Българската държава на духа! Какво означава това понятие? Анализ върху очевидното

Много историци са се изказвали, повтаряли и преповтаряли че България е държава на духа. Естествено, ако ги запитете обаче, в какво точно се състой това понятие, едни ще кажат в Християнството, други в Кирилицата, трети в "амалгамата от различни народи оставили гени у нас"(цитирам със отвращение), и прочие. Именно това полага необходимостта, да се направи един конспект на древнобългарската доминация над околните народи, и безпосрният цивилизаторски импулс на народа ни. И няма как да не започнем със онзи първи цитат, някъде отдавна изречен, и вече почти забравен израз, от който мнозина като папагали се опитаха да почерпят дивидент, без нито да го осмислят за да могат да го защитят, нито пък намериха слабостите в него. 

"Обединената духовна енергия на траки, славяни, готи и българи, създава средновековното културно чудо, което аз наричам държава на духа.", каза някъде през 60те руският учен Димитрий Лихачов, докато бе награждаван с някакъв нищо не значещ орден на НРБ. Това изказване трябва да се раздели на 2 части. Първата е, страшното определение за "смесване, сливане, мелезиране", на днешния народ. Дали на българският народ му е била нужна "духовната енергия", на народи, които са изоставали вековно във своето развитие, е съвършенно друг въпрос, който ще видим по-нататък в статията. И да - ние сме носители на духа, затова и нашата държава е такава. Но, нима този дух се е зародил във средновековието както иска да ни убеди Лихачов. Нима, този дух е някаква химична реакция между различни народи, извършена със някакъв незнаен "философски камък", който превърнал в своеобразно злато, нещо което преди е било ръжда? Не мисля.

/На картата е отбелязана Дунавско-българската културна доминация над Европа. Авторите не са се сетили да добавят и безпорната Волжко-Българска доминация над Руските княжества(особено Суздал)... Тъй като авторите на атласа, от който е сканирано изображението че ние сме влияели само на православния, но не и на католическия свят, са неотбелязани културните ни огнища в Панония, Босна и други местности./

Българите сме били цивилизаторският народ, навсякъде където сме стъпили, много преди нашето преселение в Европа. 

Doshvar shavad bange to az khaneh be dehliz
Va asan shavad avaze vey az Balkh be BulgarТвоят глас едва се чува до коридора, от стаята, но тази песен лесно се чува от Балх до Булгар                                                         

Насир Кхосов Кубадиани - персииски поет 11в.
Може би, днес ние сме загубили спомена за прародината. Може би днес, ние съхраняваме само в фолклора, онази дива мистичност на миналото. Но навсякъде където сме били, сме оставяли след себе си, стотици похвали и хилядолетни спомени за нашето присъствие, подобни на това на Насир Кубадиани.

Прабългарите бяха онзи народ, който покрай викингите допринесе най-много за организиране и оформяна на цивилизацията на цяла Източна Европа. Нито християнството и докараните от него промени, нито многото удари на съдбата са могли да съборят делото на онзи, надарен с голяма култура и организаторска способност народ, който сковал в една нация народите на Мизия, Македония, Добруджа и Тракия – именно в българската нация

/Геза Фехер/

Духа на древните ни предци - българите, е засвидетелстван както на бойното поле, така и в управлението на тяхната държава. Редица извори ни дават ценни известия за настроенията на чужденци и българи, към особения вид държавност(българският саракт), у който са живели древните българи.

"това е народът, който преди тебе имаше всичко,което е пожелавал. Народ у който този е придобивал титли, който е купувал благородството с кръвта на неприятеля, у който бойното поле прославя рода. Те са народ, комуто преди битката с тебе не се е случвало да срещне противник,който да му устои."

Тези редове, от далечния 5ти век, излезли под перото на Енодий, ни уведомяват че, българите са живеели на родове(характерна черта разпространена до началото на 20 век), и всеки род е извоювал своето благородство със меч в ръка, срещу неприятеля. И ако това само по себе си не е достатъчно, нека погледнем един от Византииските Тропарх от 999 година: "Те, българите, някога бяха най-справедливия от всички народи и от всичко на света почитаха най-много тези добродетели и сами достигаха голяма слава, а градовете и народите се присъединяваха към тях доброволно"

Освен чисто духовните качества на българите, не трябва да се забравя и икономическото благоденствие, ниските данъци, и голямото изобилие на всички стоки. Лексикона Суидас, ни описва как безносия император, буквално позлатил Тервел, за неговата помощ...

При император Юстиниан Носообрезания предводителят на българите,Тервел, бил на върха на благополучието. И самият Юстиниан и Константин, синът на Ираклий, били негови данъкоплатци. Той поставял обърнат щита си, който носел във време на война, и изправял своя камшик, с който шибал коня си, и слагал пари, докато покрие и единия, и другия. Изправял копието си на земята и до краищата му натрупвал голям куп дрехи от коприна. Като напълвал сандъчета със златни и сребърни пари, раздавал ги на войниците, като пръскал с дясната си ръка злато, а с лявата сребро.

Щом Тервел е изправял копието си и е чакал, докато то се покрие от златото напълно, спокойно можем да говорим че всички блага на Константинопол са били в ръцете му, дар от Юстиниян. Това богатсво, комбинирано със ниските данъци(1 яйце, и 1 лъжица мед на година при Цар Петър 1), ни прави държава привлекателна за всички, и особено за българите. Събитието относно Тервел е описано и от Теофан в рамките на 1 изречение:

"Юстиниан завзел отново царската власт и като дал на Тервел много дарове и знаците на царската власт, изпратил го в мир."

И тъй като, Българската държава е била стожер на цивилизацията за цяла Европа, имало много опити тя да бъде съборена. Династичните бракове на българи със, съседни славянски държави, изиграва лоша шега, защото ги обогатява със кадърни управници със българска кръв. Два от най-забележителните опита да бъде съборена държавата на Духа, държат именно такива князе". Княз Светослав, вожд на Киевска Рус, предприема няколко похода към дунавска България. Неговата майка - Кралица Олга, е Волжко-Българска принцеса. Младия княз бил отявлен имитатор на всичко българско, и се стараел всячески да подражава на българите. С неговите походи срещу България, той не просто идва за плячка, а се опитва под неговия скиптър да подложи всички българи земи, и да унищожи българската държавност(с Цар/Кан Българин). Светослав е оставил в едно от писмата си от Българската си резиденция(крепоста Преславец),  до столицата си, едно интересно сведение:

"Майко, ако искаш да видиш по-красива земя от Киевската, ела в Кадъ кьой(Преславец), 
защото в българската (ми) столица, като в център, се стичат всички скъпоценности на изкуството и природата, понеже това е средата на моята земя: гърците пращат тук злато, платове, вино и плодове; бохемците и унгарците сребро и коне; руснаците кожи, восък, мед и роби". 

Друг такъв ренегат е сръбският Крал Стефан Душан. Този "прави србин", и създател на "огромната" Сръбска Империя, голяма колкото 1/3 от Симеонова България, също е полубългарин по майка - Анна, дъщеря на Георги Тертер е дарила живот на бъдещия сръбски Княз. Душан получава прозвището си защото удушава баща си(сърбина), мести столицата на Сърбия, в Скопие(българска земя), титолува се за "Цар на Българи и Гърци", и отнема всички привилегии на сръбските богаташи от Рашка. Това поведение обуславя и защо Сръбската Православна Църква(стълб на великосръбският шовинизъм, и до днес не го е канонизирала). Интересно е определението на Крсте Мисирков за незадоволения Душевно, "цар" Душан, терзан до края на живота си, че не е българин, и не е успял да пороби България, под неговия скиптър.

Цар Душан е една твърде интересна личност в българската история, искам да кажа в историята на българския народ и в оная сръбско-българска държава на Немановци. Официално за Византия, Унгария, Венеция, Дубровник, Източното българско царство, той е сръбски отначало крал, а сетне цар! Но фактически той е повече български, сиреч западно-български цар, отколкото сръбски крал. Поне такова е впечатлението от неговата политическа и културна дейност за сръбските му съвременници-властели и особено за духовенството на Пекската патриаршия. Съвременниците му сърби и следующите поколения на сръбската духовна и светска интелигенция са запазили едно явно осъждане на всичката му политическа и културна дейност, която се схваща от тях като измена на националната сръбска кауза за обединение на сръбските земи, за постигане на един империалистически блен от временен характер. Всички правдини и предимства, които получи местната българо-македонска аристокрация от Душановата империя, както и пренасянето на държавния център на етнически българска територия в град Скопие, който е бил след 1018 година резиденция на византийския управител на покорена тогава целокупна България, е увреждало националното чувство на съвременните на Душана патриоти, и е дало подтик след смъртта му те да се отметнат от оная създадена от Душана "сръбска" империя, в която македонските българи играеха ръководяща роля. 

Крсте Мисирков

Определението на Крсте Мисирков, показва, че същноста на българската държава е била такава, че на нея е било определено мястото на Лидер сред всички народи, както в културно, така и във военно отношение. Всички опити да бъде заличена българската държава са опити друго царство да ни измести от уникалният ни статут.

"Името българин означава мъдър, знаещ човек", отбелязва арабският пътешественик Абу Хамид ал Алдалуси, и докато на нас ни е генетично заложено да сме знаещи, ние сами трябва да изминем този път! За да я има Велика България!

Източник: samoistina