понеделник, 22 юни 2015 г.







               Геополитическият пъзел около КТБ




                            Много добър анализ на следствията породени от една причина от
                                                     ОБЕКТИВЕН ХАРАКТЕР !

Геополитическият пъзел около КТБ
S 250 b7fb5b7d 2631 4b0f b2b7 f23267e4b382
S 250 b3d624a4 cada 41bc 9835 6922e2d7f2e0
S 250 3add1cfb dfb9 428d 9bf4 df255de07a4d
От сриването на Корпоративна търговска измина една година, но до момента все още няма отговор на въпроса:
кой причини този крах
Версии колкото щеш. Логично една от най-разпространените е, че
вината за случилото се в КТБ е на нейните собственици
и на ръководството й, които с прилаганите години наред недобри банкови практики са поставили банката в невъзможност да посрещне задълженията си. Все по-често в общественото пространство се говори дори, че са я ограбили. Впрочем по тази версия има досъдебно производство както срещу самия мажоритарен собственик и председател на надзорния съвет на КТБ Цветан Василев, срещу изпълнителните директори на банката, така и срещу някои от служителите й. И е интересно колко още време ще трябва на прокуратурата, за да вкара обвиненията си в съда или за да прекрати производството. Още година - две? Или повече?
Истината е, че резултатите от това производство ще дадат единствения легитимен отговор на въпроса носят ли собствениците и шефовете на КТБ  вина за умишлено причинени вреди на банката, които са предизвикали поставянето й под специален надзор и за фалита й. Без този съдебен отговор във въздуха увисват няколко важни въпроса.
Първият е, защо - ако е решил да ограби банката, мажоритарният й собственик Цветан Василев оставя в нея ликвидност от близо 1.2 млрд. лв., изтеглени под команда още в седмицата преди затварянето й. Не бива да се забравя, че година след затварянето на банката на 20 юни 2014-а по сметките й все още има близо 400 млн. лв. - присъдени най-вече от наличностите по сметки на банката в чужбина.
Вторият въпрос, който виси без логичен отговор, е: как така банката не е изпитвала ликвидни проблеми до средата на юни 2014-а, след като срещу нея няколко години подред се водеше медийна война? Това означава, че е имала достатъчно приходи, за да покрива немалките си разходи по изплащане на по-високите лихви по депозитите. От докладите и на квесторите, и на трите одиторски компании, наети по заповед на БНБ да направят оценка на активите й, става ясно, че  повечето кредити, отпуснати от банката, са се обслужвали.
Другата версия е, че със своите действия
БНБ активно е съдействала за кончината
на КТБ. Факт е, че при първия по-сериозен ликвиден натиск изпълнителните директори на банката са поискали от БНБ съдействие да получат ликвидна подкрепа в размер на 300 млн. лева. Отказано им е с мотива, че Централната банка няма правна възможност да дава рефинансиране. Което не е съвсем вярно. По закон БНБ може да предостави рефинансиране до три месеца, ако то е обезпечено с ДЦК. Освен това Централната банка е можела да упражни своето влияние във Фонда за гарантиране на влоговете и да му препоръча  да предостави ликвидност на КТБ. Това не е забранено, дори подобно действие е описано в Закона за кредитните институции като една от възможните мерки за действие в ситуация на ликвидна криза. Но БНБ не преприема подобно действие. Защо? Дали защото Централната банка е била убедена, че ситуацията в КТБ е толкова безнадеждна, че една такава подкрепа няма да помогне. Ако се вярва на
първите изявления на гуверньора Иван Искров
това едва ли е така. БНБ или не е знаела какво е състоянието на КТБ, или наистина е била убедена, че то е стабилно. Везните се накланят по-скоро към второто предположение, защото в официалното прессъобщение на БНБ от 17 юни 2014-а се казва дословно следното: "По повод на публикации и предположения в медиите относно Корпоративна търговска банка Българската народна банка заявява, че внимателно и отблизо следи развитието на целия банков сектор, включително и на споменатата банка. БНБ разполага с подробни актуални данни за цялата банкова система. На базата на тази информация БНБ категорично потвърждава, че банковата система, включително и КТБ, е с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално".
Дори в деня, в който КТБ  е поставена под специален надзор - 20 юни, на пресконференция в БНБ Искров изрично подчертава, че тя не е фалирала.
Два дни по-късно, когато за квестори са назначени Станислав Лютов и Елена Костадинчев, в прессъобщението на БНБ между другото се казва: "С цел запазване на дейността на банковата група КТБ при нейното оздравяване БНБ заедно с правителството ще предприеме действия за увеличаване на капитала й, като в рамките на законовите си правомощия ще разпореди увеличението му да се поеме от държавната Българска банка за развитие и Фонда за гарантиране на влоговете. Правителството и БНБ ще осигурят необходимата ликвидна подкрепа на банковата група, за да се удовлетворят в пълния размер задълженията й към нейните клиенти.Необходимите действия ще бъдат предприети до 20 юли тази година. Корпоративна търговска банка и нейното дъщерно дружество ще отворят на 21 юли в 9.00 часа".
Това да ви прилича на съмнение в доброто здраве на КТБ? Няколко седмици по-късно Искров почва да говори за недобрите практики в банката и за изчезналите 206 млн. лв. от сметките й.
И пак се връщаме на въпроса:
защо БНБ е отказала ликвидна подкрепа на КТБ
след като във времето, в което тя е искана, не е имала съмнение, че търговската банка е била в добро състояние. Събитията през юли 2014-а показаха, че предоставянето на една такава подкрепа автоматично бетонира доверието към кредитната институция и спира наплива на тегления от нея. С други думи, ако КТБ я бе получила, ликвидният натиск върху нея би бил прекратен. Или БНБ се е съмнявала в това? Какви биха били мотивите за такова съмнение, след като в този момент съществуваше убеждението, че КТБ е здрава институция, подложена на злонамерена атака.
Единият отговор е, че
още от самото начало БНБ е лъгала за КТБ
и ако го приемем за достоверен, това означава, че целият й управителен съвет - защото от негово име са пресъссобщенията, е съпричастен към измамата.
Другият отговор е, че БНБ е подозирала, че в дъното на ликвидната атака стоят политически интереси, комбинирани със силен гръб от правоохранителната власт, но не е имала ясна представа колко силно ще я пресират те. При такава комбинация е очевидно, че каквато и ликвидна подкрепа да даде БНБ и каквито и мерки да предприеме, атаката ще продължи и предоставеното рефинансиране може да бъде изгубено. А въпросната загуба да послужи като мотив за следствието и прокуратурата да образуват предварително производство ако не срещу всички членове на УС на БНБ, то поне срещу управителя и подуправителите. Аргументите за тази теза са няколко.
Първият е, че
големите тегления от Корпоративна банка
започнаха, след като на 13 юни Българското национално радио съобщава, че председателят на надзорния съвет на банката Цветан Василев е разследван като поръчител за убийството на Делян Пеевски. В новинарските емисии предават как в сградата на бул. "Борис ІІІ", където се помещава банката, влизат екипи на полицията и прокуратурата. Едва в късния следобед прокуратурата уточнява, че са извършени множество следствени действия в рамките на образувано досъдебно производство, но не в помещенията на банката, а в офиси на фирми, намиращи се в същата сграда. Само че по това време клиентите вече са изтеглили 70 млн. лв. за един ден.
За няколкото предишни години, през които КТБ бе подложена на критики от страна на друга група медии, подобно теглене не бе предизвикано.
Достатъчна бе обаче само една прокурорска акция
и то стана факт. Два дни по-късно от следствените органи в медиите изтича неофициална информация, че служители на банката и самият Цветан Василев са проверявани за източването й.
На 15 юни тегленията вече са 106 млн. лева. Ситуацията се успокоява след цитираното по-горе изявление на БНБ от 17 юни, в което се казва, че банковата система като цяло и КТБ в частност са стабилни. Но не за дълго. Още на следващия ден - 18 юни, по анонимен донос на несъществуващ служител в управление "Банков надзор" БНР разпространява новината, че е започнало разследване срещу подуправителя и началник на управление "Банков надзор" Цветан Гунев. Тегленията за деня от КТБ надхвърлят 122 млн. лева. За да онагледим какво означава тази сума за КТБ, ще кажем, че тя е около 1.7% от активите й. Само за сравнение, ще отбележим, че когато на 16 юни 2015-а от гръцката банкова система бяха изтеглени 600 млн. евро, световните медии разтръбиха за паниката, обзела страната. А 600 млн. евро са 1.5% от активите на гръцкия банков сектор. Съдете сами дали услужливо оповестените от БНР действия на прокуратурата не са създали паника сред клиентите, довела до ликвиден срив на КТБ. И всичко това се случва на фона на интензивна медийна война между депутата от ДПС Делян Пеевски  и Цветан Василев. Подбудителят на действията за акцията на БНР и до днес е неизвестен, пък и никой не се интересува кой е той.
Фактите дотук обаче не дават отговор на въпроса защо всички изброени събития се стоварват върху КТБ точно през втората половина на юни 2014-а - броени дни след евроизборите и малко преди кабинетът "Орешарски" да си тръгне от властта.
Какво е отключило кутията на Пандора?
Обществото едва ли ще получи еднозначен и категоричен отговор на този въпрос. Именно затова ще напомним някои
външно- и вътрешнополитически факти
и събития, които като последователност се вписват с учудваща точност в случващото се около Корпоративна банка.
До края на 2013-а правителството на Пламен Орешарски, подкрепяно от БСП и ДПС, е стабилно  - независимо от всекидневните площадни протести и преживяната блокада на Народното събрание. Ситуацията започва да се нагорещява след изострянето на кризата в Украйна. През февруари 2014-а Майданът гори по улиците на Киев, има кървави сблъсъци. Същия месец Европейският съюз гласува първите санкции срещу Русия. На 18 март 2014-а в Крим се провежда референдум за независимост от Украйна. Европейските санкции към Русия постепенно се затягат и като част от съюза България трябва категорично да заеме някаква позиция по този болезнен въпрос. А точно в този момент с пълна сила у нас тече реализацията на изключително важния за Москва проект "Южен поток". Осъществяването му би позволило на Русия да заобикаля Украйна като държава, през която минават газовите трасета за основните клиенти в Централна и Западна Европа. Това би поставило Украйна в незавидната позиция на изпразваща се от съдържание държава, без каквато и да е геополитическа тежест. А ЕС и САЩ не могат да позволят това. Затова България е поставена под натиск да спре "Южен поток" и този натиск води до пукнатини в коалицията между БСП и ДПС. След изборите за Европейски парламент на 22-24 май 2014-а, на които БСП търпи катастрофално поражение, а ДПС запазва силните си позиции, партията на Доган започва да говори за преосмисляне на партньорството си с БСП. 
На 3 юни 2014-а
ЕС започва поетапно спиране на плащанията по европрограми към България.
В медиите се появяват съобщения от рода на: "След като БСП обяви във вторник, че България ще строи "Южен поток" независимо от задаващите се санкции на Европейската комисия (ЕК), в късния следобед Брюксел спря временно част от плащанията по оперативна програма "Регионално развитие". Това е втора програма след "Околна среда", която е със замразени плащания от ноември 2013 г., като този месец трябва да се вземе решение дали да бъдат възстановени, или окончателно спрени парите за екология. В ход е процедура и по спиране на парите по оперативната програма "Конкурентоспособност", както и по Програмата за развитие на селските райони. Всичко обаче зависи от поведението на кабинета през следващите дни."
Блокирани са около 1 млрд. лв., които България очаква да получи като приходи в отънелия си бюджет. И решението на правителството не закъснява. На 8 юни премиерът Пламен Орешарски разпорежда спиране на проекта "Южен поток". Той обявява това на брифинг в Министерския съвет след среща с американските сенатори Джон Маккейн, Кристофър Мърфи и Рон Джонсън. От този момент нататък започва да се говори за предстоящата оставка на кабинета. Той остава на власт още месец, само за да може да пласира външната емисия от десетгодишни облигации в размер на общо 1.4 млрд. евро, които са нужни за плащане на големия падеж по външния дълг в началото на 2015-а и за да намери финансово решение на ликвидната криза, която след 20 юни, когато КТБ е затворена, плъзва из целия банков пазар.
На 11 юли Иван Искров дава прословутата си пресконференция, на която казва, че проверката в КТБ е установила, че в нея са извършвани "действия, несъвместими със закона и добрите банкови практики. Липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата, съществени части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на 3.5 млрд. лв. от 5.4 млрд. лв. общ кредитен портфейл. Значителна част от този портфейл сочи за много голяма свързаност между длъжниците й с мажоритарния акционер г-н Цветан Василев".
Ролята на политическите сили
В това изявление на управителя на БНБ вече се говори за разделянето на КТБ на добра и лоша банка, за одържавяване на добрата и обявяване в несъстоятелност на лошата. Липсва обаче законодателна основа за тази операция и затова Централната банка спешно разработва специален закон за преструктурирането на КТБ. Той се обсъжда на заседанието на политическите сили, на правителството и Централната банка при президента Росен Плевнелиев на 15 юли 2014-а, където трябва да се намери решение за преодоляване на пълзящата паника сред вложителите в банковия сектор, която заплашва с въвеждането на банкова ваканция. Решение е намерено, но не и за КТБ. Законодателното предложение на БНБ за нейното преструктуриране не намира политическа подкрепа. В съобщението от същия ден на БНБ се казва: "Поради липса на съгласие относно предложения от Централната банка и правителството законодателен подход, обсъден преди това с експерти на основните парламентарни политически сили, за намиране на разрешение на проблемите в банковата група КТБ и за фирмите и гражданите, които имат депозити в нея над 196 хлл. лв., Българската народна банка продължава работа по процедурата на специален надзор."
Правителството на Орешарски подава оставка на 23 юли, а на следващия ден тя е приета. Дали всички тези събития са обвързани с украинската криза? За някого това може да изглежда като теория на конспирацията. Но точно за тях ще цитираме една информация, появила се в сайта на "Дойче Веле" на 30 юли 2014-а. В нея германските журналисти, които трудно могат да бъдат обвинени в пристрастие по случая "КТБ", пишат: "Зюддойче Цайтунг" информира, че на 2 юли 2014-а на заседанието на Комисията по външна политика към Бундестага е обсъждан въпросът за България и руските интереси. По точка втора от дневния ред в заседанието са участвали и президентът на Германското външно разузнаване – БНД, Герхард Шиндлер и ръководителят на аналитичната служба към разузнаването Андреас Ангус. "Шиндлер е докладвал най-вече за България и за Украйна. Ставало дума обаче и за Путин и олигарсите”пише в „Зюддойче Цайтунг” авторът на статията  Лайендекер, който е един от най-известните разследващи немски журналисти. Според източниците на информацията му, президентът на БНД Шиндлер е казал, "ЧЕ РУСИЯ ИМА ИНТЕРЕС БЪЛГАРИЯ ДА ФАЛИРА, ЗА ДА СЕ ОБВЪРЖЕ ОТНОВО ПО-ТЯСНО С РУСИЯ". Оставяме всеки сам да си прави изводите. Но може би е добре Съветът за национална сигурност да поиска ДАНС да изготви специален анализ по тази тема.

                                   вестник  " Банкер " 

Няма коментари:

Публикуване на коментар