Езотерично тълкование на мартеницата
Традицията на закичването с мартенската връв е една от най-старите в българския етносен обичай и е пряко свързана със зачатието, с плодовитостта и с надеждата за богата реколта през настъпващата година. Тя е фалически знак и е най-завоалираният образ на половото единство.
Мартеницата е един от малкото знаци, пряко свързани с чисто прабългарския символ на властта и държавата - конската опашка. Не свободно веещата се, а усуканата в плитка конска опашка! Защото веещата се означава волност, свобода, необвързаност. Сплетената конска опашка е езотеричен символ на държавата и властта, затова тъкмо тя е била сложена за знаме на прабългарската конница - за да означи върховната, божествена, небесна власт на Танг-Ра. Конската опашка и мартеницата са сакрална символика, а не жреческо или ханско хрумване.
Мартеницата е символ на плодородието. Тя е двуцветна - от бял и червен конец, които задължително трябва да са усукани и да се завържат на двоен ключ. Краищата на конците не се завързват на възел. Закичва се само на неомъжени момичета, както и на животни, които трябва да раждат през годината. С мартеница не трябва да се закичват омъжени жени и мъже. Стои закичена, докато момичето види щъркел или друга прелетна птица - знак на зачатието. По този начин младото момиче е белязано, че е сгодено или е невеста (ще ражда) и му се пожелава плодоносна година.
Мартеницата е единство от двойните енергии на човешкия организъм, които управляват процесите на зачатието и живота. Това са Предният среден меридиан (на зачатието) и Задният среден меридиан, наречен още Управител, защото управлява жизнените процеси на организма. Тук са трите потока на свещения огън на живота, наречен Кундалини. В китайската митология това са двата енергийни потока Ян (мъжкият, червен) и Ин (женският, бял). По принцип Ин-потокът, женската плодоносна енергия, се бележи с черно или тъмно, но в мартеницата този цвят се замества с бял, защото момичето, закичено с мартеница, е още девственица.
Усукването на двата меридиана, символизирано чрез цветните конци, е било пожелание за плодоносно полово отношение между мъжа и жената, между женските и мъжките животни.
Мартеницата символизира и едно по-дълбоко равнище на познание, което древните българи явно са владеели - знанието за единосъщието между мъжа и жената, между мъжкото и женското начало в света. Китайският знак на единството между Ян и Ин е символично предаден тъкмо в мартеницата. Двете влакна, усукани едно в друго, имат сечението на знака на хармонизираните енергии Ян и Ин. То дава и знакът на Бога-Отец (Кетер), който е символ на безкрайността и на творческото начало.
Споменахме, че е задължително мартеницата да се завърже на двоен ключ и никога - на възел. Всяка от завитките олицетворява съхраняването на единството във взаимността. Възелът в края на конеца, както днес масово се практикува, означава спиране, завързване, секване на протичащата енергия, затова не трябва да се прави. Това е знак за безплодие и е съществен прийом на черната магия.
В структурата на тази символика може да се вплита и вълната на живота - единството между двете начала, описани по-горе. Вълната на живота се носи в биоструктурата на Земята от зеления цвят (545). Той енергийното подсигурява мартеницата. Така енергиите Ян и Ин - носители на животворното начало, се осъществяват чрез етерната субстанция на планетата. От това произлиза една особеност, която съвремието не знае: мартеницата с два цвята (бял и червен) трябва да се закача, след като щъркелът - символ на скитащите Ян и Ин, бъде съзрян върху зелен храст или дърво, които дават плод, които вече са раждали. В древността тя се е носела до празника на Пролетното равноденствие, когато природата е "зачевала" астрономично. Ако в мартеницата има вплетен зелен конец, тогава се слага под камък - на тъмно, влажно, плодотворно място (третият символ на щъркела - нощта на отсъствието, зимата, сънят).
Хората, които изработват мартеници, трябва да знаят, че зеленият цвят не може да присъства в едноцветното снопче на края, а се вплита само във въженцето по средата. Белият и червеният край са чисти. Споменахме, че тази вълна има математическият символ 545. Това са символите на Любовта (5) и действената проява в живота (4). Така се изразява съкровената тайна на Кундалини, когато я разглеждаме като единство.
1 март- Баба Марта - легенди за мартеницата
Как се носи Мартеница
И до днес българите посрещат месец март закичени с мартеници от прeсукани червен и бял конец. Има и още старинни ритуали, изпълнявани някога в чест на 1 март.
...
Семпла нишка от усукани заедно бял и червен конец – това е "класическата" мартеница, с която българите посрещат 1 март открай време. Сега младите хора обикновено връзват мартеница на китката на ръката. А някога така носели мартеници само децата, момите и младите булки. Ергените навремето връзвали бяло-червена нишка на кутрето на лявата ръка, а женените мъже – на глезена или я скътвали в пояса. Имало и обичай момите да закичват мартеници на пазвата, но непременно отляво, докато невестите закичвали мартениците си отдясно. Съвременните градски жители завързват мартеници на своите домашни любимци. Но и това има своите корени в традицията. По селата открай време връзвали мартеници на шията, по рогата, опашките и краката на крави, овце и на други стопански животни. В първия мартенски ден окичвали с мартеници и най-важните женски вещи – тъкачния стан, хурката. На първи март дори плодните дръвчета в двора осъмвали с вързани на стеблото мартеници.
За съвременния българин мартеницата е преди всичко традиция и символично пожелание за здраве и късмет. Но някога смятали мартеницата за амулет. Вярвали, че тя предпазва хората, добитъка, къщата и цялото стопанство от "злите сили" на отиващата си зима. На някои места я наричат "урочница", защото се вярвало, че предпазва от "лоши очи" и от уроки. От друга страна, обаче, червено-бялата нишка по магически път стимулира плодовитостта, според фолклорните представи. По-образно и метафорично звучи вярването, че мартениците развеселяват баба Марта. Така се нарича месец март в българския фолклор. Баба Марта е пословична с капризния си нрав. Ако се развесели и усмихне, грейва слънце и става топло. Разсърди ли се старицата, докарва студ и сняг. За да я развеселят още повече, някога хората я посрещали и с прострени червени дрехи по стоборите, прозорците и вратите.
В ранното първомартенско утро навън излизали само момите, защото тяхната хубост радвала баба Марта. На шега или сериозно, някога имало обичай дори да "женят" Марта за някой стар ерген или вдовец от селото. Ако след това времето се стопли, значи баба Марта е харесала жениха. Ако пък не го е одобрила, старицата се разсърдвала и зафучавала със снежни виелици. Другаде разказват, че тя си имала двама мъже – един любим и един омразен. Когато срещнела своя любимец, Марта се радвала и докарвала хубаво време. Когато срещнела другия си мъж, тя се разгневявала и връщала зимата. Все така образно се обяснява и обичаят да се палят обредни огньове на 1 март. Казват, че с тях стоплят баба Марта в ранната пролет. Но ако се разшифрова първомартенската обредност, става ясно, че баба Марта всъщност е образ на пролетно-лятното слънце. Затова в някои райони наричали месец март "летник" и го смятали за начало на лятото в старите времена, когато деляли годината само на два сезона – зима и лято. Първомартенските обредни огньове "разпалват" и зареждат със сила новото слънце, според древните представи. А като отплата хората искат Марта да не ги "пърли" и изгаря през лятото.
По традиция мартеници се носят до Младенци – на 9 март или до Благовец – на 25 март. По-рядка е била навремето практиката да се носят само през първите три дни от март. Още по-ограничен е обичаят мартеници да се носят цели 40 дни или чак до жътва. Най-популярна и до ден днешен е представата, че червено-бялата мартеница се сваля, когато човек види цъфнало плодно дръвче. Свалената мартеница се връзва на цъфнала клонка, за да стане плодовито дървото. По-трудно изпълним за градските жители е обичаят мартеницата да се свали, когато видиш щъркел за първи път през пролетта. Поверието е, че ако видиш щъркела в полет, всичко през годината ще ти върви добре - сякаш "хвърчи". А ако щъркелът е кацнал, ще си сънлив и мързелив през идното лято. Затова пожеланието в такъв момент било "Щъркел хвърчи и аз да хвърча". Или пък като хвърляли своята мартеница нагоре към летящия щъркел, децата викали: "На ти на тебе мартеница, а дай на мене здраве"
Източник: www.martenitza.org
Как се носи Мартеница
И до днес българите посрещат месец март закичени с мартеници от прeсукани червен и бял конец. Има и още старинни ритуали, изпълнявани някога в чест на 1 март.
...
Семпла нишка от усукани заедно бял и червен конец – това е "класическата" мартеница, с която българите посрещат 1 март открай време. Сега младите хора обикновено връзват мартеница на китката на ръката. А някога така носели мартеници само децата, момите и младите булки. Ергените навремето връзвали бяло-червена нишка на кутрето на лявата ръка, а женените мъже – на глезена или я скътвали в пояса. Имало и обичай момите да закичват мартеници на пазвата, но непременно отляво, докато невестите закичвали мартениците си отдясно. Съвременните градски жители завързват мартеници на своите домашни любимци. Но и това има своите корени в традицията. По селата открай време връзвали мартеници на шията, по рогата, опашките и краката на крави, овце и на други стопански животни. В първия мартенски ден окичвали с мартеници и най-важните женски вещи – тъкачния стан, хурката. На първи март дори плодните дръвчета в двора осъмвали с вързани на стеблото мартеници.
За съвременния българин мартеницата е преди всичко традиция и символично пожелание за здраве и късмет. Но някога смятали мартеницата за амулет. Вярвали, че тя предпазва хората, добитъка, къщата и цялото стопанство от "злите сили" на отиващата си зима. На някои места я наричат "урочница", защото се вярвало, че предпазва от "лоши очи" и от уроки. От друга страна, обаче, червено-бялата нишка по магически път стимулира плодовитостта, според фолклорните представи. По-образно и метафорично звучи вярването, че мартениците развеселяват баба Марта. Така се нарича месец март в българския фолклор. Баба Марта е пословична с капризния си нрав. Ако се развесели и усмихне, грейва слънце и става топло. Разсърди ли се старицата, докарва студ и сняг. За да я развеселят още повече, някога хората я посрещали и с прострени червени дрехи по стоборите, прозорците и вратите.
В ранното първомартенско утро навън излизали само момите, защото тяхната хубост радвала баба Марта. На шега или сериозно, някога имало обичай дори да "женят" Марта за някой стар ерген или вдовец от селото. Ако след това времето се стопли, значи баба Марта е харесала жениха. Ако пък не го е одобрила, старицата се разсърдвала и зафучавала със снежни виелици. Другаде разказват, че тя си имала двама мъже – един любим и един омразен. Когато срещнела своя любимец, Марта се радвала и докарвала хубаво време. Когато срещнела другия си мъж, тя се разгневявала и връщала зимата. Все така образно се обяснява и обичаят да се палят обредни огньове на 1 март. Казват, че с тях стоплят баба Марта в ранната пролет. Но ако се разшифрова първомартенската обредност, става ясно, че баба Марта всъщност е образ на пролетно-лятното слънце. Затова в някои райони наричали месец март "летник" и го смятали за начало на лятото в старите времена, когато деляли годината само на два сезона – зима и лято. Първомартенските обредни огньове "разпалват" и зареждат със сила новото слънце, според древните представи. А като отплата хората искат Марта да не ги "пърли" и изгаря през лятото.
По традиция мартеници се носят до Младенци – на 9 март или до Благовец – на 25 март. По-рядка е била навремето практиката да се носят само през първите три дни от март. Още по-ограничен е обичаят мартеници да се носят цели 40 дни или чак до жътва. Най-популярна и до ден днешен е представата, че червено-бялата мартеница се сваля, когато човек види цъфнало плодно дръвче. Свалената мартеница се връзва на цъфнала клонка, за да стане плодовито дървото. По-трудно изпълним за градските жители е обичаят мартеницата да се свали, когато видиш щъркел за първи път през пролетта. Поверието е, че ако видиш щъркела в полет, всичко през годината ще ти върви добре - сякаш "хвърчи". А ако щъркелът е кацнал, ще си сънлив и мързелив през идното лято. Затова пожеланието в такъв момент било "Щъркел хвърчи и аз да хвърча". Или пък като хвърляли своята мартеница нагоре към летящия щъркел, децата викали: "На ти на тебе мартеница, а дай на мене здраве"
Източник: www.martenitza.org
Няма коментари:
Публикуване на коментар