http://www.ninti.hit.bg/404.htm
ЗВЕЗДНА ГОДИНА
Понятието звездна година не съществува в историческите източници. Това е едно сполучливо хрумване на Йордан Вълчев.
Повечето от данните потвърждават нейното съществуване. За преки доказателства може да се приемат някои символи на календара свързани с числото 8.
> След високосната корекция, на всеки 128 години календарът изостава от реалното време с един ден. Необходима е допълнителна корекция за големи периоди от време. В противен случай след време ще се натрупа голямо отклонение и календарното време видимо ще се различава от реалното, както се получи с юлианския календар.
> Тъй като след първичната корекция календарът изостава, вторичната корекция ще се извършва чрез отнемане на високосни дни от календара.
> Маите дават сведение, че на 3172 години отнемат о т календара 25 високосни дни. Т о зи период е достатъчно дълъг, а това означава, че съществуването на звездната година не е прецедент.
> В българското везмо съществуват сакрални фигури наречени е лбетици, или мандали. В основата на тези фигури е осмоъгълната, или осемлъчевата конфигурация. Една от тези фигури е символ на дълголетието, което ни ориентира към вечността, която се доближава до понятието ни за звездна година.
> В светилището на Тангра от Волжска България, над композицията, символизираща земната година, в дървото е издълбана фигурата канатица, позната ни от чипровските килими. Тази фигура е символ на вечността. Тя се състои от два пясъчни часовника (макаси) и има 8 върха. (фиг.5)
> Тъй като след първичната корекция календарът изостава, вторичната корекция ще се извършва чрез отнемане на високосни дни от календара.
> Маите дават сведение, че на 3172 години отнемат о т календара 25 високосни дни. Т о зи период е достатъчно дълъг, а това означава, че съществуването на звездната година не е прецедент.
> В българското везмо съществуват сакрални фигури наречени е лбетици, или мандали. В основата на тези фигури е осмоъгълната, или осемлъчевата конфигурация. Една от тези фигури е символ на дълголетието, което ни ориентира към вечността, която се доближава до понятието ни за звездна година.
> В светилището на Тангра от Волжска България, над композицията, символизираща земната година, в дървото е издълбана фигурата канатица, позната ни от чипровските килими. Тази фигура е символ на вечността. Тя се състои от два пясъчни часовника (макаси) и има 8 върха. (фиг.5)
Фигура 5
В унисон с календарното значение на резките, канатицата като символ на вечността визира голям период от време, в който се извършва допълнителна корекция на календара.
> Средният пояс в розетката от с.Якимово съдържа 8 сектора, с което символизира звездната година (фиг.18) .
Фигура 18 .
> Календарът на поп Минчо съдържа 8 сектора, с което също символизира звездната година. (фиг.13).
фигура 13.
> На всяка тераса от пирамидата на Кукулкан (Енки) в Чичен Итца може да се изброят 8 стени състоящи се от 52 плочи. Отново е налице календарното число 8. (фиг. 12)
Фигура 12.
> Следвайки логиката на календара, Й. Вълчев допуска, че ролята на 60-годишния цикъл не е само в отмерването на времето. На базата на този цикъл се извършва вековата корекция на календара и поради това той го нарича звезден ден.
Звездната година съдържа 20160 земни години, или 336 звездни дни, разпределени на 12 звездни месеци. Зв. месец има 4 зв. седмици. Зв.седмица има 7 зв. дни.
Анализ на данните:
> Между числата 8 и 20160 има еднозначна математическа връзка –1/2.(8!) = 20160. Този факт обяснява значението на цифрата 8 като символ на календара.
> На пръв поглед периода от 20160г. няма астрономическо значение. Но един внимателен анализ показва, че този период отразява с достатъчна точност движението на точката на равноденствието по отношение на земния перихелий.
> Нормираният вариант на календара на поп Минчо съдържа редицата от числа 12, 24, 36, 48, 60, 72, 84. Сумата от квадратите на тези числа е 20160, а това е звездната година. Сумата на същите числа е336,колкото са звездните дни в годината (фиг.13).
> Изразът 1/2.(8!) съдържа всички необходими данни за устройството на звездната година:
> На пръв поглед периода от 20160г. няма астрономическо значение. Но един внимателен анализ показва, че този период отразява с достатъчна точност движението на точката на равноденствието по отношение на земния перихелий.
> Нормираният вариант на календара на поп Минчо съдържа редицата от числа 12, 24, 36, 48, 60, 72, 84. Сумата от квадратите на тези числа е 20160, а това е звездната година. Сумата на същите числа е336,колкото са звездните дни в годината (фиг.13).
> Изразът 1/2.(8!) съдържа всички необходими данни за устройството на звездната година:
1/2.(8!) = 3.4.5.6.7.8
3.4 = 12 > 12-годишен цикъл
3.4.5 = 12.5 = 60 > звезден ден
6.7.8 = 336 > брой на звездните дни
6.8 = 48 > брой на звездните седмици
4 > брой земни години в годината на Сириус
3 > брой години на Сириус в 12-годишния цикъл
> Прецесията на земната ос също може да се изрази с факториелна функция: 36.(6!) = 25920
Отношението на двата периода е
20160/25920 = (1/2.(8!))/(36. (6!)) = 7/9
20160/25920 = (1/2.(8!))/(36. (6!)) = 7/9
> Както може да се очаква, факториелната функция е свързана и с други оше по-големи астрономически периоди:
–Периодът в който слънцето се придвижва около центъра на галактиката с един градус е 2.(9!) = 725760 , което е равно на 36 звездни години, или 28 земни прецесионни периода.
–Периодът за една обиколка на слънцето около центъра на галактиката е
2.(9!).360 = (9!).(6!) = 261273600г .,
което се равнява на 12960 звездни години. Интересно е числовото съвпадение с прецесията на земната ос, която е 2х12960 земни години.
–Периодът в който слънцето се придвижва около центъра на галактиката с един градус е 2.(9!) = 725760 , което е равно на 36 звездни години, или 28 земни прецесионни периода.
–Периодът за една обиколка на слънцето около центъра на галактиката е
2.(9!).360 = (9!).(6!) = 261273600г .,
което се равнява на 12960 звездни години. Интересно е числовото съвпадение с прецесията на земната ос, която е 2х12960 земни години.
Главният извод от анализа на данните е, че голям период на корекция на календара съществува. Този период е 20160г.
ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТАНА ЗВЕЗДНИЯ ДЕН Е 60 ГОДИНИ
Изборът на 12-годишния период се предопределя от движението на Юпитер. Този цикъл обез печава високосната корекция, като 4 -та, 8 -та и 12 -та години са високосни.
Шестдесетгодишният цикъл обезпечава последващата корекция на календара. Изборът на продължителнистта му зависи от числата 12 и 128, а така също и от продължителността на човешкия живот. Периодът от 60 години е една разумна цифра защото:
1. Тази продължителност е съизмерима с един човешки живот.
2. Съдържа цяло число 12-годишни цикли – 5 броя .
3. Съдържа цяло число години на Сириус – 15 броя .
4. Два периода правят 120 години, което е достатъчно близо до периода 128 години, когато календара е изостанал с един ден.
5. собено важно обстоятелство е, че числото 60 е основа на брийната система на щумерите.
ПЕРИОДЪТ НА КОРЕКЦИЯ
НА КАЛЕНДАРА Е 420 ГОДИНИ
Периодът от 420г. е звездната седмица. На пръв поглед тази цифра идва от стремежа звездната година да бъде устроена както земната. Има съществени астрономически фактори, които правят този извод логичен. Този период съдържа 7 зв. дни,но той съдържа и 5 периода от 84 години. Това е аналогия с петте 12-годишни цикли в 60-годишния цикъл.
Периодът от 84 години може да се контролира по движението на Юпитер или Уран:
> След 84 години Юпитер се намира с 30 о напред от стартовата точка, т.е. е напреднал с едно зодиакално съзвездие и в 85 -та година стартира с едно съзвездие напред.
> Уран обикаля около Слънцето за 84г. ,т.е. звездната седмица съдържа точно 5 уранови години.
Тези обстоятелства са достатъчно основание за избора на периода от 420 години.
12-ГОДИШНИТЕ ЦИКЛИ ТЕКАТ В РЕДА ВОДА ОГЪН, ЗЕМЯ, ДЪРВО, МЕТАЛ
Вече изяснихме защо първия цикъл е вода. Ще допълним, че символите на пространството са символи и на бог Енки, а доколкото богът е първичност, то първи е неговият цикъл вода. Този избор дава информация по въпроса кой е създателя на календара.
От гледна точка на космогонията при сътворението на света първо възникват галактиките като множество от звезди. На следващия етап звездите раждат планетите. По-късно на планетите се заражда животът и накрая се появява разума. От тази гледна точка може да се обясни наредбата на циклите в реда: вода-пространство; огън-звезди; земя-планети; дърво-живот; метал-разум. Другояче казано, пространството ражда звездите, звездите раждат планетите, планетите раждат живота, живота ражда разума.
Тази поредица се повтаря непрекъснато. След всеки пакет от 5 цикли идва следващия. На границата между двата пакета има един преход от цикъл метал към цикъл вода, т.е. в теологичен смисъл от разума към бога. Този преход досега не е обяснен.
В даоизма се дава логично обяснение на Великия преход (Тай Цзи), като предел и момент на превръщане на Ян и Ин в своята противоположност.
По подобен начин може да се обясни прехода от цикъл метал в цикъл вода, като среща на бога и разума и преминаването им в техните противоположностти.На границата на този преход бога създава пространството и отново започва вечния кръговрат и движение към следващия Велик предел.
Относно оцветяването на циклите вече изяснихме различието между китайския и българския календар. Ще допълним, че червения, жълтия и синия цвят в българския календар образуват пълен комплект от основни цветове, с които може да се прави цветна телевизия. В китайския календар червения, жълтия и зеления цвят не правят пълен комплект.
Няма коментари:
Публикуване на коментар