Българският език ще бъде мистерийният език                    на Шестата култура

Когато българският народ открие „Великото Неизвестно” за себе си и за своята мисия, тогава ще тръгне по Пътя на Възмогването
А в този път ще знае, че просветлението идва най-вече в притеснението
„Ако искаш да отслабиш – укрепи, ако искаш да затвориш – отвори, ако искаш
да вземеш – дай”. Лао-Дзъ

Отмина 24 май – националният ни празник на просветата и културата. Отпразнувахме го, както можем. Пак кампанийно, почти както си беше преди 1989 година. Нищо ново под небето. Но поне да си задавахме въпроса – наистина ли чествахме деня на славянската писменост. И какво се крие зад този термин. За да стане най-после ясно, че съвременният български език не е славянски, защото той коренно се различава от славянските езици. А е характерният за българите аналитичен, безпадежен език. И че не славяните са претопили българите, а обратно. Защото прабългарите се появяват на Балканския полуостров, в земята на дедите им, която е била тяхна още от сътворението на света. Те идват по днешните ни земи, където е процъфтяла най-древната цивилизация на нашите прадеди тракобългарите, които са се наричали славяни, защото чрез словото си славели Бога ежечасно, отново след преселението си на изток един век преди да се появят първите славяни.

Това се потвърждава в Манасиевата хроника; Византийски исторически хроники; Ватикански архиви; Унгарски архиви и др. Вярно е, че Аспаруховите и Куберови българи, идвайки при своите си, са изиграли голяма роля при образуването на днешния български език, особено с многото думи в памирските езици и с характерното наше и непроизносимо за славяните “Ъ”..
И в трите ни български азбуки /прабългарската, глаголицата и кирилицата/ има общи запазени букви. 8 букви от глаголицата на Кирил са абсолютно еднакви с прабългарските букви: А, Г, Ъ, Ь, О, Ш, Щ, Е. А 16 от буквите, с които пишем сега (в това число “ь” и “ ”) са абсолютно еднакви с прабългарските букви: Б, Г, Ж, З, С, Ъ, Ь, Е, О, Х, У, Ф, Ш, Щ, Ь, . Явно е, че са взети от прабългарската азбука, защото тя е най-стара и на нея в Аспарухова България са писали колобрите – религиозните водачи на прабългарите. Затова древнобългарският език не е изчезнал и не се е претопил от славянския език, по-скоро славянските племена са взели името си от духовното понятие слав-ян-ин. И днес ние още говорим на него и използваме неговите писмени одежди. Някои наши изследователи дори показаха нагледно това със сравнителни таблици, в които ясно се вижда, че редица букви от Кирилицата и множество знаци са напълно идентични с прабългарските руни от Плиска и някои тракийски знаци. Че 50 знака от неолитната балканска писменост съответстват едно към едно с букви и руни, които са по-нови от тях с 5 000-6 000 години. Т.е. това дава взаимстване близо 24 процента от 210-те знака от културата Винча, които са еднакви със знаците на тракобългарите. Дори 16 букви от писмеността Винча /53,3%/, без да се броят още някои неизследвани или изчезнали артефакти, са идентични с азбуката, която ние българите ползваме и днес, 7-8 000 години по-късно.Тоест, минимум половината от буквите в Кирилицата са дошли за последните 7-8-9 000 години непроменени до наши дни. А това че нашите знаци се срещат и в други писмени култури, говори, че не ние сме черпили от тях, а те от нас. Обратното е нямало как да стане, при положение, че са се появили след нас. Това пък, че в нашите знаци се срещат букви и от латиницата, както и арабски цифри, означава че земите на българите в древността са били един неизчерпаем „буквен резервоар”, от който редица народи са черпели знаци за своите писмени системи. И днес може да се видят редица наши орнаментални знаци по народните шевици, като самоковските, че копират точно праисторическите.

Това се потвърждава и от най-великото същество, слизало някога сред българите, а именно Бодхисатвата и бъдещ Буда-Майтрейя – Беинса Дуно, който е говорил повече от 40 години през 20-ти век на нашия народ, на човечеството и на духовния свят. Именно той казва, че „българският език е най-точният език, на който могат да се предадат окултните закони и Словото на Бога, защото българският народ е най-древният народ на земята”, че „Бог е написал българите на дланта Си“. „Българинът е и най-твърдият елемент във Вселената“, само той, като пряк наследник на Адам и Ева, е можел да устои на суровите условия при възникването на земния живот и да не прекъсне еволюционната верига, макар че днес тази твърдост /вироглавост/ е силно материално изродена. Но затова пък тази българска духовна твърдост е много привлекателна за съществата от другите светове, които се инкарнират сред нас, за да се сдобият с духовна устойчивост. Затова „Вироглавите“ българи, като част от Северния духовен поток, трансформират поетите в тях духовни вибрации от школата в Рила, изнасят ги навън и създават държави и империи из цяла Азия чак до Япония. Като носители на учението за Върховното Единство (Тангра), по пътя си повдигат културното и технологично ниво на народите, даряват учения, духовни водачи, най-стария и точен календар… Преминават през Беринговия проток, за да стигнат до маите, научават ги да строят пирамиди и как се създава държава.
Според „Историята на Джагфар“, ние българите сме на 35 хил. години, откогато датира, според книгата Урантия, и първата вест за идването на Христос. Но твърдостта, която е следствие от развит Аз, и е „двуостър меч“ – може да доведе и до духовно извисяване, и до така познатите ни днес егоизъм, разединение, криворазбран патриотизъм и национализъм.

Затова Учителят е казвал, че българинът е „най-доброто семе“, което вирее навсякъде, но и с „най-дебелата глава”, в която мировите мисли не влизат лесно, затова още много време ще я „омекотяваме”. И това тече още отпреди около 9 хиляди години, когато под предводителството на Ману сме станали част и от двата духовни потока (северен и южен) на придвижване и които много по-късно се съединяват в Христос. Ние сме „изгубените“ племена от Стария Завет, които оставят навсякъде следи – в Египет, Европа, Индия и т.н. и които след Потопа, потъването на Атлантида, се установяват по земите на днешна България. Беинса Дуно съобщава, че преди 5500 години се разделяме на два клона – „благи“ (траките) и „вироглави“. „Благите“, като част от Южния духовен поток и също заредени с вибрации от най-старата духовна школа на Земята в Рила, обръщат поглед навътре в себе си за развитие на ясновидство, за посвещение чрез много окултни, мистериални техники, чиято основна цел е изчистване на астралното тяло и разхлабване на връзките между астралното и етерното, между етерното и физическото тяло. Затова около Черно море процъфтяват много мистерийни центрове, които търсят „златното руно”/изчистеното астрално тяло/, предпоставка за развитие на органи в етерното тяло за ясновиждане – необходимото качество да станеш Син Божий. А това е подготовка и за гръцката култура, както и за идването на Христос.

Но времената се променят, Аз-овото съзнание прониква в астралното тяло, създава се Сетивната душа, прикована към външния свят. Стига се до пълно потъване в материята. Но идването на Христос обръща развитието от инволюция към еволюция . И всеки, който Го приеме в Аз-а си, вече може да изчисти астралносто си тяло по един съвсем нов начин, става Посветен чрез катарзис и озарение, а не с външна мистериалност. Така превръщаш астралното си тяло в Дева София. Т.е. приемаш Духа-Себе, висшия си Аз, и осъществяваш мистичния брак между Душата и Духа, което ще стане през идващата вече нова Шеста култура. Тя се символизира с „третия ден“ на сватбата в Кана Галилейска, както ни припомня Димитър Мангуров, и нейното „огнище” ще са българите. През нея в Свобода и с Любов българите ще намерят връзката с висшия си Аз. Въпреки или тъкмо поради това, че планът за българите предвижда много мъчнотии, много жертване на придобитото, на „живот, слава и чест“, за да изпълнят „Волята на Върховния Владика“ (Отец) и да донесат на света Шестата култура на Любовта. Понеже българите са „род избран, семе Царско, народ, на който Господ на Силите е Вожд“, т.е. Христос, нашият пряк Бог и Създател. А тъй като Той казва: „Аз и Отец Ми – едно сме!“, следователно, под Господ на Силите се крие самият Отец, „написал българите на дланта си“.

Знаем от Библията, че до Отец не може да се стигне без Христос. Затова ние българите ще го направим, като Го приемем в Аз-а си и вече можем да повторим Неговия път, да дадем Жертвената Любов, продукт на Висшия Аз, на човечеството. Като приложим Любовта, Мъдростта и Истината. И не на последно място – Словото, чрез което ежедневно християнизираме душите си, като пускаме Христос в Аз-а си.

Затова „българите са и черният дроб на Вселената, а Вселената е направена от материята на черния дроб“, която я преработва и пречиства в чиста Любов.
Затова термините „българин“ и „славянин“ имат духовен смисъл. „Българин“ означава „Човек на Духа, Син на Светлината”, виждащ в духовния свят. А със „славянство“ се означава една качествено нова, духовна категория хора, „отбрани чада на Истината“, които славят творческата Сила (Ин-Ян) в мисли, думи и дела, разбират и признават Мъдростта в Уредбата на Всемира.

Така че Слав-Ян-Ин може да се нарече всеки човек, който е Ученик, кандидат за Син Божий, който развива у себе духовните добродетели на търпението, смирението, жертвоготовността, осъзнаването миража на видимото и всеки, който е избрал службата в името на Светлината. В този смисъл българи и славяни могат да бъдат всички, които са избрали тази служба, това автоматично ги прави избраници. Затова огромната славянска маса от избраници, претърпели неимоверни страдания, е безпрецедентна и може да се сравни само с тази на евреите. Но само чрез тези й възможности да понася огромни тежести, тя ще може да даде началото на Шестата култура, която ще започне от България и после ще се разпространи по широките руски земи. И Мирът по света ще тръгне именно от този „дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, живот и спасение на настоящето…”.

Защото „Бог потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в Славянското домочадие, което Небето възлюби за неговата Божествена Добродетел“. Затова Елохим извиква отдалеч, „открай небесата, двамата братя/Кирил и Методий/, светила на Славянский род“ и да им връчи „Словото на Истината и Словото на Живота“, за да възлезем във „Вечната Виделина“. Така с Глаголицата в 855-та година настъпва голяма радост в светлите светове, защото Бог полага „печата на великото Си име”, влага „Духа Си в сърцето ни в Завет вечен“. И по този начин се доближаваме доМистичния елемент на Българската Мистерия – Словото, припомня Мангуров.
А пък великият дух Борис I Покръстител, избран от Небето да обърне българите към Христос в 864-та година, осъществи Божието призвание да Го прославяме заедно с цялото славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първото място в Неговото Царство. Така, през 15 век, времето на Съзнателната душа, се проправя и пътят на езотеричното християнство, пътят на Братството, на свободната воля, избираща Жертвата и Любовта, с които можеш да спасяваш като твоя Спасител.

В новата епоха на Шестата култура, казва Учителя, езотеричното християнство ще бъде единната религия на човечеството и само с Христос можем да участваме в нея пълноценно. И друг начин няма да станеш „българин“ и „славянин“, да черпиш от най-дълбокия духовен кладенец по нашите земи. И особено пък избраният народ на Шестата култура – българският, чийто език е нейният мистериен език, който ще се говори от всички нейни представители.

Според езотеричния прочит, българската писменост е наречена славянска, защото слав-ян-ин не е толкова географско, етническо, народностно понятие, колкото специална дума, в която е заложено духовното предназначение на писмеността, чрез която единно да се слави Бога. Т.е., чрез единството на началата ИН-ЯН /женско-мъжко), нощ-ден , зима-лято студ-топло, сън-бодърстване, вдишване-издишване…/. Защото всички явления в природата и в човека са подчинени на тяхната цикличност и смяна. Чрез енергийно единение и съзвучие, симетрия, взаимодействие. Т.е. не чрез определено надмощие, а чрез хармонично преобразуване, чрез равновесие и хармония. Защото всичко в този свят се развива по едни и същи закони и всичко е взаимосвързано: атоми, молекули, планетите с техните обитатели, звездните системи, галактиките – това не са отделни части, независими една от друга, а равноправни участници от един голям процес, наречен Живот. И който го знае и прилага, славно живее и слави Бога, най-вече чрез азбуката, дадена от небето, която е ключ към познанието и към още неразкритите закони на живота.

Затова е хубаво да знаем и почитаме корените си, нашия славноболгарски език и неговите писмени одежди, които не са на 1150, а на много, много повече. Доказа го и Розетата от Плиска, която говори за учение и Божие просветление от създаването на света. И която е един завет от дедите ни за неотразимата история на българския народ. А този наш забележителен артефакт, освен всичко друго, ни носи и много успокоение в трудните ни днес дни. Защото, според един от нейните прочити, именно притеснението води към просветление.

Много често си пожелаваме да се освобождаваме от юздите на ограничението. Но старата българска дума „юзда” е имала по-друго значение, според текста върху Розетата от Плиска. 7-те руни върху нея: аум – аум ; юс –юс ; йер-йер(ер); ест-ест; фа –фа; з(р) – зъ или Ръ; ук – ук имат смислово значение на Първичната вибрация /Слово/, юзда, боец/войник, съм/е, небесен бог, знание/просветление, учи. Тоест – „ От създаването на света, юздата на войника е божие просветление,
то учи !…“

С тази космическа звезда древните българи, като хора на знанието, отправят послание да се учи. А тъй като надписът започва с + / Слънцето/, защото денят започва с него, ни казват също, че знанието е нужно като Слънцето. Но дано скоро изпълним и този завет на дедите ни, дано у нас се появят и истините за произхода, езика, културата, историята, и всичко, свързано с живота на древните българи. Както и това да стане държавна политика, да намери достойно място в научните публикации и учебниците. И България да заеме полагащия й се статут на „държава на Духа”, както я нарече акад. Лихачов. Но не като се страхуваме или заклеймяваме днешните събития, а като разбираме защо се случват, като ги разпознаем като закономерни и ги трансформираме. Та нали затова в България се намира духовното сърце на Европа, за да превърнем омразата в любов, страха и войната в смелост и мир. Нали Бог твори чрез нас и нашата земя, която е вселенският духовен черен дроб, а той трансформира токсините на тъгата и грозотата в Любов и Красота. Но само, вярвайки в Божиите обещания, можем да осъществим предназначението си. Знаел го е дори и най-големият живял напоследък жив пророк от Индия – Сай Баба, който казва, че когато българският народ открие „Великото Неизвестно” за себе си и за своята мисия, той ще тръгне по Пътя на Възмогването.

Лияна Фероли