За Тракийския Конник на Древните Българи, превърнал се в Свети Георги
на християнския свят!
автор: aliya
За духовността и Бога на първоначалните хора, древните българи малко се знае.
Древните българи, населявали земите ни от първоначалието на човечеството, десетки хиляди години преди да възникне днешната човешка цивилизация, са билиХората на Бога.
Всички древни находки сочат неразривната връзка между древните ни предци и Бога, когото те са почитали в специални духовни ритуали, състоящи се от песни, танци, изгаряне на треви и др. Древнобългарското мистично знание се е загубило, но е останало закодирано в най-древния език на света, Българския, както и в българските традиции – песни, танци, носии, обичаи.
Древните българи са наричали Ра / Ба Ра Бога Отец или още Първичният Бог, Непроявеният Бог, от който всичко започва. Постепенно той е станал Бог Ра или просто Бъра / Бра / Браман. Така се среща записан в българската Веда Словена, съставена от Древнобългарски химни, както и в създадената от Древните българи Рча Веда (Речена веда), записана по-късно на санскрит в далечна Индия с преселението на българите след Библейския потоп в Черно море през 5504 год. пр. хр. (http://aliya.blog.bg/history/2013/11/26/bylgarskiiat-ezik-ezikyt-na-pyrvite-hora.1211243)
Бог Ра е Абсолютът, Бащата на всичко и всеки. Ето защо Древните българи са го наричали Ба със значение на Бащата, а по-късно и на Бог. Защото Древните българи са знаели, че те са децата на Бога и затова са наричали себе си Ора/Хора. Ората на Бог Ра - Убогите Българи. Ора е една от най/старите човешки думи и е българска! Тя се състои се от две думи: О (у, при) / Ра (Бога). Ората са У Бога, Убоги, Божии. Те са и Божият дъх „Хъ“, вдъхнат в тях при създаването на човешкото същество. (http://aliya.blog.bg/history/2014/10/29/da-se-rodish-bylgarin.1308906)
Според Древните българи, докато Бог Ра е непроявеният и вечният дух, то материята и светът, възникнал от нея, са проявлението на Бог Ра. Божият дух днес се нарича Спирит в много латински езици, което е още едно доказателство за тяхното възникване от българския език. Спирит има за корен думите СъБаРа т.е. С Бога Ра. Постепенно СБаРа-т е станало Спирит. Божият дух СБаРат / Спирит е волеизявил себе си с Божествената воля на сътворението и е създал материята МаРа, Божествената майка. Самата волеизява на Бог Ра Древните българи са нарекли КаРа / БаРаКаРа – Волята за действие на Бог Ра, която кара всички неща да се случат. В Индийските Веди Бракара е станала Богинята Пракарa / Пракрити, в Древен Египет се среща като името Карамама, а в антична Елада като Хера (Кера), жената на Бог Зевс (древнобългарският Бог ДавАз).
БРаКаРа е тази първична волева енергия на Съществуванието, която кара всичко да се случи - материята, светът, природата. От волята на Бога Ра КаРа е възникнала и думата карма (караме) като съдба и изчистване на последствията от нашите действия и избори, намправени при предишните ни прояви. Наименованието на намерената наскоро египетска фараонка Каромама е още едно от многобройните доказателства, че фараонските династии в Египет са основани от нашите деди Древните българи, разселили се по света след Библейския потоп в Черно море около 5500 год. преди хр. И Каромама, и Нефертити (Навартете) са древни българки с българската хубост, светлата кожа и светлите очи, каквито доказано вече са били и египетските фараони.https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11377-древнобългарските-следи-в-северна-африка/
Бог Ра Отецът с волята си КаРа е създал Първичната материя, Майката на природата, която Древните са нарекли МаРа / Ма/ Майка / Мадара и др.
От духа на Бога Ра, оплодил Майката Природа МаРа се ражда и човекът. Бог СебАзи или само Ази е Въплътеният в човешката душа Бог Ра, преродил се в хиляди
човешки сърца. 
Древните български мъдреци са почитали Женското начало на Съществуванието и са му отдавали дължимото - почит и любов.
Така например на МаРа е кръстена Баба Марата / Марта в поредицата от годишните месеци. От друга страна, самите годишни месеци са въведени за първи път от Древните българи в най-стария човешки календар Древнобългарският, от който са взаимствани всички известни календари. Баба МаРата е месецът на събуждане на природата за нов живот, за покълване на новата материя на семената и рожбите.
По-късно Божествената майка Мара на първата човешка духовност Древнобългарската е намерила своето продължение в Християнството като Дева Мария, почитана и в Исляма.
Характерно за Древнобългарската духовност е еднаквото преклонение и пред Бога Създател като Мъжкото начало в Сътворението, и към Женското начало на Майката носителка на материалния свят. Според древнобългарската духовност Бог Ра / Бра е създал Женското начало Богинята БраКара или просто Енергията на Бога Ра, която кара светът и материята да се появят. БраКара / Пра Кера е първоначалието на материята като енергия.
По-късно разслоилите се от българите народи, като гърците, започват да я наричат Хера или Афродита / Прародита; индийците я наричат Пракрити, Първати, Девата, ДърГе (държащата земята Гея) и др.
Бог Ра е мъжкото начало в древната българска духовност. Той е този, който дарява Светлината, Слънцето, деня и сезоните. Освен Ра българите са го наричали ДавАз, АзДавул и др. Наричали са го и просто Това или Тва със значение на Този, който Е! Самото показателно местоимение този е възникнало в днешния български език от ТоваАзи – Тоази, Този и винаги е означавало сочене към Бога в древното българско минало. Град Давос / Товаази в Швейцария носи името на Бог Товаази и е основан от наследниците на българите, римляните.
Много градове, земи и народи носят името на Бог Ра в себе си.
Древните български мъдреци са почитали Женското начало на Съществуванието и са му отдавали дължимото - почит и любов.
Така например на МаРа е кръстена Баба Марата / Марта в поредицата от годишните месеци. От друга страна, самите годишни месеци са въведени за първи път от Древните българи в най-стария човешки календар Древнобългарският, от който са взаимствани всички известни календари. Баба МаРата е месецът на събуждане на природата за нов живот, за покълване на новата материя на семената и рожбите.
По-късно Божествената майка Мара на първата човешка духовност Древнобългарската е намерила своето продължение в Християнството като Дева Мария, почитана и в Исляма.
Характерно за Древнобългарската духовност е еднаквото преклонение и пред Бога Създател като Мъжкото начало в Сътворението, и към Женското начало на Майката носителка на материалния свят. Според древнобългарската духовност Бог Ра / Бра е създал Женското начало Богинята БраКара или просто Енергията на Бога Ра, която кара светът и материята да се появят. БраКара / Пра Кера е първоначалието на материята като енергия.
По-късно разслоилите се от българите народи, като гърците, започват да я наричат Хера или Афродита / Прародита; индийците я наричат Пракрити, Първати, Девата, ДърГе (държащата земята Гея) и др.
Бог Ра е мъжкото начало в древната българска духовност. Той е този, който дарява Светлината, Слънцето, деня и сезоните. Освен Ра българите са го наричали ДавАз, АзДавул и др. Наричали са го и просто Това или Тва със значение на Този, който Е! Самото показателно местоимение този е възникнало в днешния български език от ТоваАзи – Тоази, Този и винаги е означавало сочене към Бога в древното българско минало. Град Давос / Товаази в Швейцария носи името на Бог Товаази и е основан от наследниците на българите, римляните.
Много градове, земи и народи носят името на Бог Ра в себе си.
https://www.kaldata....евните-българи/
Освен Хората (Древните Българи от Ра създадени), на Ра е кръстен и римският богАРес (РаАз) със значение човек на Ра; египетският фараон Рамзес (РаМаАз),Роман, Рамана, Рада и други древни лични имена. Роман е дал и названието на Римската империя, а освен това Роман е и едно от названията на Слънцето, което също се е считало от Древните за Божи син. Светлината на Бог Ра Древните българи са наричали Лъ/Ла или БаЛа / Бал. Хората, които са носили Божията светлина Бал в душите си са БаЛъГаРите. А тяхната вечна и изконна планина, в която животът им се е зародил, също е била наречена БаЛКАн - Планината (кан) на Божествената светлина (Бал).
Основен глагол в българския език също е кръстен на Бог Ра - раждам (Ра Живот Дава).
В арабския език Бог все още се нарича древнобългарската дума Ра Ба / РаБ. Дори в далечните Великденски острови съществува древен народ, наследник на Древните българи, нарекъл себе си РаБаНий (Нашият Бог Ра).
Венера е Богинята на Божията истина на Бог Ра. По-късно Богинята остава известна като Богиня на Любовта, защото Божията истина е Любов. Венера - Древнобългарска Богиня, чието име означава:
- Ве/Ва - Божията истина, вера
- На /Не - на
- Ра - Богът Отец на Древните Българи, изобразяван с око преди десетки хиляди години, съгласно рисунките и скалните изображения в пещерите на Северозападна България.
Древнобългарската гробница в Амфиполис е гръцката гордост тези дни - и съвсем естествено! Древните гърци са древните българи.
Днешните гърци са деца на Древните Българи Гарите, ОРата на Бог Ра на Древните българи. Гараци е българско име, срещаме го и като Гераци и означава Земните хора (Ге) на Бог Ра. Българите са тези Гари още Балгари, хората на Бога Ра и Бога Слънце Ба Ален.
Елада и Елините, дедите на днешните гърци са Древните българи Алените, кръстили себе си на Бога Слънце на Древните българи Ба Ален! Ето защо слънцето е почитано в земите на Алените / Елините.
И така, както гърците са произлези от нас, така и латинският език е българският език, написан с латинска азбука, която поради несъвършенството си е променила българските гласни, и най-вече звука "Ъ", изначалната човешка гласна, която никой друг народ няма, защото никой народ не е толкова древен, колкото нашият. Самата дума Аполон е всъщност видоизменената от пришълците в Гърция, чужди на древния български език, дума АБаЛан, Бога Слънце Ален на Древните българи. Наричаме го още Бога с Колата, Колада / Коладев и сме основателите на първата човешка духовност и религиозни празници. На Бог Ба Ален а кръстен и град Созопол - СъАзъБал / Сазабал / Созопол.
Самата дума Полис е българската дума Балис / Балаз и е по името на Бога Слънце Ален (Ба Ален) на българите. Полис е място - съоръжение, селище, построено в специално разположение спрямо Слънцето в чест на Бога Слънце БалАз, известен още като тракийския бог Белис. Древните българи са строели своите селища в пълно съответствие с позицията на Слънцето, така, че то да благоприятства енергийното поле на региона.
Лъвът върху гробницата е ярко доказателство за българския й произход - всяко древнобългарско строителство е съпроводено с лъвски статуи.
Освен Хората (Древните Българи от Ра създадени), на Ра е кръстен и римският богАРес (РаАз) със значение човек на Ра; египетският фараон Рамзес (РаМаАз),Роман, Рамана, Рада и други древни лични имена. Роман е дал и названието на Римската империя, а освен това Роман е и едно от названията на Слънцето, което също се е считало от Древните за Божи син. Светлината на Бог Ра Древните българи са наричали Лъ/Ла или БаЛа / Бал. Хората, които са носили Божията светлина Бал в душите си са БаЛъГаРите. А тяхната вечна и изконна планина, в която животът им се е зародил, също е била наречена БаЛКАн - Планината (кан) на Божествената светлина (Бал).
Основен глагол в българския език също е кръстен на Бог Ра - раждам (Ра Живот Дава).
В арабския език Бог все още се нарича древнобългарската дума Ра Ба / РаБ. Дори в далечните Великденски острови съществува древен народ, наследник на Древните българи, нарекъл себе си РаБаНий (Нашият Бог Ра).
Венера е Богинята на Божията истина на Бог Ра. По-късно Богинята остава известна като Богиня на Любовта, защото Божията истина е Любов. Венера - Древнобългарска Богиня, чието име означава:
- Ве/Ва - Божията истина, вера
- На /Не - на
- Ра - Богът Отец на Древните Българи, изобразяван с око преди десетки хиляди години, съгласно рисунките и скалните изображения в пещерите на Северозападна България.
Древнобългарската гробница в Амфиполис е гръцката гордост тези дни - и съвсем естествено! Древните гърци са древните българи.
Днешните гърци са деца на Древните Българи Гарите, ОРата на Бог Ра на Древните българи. Гараци е българско име, срещаме го и като Гераци и означава Земните хора (Ге) на Бог Ра. Българите са тези Гари още Балгари, хората на Бога Ра и Бога Слънце Ба Ален.
Елада и Елините, дедите на днешните гърци са Древните българи Алените, кръстили себе си на Бога Слънце на Древните българи Ба Ален! Ето защо слънцето е почитано в земите на Алените / Елините.
И така, както гърците са произлези от нас, така и латинският език е българският език, написан с латинска азбука, която поради несъвършенството си е променила българските гласни, и най-вече звука "Ъ", изначалната човешка гласна, която никой друг народ няма, защото никой народ не е толкова древен, колкото нашият. Самата дума Аполон е всъщност видоизменената от пришълците в Гърция, чужди на древния български език, дума АБаЛан, Бога Слънце Ален на Древните българи. Наричаме го още Бога с Колата, Колада / Коладев и сме основателите на първата човешка духовност и религиозни празници. На Бог Ба Ален а кръстен и град Созопол - СъАзъБал / Сазабал / Созопол.
Самата дума Полис е българската дума Балис / Балаз и е по името на Бога Слънце Ален (Ба Ален) на българите. Полис е място - съоръжение, селище, построено в специално разположение спрямо Слънцето в чест на Бога Слънце БалАз, известен още като тракийския бог Белис. Древните българи са строели своите селища в пълно съответствие с позицията на Слънцето, така, че то да благоприятства енергийното поле на региона.
Лъвът върху гробницата е ярко доказателство за българския й произход - всяко древнобългарско строителство е съпроводено с лъвски статуи.
Креатидите
също са български божества - КъРаТиди (Женските божества, отвеждащи към Бога Абсолют на българите Ра; тида е указанието за посока - туда, тука, оттука)! Креатидите са отвеждали душата на умрелия оттука (тида) при Бог Ра.
А защо са счупени носовете на тези красиви женски статуи с характерната българска хубост, можете и сами да се досетите - тези носове с типично българските прави и малки носове, а не дългите гръцки носове на днешните гърци! - http://aliya.blog.bg/history/2014/10/04/.1255876
Каракачани са ОРата на Бог Ра Отец на Древните българи. Каракачани означава Към (Къ) Ра Бога Се Възкачваме (Качани). Да не забравяме, че Древните българи са строели своите каменни светилища в чест на Бог Ра на скалистите върхове на планините. http://www.bgnow.eu/news.php?newsid=33638&fb_action_ids=733692360083723&fb_action_types=og.comments&fb_source=other_multiline&action_object_map=%5B850925911647704%5D&action_type_map=%5B%22og.comments%22%5D&action_ref_map=%5B%5D
Хора на Бог Ра са и Аръмените, племе в Западна България, от което са се разслоили днешните румънци и арменци.
Още в най-дълбока древност Древнобългарските мъдреци са имали своята Божествена троица:
- Бог Ра Отецът
- Богинята МаРа, Майката на Материята и Природата
- Богът Син Същността на Човешките същества, наричан СебАз / Аз/ Яз.
До днес бог син СебАзи тъне в мъгла от недомлъвки, неразбиране и откровено манипулиране на историческите факти. Гръцкото неразбиране на този най-древен български бог го преименува ту в Дионисий, ту в Бакхус; римляните и персите от своя страна го превръщат в Митра. И при едните, и при другите обаче Бог Себази е обвит с мистериите на древните български духовни ритуали, целящи свързването с него и останали неразбрани и до днес. Толкова неразбрани от съвременните хора, че ги наричат Мистерии – Орфийски, Тракийски, Митраически; за тях се носят легенди и небивалици, които още един път ни показват колко много сме се отделили от божествените си предци в разбирането си на Бога.
Напоследък все по-активно започват да се явяват пред обществото различни тайни организации, като тамплиери и масони, които твърдят, че са носителите на древното духовно знание на човечеството. Най-старата масонска ложа е Египетската, според която нейното древно познание е на 6500 год. И е било скрито от древните египетски жреци, за да бъде предадено само на опредлени хора, готови да го получат. В България тази първоначална човешка мъдрост е много по-древна. Доказва го и Варненското злато, и находките край село Оходен, и пещерата Козарника. Древнобългарската духовност е в началото и на Египетската мъдрост на Египетските масони, и в началото на всички световни религии - хиндуизъм, будизъм, ислям, християнство. Не всички масони и ложи са носители на древни знания. Не могат да твърдят, че са носители на древното знание хора, които получават инициация в масонството в НАТОвска база, както за това наското призна Българската масонска ложа. Не могат да твърдят и тези, които са свели древните познания до няколко външни ритуала, символи и финансови натрупвания. Защото древните познания са Духовни и са принадлежали на нашите деди, Древните българи, просветлените мъдреци от зората на човечеството. За тях е забранено да се говори в официалната история, а знанието им за Бога и Неговото Мироздание е скрито в тайни организации. Самата дума масони означава зидари. Древните българи са били умели зидари, владеели са свещената геометрия, те са били първите, които са създали земеделието, животновъдството, металолеенето и другите занаяти. Те са хората, които са построили първите мегалити, пирамидите по света, те са създали първите династии на фараоните в Египет, на императорите в Китай. Те са създали Ведите в Индия, както и Веда Словена в България. Те са били Хората на Бога, Богарите, Убогите, създали най-древната човешка духовност. Това знание е скрито днес в ложи, тайни организации, задкулисие и политически маньоври. Като че ли Истината някой може да скрие! Свещените книги, скрижали, библиотеки, манастири и храмове на древните българи могат да бъдат изгорени и засекретени, истината обаче остава в българския език, първият човешки език. И в сърцата български.
Някъде по пътя на преселението на древните българи около света преди хилядолетия, връзката с Бога е прекъсната и изгубена така, както е описано и в Библията с падението на първите хора и изгонването им от рая на Земята, който Бог им е бил отредил.
Самата същност на Бога Себази е закодирана в името му, но тя може да бъде разкрита само от българи, защото само българският език разкрива значението, което древните българи са придавали на своя най-древен бог.
Етимология на названието на Бог Себази
Себази е всъщност Себе-Ази или казано с други думи Бог на Себето, на Аза, на вътрешната същност на човешкото същество.
Богът е наричан Ази от древните българи. Той е този, който е създал човека, и не само го е създал, но и живее в него като негова най-вътрешна същност, като душата му. Ето защо от най-дълбока доисторическа древност българинът нарича себе си аз (или яз, според диалекта), т.е. въплъщение Божие. Малкият човешкиаз е само вдъхната искра живот от Бога Ази и е показателно, че Ведите наричат тази душа с българската дума жива. -http://aliya.blog.bg/history/2013/11/26/bylgarskiiat-ezik-ezikyt-na-pyrvite-hora.1211243
Тази най-древна религиозна мъдрост на древните българи намираме пренесена и днес в съвременните религии, включително и в християнството - Битие 1:27. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори.
Думата аз е една от най-старите български думи - знаем, че българите са били наричани от своите съседи Азковци, особено в региона на днешно Хасково или още Азково (градът на аз-ковците). Освен Азковци, българите са били наричани и БалАзги т.е. хората на БалАз, на Бога Аз. Постепенно, поради гръцкото влияние върху думата БалАзги, тя е обезвучена и преименувана в Пеласги.
Ази или Бог е думата, която е залегнала и в най-стария религиозен знак - свастиката. Свастика идва от санскритското суазти, или на български езиксъАзчи, с-Бога Ази, т.е. свастиката е била предмет талисман, който се е носел от човека като закрила от Бога. http://aliya.blog.bg...vastika.1257509
Освен Ази, названието на Бог Себази съдържа и думата Себе - странно съчетание на думи за днешния българин, за който себе и аз са две припокриващи се по значение думи. Не и за древният българин обаче, който е бил Божи човек, мистик и просветлен по силата на своето божествено създаване. За древния българин СеБее било всъщност съчетание от две основни думи - Съ и Бъ, СъБъ или казано с други думи сБога. Древният българин не е смятал, че има своя отделна от Бога същност, свое себе. Той е смятал себе си за неразделен от Бога и Божията воля! От друга страна Ба е не само Бог, но и Отец на Древните българи. Древните българи са били хора неподправени, прями и при тях езикът не е бил така умело усъвършенстван в леенето на потоци от думи. Древният българин е бил човек интуитивен, човек на сърцето, а не толкова на ума и изфабрикуваните от ума думи. Защото човешкият език е продукт на човешкия ум. За древния българин не думите са имали значение, а непосредствената реалност, с която, забележете, той се е чувствал неразривно цяло. Ето защо древният българин е използвал кратки думи-срички, разкриващи много. И една от първите му думи е била тази за Бог, неговия Създател - Бъ е думата за Бог, а още и за баща. Самата дума баща е всъщност бъ-аз-та, т.е. От Бога Аз даден ми Татко, ако трябва да го ‚преведем“ на съвремен език. Постепенно базта се е превърнало в баща, а човек все повече е забравял връзката си с БогАз. Древните обаче са знаели кой е небесният им отец.
И днес близкоизточните народи, произлезли от древните българи скитите (http://aliya.blog.bg/history/2014/04/22/velikanite-i-bylgarskite-kamenni-zidove.1259071), използват думата Ба, Аба за баща; както и западноевропейските и славянските народи използват Па/папа (от Ба) за баща – и двете думи са произлезли всъщност от древнобългарското Бъ/Ба наименование на Бога.
За да обобщим: наименованието на древнобългарския бог Себази означава всъщност - С БогаАзи, който е най-вътрешната същност на човешкото същество, душата, разпалена от Бога. Древният българин не е имал свое себе различно от това на Бога, нито свое аз, различно от Божието Аз.
И това е най-голямата и най-упорито скриваната с векове и хилядолетия тайна на древните българи, първата човешка цивилизация на земята: те са били хората с божествена същност, хората без его. Да си без его означава да си божествен, да нямаш друга същност освен Бога и да нямаш друга воля освен Божествената! Да не възприемаш себе си като отделен от Бога, а само като негово временно проявление тук на Земята.
И тази своя Вътрешна същност на Бога Себази те са боготворели, принасяли са й вино, палели са й билки, танцували са танци в нейна чест. Дотогава, докато я усетят да се раздвижи в тях като събуждаща се от дълбок сън змия.
Ето защо на плочката от светилището в Белънташ, Бог Себази е изобразен със змии в ръцете си; ето защо и древнобългарските тракийски жреци са извършвали своите мистериозни ритуали, мятайки змии и държейки в ръцете си жреческия жезълтираз / ДарАз, дар от Бога Ази. Не случайно и този ДарАз жезъл винаги е завършвал с шишарка на върха си, олицетворение на човешката епифиза -третото око, единствено способно да зърне света на Нематериалното и Духовното!
Днес духовните ръководители на световното християнство също носят в ръцете си този древнобългарски ДарАз, жречески жезъл, още едно доказателство за общия произход на всички човешки религии от древнобългарската духовност.
А защо са счупени носовете на тези красиви женски статуи с характерната българска хубост, можете и сами да се досетите - тези носове с типично българските прави и малки носове, а не дългите гръцки носове на днешните гърци! - http://aliya.blog.bg/history/2014/10/04/.1255876
Каракачани са ОРата на Бог Ра Отец на Древните българи. Каракачани означава Към (Къ) Ра Бога Се Възкачваме (Качани). Да не забравяме, че Древните българи са строели своите каменни светилища в чест на Бог Ра на скалистите върхове на планините. http://www.bgnow.eu/news.php?newsid=33638&fb_action_ids=733692360083723&fb_action_types=og.comments&fb_source=other_multiline&action_object_map=%5B850925911647704%5D&action_type_map=%5B%22og.comments%22%5D&action_ref_map=%5B%5D
Хора на Бог Ра са и Аръмените, племе в Западна България, от което са се разслоили днешните румънци и арменци.
Още в най-дълбока древност Древнобългарските мъдреци са имали своята Божествена троица:
- Бог Ра Отецът
- Богинята МаРа, Майката на Материята и Природата
- Богът Син Същността на Човешките същества, наричан СебАз / Аз/ Яз.
До днес бог син СебАзи тъне в мъгла от недомлъвки, неразбиране и откровено манипулиране на историческите факти. Гръцкото неразбиране на този най-древен български бог го преименува ту в Дионисий, ту в Бакхус; римляните и персите от своя страна го превръщат в Митра. И при едните, и при другите обаче Бог Себази е обвит с мистериите на древните български духовни ритуали, целящи свързването с него и останали неразбрани и до днес. Толкова неразбрани от съвременните хора, че ги наричат Мистерии – Орфийски, Тракийски, Митраически; за тях се носят легенди и небивалици, които още един път ни показват колко много сме се отделили от божествените си предци в разбирането си на Бога.
Напоследък все по-активно започват да се явяват пред обществото различни тайни организации, като тамплиери и масони, които твърдят, че са носителите на древното духовно знание на човечеството. Най-старата масонска ложа е Египетската, според която нейното древно познание е на 6500 год. И е било скрито от древните египетски жреци, за да бъде предадено само на опредлени хора, готови да го получат. В България тази първоначална човешка мъдрост е много по-древна. Доказва го и Варненското злато, и находките край село Оходен, и пещерата Козарника. Древнобългарската духовност е в началото и на Египетската мъдрост на Египетските масони, и в началото на всички световни религии - хиндуизъм, будизъм, ислям, християнство. Не всички масони и ложи са носители на древни знания. Не могат да твърдят, че са носители на древното знание хора, които получават инициация в масонството в НАТОвска база, както за това наското призна Българската масонска ложа. Не могат да твърдят и тези, които са свели древните познания до няколко външни ритуала, символи и финансови натрупвания. Защото древните познания са Духовни и са принадлежали на нашите деди, Древните българи, просветлените мъдреци от зората на човечеството. За тях е забранено да се говори в официалната история, а знанието им за Бога и Неговото Мироздание е скрито в тайни организации. Самата дума масони означава зидари. Древните българи са били умели зидари, владеели са свещената геометрия, те са били първите, които са създали земеделието, животновъдството, металолеенето и другите занаяти. Те са хората, които са построили първите мегалити, пирамидите по света, те са създали първите династии на фараоните в Египет, на императорите в Китай. Те са създали Ведите в Индия, както и Веда Словена в България. Те са били Хората на Бога, Богарите, Убогите, създали най-древната човешка духовност. Това знание е скрито днес в ложи, тайни организации, задкулисие и политически маньоври. Като че ли Истината някой може да скрие! Свещените книги, скрижали, библиотеки, манастири и храмове на древните българи могат да бъдат изгорени и засекретени, истината обаче остава в българския език, първият човешки език. И в сърцата български.
Някъде по пътя на преселението на древните българи около света преди хилядолетия, връзката с Бога е прекъсната и изгубена така, както е описано и в Библията с падението на първите хора и изгонването им от рая на Земята, който Бог им е бил отредил.
Самата същност на Бога Себази е закодирана в името му, но тя може да бъде разкрита само от българи, защото само българският език разкрива значението, което древните българи са придавали на своя най-древен бог.
Етимология на названието на Бог Себази
Себази е всъщност Себе-Ази или казано с други думи Бог на Себето, на Аза, на вътрешната същност на човешкото същество.
Богът е наричан Ази от древните българи. Той е този, който е създал човека, и не само го е създал, но и живее в него като негова най-вътрешна същност, като душата му. Ето защо от най-дълбока доисторическа древност българинът нарича себе си аз (или яз, според диалекта), т.е. въплъщение Божие. Малкият човешкиаз е само вдъхната искра живот от Бога Ази и е показателно, че Ведите наричат тази душа с българската дума жива. -http://aliya.blog.bg/history/2013/11/26/bylgarskiiat-ezik-ezikyt-na-pyrvite-hora.1211243
Тази най-древна религиозна мъдрост на древните българи намираме пренесена и днес в съвременните религии, включително и в християнството - Битие 1:27. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори.
Думата аз е една от най-старите български думи - знаем, че българите са били наричани от своите съседи Азковци, особено в региона на днешно Хасково или още Азково (градът на аз-ковците). Освен Азковци, българите са били наричани и БалАзги т.е. хората на БалАз, на Бога Аз. Постепенно, поради гръцкото влияние върху думата БалАзги, тя е обезвучена и преименувана в Пеласги.
Ази или Бог е думата, която е залегнала и в най-стария религиозен знак - свастиката. Свастика идва от санскритското суазти, или на български езиксъАзчи, с-Бога Ази, т.е. свастиката е била предмет талисман, който се е носел от човека като закрила от Бога. http://aliya.blog.bg...vastika.1257509
Освен Ази, названието на Бог Себази съдържа и думата Себе - странно съчетание на думи за днешния българин, за който себе и аз са две припокриващи се по значение думи. Не и за древният българин обаче, който е бил Божи човек, мистик и просветлен по силата на своето божествено създаване. За древния българин СеБее било всъщност съчетание от две основни думи - Съ и Бъ, СъБъ или казано с други думи сБога. Древният българин не е смятал, че има своя отделна от Бога същност, свое себе. Той е смятал себе си за неразделен от Бога и Божията воля! От друга страна Ба е не само Бог, но и Отец на Древните българи. Древните българи са били хора неподправени, прями и при тях езикът не е бил така умело усъвършенстван в леенето на потоци от думи. Древният българин е бил човек интуитивен, човек на сърцето, а не толкова на ума и изфабрикуваните от ума думи. Защото човешкият език е продукт на човешкия ум. За древния българин не думите са имали значение, а непосредствената реалност, с която, забележете, той се е чувствал неразривно цяло. Ето защо древният българин е използвал кратки думи-срички, разкриващи много. И една от първите му думи е била тази за Бог, неговия Създател - Бъ е думата за Бог, а още и за баща. Самата дума баща е всъщност бъ-аз-та, т.е. От Бога Аз даден ми Татко, ако трябва да го ‚преведем“ на съвремен език. Постепенно базта се е превърнало в баща, а човек все повече е забравял връзката си с БогАз. Древните обаче са знаели кой е небесният им отец.
И днес близкоизточните народи, произлезли от древните българи скитите (http://aliya.blog.bg/history/2014/04/22/velikanite-i-bylgarskite-kamenni-zidove.1259071), използват думата Ба, Аба за баща; както и западноевропейските и славянските народи използват Па/папа (от Ба) за баща – и двете думи са произлезли всъщност от древнобългарското Бъ/Ба наименование на Бога.
За да обобщим: наименованието на древнобългарския бог Себази означава всъщност - С БогаАзи, който е най-вътрешната същност на човешкото същество, душата, разпалена от Бога. Древният българин не е имал свое себе различно от това на Бога, нито свое аз, различно от Божието Аз.
И това е най-голямата и най-упорито скриваната с векове и хилядолетия тайна на древните българи, първата човешка цивилизация на земята: те са били хората с божествена същност, хората без его. Да си без его означава да си божествен, да нямаш друга същност освен Бога и да нямаш друга воля освен Божествената! Да не възприемаш себе си като отделен от Бога, а само като негово временно проявление тук на Земята.
И тази своя Вътрешна същност на Бога Себази те са боготворели, принасяли са й вино, палели са й билки, танцували са танци в нейна чест. Дотогава, докато я усетят да се раздвижи в тях като събуждаща се от дълбок сън змия.
Ето защо на плочката от светилището в Белънташ, Бог Себази е изобразен със змии в ръцете си; ето защо и древнобългарските тракийски жреци са извършвали своите мистериозни ритуали, мятайки змии и държейки в ръцете си жреческия жезълтираз / ДарАз, дар от Бога Ази. Не случайно и този ДарАз жезъл винаги е завършвал с шишарка на върха си, олицетворение на човешката епифиза -третото око, единствено способно да зърне света на Нематериалното и Духовното!
Днес духовните ръководители на световното християнство също носят в ръцете си този древнобългарски ДарАз, жречески жезъл, още едно доказателство за общия произход на всички човешки религии от древнобългарската духовност.
Постепенно Бог Себази е наричан само Ази/Язи (според диалекта) или Язата, както го срещаме в Зороастризма. Бог Язата на езика Авестан е наричан още и Мика на староперсийски език. Мика е старинно лично българско име, означаващо мен, аз. От Мика Бог Ази се превръща в Митра, където го срещаме в по-късни епохи и у нас.
Змията в ръцете на Бог СебАзи е древнобългарски символ на Жизнената енергия на човека и връзката му с Бога! Змията е един от най-старите символи на Божествената мъдрост на Земята. Ето защо египетските фараони носят като белег на своята духовна жреческа власт и символът на змията на главите си. Заедно със скриването на истината за Бог СебАзи и силата на човешката душа, познала Бога, започва и сатанизирането на змията като изкусителка.
В древните епоси на древните българи змията е символът на жизнената енергия в тялото на човека, която днес се е запазила в Йога като термина Кундалини. Кундалини е всъщност българската дума Кандило - светилникът, който разпалва огъня на Човешкото себепознание и реализиране на Бога Ази. Когато човешката жизнена енергия се отправи нагоре, следвайки пътя на чакрите (чакръците / колелата на завихряне на човешката енергия) по посока към небето / към главата на човека, то такъв човек е станал божествен и е придобил висшата интелигентност и мъдростта на Бога СебАзи.
Тази жизнена или още наричана сексуалната енергия на човека е основната му енергия, която го довежда в живота, поддържа го жив, а също е и пътят му за свързване със Създателя му - Бог.
Тази енергия е дар от Бога, но освен това е с формата на навита спяща змия и древните ни предци са го знаели. Когато се развива тази енергия тя се издига нагоре в човешкото тяло като духовната енергия на осъзнатостта. Именно развитата жизнена енергия на човека го извисява до връзката му с Бога, неговия създател.
Древните българи са имали дълбоко и проникновено разбиране за Бога - за разлика от нашите съвременници. Целият живот на предците ни е бил ориентиран спрямо почитането на Бога и търсенето на връзка и единение с неговото всепроникващо присъствие. Древните са имали ясно чувство на осъзнатост за божествения си произход и за Твореца си. Ето защо за тях човешката жизнена енергия е била връзката им с Бога, а змията е била символът на тази Божествено-човешка връзка.
Древните българи са знаели това и са изобразявали основния си Бог СебАзи (Върховното Аз - Себе-Аз) със символа на змията.
За явяването на Бог СебАзи / Явилия се (Ява) в човешката душа, за да й даде сили и могъщество, се говори в древнобългарската легенда за Херкулес. Херкулес е видоизмененото гръцко произношение на Древнобългарския герой КараКолАз (Този, който кара колата). КараКолаз е всъщност едно от имената на Бога Слънце на Българите, които са смятали, че Слънцето всяка година подкарва по небето Колата с впрегнати в нея 4-те коня на сезоните.
Змията в ръцете на Бог СебАзи е древнобългарски символ на Жизнената енергия на човека и връзката му с Бога! Змията е един от най-старите символи на Божествената мъдрост на Земята. Ето защо египетските фараони носят като белег на своята духовна жреческа власт и символът на змията на главите си. Заедно със скриването на истината за Бог СебАзи и силата на човешката душа, познала Бога, започва и сатанизирането на змията като изкусителка.
В древните епоси на древните българи змията е символът на жизнената енергия в тялото на човека, която днес се е запазила в Йога като термина Кундалини. Кундалини е всъщност българската дума Кандило - светилникът, който разпалва огъня на Човешкото себепознание и реализиране на Бога Ази. Когато човешката жизнена енергия се отправи нагоре, следвайки пътя на чакрите (чакръците / колелата на завихряне на човешката енергия) по посока към небето / към главата на човека, то такъв човек е станал божествен и е придобил висшата интелигентност и мъдростта на Бога СебАзи.
Тази жизнена или още наричана сексуалната енергия на човека е основната му енергия, която го довежда в живота, поддържа го жив, а също е и пътят му за свързване със Създателя му - Бог.
Тази енергия е дар от Бога, но освен това е с формата на навита спяща змия и древните ни предци са го знаели. Когато се развива тази енергия тя се издига нагоре в човешкото тяло като духовната енергия на осъзнатостта. Именно развитата жизнена енергия на човека го извисява до връзката му с Бога, неговия създател.
Древните българи са имали дълбоко и проникновено разбиране за Бога - за разлика от нашите съвременници. Целият живот на предците ни е бил ориентиран спрямо почитането на Бога и търсенето на връзка и единение с неговото всепроникващо присъствие. Древните са имали ясно чувство на осъзнатост за божествения си произход и за Твореца си. Ето защо за тях човешката жизнена енергия е била връзката им с Бога, а змията е била символът на тази Божествено-човешка връзка.
Древните българи са знаели това и са изобразявали основния си Бог СебАзи (Върховното Аз - Себе-Аз) със символа на змията.
За явяването на Бог СебАзи / Явилия се (Ява) в човешката душа, за да й даде сили и могъщество, се говори в древнобългарската легенда за Херкулес. Херкулес е видоизмененото гръцко произношение на Древнобългарския герой КараКолАз (Този, който кара колата). КараКолаз е всъщност едно от имената на Бога Слънце на Българите, които са смятали, че Слънцето всяка година подкарва по небето Колата с впрегнати в нея 4-те коня на сезоните.
https://www.kaldata....-произход-на-к/
Ето защо Караколаз е бил наричан и Колада / Коледа. Според легендата за Караколаз (Херкулас), той е син на Могъщия Бог Отец Зевс (Гръцкото произношение на ДавАз / АзДавал - още едно от наименованията на Бога Ра на Древните българи, който е дал светлината на света). Загубил могъщата си сила вследствие на вероломство, Караколаз е трябвало отново да намери могъществото на своята душа, като се оповава на Бога на Вътрешната светлина СебАзи, наричан и Митра в персийската религиозна традиция, произлязла от българската духовност. Митра е също българско име, означаващо Ми (аз) дадено ми от Бога Ра (ОтРа). До днес в Историческия музей на Враца се пази статуя на Караколаз / Херкулаз от началото на нашата ера, на която ясно се вижда как Бог Митра/СебАзи на Човешката душа помага на Караколаз да се изправи и да намери силата си. Тази статуя изобразява Бог Митра / СебАзи хванал Караколаз през кръста и явяващ се като негово второ аз, душата му. За съжаление в интернет пространството тази статуя е скрита и на практика не съществува - можете да я видите само, ако посетите сами музея! - http://vratsamuseum.ovo.bg/virtualen_musei/RIM/index.html
С почитанието на Бог СебАзи / Митра / КараКолАз е свързана и статуята на така наречения Мадарски конник, както и многобройните изображения на Тракийски конници по цялата ни земя.
Ето защо Караколаз е бил наричан и Колада / Коледа. Според легендата за Караколаз (Херкулас), той е син на Могъщия Бог Отец Зевс (Гръцкото произношение на ДавАз / АзДавал - още едно от наименованията на Бога Ра на Древните българи, който е дал светлината на света). Загубил могъщата си сила вследствие на вероломство, Караколаз е трябвало отново да намери могъществото на своята душа, като се оповава на Бога на Вътрешната светлина СебАзи, наричан и Митра в персийската религиозна традиция, произлязла от българската духовност. Митра е също българско име, означаващо Ми (аз) дадено ми от Бога Ра (ОтРа). До днес в Историческия музей на Враца се пази статуя на Караколаз / Херкулаз от началото на нашата ера, на която ясно се вижда как Бог Митра/СебАзи на Човешката душа помага на Караколаз да се изправи и да намери силата си. Тази статуя изобразява Бог Митра / СебАзи хванал Караколаз през кръста и явяващ се като негово второ аз, душата му. За съжаление в интернет пространството тази статуя е скрита и на практика не съществува - можете да я видите само, ако посетите сами музея! - http://vratsamuseum.ovo.bg/virtualen_musei/RIM/index.html
С почитанието на Бог СебАзи / Митра / КараКолАз е свързана и статуята на така наречения Мадарски конник, както и многобройните изображения на Тракийски конници по цялата ни земя.
Конникът е отново олицетворение на Бог СебАзи и човека, познал Неговата сила в себе си. Ето защо конникът е изобразяван като победител в батални или ловни сцени. Такъв човек, познал себе си, е бил считан не само за носител на Божия светлина, но и за дар от Богинята Майка МаДара, защото този човек е одухотворил материята / тялото си с Божията светлина на СебАзи / Бал / Ява / Митра.
Не случайно думата ГеРой или нейния латински вариант Херо означава именно Древен Българин - Гаро ; ХаРо е и наименованието на Древните българи (Хората). -http://aliya.blog.bg/history/2014/05/14/proizhod-na-nazvaniiata-bylgari-i-ariici.1264947
От почитанието към Тракийския конник като олицетворение на Бога на Душата СебАзи се ражда и думата Герой, както и личното име Ге(о)рго/и. Герго, Герги, Георги са все имена на Героя на Древните българи - Конникът с Копието в ръка, Човекът с Душа, Победител над Змея Сатана на човешките умствени заблуди и илюзии.
Не случайно думата ГеРой или нейния латински вариант Херо означава именно Древен Българин - Гаро ; ХаРо е и наименованието на Древните българи (Хората). -http://aliya.blog.bg/history/2014/05/14/proizhod-na-nazvaniiata-bylgari-i-ariici.1264947
От почитанието към Тракийския конник като олицетворение на Бога на Душата СебАзи се ражда и думата Герой, както и личното име Ге(о)рго/и. Герго, Герги, Георги са все имена на Героя на Древните българи - Конникът с Копието в ръка, Човекът с Душа, Победител над Змея Сатана на човешките умствени заблуди и илюзии.
Почитанието на Георги,
Древнобългарския конник герой е разпространено по целия свят още преди християнството. Така например дори в далечна Корея има строени древни гробници - подземни храмове в чест на този Древнобългарски герой. В Северна Корея Юнеско включва в своя списък на историческите паметници през 2004 год. гробниците на Когурийо (известни в миналото като Горгиево !!!) - http://aliya.blog.bg/history/2014/05/07/drevni-bylgarski-tradicii-v-dneshen-kitai-narodyt-dong.1262886
Много често Древнобългарският конник е изобразяван с ръка, свита в характерната и за днешното християнство позиция на благославяне на пръстите (с докосващи се палец и безименник), която е била символът на човека на Бог СебАзи, познал своята душа. 
В Кипър е намерен амулет, съдържащ древни надписи, в които ясно личи връзката между Еврейския Бог Я(х)ве и Българския Бог Отец Ра и Неговия Син Бог СебАзи, наричан още БаАл(ен), Богът на Светлината и Човешката душа на Българите. Върху този амулет е записано: "Яве е носителят на тайното име, в неговия олтар е скрит Лъвът на Ра".
Този надпис се среща и в редица древни папируси, съдържащи заклинания и наричания. Той е още едно доказателство за това, че всички днешни световни религии водят началото си от една религия - Древнобългарската духовност.
Я(х)ве е българска дума и означава Явилият се. Тази дума е едно от имената на Бога СебАзи, Богът на Човешката Душа и Светлината, наричан още Бог БаАл (ен) / Бога Слънце. Древните мъдреци са смятали, че Бог СебАзи се Явява в сърцата на тези просветлени човешки същества, които са готови да се измъкнат от илюзиите на света и да потърсят реалността вътре в себе си, в душата си. Такива просветлени същества се изправят като истински Лъвове на Бога Ра Отец на Всички и Всичко според Древните българи - един ОрПей, за Бога Ра пеещ, единСпартак (С БаРа-так, Божи човек), и много други знайни и незнайни древни българи.
Такъв просветлен човек е бил и Мойсей / Муса. Името на Мойсей е всъщност Му (ъ)са и също е древнобългарско. Муса - Мозес (английският му вариант) / Мойсей означава МаАз/а - човекът на Богинята Майка Ма на Древните българи. На Богинята Ма са кръстени и Мизи - Мазите, Хората (Азите) на Ма. Град Мездра в Северозападна България е един много древен град, който също означава МаАзДара-Мъздара - Мъздра. Град дарен от Ма на Азите, Българите.
Такъв просветлен Божи син е бил и Исус. Не случайно Исус е бил ритуално убит от фарисеите юди, като е бил разпънат върху кръст, символ на Бога Слънце Бал на Древните българи. Кръстът и свастиката са символи на Бога Слънце Бал, едно от имената на Бога СебАзи, Бога на Човешката душа и Божествената светлина в нея. Юдите не са могли да простят на Исус, че е проповядвал за силата на Божието царство вътре в човешката душа и е разкривал дълго пазената от човечеството тайна за Бога на Древните българи СебАзи.
Такъв просветлен човек е бил и Мохамед, който нарича Бога на Себепознанието Алла(х) / АлЛа (Светлината Ла на Бога СебАзи на Древните българи). Мохамед също е бил тровен от юдите за смелостта си да твърди, че човек може да познае Бога с душата си.
Много исторически и християнски документи свидетелстват за пословичната вражда на юдите към Бога Бал на Божествената светлина. След заселването на последователите на Мойсей в земите на Канааните (Балканджиите), наследници на Древните българи и почитатели на Бал, юдите в разрез с тогавашните порядки, са подлагали на пълно унищожение поклонниците на Бал - избивали са не само мъжете, но и жените и децата им, а до техните богатства, дори злато и сребро, не са се докосвали. Това е било в разрез с тогавашните начини за водене на война и отношение към пленниците. Това е и първият в човешката история случай на геноцид - целенасочено масово изтребление на даден народ. Юдите явно са се страхували от хората на Бал (Балхората / Балгарите), тъй като са били наясно с техния божествен произход и магични сили. И до днес тази вражда е жива и се води по отношение на Палестинците (БалАзгите), на Язидите в днешен Ирак, на Индианците в Америка. http://aliya.blog.bg...ata-na.1322051;http://aliya.blog.bg...-iazidi.1289751
Неотдавна разсекретиха и преведоха на английски език древни документи от епохата на Ранния палеолит. Тези документи са предавани от ръка на ръка между японските династии. В тях се говори, че първите японски императори са дошли отвън на острова. Те са били хората на тайното, Божественото познание и са владеели свещената геометрия.
Това тайно познание е донесено от хората Азия - древно племе, живяло преди 10 000 години.
Това древно племе е всъщност племето на хората на Бога Ази, Бога на Вътрешната същност на древните българи. На древното българско племе Азия е кръстена и цяла Азия - континента на древнобългарската духовност, пренесена от българските земи из цяла Азия.
Името на държавата Белиз на Американския континент също е древнобългарско и е посветено на Бога Слънце на Древните българи Балаз - БаАлАз със значение Бога на светлинната същност (Ал Аз).
Тази снимка от 19 век не е на американски индианци с тяхното типи, а е на коренното население на Скандинавия, наричащо себе си Сами. Сами е име, свързано с Бог Сам / Единствен на Древните българи. Те са наричали Бога СебАзи СамБог, защото той е бил Богът на човешката душа. Човек се е свързвал с него, когато е оставал сам, в уединение и медитация.
На Бог Сам СебАзи е кръстено и племето Сами, както и древноиндийската философия Самкия, заимствана от Древните българи. На Бог Сам е кръстена и столицата на Сирия Дамаск, наричана още Шам/Сам. Бал Сам(ин) е името на Бог, почитан и в земите на днешна Сирия в древността.
На Бог СебАзи са кръстени и няколко северноамерикански индиански племена: АнасъАзите, Ацтеките / Азтеките и др.
В Кипър е намерен амулет, съдържащ древни надписи, в които ясно личи връзката между Еврейския Бог Я(х)ве и Българския Бог Отец Ра и Неговия Син Бог СебАзи, наричан още БаАл(ен), Богът на Светлината и Човешката душа на Българите. Върху този амулет е записано: "Яве е носителят на тайното име, в неговия олтар е скрит Лъвът на Ра".
Този надпис се среща и в редица древни папируси, съдържащи заклинания и наричания. Той е още едно доказателство за това, че всички днешни световни религии водят началото си от една религия - Древнобългарската духовност.Я(х)ве е българска дума и означава Явилият се. Тази дума е едно от имената на Бога СебАзи, Богът на Човешката Душа и Светлината, наричан още Бог БаАл (ен) / Бога Слънце. Древните мъдреци са смятали, че Бог СебАзи се Явява в сърцата на тези просветлени човешки същества, които са готови да се измъкнат от илюзиите на света и да потърсят реалността вътре в себе си, в душата си. Такива просветлени същества се изправят като истински Лъвове на Бога Ра Отец на Всички и Всичко според Древните българи - един ОрПей, за Бога Ра пеещ, единСпартак (С БаРа-так, Божи човек), и много други знайни и незнайни древни българи.
Такъв просветлен човек е бил и Мойсей / Муса. Името на Мойсей е всъщност Му (ъ)са и също е древнобългарско. Муса - Мозес (английският му вариант) / Мойсей означава МаАз/а - човекът на Богинята Майка Ма на Древните българи. На Богинята Ма са кръстени и Мизи - Мазите, Хората (Азите) на Ма. Град Мездра в Северозападна България е един много древен град, който също означава МаАзДара-Мъздара - Мъздра. Град дарен от Ма на Азите, Българите.
Такъв просветлен Божи син е бил и Исус. Не случайно Исус е бил ритуално убит от фарисеите юди, като е бил разпънат върху кръст, символ на Бога Слънце Бал на Древните българи. Кръстът и свастиката са символи на Бога Слънце Бал, едно от имената на Бога СебАзи, Бога на Човешката душа и Божествената светлина в нея. Юдите не са могли да простят на Исус, че е проповядвал за силата на Божието царство вътре в човешката душа и е разкривал дълго пазената от човечеството тайна за Бога на Древните българи СебАзи.
Такъв просветлен човек е бил и Мохамед, който нарича Бога на Себепознанието Алла(х) / АлЛа (Светлината Ла на Бога СебАзи на Древните българи). Мохамед също е бил тровен от юдите за смелостта си да твърди, че човек може да познае Бога с душата си.
Много исторически и християнски документи свидетелстват за пословичната вражда на юдите към Бога Бал на Божествената светлина. След заселването на последователите на Мойсей в земите на Канааните (Балканджиите), наследници на Древните българи и почитатели на Бал, юдите в разрез с тогавашните порядки, са подлагали на пълно унищожение поклонниците на Бал - избивали са не само мъжете, но и жените и децата им, а до техните богатства, дори злато и сребро, не са се докосвали. Това е било в разрез с тогавашните начини за водене на война и отношение към пленниците. Това е и първият в човешката история случай на геноцид - целенасочено масово изтребление на даден народ. Юдите явно са се страхували от хората на Бал (Балхората / Балгарите), тъй като са били наясно с техния божествен произход и магични сили. И до днес тази вражда е жива и се води по отношение на Палестинците (БалАзгите), на Язидите в днешен Ирак, на Индианците в Америка. http://aliya.blog.bg...ata-na.1322051;http://aliya.blog.bg...-iazidi.1289751
Неотдавна разсекретиха и преведоха на английски език древни документи от епохата на Ранния палеолит. Тези документи са предавани от ръка на ръка между японските династии. В тях се говори, че първите японски императори са дошли отвън на острова. Те са били хората на тайното, Божественото познание и са владеели свещената геометрия.
Това тайно познание е донесено от хората Азия - древно племе, живяло преди 10 000 години.
Това древно племе е всъщност племето на хората на Бога Ази, Бога на Вътрешната същност на древните българи. На древното българско племе Азия е кръстена и цяла Азия - континента на древнобългарската духовност, пренесена от българските земи из цяла Азия.
Името на държавата Белиз на Американския континент също е древнобългарско и е посветено на Бога Слънце на Древните българи Балаз - БаАлАз със значение Бога на светлинната същност (Ал Аз).
Тази снимка от 19 век не е на американски индианци с тяхното типи, а е на коренното население на Скандинавия, наричащо себе си Сами. Сами е име, свързано с Бог Сам / Единствен на Древните българи. Те са наричали Бога СебАзи СамБог, защото той е бил Богът на човешката душа. Човек се е свързвал с него, когато е оставал сам, в уединение и медитация.На Бог Сам СебАзи е кръстено и племето Сами, както и древноиндийската философия Самкия, заимствана от Древните българи. На Бог Сам е кръстена и столицата на Сирия Дамаск, наричана още Шам/Сам. Бал Сам(ин) е името на Бог, почитан и в земите на днешна Сирия в древността.
На Бог СебАзи са кръстени и няколко северноамерикански индиански племена: АнасъАзите, Ацтеките / Азтеките и др.
Турция днес някога е била земя на българите. Племето Назили, Древнобългарското племе на НАз-илите, на Азковците, е основало първата цивилизация на тези земи. И е оставили многобройни доказателства - през Гьобекли тепе, гигантските глави на планината Нимрод, до подземните каменни градове.
Древнобългарската първа човешка цивилизация, Каменната, разпространила се по цялото земно кълбо заедно с преселението на българите, е била цивилизация на просветлени мъдреци, владеещи психическа и магическа мощ. Неразбираема за съвременния човек мощ. Едно от многобройните доказателства за силно развитата духовност на Древните българи са и многобройните наричания, магически заклинания и ритуали за предпазване от уроки и от беди, разпространени буквално по цялото земно кълбо. Тази магическа мощ на българите не се е дължала просто на тяхната вяра в Бога, а на знанието им за Бога и неразривната им връзка с Него. Древните българи са смятали себе си за Божии деца и не са притежавали егото на отделната идентичност на човешкото същество. За разлика от древното ни минало, за съвременния човек единствената мощ и власт принадлежат на тълпата, на така нареченото общество, на политическата и финансова власт. А индивидуалното човешко същество е пренебрегнато и подтиснато, и се държи в голям страх. Защото съвременният човек е забравил своята истинска същност. За разлика то Древните българи, нашите деди, които са знаели, че човешката душа е част Бога Отец. И са обожествявали човешката душа като Бога Син - Бог СебеАзи / Себази, Богът на Великата същност.
Древните българи са създали Златната цивилизация на човечеството отпреди падението на човека. Много древни свещени книги ни споменават за този Златен век.
Така например в Хиндуизма, който е пряк наследник на Древнобългарската духовност (http://aliya.blog.bg/history/2014/02/25/drevniiat-bylgarski-narod-osnovopolojnikyt-na-vedite-aiurved.1242351), се говори за Златната епоха на човечеството Сатва / Сатя юга. Тази епоха се е случила по времето на най-близкото стоене на нашата Слънчева система до галактическото слънце, което древните българи са наричали Сумеро – приблизително преди около 12-13000 години. Древните българи са били неимоверни астролози, но голяма част от знанието им днес е загубено за поколенията, поради неразбирането му. По време на Сатва юга човечеството е било в своя апогей на цивилизация на просветлението и единението с Природата и Съществуванието. И до днес останалите свидетелства на онова магично древно знание ни изумяват със съвършенството си – мегалитите, долмените, менахирите по нашите земи и по цялата земя; пирамидите – храмове на Бога; подземните Божии храмове, които днес нашите траколози неправилно наричат гробници, макар и кости никога така и да не се намериха. Самото наименование на тази епоха като Сатва е българско – СъТова, с Божественото. Дедите ни много пъти са наименовали Бога просто Това, защото са знаели, че Той не може да бъде описан, нито с думи обхванат.
Древната цивилизация на първите хора е това, което днес привлича най-много вниманието на човечеството. Прогнозите за световната икономика са, че най-печеливши към 2020 год. ще са историческият и духовният туризъм!
А ние тук в България сме родоначалници и на двете - и на историята, и на духовността човешка.
В същото време - други народи, които са просто по-късните завоеватели на нашето историческо наследство и духовни учения, се кичат със слава, която просто не им принадлежи.
Реално погледнато туристическата слава на Турция е от нашите древни скални поселища; славата на Египет е в неговата древност, т.е. в нашите мегалитни паметници и пирамиди; славата на Индия е в нейната духовност и йога, аюрведа, които са древнобългарски; славата на Китай е в неговото велико минало и акупунктура, Тай Чи (или на български Дай Си / Си е Първичната сила), билколечение и Лао Дзъ, които също са древнобългарски; и така, докато обиколиш земното кълбо.
Да смаят света никога не е било желание на древните българи. Въпреки, че според запазените легенди и летописи по цялата земя българите са били наричани богове, полубогове, хората на светлината, анунаки, виракоча, кукулкан и така нат. Те са били обожествявани от местните племена заради своите магически умения и божествено познание, както и за съвършените си умения в бита, мореплаването, строителството. Българите всъщност са били обикновени, природни и естествени хора, далеч от тщеславието. Ето защо и до днес българинът е запазил своята скромност и простота - и никога не е претендирал за чуждото, не е завоювал, не е тероризирал. В цялата ни история няма нито една завоевателна война, дори точно обратното - били сме завоювани и методично унищожавани в последните 2 хилядолетия. И въпреки всичко не сме загубили човешката си сърдечност и доброта, естествеността си и умението си да празнуваме и да живеем живота си в цялото му разнообразие и радост.В същото време - други народи, които са просто по-късните завоеватели на нашето историческо наследство и духовни учения, се кичат със слава, която просто не им принадлежи.
Реално погледнато туристическата слава на Турция е от нашите древни скални поселища; славата на Египет е в неговата древност, т.е. в нашите мегалитни паметници и пирамиди; славата на Индия е в нейната духовност и йога, аюрведа, които са древнобългарски; славата на Китай е в неговото велико минало и акупунктура, Тай Чи (или на български Дай Си / Си е Първичната сила), билколечение и Лао Дзъ, които също са древнобългарски; и така, докато обиколиш земното кълбо.
В своя Златен век преди хиляди години сме дарили света с тази своя естествена човешка мъдрост и навсякъде, където кракът ни е стъпвал, сме носили Божествената светлина на Висшето Познание.
Днес за тази славна епоха и за древното величие на човечеството никой не говори – освен в Хиндуизма. В новата религия на Медиите/Политика се славословят единствено някакви страховити извънземни, плод на човешкото болно въображение, сковано от страх. А миналото на човечеството е представяно като маймуноподобно, кръвожадно и низко в обсебеността си от телесното, без дори и намек за някакъв дух или душа в човека. За всеки случай всички исторически находки и артефакти са подложени на специално унищожение от тайни служби, бунтовници и джихадисти. ( http://aliya.blog.bg/novini/2014/03/14/globalistite-kradci-na-svetovnata-istoriia.1247767 ) Библията ни учи, че Бог е изгонил Адам и Ева от Божествения рай, заради първородния им грях да се изкушат от Сатаната. За мен човешкото падение-изпадане от Рая е човешко дело, не Божие. В своето постепенно изпадане в неосъзнаване на Бога човек сам се е отделил от Божествената си същност. (http://aliya.blog.bg/drugi/2013/02/26/koi-e-satanata.1058365)
Резултатите от това отделяне всички днес виждаме. Когато човешкото същество не се познава, не познава своята душа от Бога, то е като дърво без корени, като отбрулено листо, подмятано от бурите. Такъв човек всеки може да излъже, изманипулира, експлоатира, да унищожи окончателно, като го превърне в трахсхуманен унисекс робот с чип за управление вместо глава, в бурмичка в чужда машина.
Яве, СебАзи, Митра, БаАлен, Балаз са все древнобългарски имена на Бога на Човешката душа, което показва колко много Българинът е уважавал и почитал себе си, своето вътрешно същество, душата си. -http://aliya.blog.bg/drugi/2011/06/07/ima-li-chovek-dusha.761515
И не е ли време и ние, днешните българи, като един истински Херкулас / КараКолАз да се изправим отново и да върнем могъществото на душите си, на СебеАза
Няма коментари:
Публикуване на коментар