар Иван Шишман по неизвестни съображения напуснал столицата и заминал по посока към София.

Три месеца сбраната тук войска на султана нападала на пристъпи града‚ но храбрите защитници успешно отблъсквали турските пълчища. Султанът дал вече заповед за отстъпление с предложение за мир.

Предателството

С този неуспех не могли да се примирят членовете на Синедриона‚ които били в Бургас‚ и следели изхода на борбата чрез шпионите си. Какво им е оставало да правят? Като се убедили‚ че султанът не е в състояние да сломи търновските защитници без тяхното участие‚ евреите на свой ред дали заповед да се организира колкото се може по-скоро предателство. Намерил се един‚ който бил снабден с всички нужни за тази цел средства‚ включително и копие от султанската заповед за отстъпление.

Този трагичен епизод историците отбелязват само като предание‚ че един неизвестен евреин предал Търново. Този неизвестен евреин‚ който блестящо изпълнил задачата си бил Лазар Коен…

Лазар Коен проникнал в българската крепост Царевец‚ явил се при патриарх Етимия и по най-подъл начин го уверил‚ че турските войски са изгубили всяка способност да се бият и не ще могат да подновят обсадата на Велико Търново. Той казал‚ че силни епидемии са предизвикали паническо бягство в армията на султана‚ той се клел‚ че турците са в ръцете на вече засилилите се отряди на Иван Шишман и че затова султанът вече дал заповед за отстъпление. За доказателство предателят показал копието от заповедта‚ с което го снабдили евреите – членове на Синедриона. (Гр. лет. XIV век‚ том IV. стр. 216).

А в същото време Лазар Коен през нощта завел до самите стени на града турската войска‚ която се разположила на скрито и чакала сигнал. Подлите и лъжливи сведения създали в целия град радостно оживление. Радостта на уморените защитници не могла да бъде спокойно затаена в сърцето‚ тя се превърнала в страшен рев‚ който не може да се заглуши с нищо. Всички крещели за неочакваното си щастие и спасение‚ а евреинът Коен‚ като Юда Икариотски‚ тихомълком задигнал ключовете от градските врата и ги предал на своя помощник евреина Хасон‚ който възползвайки се от това‚ че цялото население било обхванато от ентусиазъм‚ отворил градските врата и предал ключовете на Челеби Сюлейман.

Жителите на града се били събрали на площада‚ гдето патриарх Евтимий служил благодарствен молебен. Коен дал уговорения сигнал и на 17 юли 1393 година турските войски нахлули през отворените врати в града. (Гр. лет. XIV. век‚ том IV. стр. 318). По това време Град Велико Търново бил център на внимание в целия Балкански полуостров. Той бил гордост и слава на българския народ‚ а когато нахлули турците‚ благодарение на еврейското предателство‚ града бил подхвърлен на грабеж и насилие и скоро обхванат от пламъци. Турците разорявали и рушели всичко. Патриаршеската църква „Възнесение Христово“ била разрушена веднага‚ а благочестивият старец патриарх Евтимий бил заточен. С един замах на еврейската диригентска пръчка‚ започнала сеч и гонение на християните!

На какви страшни избивания и мъчения са били подложени великотърновските жители‚ ясно се вижда от произведенията на Гр. Цамблак‚ Конст. Костенецик‚ Йосиф Видински и др.

Безстрашният побелял старец отишъл при султан Баязид и изказал протеста си против извършените зверски насилия. Неговото старческо и благочестиво лице сияело от святост в ореола от сиви коси‚ и смиреният божи слуга смилил жестокото сърце на султана. Баязид дал заповед на войските си да прекратят гоненията на християните. Тази разпоредба не била по духа на еврейските владици‚ и главата на отоманската империя бил принуден да се подчини на исканията на евреите банкери и да се върне незабавно в Константинопол. (Енц. на Урбан VI. римски папа‚ стр. 14) На негово място от Венеция бил командирован най-жестокия садист‚ евреина Челеби Нафталион с щаба му‚ състоящ се от трима евреи: Рахамим Асеов‚ Хаим Йерохам и Давид Леви.

Българската история обаче‚ отбелязва това събитие само с краткото съобщение‚ че на мястото на султана от Константинопол бил изпратен някакъв негов роднина‚ който възобновил избиването на българите с още по-голямо озверение и жестокост. Но как е името му‚ какъв роднина е той на турския двор и кой го е изпратил‚ историята за угода на „богоизбраните“ мълчи.

А не е ли смешно да се мисли‚ че името на заместника на султана‚ толкова всесилен по това време‚ не е било известно на историците? Тука неволно ни се представя онази печална действителност‚ която се крие в думите: „Ние си играем с народите като с шахматни фигури‚ а самите оставаме в сянка!…“

Избиването на българската интелигенция

Пристигайки във Велико Търново‚ Нафталион заповядал незабавно да отделят изтъкнатите търновци начело с патриарх Евтимий и да ги заведат в манастира св. Троица. Когато заповедта му била изпълнена‚ евреинът Нафталион отива в манастира и лично ръководи избиването им. Всички българи християни заклали пред иконата на Спасителя. На всеки доведен на ешафода Нафталион повтарял подигравателно една и съща фраза: „Помоли своя Бог‚ може би той ще те спаси“‚ и тутакси пред лицето на патриарха рязали главите на невинните жертви и вършили всякакви зверства над беззащитния народ. (Лет. XIV. век‚ том 6‚ стр. 452).

Съдбата на патриарх Евтимий

Най-после Нафталион заповядал да доведат и патриарха на ешафота‚ да го поставят над пропастта и да му отсекат главата. Когато поставили благочестивия старец на лобното място‚ той коленичил с вдигнати ръце и високо казал: „Господи Исусе Христе! С радост приемам мъченическата смърт за Тебе! Прости им‚ Господи! И аз ще кажа твоите думи: „Защото те не знаят какво правят!“ На палача‚ който бил вдигнал меч над главата на благочестивия старец‚ неочаквано се схванали ръцете от завладелия го необясним страх и той останал да стои с вдигнат меч‚ докато го отвели другите войни‚ а патриарх Евтимий продължавал да се моли. (Лет. XIV век‚ том 6‚ стр. 462‚ Енц. на Бонифаций IX, римски папа). За това необикновено явление съобщили на Нафталиона‚ и последният заповядал да заточат патриарха във великотърновките катакомби.

Когато го отвеждали от Търново‚ под конвой като престъпник‚ целият народ‚ лишен вече от граждански права‚ чувствувал своето безсилие и в очакване на неизвестната си съдба безутешно ридаел: „Отче! На кого ни оставяш?“ От тези отчаяни вопли може да се заключи‚ какво значение е имал Евтимий за целия български народ.

Голготата‚ на която той е бил закаран от враговете на Христа‚ дава ярък пример‚ до каква степен на зверство дохождат евреите при всяко изменение на политическата обстановка!

Според гръцките литературни източници (Лет. XIV век‚ том б‚ стр. 493)‚ Нафталион‚ поругал се над патриарха‚ го заточил във великотърновските катакомби‚ гдето след продължително гладуване и жестоки изтезания той предал Богу дух‚ а тялото му изгорили (Eнц. на Бон. IX р.п.‚ стр. 18). Българската история се утешава с кратка забележка‚ че патриархът бил изпратен в Бачковския манастир‚ гдето и умрял.

А в действителност каква е била съдбата на този благочестив архипастир? Защо българската история тъй неясно осветява последните дни от живота и смъртта на смирения патриарх? Наистина ли той е умрял в Бачковския манастир? Ние знаем‚ че най-грижливите изследвания на българските летописи не дават положителни резултати. А гръцките и френските източници от XIV век ни довеждат до потресаващи разкрития. Един историк пише: „Мълчание …. пълно мълчание! Никой не чувства с каква скръб са покрити равнините на Балканите. С дълбока мъка е пропита цялата българска земя‚ и целия ужас е в това‚ че не се намерила ни една душа на българската земя да отбележи истинските виновници на това нещастие!….“ (Лет. XIV век‚ том 6‚ стр. 528).

И всичко това България е преживяла по милостта на „богоизбраните“.

Ролята на евреите във Видинската област

Всички данни‚ които ни позволяват да съдим за действителното отношение на евреите към България‚ трябва да черпим от безбройните източници на историята.

В 1794 година Осман Пазвантооглу превзел Видин и се обявил за независим паша на тази област. Най-напред евреите се присламчили при него и започнали да му предлагат всевъзможни услуги. В кратко време те пленили новия владетел и двамата братя Коен влезли в тясна връзка с него‚ – единият се наредил като негов личен касиер‚ а другия – като придворен лекар. Благодарение на тези двама „представители“ евреите във Видин станали господари на положението. В името на това щастливо минало българските евреи и до днес празнуват всяка година тържеството‚ наречено „Пурим Видински“.

Въпреки упоритата борба на султанските войски с привържениците на Осман Пазвантооглу‚ последният владял Видинската област в продължение на тринайсет години‚ благодарение само помощта на евреите. Но когато султанът издал указ за даруване на видинските евреи с особени политически привилегии‚ ако помогнат да се свърши работата със самозванеца‚ лекарят Коен бърже разрешил този въпрос – веднага отровил Пазвантооглу. Положението на пашата било безнадеждно‚ смъртта се приближавала‚ а привържениците му се приготвили да изколят всички видински евреи‚ за да отмъстят за своя вожд. Тогава евреите заплашили‚ че за кръвта на техните едноверци ще заплатят със смърт всички останали жени и роднини на умиращия. Осман Пазвантооглу‚ за да спаси жените и роднините си‚ поканил всички военно началници на еничарите и им заповядал да не бутат нито евреите‚ нито техните имоти. Подчинявайки се на желанието на умиращия си водач‚ военно началниците обещали и съгласно мюсюлманския обичай не нарушили дадения завет. В деня на смъртта на пашата касиерът заграбил неговите капитали и заедно с брата си избягали в Румъния.

По време на турското владичество евреите винаги са били най-близки помощници на турските данъчни чиновници‚ на чиновниците в полицията и доставчици на най-хубавите български момичета за турците и разкриващи заговорите против турското иго.

Епохата на Освободителната война 1877 – 87 г.

Епохата на възстановяване независимостта на България и борбата на руските войски с отоманската империя ни дават ключа за разкриване коварните постъпки на евреите. За да попречат за развитието на християнските народи, евреите смятали за свой дълг да помагат на турците, ако не с въоръжено партизанство, то поне със строг неутралитет и ревностен шпионаж в полза на турската действаща армия. Не е било по вкуса на евреите това, че на българска територия стъпили християнски полкове!

От гледна точка на всеки евреин, основана на учението на Талмуда (ЮДЕИТЕ, Глава 3, “Талмудът и Юдеите”), християнинът е добитък, който трябва да се подчинява на евреина, да му служи и да му работи. Затова, те с всички сили са се мъчили да саботират действията на руските войски. При настъпването на руската армия в Освободителната война, евреите хвърляли отрова във водата, виното и съседните продукти. В това отношение изключително активно участие са проявили евреите, изгнаници от Испания и Португалия. Най-много са шпионирали в полза на турците видинските, карловските и казанлъшките евреи. Знаменитото карловско предателство също е дело на евреин – Йосиф Фридман. Особено активен шпионаж е имало през месец август 1877 година, когато руско-турската война е била в разгара си. След цял ред неуспехи на бойните планове и загубата на няколко десетки хиляди войници, поради еврейския шпионаж, руските военни власти взели най-после по-строги мерки по отношение на еврейското население в България. След тази предпазна мярка руските войски удържали колосалната победа над турците. Когато черкезите започнали да преследват разбитата турска армия по петите, ямболските евреи избягали в Лозенград, за да разпространяват слухове, че българското християнско население с подкрепата на руските военни власти прави погроми.

От Лозенград били изпратени еврейски пратеници до всички краища на света с намерение да се предизвика негодувание в западна Европа и Америка за да дойдат други държави на помощ на турската армия с въоръжени сили, за да бъдат изгонени русите отвъд Дунава.

Държавите на западна Европа и Америка се ограничили с протест, който се изразил с гръмогласни думи по адрес на възраждащата се българска държава и окупационните руски войски. По този провокаторски начин евреите се оградили от справедливия народен гняв. Когато българските евреи се убедили, че западноевропейските държави не са решават да воюват против Русия, и победата на руските войски трябва да закрепи самостоятелността на българската държава, те бърже се ориентирали в новата политическа обстановка. След отстъплението си от София турската войска подпалила няколко града. Евреите, за да изкупят вината си и да се покажат като доброжелатели пред новите господари на страната, набърже организирали пожарна команда и пристъпили към гасене на пожарите и запазване на имотите. Тази изобретателност не само им помогнала да се избавят от заслуженото наказание, но и да бъдат удостоени с благодарност от първия български княз чрез посредничеството на италианския вицеконсул граф ди Позитано, който посочил в своето донесение голямата услуга на евреите при гасенето на пожара. Първи българските евреи пристъпили към организиране на подмолни политически кръгове, издържани с щедрите пожертвувания на барон де-Иерш, ”Alians israelite” и американските еврейски общества, и тези кръгове веднага започнали дейност за раздробяването на българското общество на всевъзможни враждебни партии. При сключване на мирния договор в Берлин европейските делегати – френският представител Вадингтон и английският премиер лорд Биконсфилд настояли да бъде признат 44 ст. от договора за даруване на евреите в България пълни граждански и политически права, които под натиска на международното еврейство са били вече утвърдени от българското учредително събрание, в което участвал старшия равин и масон 33та степен Гавриел Алмозино Аврамов.

На този равин била определена от хазната заплата от три хиляди лева годишно.

В 1884-1885 година било разкрито първото ритуално убийство в София. В същата година е създадена подмолната организация “Макаби” в градовете Видин, Казанлък, Чирпан, Хаково и Дупница. Политическата организация “Макаби” постепенно започва да прониква във всички градове и в 1901 година официално бива обявена за гимнастическо дружество. Под тази маска тя съществува и до днес.

В 1890 година става второ ритуално убийство в Вратца, след което евреите, участвали в това организирано престъпление, се преселват в други градове. Процесът по това дело, поради намесата на бившия секретар на княза д-р К. Стоилов, бил изоставен от съдебните власти. Такива са били винаги резултатите от углавните преследвания по ритуалните убийства!…

Задкулисната политика на евреите през Балканската война, 1912 – 1913 г.

Българското общество, особено македонците и до днес осъждат начина на действие на бившия руски император Николай II. през Балканската война 1912 – 13 година. Разбира се, не може да не се признае печалната действителност, че след Балканската война едновремешната българска земя е била разкъсана на части.

Но кой е главният виновник за това?

Ако бяхме се по-често вглеждали в източниците на историческите събития, ние не бихме осъждали невинните и оправдавали виновните. Както е отдавана известно, колелото на политическите събития винаги се обръща на оная страна, от която “богоизбраните” ще могат да извлекат желаната полза.

Балканският полуостров, център на вниманието на Англия, Франция и “другите”, привлича към себе си погледите и на Русия. Историческата мисия на Русия се заключава в стремление да освободи подтиснатите народи и да поддържа тяхното независимо съществуване. Но в същото това време, докато Русия скланя балканските държави към мир и приятелство, Англия, Франция и Америка създават вражда и омраза. Причината за тези разногласия е много ясна. Монархическа Русия действа на световната политическа арена по свое собствено съображение, а Англия, Франция и Америка се прислушват към гласа на “международните” [“интернационалистите”] и действат по тяхната строго определена програма.

Това именно е солта на балканските политически спорове. Доколко е вярна това, свидетелства долу приведения исторически документ. На 31 май 1913 година в No 3900 на вестник “Мир” е напечатана с много дребен шрифт телеграмата на руския император от 29 май 1913 година до българския цар и сръбския крал:

“Отговорът на проектираната среща в Солун между Mинистър председателите на четирите съюзни държави, които после биха могли да се срещнат в Петербург, ни причини най-голямо задоволство, тъй като от тяхното намерение личи желанието на балканските държави да се споразумеят и заякчат съюза, който даде досега най-бляскави резултати. С мъчително чувство узнавам, че това решение още не е изпълнено и че балканските държави се готвят за братоубийствена война, която е от естество да затъмни славата, която задружно си придобиха. В такъв съдбоносен момент апелирам направо към Ваше Величество, както ме задължават моето право и моя дълг.

На Русия именно двата народа – българския и сръбския – са предоставили чрез своя съюзен акт, разрешението на всички спорове, отнасящи се до прилагането постановленията на договора и на отнасящите се към него конвенции.

Искам, прочее от Ваше Величество да останете верни на сключените от Вас задължения и да се отнесете до Русия за разрешението на сегашния спор между България и Сърбия. Като не смятам длъжността на арбитът за мъчително задължение, от което не бих могъл да се отърва, смятам за свой дълг да предупредя Ваше Величество, че не бих могъл да остана равнодушен пред една война между съюзниците. Дължа да заявя, че онази държава, която би започнала тази война, ще понесе отговорността за нея пред славянското дело, както и че си запазвам пълна свобода, що се отнася до поведението, което ще възприеме Русия спрямо евентуалните резултати от една тъй престъпна борба”. Каква топлота дишат тези думи и от каква радост е озарена душата на руския император, който следи за изхода на Балканската война, когато победата вземат съюзните славянски държави! Престъпно е дори да се допусне, че Николай II по своя собствена инициатива е могъл да разкъса на части старата българска земя. Обаче България бива разделена.

Какво става?

Гледната точка на руския император и съюза на цялото славянство не са по угодата на някой и главно на евреите. Още в самото начало на Балканската война софийската централна еврейска община под председателството на шефа си Блументал солидарно с представителите на белградската еврейска община решава да разтури съюза на балканските държави. Евреите се ръководят от съображението, че Русия, която тъй щедро подпомага балканските държави с пари, амуниции, снаряжения, продоволствие и други военни запаси, ще пожелае, разбира се, да засили влиянието си. Евреите се плашат от страшен призрак! На тях им се струва, че ако не откъснат от Русия най-силната държава на Балканския полуостров, каквато е в това време България, руското влияние ще вземе широки размери и току виж, че те им позволили да живеят само на определени места. От същата тенденциозна реформа се опасява и Англия. България, която по своето географско положение е най-близо до проливите съединяващи Черно с Мраморно и Средиземно море, би могла да окаже голяма подкрепа на Русия. Страхувайки се да не загуби авторитетното си влияние в международната политика, Англия решава да действа в същия дух като евреите, т.е. да скара балканските държави помежду им, да откъсне България от Русия и с това да я отслаби. В това направление голяма влияние оказват масоните. Председателят на софийската еврейска община масонът Блументал е в тясна връзка по масонска ложа с английския представител в Петербург Бюкенен.

Той започва действията си чрез посредничеството на последния, който за щастие на евреите има подобни указания от своето правителство. Бюкенен се ползува с голяма симпатия пред министъра на външните работи Сазонов, също масон, и това са трите здрави звена от една и съща политическа верига. Планът е обмислен в началото на януари 1913 г. в Берлин от двамата братя Бюхенен и Блументал. В същото време се разпространяват слухове, че България, увлечена от своите бойни успехи, решила да превземе Цариград и да го поднесе на Русия като дар за освобождението от турското иго. Тези слухове постепенно започват да се засилват и проникват в кулоарите на Народното събрание. Някой представители започват да споменават за същото и преждевременно се разделят на два противни лагера v едните за, другите против. А сред народните маси, тези съвсем неоснователни слухове вземат много широки размери.

Правителството не се погрижи да опровергае официално тази басня, която в последствие Блументал използва твърде умело. Той съобщава на Бюкенен, че решението за превземането на Цариград и проливите и продаването му в пълно владение на Русия е единодушно взето от съюзните държави на Балканския полуостров. Това тревожно донесение предизвиква в отговор ултимативна нота – да бъде разкъсан по тайни пътища съюзът на балканските държави. Преди да пристъпят към осъществяване на приготвения план, евреите пущат в ход интриги, на които в последствие придали реална форма. Понеже българската армия изнася централната тежест на войната върху своите рамене, на Блументал не е мъчно да убеди председателя на министерския съвет да наруши сключения със съюзниците договор, в който е казано, че цялата завоювана територия ще се дели между трите воюващи съюзни държави по равно. А в случай на някакви недоразумения между съюзниците, бива избран за арбитър руския император Николай II. От самото начало на военните действия всички симпатиите на Русия са на страната на България и няма никакво съмнение, че оценката на общото положение би се разрешила в полза на последната, но България, без да чака арбитражния съд, напада, без да обяви война на Сърбия, без да оцени своите бойни сили, изтощени от непрекъснати боеве и холерата. Сега ние ще запознаем читателя с задкулисната политическа обстановка, и той ще види, как братята масони – сръбски и български – са действали заедно под диктовката на масоните Бюкенен и Сазонов. От една страна евреите масони упражняват натиск върху сръбския главнокомандуващ генерал Путник, като му внушават да окупира всички завоювани места и да не ги отстъпва на България, а от друга Блументал подстрекава генерал Савов да убеди цар Фердинанд в необходимостта да нападне сръбските войски, без да обявява война, без да чака арбитражния съд. Така най-напред възникват спорове между Сърбия и България. Сърбия, под натиска на Англия, се бави да изпрати своите мемоари на арбитражния съд на руския император и за това получава известие чрез своите представители Новакович и Николич, че по набелязания проект на мирния договор Македония и Западните покрайнини ще бъдат нейни. Този резултат се дължи на политическата работа на Блументал. В същото време Бюкенен в Петербург сполучил да изтръгне обещанието от Сазонов, че Македония ще принадлежи на Сърбия. Докато стават дипломатическите спорове между Сърбия и България, Гърция се присъединява към Сърбия, защото чрез специален пратеник, масона Алкалай, и обещава Тракия. Тази подялба е много съблазнителна, както за Сърбия, така и за Гърция. Решаваща роля в това дело изиграва Пашич. За да отложи изпращането на мемоарите на арбитража, той симулира на няколко пъти подаване на оставката на кабинета. Тази игра на жмичка продължава шестдесет и четири дни, и генерал Севов, получил съгласието на цар Фердинанд, дава заповед на действащата армия да нападне сръбските войски, без да обявява война, и през нощта на 16 срещу 17 юни 1913 година съюзниците, вплели нови лаври в своите победоносни венци, ги окървавят с братска кръв.

Такава е била волята на българските евреи.

Едва след започването на войната на 18 юни Нехлюдов връчва на император Николай II мемоарите на българското правителство за арбитража. Сръбският крал Петър изпраща на Николай II телеграма с молба да бъде присъединена към кралство Сърбия Македония, защото в противен случай сръбската династия е застрашена.

Сложността на тази обстановка се затъмнява още повече от пресата, която изиграва също така престъпна роля. Българската преса надава глас към цивилизованото обществено мнение за това, че се възнамерява да бъдат откъснат части от българската земя, които са населени изключително с българи: румънските вестници с въодушевление се мъчат да подействат на правителствените кръгове, че е необходима намесата на военна сила за да се усмири България, която претендирала самостоятелно да владее целия Балкански полуостров; а в руските вестници се появили статии, доказващи, че в България всеки ден расте русофобството. Всички тези сплетни се подхващат от гръцката преса и в края на краищата се получава такава неразбория, че никакви арбитри не биха били в състояние да изгладят конфликта, който взема все по-остър и по-остър характер. Осветление по въпроса за конфликта руският император получава от министър Сазонов, който се ръководи от съображенията на английския представител Бюхенен. А последният не отстъпва от инструкциите, дадени му от по-възрастния “брат” по масонска ложа, евреина Блументал. Руският посланик Нехлюдов, също изпраща едностранчиви доклади в угода на сръбския пълномощен министър в България г. Спалайкович. При такива условия става невъзможно да се знае същинската политическа обстановка на Балканите. Задкулисната кампания се води от опитни “стратези”! В същност България се разпродава изцяло и по отделно на търг и този търг е ръководил Блументал, получил неограничени пълномощия от всички балкански еврейски тайни общества. Император Николай II има намерение с ултиматум да прекрати братоубийствената война и се надява да изглади конфликта, но в Петербург се разпространяват слухове, че България изцяло се придържа към немската ориентация, че прави всичко във вреда на русофилското течение, за да даде на Русия да разбере, че неговата политика не е по духа на българския народ. Министър Сазонов обвинява България, че тя първа е вдигнала меч против своите съюзници и затова трябва да бъде наказана.

Заедно с това английският дипломатически представител Бюкенен изказва дълбокото си убеждение, че българите са неблагодарен народ и не заслужават затова никакво снизхождение. Думите на Достоевски: “Русия трябва да освободи България от турското иго, но последната никога няма да бъде признателна за това и при първата възможност ще и отплати със зло”, също са изиграли ролята си. Великият руски мислител говори изобщо за всички потиснати племена, които са били в робство и са загубили чувството на благодарност. След всичко това император Николай II дава съгласието си с Румъния да се заеме с умиротворяването на България.

Ето до къде водят умелите масонски маневри!

Диктата на Лондонския договор

Условията на Лондонския договор диктуват английските евреи-играчи на борсата по предварително съгласие с Блументал, заминал за Лондон специално с тази цел. Като се връща от Лондон, Блументал казва още на първото еврейско събрание:

“Мога да ви зарадвам, братя мои, че антисемитизмът у нас е предотвратен своевременно и успешно и мисля, че в България той никога няма да има почва, понеже ние се чувстваме толкова силни, че ще го изтръгнем от корен при най-малкото зараждане. Благодарение на нашата умела международна политика, Русия, това антисемитско гнездо, изгуби своя авторитет в България завинаги!…

” И тъй ние виждаме, че постепенното завоюване на България е ставало по заповедта на венецианските банкери-евреи, че Венеция в това време е била център на тайните еврейски общества, че Турция е била избрана за сляпо оръдие само затова, че е нехристиянска страна, и само с нейна помощ е ставало систематичното покоряване на християнските държави. Тези планове са били направени от Синедриона и са изпълнени.

Ние виждаме, че по “милостта” на евреите България е била пет века под страшното турско иго!

По настояване на същите господа-евреи се изменя Сан-Стефанския договор, а Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини на България трябва да бъдат навеки признателни на бившия председател на софийската еврейска община, Блументал, ползуващ се с огромно уважение между висшето българско общество, благодарение на което е могъл с голям успех да заблуждава българските политически кръгове.

По какви пътища и защо са се появили тези “най-добри граждани” на българската земя, които са причинили толкова беди и нещастия? След разрушението на Йерусалим от Веспасиана, остатъците от размирната банда са избягали на Балканския полуостров и заседнали на брега на Дунав в Бдин (Видин), Акчар, Свищов и Никопол, а една част от тях се поселили на брега на Черно море в Анхало. Когато евреите и тук подели своята обичайна революционна дейност и почнали да въвеждат обичайните за религията си ритуални обреди и вярвания, това зверско учение възмутило славянската нация, и в 279 година след Р. Хр. избухнало първото гонение и избиване на евреите…

Злато и валута

Наблюдавайки действията на евреите в България като безпристрастен зрител, човек идва до заключението, че за тях, в тази страна няма никаква власт. Междувременно евреите по предписание на своето “световно правителство” вече подготвят България за неизбежния финансов крах под прикритието на пресата. Тази изразителка на общественото мнение в интерес на “богоизбраните” преминава с мълчание това престъпление против държавата, за което трябва да крещи на всички кръстопътища. Евреите като паяци бавно, но сигурно изсмукват всички сокове на България по много умел начин. В основа на тяхната задача им е заповядано “от горе” да понижат курса на лева. С тази цел евреите са изпратили свои агенти по провинцията, които откупват от селяните златото в стари турски монети. Това злато изливат на кюлчета и по контрабанден път го изпращат зад граница.

Тези златни монети, намиращи се в селата в доста голямо количество, са един вид неприкосновен държавен златен запас, с който държавата би могла в труден момент да осигури своя държавен бюджет. Евреите са пресметнали това обстоятелство и техният начин на действие в скоро време ще се отрази пагубно върху държавния организъм.

Българското правителство в желанието си да запази курса на своите кредитни билети, наложи запор върху размяната на пари в чужда валута без знанието на Народната банка, но никаква строга система не може да бъде пречка за евреина. Кой систематически нарушава този закон, който ограничава износа на чужда валута от държавата?! Между нарушителите му досега не е имало нито един “не евреин”. Въпросът за финансовото състояние на държавата е много важен и сериозен, а патриотичната столична преса го отбелязва като нещо незначително.

А защо?

В Протоколите на Сионските мъдреци се казва:

“В ръцете на съвременните държави има една велика сила – пресата, която създава движението на мисълта у народа. Тя се намира в наши ръце. Чрез нея ние добихме влияние, като сами оставаме в сянка, благодарение на нея ние събрахме в своите ръце всичкото злато”

Голяма част от софийските столични вестници се намират в еврейски ръце, а останалите – под техния строг контрол и силен материален натиск. Това обстоятелство свидетелства, че “Йерусалимските орачи” са вече дълбоко забили своите рала в нивата на българския живот.

Лицемерието на българските евреи

Много често чуваме, че съвременното еврейство вече не изповядва старите учения на Талмуда (ЮДЕИТЕ, Глава 3, “Талмудът и Юдеите”), които се заключават в думите: “Отдели се от народите и знай, че ти си един на Бога, а останалите изтреби, или превърни в роби, или експлоатирай.

Вярвай в победата над целия свят и знай, че всичко ще ти се подчини. Гнуси се строго от всичко и не посвещавай другите в своя бит. Вярвай, че всичко, което ти е обещано в нашия закон ще стане, а до тогава се готви, гнуси се от всичко, съединявай се, експлоатирай и чакай, убивай най-добрия от “гоите”, “ и т.н.

Заблудените “лидери” твърдят, че в настояще време евреите вече тясно се сливат с живота на страната, в която се намират и ревностно поддържат всички интереси на държавата.

Това убеждение особено е помрачило умовете на либералствуващите лица, които с усърдие се мъчат да наложат тази самоизмама на широките християнски маси. Но делата на съвременните евреи никак не отстъпват от заветите на техните зли фанатици-прадеди, с тая само разлика, че сегашните евреи прикриват политическите си планове в по-скрита и умела форма. Среща се и мисълта, че в Русия евреите създавали революционното движение само защото ги притеснявали и не им давали никакви права. А в България те няма нужда да се занимават с революционни дела, защото се ползуват с равноправие. За да докажем неверността на това твърдение, ще направим нагледен паралел между задкулисната работа на евреите в предишна Русия и сегашна България.

В 1914 година, когато императорът Николай II в началото на войната посетил града Вилно, старшият равин на този град му поднесъл в дар осветената Тора с приветствени думи в смисъл, че цялото еврейство, което населява Русия, гори от желание да изрази верноподаническите си чувства на Негово Величество и че за защитата на скъпото отечество не ще пожали и живота си. А с същото това време под редакцията на същия равин вече са били напечатани позиви със съдържание: “Равинът и жертвеното животно”. На тези позиви нарисуваният евреин държал петел, главата на който представлявала Николай II с корона с надпис “жертвеното животно”. Едновременно с тези позиви евреите усилено разпространявали една брошура с най-нахално съдържание – Руската династия на Романовци на подсъдимата скамейка, в която призовавали революционерите да убият царя.

Подобно явление се наблюдава сега и в България. Евреите поднасят чрез старшия равин сватбени подаръци на цар Борис и също така изразяват верноподаническите си чувства, а едновременно с това лицемерие централната еврейска консистория заповядва да гласуват в общинските избори за комунистите, и всички евреи безпрекословно изпълняват това нареждане.

Подобен случай е станал на 3 ноември 1932 г. на ционисткия конгрес. При откриването на конгреса Алберт Романо от името на ционистите изпраща на цар Борис приветствена телеграма, а в същото време същите тези ционисти разпространяват бунтовнически прокламации. На 3 ноември – деня на детето, устроен от Н. В. Царица Йоанна, те подканят работниците да не изпращат там децата си, а понеже този ден съвпада с тържествата по случай 15 годишнината от болшевишкото владичество в Русия, поканват всички заедно със семействата си да излязат демонстративно на улицата и да настояват да се предаде софийската община в ръцете на комунистите. Доброжелателността на евреите към развитието на националния живот на България се определя напълно от тези два факта. Когато евреите в лицето на висшите си политически деятели поднасят на Цар Борис сватбени подаръци и го поздравяват по случай откриването конгреса на ционистите, тогава други техни единомишленици под прикритието на това лицемерие се мъчат да подпалят косата на българската глава. Евреите наричат българите будали и разчитат, че действията им няма да бъдат разкрити, но самите обстоятелства помагат да бъдат те изобличени в престъпни деяния против държавния строй. Едновременно със софийските общински избори бяха произведени избори и за училищни настоятели, за каквито евреите по закон не гласуват. Всички комунисти едновременно са гласували за своите кандидати и за общински съветници и за училищни настоятели и в резултат се оказа, че комунистическите гласове за общински съветници са 16,000, а за училищни настоятели 13,800, т. е., с 2,200 гласа по-малко. По такъв начин става ясно, че определените от закона гласове от страна на еврейското население на София, са почти всички на страната на комунистите.

Този факт дава пълна възможност да се даде заслужена оценка на еврейската верноподаническа подлост! Ние знаем, че евреите стават членове във всички политически организации-обаче, нито един евреин не гласува за партията, на която е член. Евреите се маскират с партизанщина, само за да наблюдават политическата дейност на всички партии. В същност всички евреи са на страната на комунистите, защото знаят, че с ръцете на болшевизма ще разрушат целия национален живот в България. Затова в прокламацията, разпространена изключително между еврейското население, се казва:

“Черните облаци, застанали на еврейския хоризонт, трябва да ни сплотят още по-силно, но вече не само за планомерна работа, а за енергична борба за довършване на световното дело…”

“Борбата против антисемитизма е борба против белогвардейщината, борба за социализма, борба за защита на СССР, където черносотниците се преследват от самата власт….”

“Нека празникът Йом-Ашекел да ни свърже с безпощадната борба срещу антисемитизма…”

“Да се засили класовото работническо движение v класовата работническа партия v те са единствените наши съюзници… За да прикове на позорния стълб “Родна защита”, “Кубрат” и другите “родолюбиви организации”… Тази прокламация свидетелства, че съществуващото понастоящем в България политическо движение се създава от болшевиките и се подкрепя от евреите. Ние ще приведем още и други документални данни за лицемерието на българските евреи. На 14 ноември 1923 година еврейската централна консистория в България е подала заявление в Дирекцията на полицията в което искала: “По отношение брошурите “Франкмасонството”, “Евреите и гоите” и “Пан еврейството” да бъдат подведени авторите им под чл. 7 от Закона за защита на държавата [ЗЗД], понеже с тези брошури насъскват класите в България и се всява омраза срещу част от българския народ” (В. “София” Nr. 90 от 12.XI. 1929 г.) А в бюлетините на същата консистория от 26 юли 1929 г. No 44 и на софийската еврейска aшкеназка община от 29 август 1929 г. No 2, се подканват всички евреи на енергична работа за разпространение, литература, която възбужда непримирима вражда към християнското население. Любовта към родината изисква да се създаде в редовете на младежта истински патос за борба срещу заливащото се влияние на евреите, защото катастрофалния период на партийни раздори в България тласка безпросветните маси в лагера на воюващия Юда. Тук става въпрос и за бъдещето съществуване на държавата, а за да го спасим от политическата и финансова криза, нима не е задължително условие единението на всички национални сили? Но, за съжаление, както печатните, така и устните тълкувания по този въпрос ще отзвучат, и като погребално ехо ще замлъкнат гласовете. Всичко отминава в областта на преданието. Остава само постоянната еврейска провокация и подмолна пропаганда, което се вижда от долу приведеното факсимиле от еврейски официални документи. Евреите събират пари за печатане на положително-лъжлива литература, издават специални циркуляри и се мъчат колкото се може повече да заблудят народните маси, за да си създаде изгодна позиция с тази нахална провокация. Съдържанието на посочената в документите книга е чиста измислица, но тя е издадена с цел да закрепи у евреите чувството на погнуса към християнските народи, да подрови доверието на населението към управниците на страната и да предизвика възмущение към действията на правителството. Подобна литература има престъпен характер, но евреите не се съобразяват с интересите на страната, за тях е важно да всеят смут. Лъжата и провокацията – това са постоянните еврейски спътници, това е техния щит, с който те се прикриват и из зад който убиват всичко не еврейско

А отношението на българите към евреите е най-безобидно и не им дава право да водят подмолна пропаганда против интересите на страната. Защото тогава те така се силят да всеят смут и да разрушат националните устои на българската държава?

Затова, защото това е тяхната вековна цел…

Пробивът на Добро поле

Във време на Великата война българската команда бе възложила разузнавателната служба в тила на неприятеля на евреите. Разбира се, че евреите имат голяма способност за шпионаж. Всички участници във войната сигурно помнят, че от месец април 1918 година някой систематически пише: Ние ще седим в окопите само до 15 септември! Войници! На 15 септември хвърлете пушките и напуснете фронта! Ще се бием само до 15 септември и т.н. Командващите не можеха да разберат, кой така систематически дезорганизира армията и защо посочва 15 септември. Както се изясни в последствие, съюзническото неприятелско командване решило да даде генерално сражение на 15 септември за да се увенчае с успех това сражение, Англия повикала на помощ великите стратези от рода на Юда като им обещала декларацията на Балфур, в случай, че победата бъде на тяхна страна. Най-добрите граждани на България проявиха такова усърдие, че на Солунския фронт пробивът на Добро поле се оказа катастрофален за българската действаща армия.

Списъкът на евреите-извършили престъпления срещу държавния ред през 1930 год. и търсени отДирекцията на полицията:
1. Аврамов Буко, 2. Аврамов Гершон, 3. Аврамов Исак, 4. Аврамов Хаим, 5. Аврам Сами, 6. Аврам Соломон, 7. Аврам Шалон, 8. Алкалай Гершон Аврамов-9. Алкалай Исак Д., 10. Алкалай (Йосиф) Леон, 11. Алкалай Шабат Леон-12. Алкулумбри Исак Бохоров, 13. Алмозин Бениамин Исаков, 14. Алтерман Гмич Мориц, 15. Амес Ресиналд, 16. Ардити Бохор, 17. Ардити Жак Бенаминов, 18 Ардити Хорси Коен Мошон, 19. Арие Хаим, 20. Аронов Жак-21. Аронов Исак Жак Майоров, 22. Арон София Грюнванд, 23. Арон Израел-24. Аса Санто Бохор, 25. Бабнак Йосиф, 28. Балзон Гулиус, 29. Барух Буко, 30. Барух Изаел, 31. Д-р Бауман, 32. Бехеман Алберт, 33. Бено Моис, 34. Бергман Ерих, 40. Берихард Барух, 51. Бехаров Рудолф Нафтали-42. Бехар Израел-43. Бехар Лазар П., 44. Бехар Сами Аврам, 45. Бехомоарам Исак Саломонов-46. Бохоров матилда Мазел, 47 Бирнбаум Мано, или Биргман Макс, 48. Блументал Франц Йозеф, 49. Бохоров Исак, 50. Бохор Исак, 51. Бохор Исак-52. Бохор Матилда мазал, 53. Бохор Маше, 54. Брогобор, 57. Бродски Давид Исакович, 58. Буко Алберт-59. Буков Натан, 60. Вайзер Яков, 65. Варсанов Саломон, 66. Вершински Яко, 67. Голденберг С., 68. Голнштайни Е., 69. Голнштаийн Яко Борис, 70. Голдхард Ф. Паулман, 71. Голдшмит Лео, 72. Гохбаум Янкел, 73. Грасян Йосиф, 74. Грунсвалд Самуил, 75. Грундвалд София, 76. Давидов Зайдер-77. Данаил Гершон Иосиф (Леон Ешкенази), 78. Данаил Енана, 79. Ездра Яко Юда, 80. Енбауер Оли, 81. Елиезеров Елиезер, 82. Елиезер Габраил 83. Емануил Енвиля данаил, 84. Ефраим Леон, 85. Ешкенази Елизер Мордохай-86. Ешкенази Исак, 87. Ешкенази Мико, 88. Ешкенази Моис Д., 89. Ешкенази Соломон Нисим, 90. Жак Алберт, 91. Забец Яков, 92. Залантурен Марко, 93. Зас Хенрих, 94. Зиберт Маргарита, 95. Зилберман Мориц, 96. Зонен Сабетай Мордохай, 97. Исферсон Шарум Т. 98. Израел Солмон, 99. Илел Исак Мордо, 100. Илия Яко Мамоах-101. Исаков Давид, 104. Д-р Исаков Наим, 105. Исаков Яков, 106. Исак Бохор, 107. Исак Левин, 108. Исак Мордохай Барух, 109. Исак Соломон-110. Йеньо Юда, 111. Йосифов Моис Моисеев, 112. Йосифов Самуил, 113. Йосифов Шалима-114. Йосиф Франц Блументал, 115. Калев Марко, 116. Калев Мошон Йонтова Аврамов, 117. Калю Челеби А., 118. Камхи Давид Елизар, 119. Кара Бенсамин Хаим, 120. Каракаш Жак, 121. Катцар Фрида, 122. Клайнкрамер Ханеман, 123. Ково Леон Яков, 124. Ково Яков Леон, 125. Коен Аврам, 126. Коен Азраел, 127. Коен Херси, 128. Коен Яков Исаков, 129. Кон Макс (Мани), 130. Конфорти Исак Бохор. 131. Кори Бенаамин Х., 132. Крихембаум Е., 133. Кришевски, Мордше Хауем, 134. Леви Адолер, 135. Леви Бохор Яков, 136. Леви Елизер Леон, 137. Леви Ерна, 138. Леви Жак Аронов, 139. Леви Йошер, 140. Леви Йошер, 141. Леви Йошер Н., 142. Леви Исак Яко-143. Леви Сабатай Леон, 144. Леви Сами, 145. Леви Самули Йосиф, 146. Леви Шалом Аврам, 147. Леви Яко, 148. Д-р Левин Исак, 149. Лейбович Геновева, 150. Лейбович хаим, 151. Лемина ГАул, 152. Леон Елизер, 153. Леон Ешкенази, 154. Леон Йосиф, 155, Леон Никола, 156. Леон Сабат, 157. Леон Сабетай-158. Леон Яко, 159. Либерман Соломно, 160. Либет Албет Бексман. 161. Лютинген З. 162. Майер Е., 163. Майер Израел Бохор, 164. Д-р Майлер-165. Майоров Исак (Жак), 166. Малко Исак, 167. Машоах Яко, 168. Машиах Самуил Хаим, 169. Машиах Олга, 170. Машиах Соломон Израел, 171. Мошон Нисим Б., 172. Медем Самуел С., 173. Мезан Марко Нисим, 174. Мелмед Никола Леон, 175. Меламед Соломон, 176. Мемиш Зулбехар, 177. Менахемов Аврам, 178. Ментел Давид, 179. Мешулам Жак-180. Мешулам Нисим, 181. Мешулам Арон, 182. Мизрахи Соломон Хаим, 183. Мише (Муше) Алфред, 184. Моисеев Давид, 185. Моисеев Моис Йосифов, 186. Момхо Исак, 187. Мордо Исак, 188. Мордохай Елиезер, 189. Мордохай Сабитай, 190. Мерена йосиф Дженев, 191. Моше Бохор, 191, Моше Давид Йотов, 193, Моше Леон, 194. Моше Моис Шомвид Йотов, 195. Мошон Хорси-196. Мундштайн З., 197. Натанов натан Буков, 198. Нафтали Рудолф, 199. Нисимов Алберт Лазаров, 200. Нисимов Витали, 201. Нисим Марко, 204. Нисим Фафаел, 205. Нисим Соломоно, 206. Нихелес Отто, 207. Озес Жак-208. Папо Леон Ефраим, 209. Паулман Ф. Галхард, 210. Пинкас Пине, 211. Д-р Поляк Рудллф, 212. Файторт Леонард, 213. Райс Емилил, 214. Рахамимов Буко, 215. Рахамим Шалима Йосифов, 216. Рахамим Яко, 217. Ревашавайц Яков, 218. Ригнер Ралтер, 219. Роде Йозеф, 220. Разанис Саул, 221. Розети Рене, 222. Сабат Йосиф, 223. Сабитай Фердинанд, 224. Соломон Ашер, 225. Самен Алберт, 226. Самуилов Ерна-Леви, 227. Самуилов Аврам, 228. Самуилов Аврам (Аврамикото), 229. Самуилов Жак Мешулам. 230. Самуил Йосиф Шабат, 231. Сафир Жак Озес, 232. Само Хаим Аврамов, 233. Синци Бруно, 234. Соянино Алберт Жак, 235. Соломонов С., 236. Соломонов Исак, 237. Соломонов Нисим, 238. Таджер д-р Хенрик, 239. Таджер Йосиф, 240. Таджер Яков, 241. Узиел Габриел, 242. Узиел Гаврил-243. Увиел Исак Р., 244. Узиел Фафале Нисим, 245. Фаийер Юда Йеньо, 246. Фархи Ашер Ц., 247. Фархи Ашер Соломов, 248. Фархи Леон, 249. Ферт Алберт, 250. Финци Леон, 1251. Финци Марко, 252. Фишер Ерих, 253. Фишлезин Израизл Берух, 254. Франкел Емануел Херш, 255. Функа Йосиф-256. Хевас Людвиг. 257. Хзан Алфрид Яков, 258. Хаимов Бохор Исак, 259. Хаимов Симеон, 260. Хаимов Юзеф, 261. Хаим Бенеамин, 262. Хаим Самуил-263. Хаим Соломон, 264. Хайсман Луна, 265. Хандлой Йозеф, 266. Хербер Йосиф, 267 Херш Емануел, 268. Хелцингер Каролина, 269. Холбаум Янкел-270. Цимерман Макс, 271. Шандар Йохас, 272. Шапира Барух Бернхард, 273. Шармашер Густав, 274. Шоер Мориц Хеорн, 275. Шолер Йозеф, 276. Шомтов Моис, 277. Шонтов Мошон Авр., 278. Штайн Йозеф, 279. Шулце Вернр, 280. Шайнер Карл, 281. Щернкопар Карл, 282. Юда Яков, 273. Юда Моше Бохор, 284. Юмо Брам, 285. Язман Мануел, 286. Яко Алберт, 287. Яко Бениамин, 288. Яко Рахамим, 289. Яко Алфред, 290. Яков Бохор, 291. Яков Каза, 292. Яков Исак, 293. Яков Леон, 274. Яков Леон Моше, 295. Яков Мордохай (Мордо), 296. Яков Раиф Самуилов, 297. Яков Яша, 298. Яков Урлих, 299. Якомов Шимон, 300. Яр Алфонс, 301. Яков Вайзер, 302. Ково Леон Яков, 303. Рахамимов Буко, 304. Аврамов Жак, 305. Адаш Изан Юда-306. Аихбугл Валтер Сонда, 307. Алкалай Моис, 308. Алтхади М. Ф., 309. Анис Амемури, 310. Анис Кури, 311. Арав Адуард Ефрай, 312. Арав, Мак Аврамов, 313. Арие Алберт Хаимов, 314. Арке Возер, 315. Арон Е. Еюрай-316. Аронов Рафаел, 317. Д-р Арон Зигфрид, 318. Арниах Айрам Молахиевич-319. Аска РАхамим, 320. Азнол Буко, 321. Ашер Йосиф, 322. Ашер Мико, 323 Бакиш Алберт Буко, 324. Баумгертнер Афред Леонов, 325. Бела Алберт, 326. Бенадо Жекоко Жаб., 327. Банамин Емануеил, 328. Бенароя Леон Х.-329. Бенаенисти Мазан Ешая, 330. Бенмейор Eлизер Хаим, 331. Бенционов Буко, 332. Берах Челеби И. 333. Берах Буко Леон, 334. Берах Рахамим Аска, 335. Береджик Юда Моше, 336. Берлин хаим Ц. 337. Бехмоарам Майр-338. Бецалин Елиас, 339. Бони Офео, 340. Бохорова Мариам, 341. Брумер Макс, 342. Буко Алберт, 343. Бура Нисим Исаков, 344. Варсанов Исак Х.-345. Вентура Сало, 346. Вюрцингер д-р Велибалд, 347. Герон Израел И.-348. Гершон Жак, 349. Гутман А., 350. Гюля Жак, 351. Гюнтер К. 352. Давидов Сарика Аврамов, 353. Давидов Алберт Янов, 354. Давидов Изидор-355. Давидов Леон, 356. Давидов

Стр. 38/39 липсват!

Йосиф, 522. Шнурпфайн Армадан, 523. Шандер Шохас, 524. Шапира Барух Бернхард, 525. Шермашер Гусенав, 526. Шоер Мориц Ксорк, 527. Шолер Йозеф, 528. Шомтов Моис, 529. Шонтов Мошон Аврам, 530. Штайн Йозеф, 531. Шулце Вернер, 532. Щайнер Карл, 533. Щерполди Карл, 534. Юда Яков, 535. Щандер Албер Бела, 536. Щейман Александер, 537. Щиферл Юлиус, 538. Юда Аврам, 539. Юда Бохор, 540. Юда Буко Моше, 541. Юда Яко, 542. Юда Моше Бохор, 543. Юсио Брам, 544. Язман Мандел, 545. Яко Алберт, 546. Яко Бениамин,547. Яко Рахамим, 548. Яко Алфред, 549. Яков. 550. Яков Исак, 551. Яков Алфред, 552. Яков Соломон.

(Бюлетин, Дирекция на Полицията, за 1930 г.)

Докато един такъв брой престъпници всяка година нанасят материални и морални загуби на държавата, не може да става и дума за подобряването материалното и политическото положение на страната. Но във връзка със завземането на властта в Германия от национал-социалистите, като непримирими противници на юдаизма, трябва да се предполага, че броят на евреите в България значително ще се увеличи и тогава ще може със сигурност да се каже, че България е окупирана от най-старите войни от рода Израилев. Между споменатите в този списък лица, преобладава броят на контрабандистите.

Заключение

Нашето отношение към миналото и към настоящето съвсем не е политическо, а представлява само грижливо историческо изследване. Разглеждайки тези голи факти, трябва да вникнем в техните главни причини и да направим общи заключения, за да ни послужат сега като урок за открита борба с подлото и нахално еврейство. Ние виждаме резултатите от тежките грешки на нашия безсмислен и късоглед либерализъм, който доведе народа до затъмняване на националното съзнание. Разглеждайки действителното състояние на създаденото тежко икономическо положение, ние дойдохме до дълбокото убеждение, че то се дължи на политиката на демокрацията, която се намира под диктатурата на евреина – борсов играч и търговец. Всичко се свежда до покупко-продажба и на първо място, националните ценности се разпродават на едро и на дребно. Често се срещат българи, сляпо вярващи, че евреите са също такива патриоти, в държавата, както и всички останали. Какво заблуждение! Ако това е така, то защо те са тъй изолирани от българите? Отделни политически и благотворителни общества, отделни първоначални, средни и висши учебни заведения, отделни клубове, организации и съюзи. Дори, ако се погледне строго, евреите в България имат несъмнено кадър от своята национална армия. Последният конгрес на макабистите остави позорни щрихи в страниците на българската история. Всички къщи бяха украсени със знамена. Спряно беше трамвайното движение – минават стройни редици с музика с национални еврейски знамена-палестински (евреи) войници… Тържество! Същинско тържество! … Радост и възторг… Минават най-добрите граждани, както ги наричат някой либерали по улиците на София… Къде е националното самолюбие на българите, които позволяват евреите да строят нова вавилонска стълба на тяхна земя? Всичко това се дължи на либералните възгледи на партийните водачи. Те са така помътили умовете на народните маси. Но събитията не облагоприятстват нашия християнски либерализъм. Времето, неумолимо в своя вървеж, вече позволява да се направи равносметка на неговата несъстоятелност. Ние се убедихме, че умопомраченият либерализъм не може да даде на българския живот онзи размах на мисълта и делото, който може да му даде патриотичния и неподкупен национализъм. Само той, този национализъм може да стане исторически и културен център-за обединение на целия български християнски народ, който ще смогне да даде необходимия отпор на еврейските и „eврействуващите“ сили на злото. Трябва да бъдат спасени от духовна смърт онези, които още мога да закрепнат. Трябва да се покаже на евреите, че българският национализъм влиза в открита борба с духовния упадък и разложението на националния бит, в който така се давят “слабите”.