ЗАСЕЛВАНЕТО НА КУБЕРОВИТЕ БЪЛГАРИ В МАКЕДОНИЯ
В един от надписите на Мадарският Конник се споменава следното:
"...на българите ...и дошъл при Тервел. На носоотрязания император не повярваха моите чичовци в Солунско и си отидоха в кисиниите си (селищата си) ...негов един ...чрез договор вождът Тервел даде на императора ...5 хиляди ...императорът заедно с мене победи добре"
От надписа не се говори за чичо, а за чичовци. Очевидно аналогията е, че Кубер като Син на Кубрат е бил брат на Аспарух, и оттам Тервел е племенник на Кубер. С „моите чичовци” се означават очевидно братът на Аспарух - Кубер и неговото семейство. Както изглежда, императорът Константин IV Погонат (668—685) е разрешил на Кубер да се засели под планината Кисос, дн. Хортач в Халкидика недалеч от Солун, гдето са засвидетелствувани в късно време българи. Въпреки това Кубер не е бил единственият документиран владетел на Македонска България. Знаем за още двама предводители и/или високопоставени лица в йерархията на Куберова България. Такива са били и Мавър и Тарасий, за които научаваме от техните печати, и от известнието за опита на Кубер и Мавър да превземат Солун.
На печатът на Мавър пише:"Патриций Мавро, архонт на Сермесиани и Българи". Печатът на Терасий не е качен досега в интернет, но надписа върху него гласи: "Богородице, помагай на Тарасий, ипат и Кан на куберийците"
Кубер бил поданик на аварския хаган в Панония и бил поставен от него за управител на една част от населението в аварската държава, което живеело в областта на града Сирмиум (днес Митровица).
По род Кубер бил българин (τῶν Βουλγάρων), както е казано изрично в един наслов, свързан с неговата дейност.
А самото население, над което той бил поставен да управлява от хагана, било смесено по своя характер.
Наред с българите, които образували ядрото на неговата народ, имало и други племена, чийто брой в Панония е бил значителен. Освен това между жителите на посочената област, предоставена му за управление, се намирали и известен брой пленници, които били отвлечени там от аварите и техните съюзници българите по време на действията им в Балканския полуостров през началото на VII в.
Пленниците, както личи от разказите на летописците, били от различни провинции на Византийската империя (Тракия, Мизия, Дакия, Дардания, Родопа, Превалитана и пр.), т. е. от почти всички балкански земи. Между тях имало следователно и траки, илири и гърци, които живеели в Балканския полуостров през началото на VII в.
Трябва да се предположи, че най-голям брой пленници били докарани в Панония по време на съвместния поход на авари, славяни и прабългари срещу Цариград през 626 г.
Събраната от всички краища на полуострова пленническа маса почнала, както разказва летописеца в "Чудесата на св.Димитър", да се смесва „с българи, авари и с останалите племена, родиха им се деца от това смешение и станаха огромен и многоброен народ”. Осъществил се следователно един значителен по своите размери асимилационен процес в Панония, при който съществуващата там етническа пъстрота в резултат на смесванета на авари, славяни и прабългари, създадена от края на VI и началото на VII в., станала още по-чувствителна.
Около 60 години след откарването на пленниците в Панония, т. е. към 685 г., за техен управител бил поставен от аварския хаган споменатият Кубер. Поради настояването на своите поданици, които искали да се върнат по родните си места, Кубер, както разказва по-нататък авторът на „Деянията на Димитър Солунски”, решил да напусне заеманата от него област и да престане да се подчинява на аварския хаган. Той вдигнал „целия този прокуден ромейски народзаедно с други племена” (μετὰ καὶ ἑτέρων ἐθνικῶν) и потеглил на юг.
Опитът на аварския хаган да го възпре останал безрезултатен. В няколко сражения аварите, били разбити и Кубер, след като прекосил Дунава, навлязъл дълбоко на юг във византийска територия. Той се установил накрай с предвожданите огромни маси в т. нар. Керамисийско поле (т.е. в дн.Македония в областта на град Битоля). Тази област става известна във византийските извори първоначално с името „България” (Βουλγαρία), а самите нейни жители — с името „българи” (Βούλγαροι).
Така наред с названието „България”, което се употребява за означаване на българската държава в Мизия, се появява и още едно название „България” за означение на областта, заета от Кубер, и наред с името „българи”, употребявано за Аспаруховите българи, се появява и друго име българско име за означаване на поданиците на Кубер.
Употребата на названията „България” и „българи” е ясно доказателство за това, че въпреки смесения характер на народа, доведен от Кубер след изселването му от Панония, в него е преобладавал българският елемент.
По-късно, земята в Македония започва да носи името "Берзилия", по-името на българското племе берсили, което явно е било водещо.
На печатът на Мавър пише:"Патриций Мавро, архонт на Сермесиани и Българи". Печатът на Терасий не е качен досега в интернет, но надписа върху него гласи: "Богородице, помагай на Тарасий, ипат и Кан на куберийците"
Кубер бил поданик на аварския хаган в Панония и бил поставен от него за управител на една част от населението в аварската държава, което живеело в областта на града Сирмиум (днес Митровица).По род Кубер бил българин (τῶν Βουλγάρων), както е казано изрично в един наслов, свързан с неговата дейност.
А самото население, над което той бил поставен да управлява от хагана, било смесено по своя характер.
Наред с българите, които образували ядрото на неговата народ, имало и други племена, чийто брой в Панония е бил значителен. Освен това между жителите на посочената област, предоставена му за управление, се намирали и известен брой пленници, които били отвлечени там от аварите и техните съюзници българите по време на действията им в Балканския полуостров през началото на VII в.
Пленниците, както личи от разказите на летописците, били от различни провинции на Византийската империя (Тракия, Мизия, Дакия, Дардания, Родопа, Превалитана и пр.), т. е. от почти всички балкански земи. Между тях имало следователно и траки, илири и гърци, които живеели в Балканския полуостров през началото на VII в.
Трябва да се предположи, че най-голям брой пленници били докарани в Панония по време на съвместния поход на авари, славяни и прабългари срещу Цариград през 626 г.
Събраната от всички краища на полуострова пленническа маса почнала, както разказва летописеца в "Чудесата на св.Димитър", да се смесва „с българи, авари и с останалите племена, родиха им се деца от това смешение и станаха огромен и многоброен народ”. Осъществил се следователно един значителен по своите размери асимилационен процес в Панония, при който съществуващата там етническа пъстрота в резултат на смесванета на авари, славяни и прабългари, създадена от края на VI и началото на VII в., станала още по-чувствителна.
Около 60 години след откарването на пленниците в Панония, т. е. към 685 г., за техен управител бил поставен от аварския хаган споменатият Кубер. Поради настояването на своите поданици, които искали да се върнат по родните си места, Кубер, както разказва по-нататък авторът на „Деянията на Димитър Солунски”, решил да напусне заеманата от него област и да престане да се подчинява на аварския хаган. Той вдигнал „целия този прокуден ромейски народзаедно с други племена” (μετὰ καὶ ἑτέρων ἐθνικῶν) и потеглил на юг.
Опитът на аварския хаган да го възпре останал безрезултатен. В няколко сражения аварите, били разбити и Кубер, след като прекосил Дунава, навлязъл дълбоко на юг във византийска територия. Той се установил накрай с предвожданите огромни маси в т. нар. Керамисийско поле (т.е. в дн.Македония в областта на град Битоля). Тази област става известна във византийските извори първоначално с името „България” (Βουλγαρία), а самите нейни жители — с името „българи” (Βούλγαροι).
Така наред с названието „България”, което се употребява за означаване на българската държава в Мизия, се появява и още едно название „България” за означение на областта, заета от Кубер, и наред с името „българи”, употребявано за Аспаруховите българи, се появява и друго име българско име за означаване на поданиците на Кубер.
Употребата на названията „България” и „българи” е ясно доказателство за това, че въпреки смесения характер на народа, доведен от Кубер след изселването му от Панония, в него е преобладавал българският елемент.
По-късно, земята в Македония започва да носи името "Берзилия", по-името на българското племе берсили, което явно е било водещо.
Първоначално отношенията между Кубер и византийската управа били мирни, но скоро станали враждебни.
Българският архонт в съгласие със своите съветници замислил да превземе Солун и след това да разшири по-нататък своите владения.
Българският архонт в съгласие със своите съветници замислил да превземе Солун и след това да разшири по-нататък своите владения.
Ето какво се разказва накратко: В аварска Панония се намирали много ромеи, отвлечени по време на грабителски набези в земите на Византия. Те живеели заедно с българите, които се намирали също в Панония (хронистите Теофан и Никифор разказват, че когато се разселвали синовете на Кубрат, четвъртият син, на когото името не споменават, отишъл в Панония и станал подвластен на аварския хаган).
За техен общ началник аварският хаган бил поставил българина Кубер.
Този българин решил да премине Дунав и да основе държава на византийска територия. Кубер използвал желанието на отвлечените ромеи да се завърнат по родните си места, вдигнал ги тях - поверения му народ и заедно с българите се отправил към Дунав. Преди да преминат се завързало сражение с преследващия го аварски хаган.
Куберовите българи го победили и преминали на византийска земя. Така се разположили на стан в т. нар. Керамисийско поле, днес около Битоля и Прилеп в Македония. Кубер решил в тайния си съвет с приближените си да обсеби Солун и да го направи своя столица.
Завладяването на града трябвало да стане, като се предизвика суматоха всред гражданите срещу Великден.
За целта бил изпратен Мавър, най-видният от сановниците му, който бил много хитър и говорел освен български още гръцки, латински и славянски. Той се явил пред градските власти на Солун, като заявил, че е избягал от Кубер и че бил негов противник. Властите го приели най-радушно, поверили му стражата на града, а императорът го провъзгласил за патриций и проконсул. За да си създаде своя войска, съгласно решението на съвета при Мавър идвали и други българи привидно като бегълци. Така той събрал голям брой бойци под своя команда. Но въпреки голямата тайна намеренията на Мавьр и Кубер достигнали до властите, които от своя страна съобщили вестта в Константинопол. За защита на града бил изпратен адмирал Сисиний с флотата му, който наредил на Мавър да дойде с хората си в неговия лагер, а после го качил на кораб и изпратил при императора. Така намерението на Кубер да овладее отвътре Солун пропаднало. От "Чудесата на Св. Димитър Солунски" научаваме също, че Кубер е преминал от земите на Аварите успешно под водачеството на гръцките пленници при аварите. Любопитно е и, че той е спечелил цели 6 сражения преди да успее да премине от другия бряг на Дунава.
Другото важно съобщение е, че гръцките пленници не са останали да живеят в Македония, а ги е пуснал да се завърнат кой откъдето е бил. По този начин си проличава създаването на един монолитен етнически блог от Българи в сърцето на Македония.
Днес за съжаление, информацията за Кубер е доста ограничена. Средновековните автори като Теофан, Никифор, Лъв Граматик, Георги Монах, Скилица, Кедрин, Зигеберт и Анастасий Библиотекар, не споменават никъде за Куберовите българи, поради това защото в тогаващната историография, за Българи са се приемали само жителите на България. Въпреки това редица изследователи говорят за Куберова България, и посочват различни периоди на нейното съществуване, като започват от идеята че е същестувала доста кратко, до тази че тази държава е престанала да същестува, чак когато се е обединила с България при Крум.
Проф.д-р Иван Микулчич в своя труд "Средновековни градове и твърдини в Македония" е направил един почтен научен анализ на наличните писмени източници - византийски, български, сръбски и западно-европейски средновековни хронисти и историци, както и на данните от археологическите разкопки на територията на БЮРМакедония. Авторът е професор в Института за история на преустройството и археологията във философския факултет на Университета в Скопие и се смята за един от водещите македонски изследователи на Средновековието.
Авторът достига до интересни научни резултати от изключително значение за българската средновековна история. До тези резултати българските учени трудно щяха да стигнат (само ги предполагаха), тъй като по разбираеми причини не познават в детайли терена.
Автора дава едни доста интересни данни (включително и за българските историци) а именно, че територията на днешна БЮРМакедония във вековете на създаването и укрепването на българската държава е била ненаселена земя. Според д-р Микулчич след най-жестоките варварски нападения между III-V век и особено варварските нападения през VI век "домашното" (ромейско) население напуснало укрепените селища в нашите краища и се изселило в Солун, Цариград и Анатолия". Но то не е било заместено от славянската вълна, заляла Балканите в V-VII век. Те преминали през Македония и се заселили в земите на днешна Гърция. "Славяните... само преминали през тези земи - пише Микулчич, - опустошени преди тях, без ромейски селища и поради това непривлекателни. Те се населили в средиземноморската част на Гърция, с мек климат и до морето, място, което е привличало толкова народи от Севера". Главното доказателство за този исторически факт Микулчич вижда в пълното отсъствие на археологически, материални следи за присъствие на славяните в нашите краища в VII, VIII и по-голямата част от IX век". Македонският автор смята, че византийската реокупация на македонските земи в края на VIII век е засегнала само южната им част, т.е. териториите, които днес са в Северна Гърция.
Според проф. Микулчич първите заселници в Македония били прабългарите на Кубер - брат на Аспарух. Тези прабългари били заселили Битолското и Прилепското поле, и създало една полу-независима държава, като след време - твърди Микулчич - заело територия до Корча и Елбасан (днес в Албания). Това означава, че с прабългари са били населени и полетата на Ресен и Охрид, т.е. около 1/3 от днешна Македония.
По-нататък заселването на дн. Македония се свързва с "Бугарското освобождение на Северна Македония". Микулчич смята, че процесът е започнал "до 807 г. от водачот на Бугарите во Панония Крум, избран за каган на сите Бугари". С проникването на българите при Крум започнала и "обновата на твърдините", останали от римляните в Македония.
Българите със създаването на градовете в Македония, въвеждат и организирания градски живот. Освен, че възстановяват старите градски селища те създават и нови градове на базата на т.нар. аули, появили се в Македония "паралелно со придвижването на Бугарите на запад". Такъв според Микулчич е "градот Равен во кой кнез от Борис ги покръстувал брегалничките словени и во кой поставил епископ". Огромни български аули Микулчич локализира край Прилеп, Девол и Преспа. "Има индикации за още няколко аула в нашите краища - съобщава авторът, - но тази проблематика досега въобще не е изследвана у нас" (ясно е защо - бел. ав.).
В подкрепа на тезата си за българското заселване на Македония Микулчич привежда материални следи от аулите в с.Чемрен и Прилеп, Кичево, Девол, Кавадарци и Тетово. Това са прословутите амулети на прабългарите - шаман на кон, печати с типични прабългарски таиги, коланни токи и пр., за които авторът пише, че спадат към културата на Плиска-Преслав. Любопитно е предположението на автора, че името на прочутата македонска планина Плетвар е от прабългарски произход и е дадено поради преградния си зид, издигнат от Мануил Ивац, войвода на "Бугарския цар Петър Делян". В тази книга въобще царете и строителите на крепости са по националност такива, каквито действително са били - българи, византийци, сърби. За етническите процеси в Македония авторът е кратък, но ясен: "Извършена е симбиоза помегу...прабугари и ...славенските племинья, кои на широкиот простор от Дунав на север до Егея на юг и од Ядран на запад (Адриатика, б.а.) до Черното море на изток до прифатиле заедничкиот етникон Бугари".Тезите на проф. Микулчич, са закономерен резултат от прецизното изследване на наличните до момента извори, и са в пълно противоречие с официалните македонски възгледи, дефилиращи напр. по страниците на в. "Нова Македония". Същевременно те са и интересн момент за историографията на Македония - и дано занапред по-често учените в Скопие да застават на научни позиции и изоставят необоснованите пропагандаторски тези.
Не много далеч от поселищата на Кубер, в Епир са открити съкровищата от градовете Врап и Ерсека. Днес те се обявяват за аварски, но е факт че Аварите никога не са владеели тази земя. Единствен мотив да бъдат обявени за Аварски, са различните източни мотиви. И тъй като те се датират именно от началото на 7 век, е много по-логично те да са прабългарски. Още повече - те са буквално неразличими, от другите прабългарски съкровища, по отношение на стилистиката.
От Куберовите Българи, са останали редица древнобългарски имена и находки, които правят тази земя не по-малко наситена на българско културно наследство, отколкото Мизия и Тракия. Почти не остава град в Македония, който да не е получил българско име, и не е захвърлил старите гръко-римски названия. Не трябва да се пропусне и името на река Вардар - Вар-даря, което силно продължава традицията на именуване на реки като се прави аналогия с Аму-даря, и Сър-даря, както и по-малките Чеб-даря, Шах-даря, и Куп-даря. Не на последно място самата дума Вар на санкрит, означава вода.
- БЕРСИЛИТЕ
След разпадане на Велика България, част от българите, водени от Кубер, отиват първо в Панония, а оттам слизат към Керамисийското поле. Навярно главната част от тези българи, които е водил Кубер са били българи-берсили. Струпването на берсили по долината на р. Места и по Средните и Западни Родопи е били толкова плътно за онова време, че към края на VII в. и началото на VIII в. тук има вече имаме известия за страната Берзития (Велзития).
За това самостоятелно образувание – страната Берзития, научаваме от гръцките автори от това време.
Теофан Изповедник (VIII в.) пише в своите “Хроники” за ромейски поход срещу българите по времето на кан Телериг (768-779 г.).
Теофан пише: “През октомври 11 индиктион Константин (741-775), женен за кхазарска принцеса, която при покръстването взима името Ирина, получи от своите тайни приятели в България съобщението, че архонтът на България е изпратил една 12 000 хилядна войска и боили, за да завземат Берзития и да преместят населението й в България. Ромейският император пуснал слух, че се готви за война с арабите, но тайно придвижил войските си към Литосория, където разбива българската войска”.
Георги Кедрин и Йоан Скилица (XI-XII в.) пишат в “Кратка История” за тези събития следния текст: “…В 33 година от царуването на Константин V Копроним българите изпратили 12 000 войска в Берзития. Като научил това императорът, излязъл към т.нар. Литосория, нападнал ги (българите) и като избил всички се върнал в Константинопол”.
Ромеите не са могли да избият цялата войска нито българите от Берзития, което се разбира от един друг текст на Теофан Изповедник в неговите “Хроники”, където той пише: “…Филетос, генералът от Тракия се установи на лагер до р. Стримон без да вземе охранителни мерки. Когато българите се нахвърлиха върху него, той и мнозина други бяха избити”. Събитието се развива след нахлуването на ромеите в Литосория и става през 788 или 789 г. м. август. (Виж Теофан “Хроники”, стр. 147).
Ако българите са били избити, както пишат Теофан и Скилица – Кедрин то нямаше да има кой да нападне войските на генерал Филетос.
Възможно е при Стримон да е дошла помощ от западните българи.
Ако както много автори се опитват да изкарат страната Берзития (Велзития) земя на славянски племена наречени белзити, нямаше българският владетел да изпраща такава голяма армия от 12 000 войници за да ги пази или присъедини към България. Знаем, че още Есперих е изтласкал славянските племена далече към границите със аварите. Липсата на славянски племена в тези територий, днес официално се посочва и в книгата на македонския проф. Микулич.
Кан Телериг иска да присъедини Куберовите българи - Берсили (берзити) към Дунавска България.
Ние не можем да се съмняваме нито учудваме, че има едновременно няколко Българии.
Заемането на земите по долината на реките Вардар, Струма и Места от българските племена прекъсва пътя Виа Игнация, който свързва Източна със Западната Римска империи. Ромейският император се опитва да попречи на обединението на двете държави – Дунавска и Берзития.
Византийският император не успява в това си усилие. Телериг разбира, че в близкото си обкръжение има боляри предатели, които го шпионират в полза на Константинопол. За да се отърве от тях той пише писмо лично до императора. Теофан записва в “Хрониките” си следния текст за последвалите събития: “А Телериг като разбра че императорът научава плановете му от негови приближени му писа: - искам да избягам и дойда при теб. Изпрати ми обещание, че няма да пострадам и ми съобщи кои приятели имаш тук за да им се доверя и да ми помогнат! – А този (императорът) от лекомислие му писал и онзи (Телериг) като узнал, избил всичките” - пише Теофан в своите “Хроники”.
Берзития е присъединена към Дунавска България по-късно и завинаги.
Направените в Родопите археологически разкопки през последните години показват близка връзка между погребалните традиции, дрехи, посъдини, оръжия и украшения, които се намират тук в откритите тук гробове и традициите, украсите, съдовете, дрехите и оръжието в гробове разкрити около Плиска, Преслав и такива в земите на Волжка България. Археоложката Маргарита Ваклинова пише: “…Познавам образци и накити от българки, обитавали в ранното средновековие долината на р. Места и подобни, които се появиха в некрополите на средните Родопи, Златоград и с. Беден. Още през Х в. този тип украси е свързана с костюма на българките, както в Дунавска България, така и във Волжка България”.
Литература:
1. Проф. Микулич - "Средновековни градове и твърдини в Македония".
2. М. Ваклинова - “Археология и някои проблеми на етногенезиса на българите”.
3. Д. Ангелов - "Образуване на българската народност".
автор: gepard96
http://gepard96.blog.bg/history/2011/10/18/zaselvaneto-na-kuberovite-bylgari-v-makedoniia.837027
Няма коментари:
Публикуване на коментар