„Не съм роден нито от небето, нито от земята.
Роден съм от огън.”
„Душата на обичащия живее в тялото на обичаната.”
Марк Порций Катон Стари, според Плутарх в „Марк Антоний”
ПОСВЕТЕНО
НА
ФЕНИКС
НА
ФЕНИКС
Митовете и легендите са приказките на възрастните. Всяка от тях има причина да съществува. Всяка от тях изразява нечия мечта, надежда или вяра.
Предполага се, че първоизточника на легендата за Феникс е китайската легенда за птицата Fenghuang. Има много описания за външния и вид, но повечето от тях се обединяват около огнената и перушина и преливането на червено, синьо, жълто, бяло и черно по разкошната и опашка. Живее далеч от хората в планините K'unlun, където гнезди върху дърветата wu t'ung. Тя се появява за пръв път около 2600 г.пр.н.е. по времето на китайския император Hung Ti. Fenghuang, е едно от четирите небесни създания, които владеят разделената на четири квадранта при създаването на света небесна шир. Изток, запад и север са владение на Дракона, Еднорога и Костенурката. Юг, а следователно лятото и слънцето е владение на Fenghuang. Тя е император на всички пернати. Легендата твърди, че първоначално това са били две птици като женската е била наричана Huang, символизирала е лунния цикъл и е закриляла китайските императрици, а мъжката Feng е символизирала лятото и слънцето. В последствие боговете я превръщат в една-единствена женска птица Fenghuang, която става символ на обединението на Ин и Ян, на грацията, просперитета и мира. Всъщност всяка отделна част от тази птица символизира нещо конкретно: главата символизира целомъдрието и доблестта, крилата – отговорността, гърба – благоприличието, корема – вярата, а гърдите и са символ на милостта. Единствената съществена разлика между Fenghuang и Феникс е, че Fenghuang е безсмъртна без да се преражда.
Изображение на Fenghuang
Японците наричат своя Феникс „Karura” или „Ho-oo”. Подобно на китайците „Но-оо” е птица, която преди е била мъжка – „Но” и женска – „Оо”. Но-оо е огромно огнено и огнедишащо орелоподобно създание със златни пера и увенчано с вълшебни скъпоценности чело. Той се появява на земята винаги с цел да направи нещо добро за хората. Появата му обикновено се свързва и с началото на нова ера. Символизира слънцето, верността и почитта.
За древните египтяни Феникс е бил познат като „Bennu” или „Benu”. Обикновено е изобразяван като чапла, паун или орел с красиви огнени и златни пера, като на главата е имал две по-дълги такива. Bennu е живял върху камъка Бен-Бен, който се е намирал във вътрешността на Храма на Слънцето в Хелиополис. Истинският му дом обаче е бил в Арабия. Според Херодот, Bennu е долитал в Хелиополис, на всеки 500 години, за да изгори и да се прероди в пламъците на свещеното дърво Persea в Храма на Слънцето. Чакайки изгрева на Слънцето, което е възпламенявало дървото Bennu е пеел своята единствена и невероятно красива песен, карайки света около него да утихне в захлас. За египтяните Bennu символизира слънцето, прераждането, богатството и плодородието. Тайната на безсмъртието му е дадена от Озирис за да служи вечно на хората, олицетворявайки силата на съзиданието и живота.
Изображениe на Bennu
Персийският аналог на Феникс е Simurgh. Simurgh е гигантска безсмъртна птица със сребърна глава на куче, огнени метални пера, опашка на паун и нокти на лъв. Тя гнезди в Дървото на познанието, което се намира в планината Alburz. Понякога Simurgh разклаща дървото толкова силно, че неговите семена, носещи познание политат във всички посоки. Както и в китайската версия, Simurgh е крал на всички пернати. Персите са смятали, че всички ние сме Simurgh и Simurgh е във всеки един от нас.
Индийците наричат своя Феникс, Garuda. Garuda е безсмъртно създание с клюн на орел, огнени крила, златно човешко тяло и бяло лице. Garuda е своеобразно въплъщение на Вишну и един от върховните проводници на безкрайното съзнание.
Изображение на Garuda
В Талмуда евреите наричат своя Феникс „Milcham” или „Хол”. Според легендата, когато Ева е изяла плода от Дървото на познанието, била обзета от завист заради безсмъртието и чистотата на останалите райски създания. По тази причина ги убедила и те да ядат от плода за да станат като нея. Всички с изключение на Milcham я послушали. Господ го възнаградил като го поставил в опасан с високи стени град, където да живее в мир 1 000 години. В края на тези хиляда години всички негови пера окапват и той се свива до размера на яйце, от което се преражда. Наричат Milcham Пазител на земната твърд. Той следва слънцето по неговата орбита, улавяйки слънчевите лъчи с разперените си криле. Без него живота на земята би бил невъзможен. На дясното му крило са изписани думите: „Не съм роден нито от небето, нито от земята. Роден съм от огън.”
Славяните и по-точно руснаците наричат Феникс, Жар-птица. Описват го като вълшебна птица с многоцветни, сияещи като огън пера. Жар-птица обитава короната на Световното дърво и е вестител на божествената воля, тъй като има способност да прелита между света на боговете Прав и света на хората Яв. Огнената птица охранява и плода на живота — златната ябълка, която расте по клоните на Дървото. За нея се вярва, че може да се преражда. Умирайки тя се превръща в пепел, след което се възражда от пепелта си.
Класическият Феникс (въпреки, че самото име най-вероятно е с асирийскипроизход) е роден от гръцки мит, който до голяма степен обединява елементи от всички изброени дотук култури, като в по-голямата си част стъпва върху египетската легенда. Феникс е красива птица подобна на паун или орел с огнено-златисто оперение. Гърците са вярвали, че Феникс живее в Арабия край прохладен извор или кладенец. Всяка сутрин при пукването на зората той се къпе в извора и пее толкова прекрасно, че Аполон запленен от гласа му, спира колесницата си (слънцето) за да послуша песента му. Феникс се храни с утринна роса. Циклите на прераждане варират между 500, 1 461 и 12 594 години. Феникс е надарен със способността да се регенерира и поради това не може да бъде наранен. Разбира се, е самотен. В един отрязък от време може да съществува само една птица, тъй като се възражда от собствената си пепел. След изтичането на поредния жизнен цикъл Феникс си построява гнездо от най-благоуханна дървесина, канелени клонки и мирта и се самозапалва в него. Птицата и гнездото горят заедно, превръщайки се в пепел. От пепелта след три дни се възражда новият Феникс, млад и силен. Той събира останалата пепел в яйце от смирна и отлита до Хелиополис, където полага яйцето на олтара на бога на Слънцето. За гърците Феникс е символ на възкресението (прераждането), безсмъртието, живота след смъртта, триумфа над бедствията, на огъня и живота, на новото начало, на божественото.
Митовете и легендите са изключителен феномен от психологическа гледна точка. Почти няма легенда, която под една или друга форма да не се повтаря във всяка различна култура или религия. Преминавайки през времето, пространството и през на пръв поглед безкрайно различните, по обичаи и начин на живот народи, тя обединява определени характеристики, запазва ги във времето и ни доказва, че независимо от цвета на кожата, религията и социалната система, сме просто хора, изповядващи едни и същи непреходни ценности валидни за всички раси.
Легендата за Феникс, която избрах за вас е прекрасен пример за това. Тръгвайки преди приблизително 3 000 г.пр.н.е. от Китай, преминава през вековете, пресичайки Япония, Египет, Персия, Индия, Израел за да дойде до Европа, където се разпространява почти непроменена, водейки след себе си символите на слънцето, божественото, безсмъртието, прераждането, знанието (развитието), плодородието, стремежа към и вярата във доброто. По един или друг начин за всички народи Феникс е олицетворявал Любовта. Любовта към живота, любовта към Нея или Него или пък просто Любовта. Любовта е единственото чувство, което е в състояние да ни изпепели... и след това да се възроди от собствената си пепел. Това е сигурен белег, че Феникс живее във всеки от нас.
Във всеки случай аз имам моя Феникс и той винаги ще живее в мен.
Във всеки случай аз имам моя Феникс и той винаги ще живее в мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар