петък, 22 август 2014 г.


                        Cafe ... с мен !

                               22 . 08.2014 г.



Всичко започва от Бог !
Той създава Света - Пространството и Времето .
Това са Материята и Духът  .
Разполага ги на Кръст .


Вертикалната отсечка е Духът , мисълта , мъжкото начало .
Хоризонталната е  Материята , Пространството , Хоризонтът , мекият женски принцип .



Кръстосването на две противоположности , каквито са Духът и Материята и  Пространството и Времето , т.е. създаването на Кръст поражда условието да има 4 края на фигурата , разположени два по два диаметрално един срещу друг . Така се раждат посоките в Пространството . Те са : Север , Изток , Запад и Юг .
 На английски : Nord , East , West , Sout  .







ТОВА НЕ ГО ПИШЕ В КНИГИТЕ !
На български   - " NEWS  " се превежда ,като НОВИНИ .
Всъщност това е абревиатура от началните букви на 4-те посоки на света ;
 "N" - NORD ( СЕВЕР )
  "E "  - EAST ( ИЗТОК )
  "W"- WEST (ЗАПАД )
   "S" - SOUT ( ЮГ )


КОГАТО НАПИШЕШ ДУМАТА  " NEWS " - ТИ СЪЗДАВАШ КРЪГОВ СИМВОЛ ,Т.К. 4-ТЕ ПОСОКИ ОБХВАЩАТ ЦЯЛОТО ПРОСТРАНСТВО ОТ 360 ГРАДУСА .



Защо посоките на света са разположени именно по този начин на картата?

Отговорът е – защото античните географи отначало са описвали териториите на север от Средиземно море.


Ориентацията на картата, при която север се намира в горната част на картата, е традиция, възникнала в Античността. Вероятно този избор е бил обусловен от очертанията на известното в този момент ойкумене(обитаем свят) - Средиземно море и неговото крайбрежие. Най-добре били изследвани земите, разположени на север от Средиземноморието, така че картата представлявала разтеглен правоъгълник, запълнен основно отгоре, тоест в северната част.
За условността на този избор говори и фактът, че на китайските карти от това време в горната част е разположен… юг, а на по-късните арабски карти – изток. В Средните векове, когато културата на Античността била в упадък, а знанието било съсредоточено в манастирите в Европа, ориентацията на европейските карти добива богословски характер: в центъра на картата бил поместен Йерусалим, а отгоре бил изток, където, според библейските предания се намира раят.
Но издадените през XV век «География» и атлас на Клавдий Птолемей, създадени през II век, върнали към живот отново античната ориентация. Широкото приложение на компаса, чиято стрелка сочи на север, укрепило тази традиция.





Пръстените на Орган и Кубрат в старите български земи, днес Украйна. Находището от Малая Перешчепина. Съхранява се в Ермитажа в Русия.


Тракийското писмо – по-старо от египетското с цели 2000 години

Лияна Фероли
Неотдавна д-р Стефан Гайд и неговият брат акад. Цветан Гайдарски издадоха „Тракийски хроники” – книгата-свещена материя на нашето духовно наследство, която носим в подсъзнанието си като първичен всеобщ език и като Първичен мисловен процес, според тях. Тази изключително уникална книга представя свещената древна история на трако-българския народ, който в най-дълбоката древност се е наричал „тракийски”, по името на своя древен библейски родоначалник, а впоследствие  се е нарекъл  „български”, по името на общия език – „богарския”, който са говорели всички обединени в Българската държава тракийски племена. Тези Свети писания на отците ни, които са като Тората за евреите, ни известяват, че
българският народ е Богоизбран и Богопосветен от века до века.
И въпреки трудностите и изпитанията, той ще изпълни поверената му от Бога и Светия Завет Светла мисия на цивилизатор, носител на държавността на Духа и на Свещения хуманизъм, от чиито плодове се е ползвала цялата модерна цивилизация.
Уникалната книга с исторически летописи „Тракийски хроники” разглежда 4 периода от историята на трако-българския народ, като започва още от първия човек, възникването на тракийския род и стига до борбите на прадедите ни за национално освобождение. Един от най-важните инструменти на траките за национално и духовно усъвършенстване е бил божественият им творчески език – богарският, езикът, на който говори само Бог. Те са постигали всичко чрез силата на този свой уникален божествен дар и ресурс. Нашият Свещен Богарски език, езикът на Бога, буквално означава „Божествено сътворяващ”, т.е. той е
езикът на сътворението, Инструментът, Оръжието и Творческото начало на нашата действителност, естественият закон на Всемира.
И този свещен дар съвсем не е изчезнал, той е в дълбините на нашата памет, в 49-те процента тракийски гени, които носим в себе си, в езика ни, чиято основа е тракийският език – речта на нашето минало, настояще и бъдеще. И ако това се знаеше, повече хора щяха да говорят на този боготворчески език.
Оброчната Плочица от с. Градешница (Врачанско), от епохата на енеолита / халколита (датирана на около 5000 години пр.н.ера)
Това писмо, по-старо от египетското с цели 2000 години, и днес е запазено върху многобройни артефакти в различни наши крайща, като плочките от Градешница, Караново, Езерово и др. И което, за радост на милеещите за рода си българи, беше разчетено от д-р Стефан Гайд чрез неговия сравнително-лингвистичен метод. В четирите си тома „Тракийското писмо декодирано” изтъкнатият ни изследовател подробно излага разчетения от него древен тракийски език през пиктографското писмо от Градешница и  Караново, през египетските йероглифи и през бохарския език на братята копти в Северен Египет. С тези си книги Гайд разтърси представите ни за генезиса на предците ни и на свещения ни език. От четвъртия му том пък научихме, че с разкритието на библията на бесите „Бесика”, и днес съхраняваща се в Националната библиотека в Лондон, се откриват
най-старите версии на днешната Библия, от които са правени по-късните гръцки преводи.
Научаваме и за Орфеевия Завет на траките с техния бог Дион-Исус. Това е т.н. Кукленска къщичка от с. Врач от 5-то хилядолетие преди новата ера, съхраняваща се заедно с плочките от Градешница и Караново, с печата от Езерово във Врачанския исторически музей. Върху нея се вижда пиктограм, който се чете и фонетично. Означава Орфей на бохарски език – и днес запазен в северно-египетския коптски диалект. Същият пиктограм е и на плочката от Градешница. Чете се също и като „Храм”. Така че четвъртият знак от надписа се чете: „Боже, който си в храма” или като „Боже, който си в Орфей”. Вторият разчетен пиктографски знак върху „къщичката” има значение на „ковчег”/”кивот”/, а третият знак се разчита като „завет”, „договор”. Т.е. къщичката е Кивотът на Орфеевия завет, заветът на Бога с нашите прадеди. В един и същ пласт от енеолитна Градешница са открити и кивота, и оброчната плочица, която влиза точно по мярка в него, но е била вкарана преди изпичането на керамичната къщица и е била гледана, докосвана през тясното отверствие, „вратичката” на къщицата, но не можело да се изважда. Сега тя е отделно, защото някога кивотът е бил счупен, което си личи от замазаната и недекорирана страна на кивота. Вероятно, той бил счепен така, както Мойсей счупил плочите на Божия Завет, когато той бил нарушен.
Интересното е, че всички анализирани пиктографски знаци от 5 в.пр.н.е., както и амулетът от Тартария /в днешна Румъния/ имат аналози в йероглифното писмо на Древен Египет, приличат си дори и звуковите, фонетичните, произношения на текстовете, което доказва, че бохарския и българския диалект имат общ произход. А ние сме днешните следовници на тази божествена реч, която е самият Закон и Всемогъщ Законодател, управляващ мирозданието.
Сакралната Плочица от с. Караново (Новозагорско), от епохата на енеолита / халколита (датирана на около 4000 години пр.н.ера)
На пресътворяващата всеки ден творението и човешкото битие Божествена реч, чрез ангелофанията, на която се изявяват многообразните проявления на Твореца. Същата тази вездесъща реч на Христовото тракействане, пронизващо цялото творение и излизащо от устата на Бога-Слово, като двуострия тракийски меч, Ромфея Дистомос. Без който не е станало нищо от това, което е станало. Древните тракийски орфици наричали „оръжието” на тази Вездесъща реч на Дион-Исус и с епитета Арес/Воюващ Бог/ и с епитета Ерос /Любящ Бог/, но и Херос /Всепобеждаващ/, с което определят неговите характеристики на Огън, пояждащ, на Вселенски Съдия, воюващ от любов към нас срещу тъмните сили в името на Правдата и Спасението на Своето избрано човечество.Но преди всичко е Бог на надеждата, затова е наричан от траките „Нуте”/”Над-е”/, т.е. „Над всичко”. Оттук идва и думата надежда.
Тракийският Амулет от Тартария (Румъния), от епохата на енеолита / халколита (датирана на около 5000 – 4500 години пр.н.ера
И, може би, само тракийските жреци са си служили с тази огромна съзидателна, но и разрушителна, творческа мощ, която извиквала за живот  различните същности и събития. Именно чрез способа тракействане – призоваване на Всесилата на Името Божие.
Името на Дион-Исус означавало и „Уста” и „Ръка”, даващ Божественото Слово и всяко друго благо. С Исус се означавало и „Трон”,  „Цар на царете”, над който стои Всевиждащото  око на Светлината. И това око днес се обръща към нас, за да провери вярата ни. Ако имаме правилно виждане за неговата виделина, ние носим смисъла на вярата като пред-става, по думите на апостол Павел, т.е. имаме я пред ставането, пред действието. Тя е жива светлина в здравото око, което пък определя и здравината на тялото ни. Но ако окото ни е в тъмнина, и тялото е нездраво.
Затова „виждането” на вярата е най-великата практика и най-мощната божествена технология, за която няма нищо невъзможно.
И именно тя може да обедини отново народа ни в служба на Бога и в изпълнение мисията си да бъде факлоносец на Божията Истина. А докато има верни българи на Завета с техния Бог, ще я има и България, според „Тракийски хроники”, ни припомнят д-р Стефан Гайд и Цветан Гайдарски. Но верните ще трябва да работят неуморно, за да върнат народа си отново към нарушения в миналото Завет със своя Бог на надеждата. А така и към неговия  просперитет.
При енеолитна Градешница в Тракия е намерен КИВОТ на Орфеевия Завет. Този 7000 годишен артефакт е първият, намерен досега в света „КИВОТ/КОВЧЕГ на ЗАВЕТА“.

четвъртък, 21 август 2014 г.



       Философия на Магията или Магия на                                 Философията .


                  The magic of Bulgaria

                         The eyes of God - cave Prohodna 


Снимка: God Is Watching You ! 
The eyes of God -  cave Prohodna


                   The magic of Bulgaria

                             (  Една снимка на Станимир Севов и Ася Велинова  )









 Българското заселване на юг от Дунав през 681 г. и езика на прабългарите.

ИСТОРИЯТА Е НАУКА, А НЕ ПРОБЛЕМ НА МЕНТАЛНОСТТА ИЛИ ПОЛИТИКА


Какво знаехме досега? Една лъжа: българите на Аспарух били малко на брой (орда ?), но някакси победили Византия. След това те срещнали много славяни на Балкански полуостров, но незнайно защо славяните в Пелопонес не наложили своя език, а на територията на България успяли? Как станало това, не се знае, но българите не само дали името си на тези земи и не само ги ръководели от столиците си, но и се претопили сред подчинените си, също както Рюрик и неговата дружина варяги, които били претопени от славяните.

Рюрик е варяжки военачалник ок. 830 - 879.

      Ето по този руски модел беше извратена старата българска история.
Къде е разликата на Аспаруховите българи с варягите на Рюрик?

     Разликата е, че имаме поне десетина сведения, че българите са били господари на земите от Дунав до Волга и в летописа от Х в. на Симеон Логотет даже директно си пише, че те през 680 г. просто  са се „отделили от своите“ и са преминали Дунав на юг, завоювайки и Мизия.






Това сведение се потвърждава от „Именникът на българските князе“, където също ясно си пише, че преди Аспарух да създаде своя държава на юг от Дунав през 680 г., българите са имали „515 годишна история отвъд Дунав“, т.е. на северо-изток от Дунав.

С други думи, няма как Аспаруховите българи да са били малко, те владеят територии от Дунав до Днепър преди 680 г., след като през 669 г. изгубват земите си в Приазовието, Крим и Предкавказието от хазарите.

Един източник директно пише, че земята на север от Дунав се е казвала „България“. Това са протоколите от VІ Вселенски събор, където един монотелит моли на събора православните за помирение между монотелитите и тях, понеже липсата на помирение е „божия гняв“, с който днес, т.е. през 681 г., ги наказвала България. Това е контекста на думите на Константин от Апамея:  "Казвам се Константин. Презвитер съм на светата божия църква, която се намира в Апамея, провинция Сирия Секунда. Ръкоположен съм от Авраамий, епископ на Аретуса. Дойдох при вашия свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във войната с България." (Протоколи на VІ Вселенски събор).
Много правилно основните византийски извори през ІХ в., т.е. „Всемирната хроника“ на Теофан и „Бревиария“ на Никифор, наричат тази държава „Древна Велика България“. Теофан пише, че Аспарух създал държавата си на юг от Дунав, след като хазарите превзели „Първа България“.

Българите на Аспарух са били многобройни. За това пише още през Х в. хазарския цар Йосиф, съобщавайки, че те към 669 г. били като „пясъка в морето“. Мнозина автори са склонни да виждат тук метафора, но имаме още два източника, които ясно пишат, че българите са залели целите Балкани със своето живо присъствие, което както ще покажем е и езиково.
А как това място е получило името си България, ще ви разкажа. На север зад Истър (р. Дунав, к.м.) има земя, по която тече немалка река; местните я наричат Булга; от нея са получилите името си самите българи, които по произхода си не са други, а скити. Когато зловредното иконоборство тревожило православните, българите се вдигнали оттам с децата и жените си, и в безчислено множество се прехвърлили през Истър“, пише през ХІV в. в своята „Римска история“ (кн.2, 2) византийския историк Никифор Григора и допълва: "Древните мъдреци предават различно името им. Омир ги нарича кимерийци, а Херодот, описващ персийските войни - с общото име скити“ (кн.2, 4).
Толкова „многочислени” били българите на Аспарух, според приписка на българския преводач през ХІV в. на „Манасиевата хроника“, че българизирали целите Балкани, чак до днешна Албания. „При Константин Брадати стана шестият вселенски събор. При този цар Константин българите преминаха през Дунава и отнеха на гърците тази земя, в която живеят и досега, след като ги разбиха. Тази земя преди това се наричаше Мизия. Тъй като бяха многочислени, те изпълниха и тая и оная страна на Дунава, чак до Драч и по-далече…” (Хрониката на Константин Манаси., С. 1992, с. 143,144).
И така, не е проучено доколко прав е Григора, че древните българи са говорили кимерийски език. Той е индоевропейски и както посочва Леман Хауп е нещо средно между тракийски и ирански.
Трябва да се прави разлика между езика на славяните и този на българите. Това са били очевидно много близки в лексикално отношение езици, но с различна граматика.
През ІХ в. княз Борис за политически и църковни нужди приема вече готовата глаголическа азбука и преводите на славянски от бр. Кирил и Методий и предвид лексическата близост с българския, славянският става писмен.

Българските езиковеди, с изключение на Вл. Георгиев, делят развитието на този славянски език по писмените паметници от ІХ в. до ХVІІ в. на три етапа у нас: старо, средно и новобългарски.
Целта на това сложно деление е да се покаже как постепенно езика се развива след ХІІ в., когато среднобългарския му период се характеризира с граматични промени, които другите славянски езици не познават. Вл. Георгиев посочи, че това деление е изкуствено и основната промяна в писмения старобългарски се основава на прехода от наличните падежите към липсата на падежи в езика, наблюдавано след ХІІ в.
Този преход останалите славянски езици не познават и това повдига въпроса какво всъщност става и доколко промяната в писмения ни език след ХІІ в. се дължи на „качествен скок“ в езика или на нещо по просто: българската реч е била много по-многобройна от славянската и постепенно от ІХ в. до ХІІ в. въпреки изкуствено въведения писмен славянски, българската реч се налага в писмения език и то така драстично, че е почти подменена цялата стара граматика.
Българите явно не са държали толкова много на глаголицата, след като приемат кирилицата. Кое ни дава основание, че те държат толкова много на чуждата славянска граматика? Патриарх Евтимий и неговата книжовна школа през ХІV в. безуспешно се опитват да върнат граматиката към старите норми от ІХ в., но живата българска реч вече тотално е навлязла в славянската писменост и успешно я подменя с писменост не на славянски, а на български език.
Това не е било толкова трудно, предвид лексическата близост между славянски и български, при това ако славянските езици клонят към един праславянски, то българският определено клони към собствено развитие и такова собствено развитие, според Георг Холцер, говори за отделен „индоевропейски клон“, който той отъждествява с кимерийския език.

Но и днес българският език е сякаш „отделен клон“, ако бъде вкаран в общото славянско семейство. Той е „екзотичен“ и различен от всички славянски езици на граматично ниво, а и в определена степен на фонологично и лексикално.



КИРИЛ МИЛЧЕВ

сряда, 20 август 2014 г.

БЪЛГАРСКИТЕ ИМЕНА НА БОГ ДИОНИС


Етнолози и историци знаят много добре, че древните тракийски празници и ритуали не са отмрели изобщо. Те намират своето продължение в Коледата, Трифон Зарезан, Гергьовден, Кукерски и Русалийски игри, обредите по Сирни Заговезни, Лазаруване и т.н. На специалистите е известно също, че вилите и самодивите от нашия фолклор не са нищо друго освен тракийските нимфи. Увиването на дарове с пшеничена слама (в Пловдивско) е също древна тракийска традиция. За народ, който е бил дълги векове под чуждо подтисничество ние сме запазили удивително много от наследството на дедите ни.

Това за съжаление не се признава от всички учени. Според официалните теории през VІІ-ми век траките са едно незначително елинизирано и романизирано малцинство. Твърди се, че то е асимилирано напълно от дошлите от Припятските блата славяни и тюрко-алтайските българи*. 

Старата школа бе приела това за догма и тежко му на този, който се опитва да се усъмни в нея, или недай Боже се опита да я обори! Пряко, или чрез подставени лица такъв човек е обречен да бъде охулен и оплют. До ден днешен студентите ни са принудени да изучават лъжи във висшите учебни заведения.

Догматиците обясняват продължението на тракийската традиция при българите не като нещо изконно, а като влияние,  заети обичаи от друг народ...Същия този народ, който уж е едно малцинство забравило своя език и култура? Като по чудо, с идването на новите “нашественици” това тракийско население отново си припомнило езика и културата, предало ги на “нашествениците”, а после за пореден път ги забравило...Поне за мен подобни твърдения са пълна глупост. Това, че се преподават в учебните заведения не дава гаранция за правдивост.

До неотдавна траките бяха подценявани, а заслугите им премълчавани. Някои най-безсрамно лъжеха, че Арес, Зевс, Орфей, Лин и др. принадлежат на гърците. Това се твърдеше и за Дионис – един от най-почитаните богове в Античността. Култа към него бива възприет от гърци, римляни, индийци, гали и други народи.



Дионис е наречен с много имена. Най-известните са Елеутерос, Либер и Сабадий (Сабазий). И трите имат смисъла освободител, като само последното е тракийско. Вл. Георгиев свързва Сабадий със стблг. свободъ- свободен. Фактът, че името на тракийския бог е обяснимо на български, не кара учените да признаят местните ни корени. Съвсем не, търси се някаква индо-европейска връзка в мъглите на времето. 

Друго интересно, а и слабо известно име на Дионис е Ванак. Така са го наричали мизите, наречени в по-късни времена българиЕзиковедите обясняват Fανακ, άναξ като цар, владетел, господар (В.Георгиев и др.). Фригийския цар Мидас е носил титлата Ванак, която според мен е по-старата форма на бан  управител, господарА според Страбон мизийския език е смесица от фригийски и лидийски. Етнонима лидийци - Lydoi –люди бива тълкуван с помощта на стблг. люди-хора, народ (В. Георгиев).

Бромий е поредното име на тракийския бог имащо обяснение на български език.Бромий означава бръмчащия, бучащия. От Луций Ариан знаем, че тракиецът Дионис е основателят на индийската цивилизация. Римския летописец разказва за това, как Дионис научава индийците на земеделие, как да строят, дава им религия, като поставя себе си начело на пантеона. В действитеност върховното божество на старите индийци носи името Брама, което де факто е вариант на Бромий-бръмчащия, бучащия.

Богът на виното и екстаза е наричан и Ιακχος-Якос. То се обяснява с българската дума якост, в смисъл наздравина, добро здраве, сила. Една интересна подробност е това, че в Уелс, там където дошлите от Тракия болги са имали царство, думата за наздраве е йекит да, като йекит означава як, силен, здрав.

Дионис е почитан и под името Загрей. Това название притежава значението силният, могъщият, този, който владее първичната сила. Не случайно Загрей е отъждествяван с бик – едро, силно животно. Загрей е сродно на санскр. сахас-сила, сагра-сила, мощ, келтската дума сегомо, сагро-силен и на стблг. шегор-бик.

Самото име Дионис е много древно. Документирано е през ХV-ти век преди Христа на документи с Линеар Б като Дивонусос (Дж.Чадуик). Обяснение може да се даде със стблг. диво-чудо, дивъ-удивление, дивньно-дивно, чудно, дивьнъ- удивителен, дивити сен  удивлявам се. Дионис означава дивния, чудния, светлия.

Дори и след приемането на християнството Дионис, или по-точно Дивния, чудния, е почитан у нас. Той е споменатия във фолклора ни Див, Диф, не случайно, на свещения огън, създаден с триене на две дръвчета се е давало и името Див огън, Божий огън (Н.Геров).

През Средновековието обаче, под влияние и настояване на чуждото духовенство, тези, които са почитали древния бог са станали обект на жестоко преследване. Те не са убивали никого, не са обирали никого, не са обиждали никого, но въпреки това са третирани като престъпници, обвинявани са в злодеяния и са избивани безжалостно. 

Презвитер Козма пише с неприкрит гняв в своята работа “Беседа против богомилската ерес” следното: “Много хора тичат повече подир игри, отколкото в църква и обичат повече кощунците и басните, отколкото книгите. И наистина не е прилично да се наричат християни тези, които вършат зли дела. Защото не са християни, щом пият вино с гусли, с танци и бесовски песни.” (И.Венедиков, Златния стожер...).

Така наречените бесовски песни, танците и пиенето на вино не са изстъпления на морално упаднали индивиди, а продължение на култа към ДионисТази почит към тракийския бог живее днес в българския празник Трифон Зарезан. Слава Богу, днес никой няма да ни хвърли на кладата, ако през февруари пийнем вино и запеем песен...

Див (дивния), наречен още Дионис е важен за нашата история. Не само за това, че името му е обяснимо на български език, има и други важни неща. От старите автори знаем, че майката на Дионис е наречена Земела (Земла). Това име лингвистите обясняват със стблг. земля- земя (В.Георгиев, Езикът на Траките). Става доста интересно, не само Дионис (Див) носи българско име, но също и неговата майка. Тя от друга страна е дъщеря на Кадъм – основателя на Тива и създателя на древната азбука.

За Кадъм се твърди, че е финикиец, но пък не се обяснява как така дъщеря му и внука му (Земела и Дионис) са де факто тракийски божестваОт рода на Кадъм са живелите на остров Крит цар Минос, Радамант и Сарпедон. Имената са тракийски, не претежават етомология в езиците на Ориента. Критските топоними Кносос, Пергам, Гординия и др. имат паралели в Ттракия, не във Близкия Изток. Не се обясняват и други важни факти. Тива, или по-точно Тева (Θηβα) няма смисъл на езиците на Ориента, но пък отговаря на тракийската дума дева- стан, обиталище (в Пулпудева, Муридева, Зиснудева, Кумидева). Самото име Кадъм се обяснява със санскр. дума kadru –кестеняв, рижо-кестеняв. Санскритската kadru от своя страна отговаря на стблг.кадити –димя. Кадъм означава кестеняв, с рижо-кестенява коса. Точно този тип коса е типичен за траките. Има дори племе ксанти, като значението е – хора с рижо-кестенява коса.

За Кадъм –дядото на Дионис се казва, че донесъл азбуката в Европа. Тази азбука обаче си съществува в нашите земи хилядолетия преди Кадъм да се роди. Сред знаците от Градешница, Караново, Вълчи Дол, Осинчани, Винча, Тартария и др. има прототипи на така наречената финикийска писменост. Това обяснява защо Алкман нарича Орфей – създател на буквите...

Ето как са навързани нещата и ето защо е толкова необходимо да знаем истината. Историята се гради не от мнения, а от факти. Когато обаче много факти биват премълчани, то се получава една изкривена картина на действителността. Ние сме потомци на първия цивилизован народ на Европа, а не на късни пришълци. Дедите ни са оставали следи в почти всяка култура на нашия континент. Редно е заслугите им да бъдат признати. Редно е ние да се гордеем с произхода си и да спрем да се свиваме в тъмния ъгъл.

Приеме ли човек ролята на слабак и жертва, ще бъде третиран като слабак и жертва. Ние не заслужаваме тази съдба защото давахме светлина и свобода! Не сме ограбвали никого, не сме поробвали никого, не сме сме злословили по никого, но нас самите не ни пожалиха. Какво да се прави, по-лесно е да се прави зло...То обаче не е вечно. Злото е като болест, която убива слабия организъм, а прави силния още по-силен.

Вярвам в силата на народа ни защото ежедневно ставам свидетел на добрината и благородството на българина. Вярвам, че има бъдеще за нас, защото познавам народа си и зная, че дори и след най-тъмната нощ идва светло утро. То разбира се трябва да се заслужи. С труд, с промяна започваща в индивида, със стремеж към доброто, почтеното и положителното. Това са нещата, които правят човека по-здрав от стомана!


Пояснения:

Понеже недобросъвестни личности злоупотребяват с и без това обърканото понятие славяни, е нужно да се дадат допълнителни разяснения. Днес под знаменателя славяни се слагат около 300 000 000 души. Това обаче не означава, че дедите на словени, словаци, руснаци и др. са гетите, които Т. Симоката нарича славяниСъвсем нев далечното минало предците на словени, словаци, руснаци и т.н. са носили имената венети, венди, виниди. 

Словения и Словакия са носили имената Венетия, Виндиш Марк, Марка Винедорум. Финландците все още се наричат Русия от с името Веная, а  на руснаците казват венелайнен. За съжаление твърде малко хора знаят за тези важни подробности.

По времето на Прокопий, Йордан и Симоката предците на словени, словаци, руснаци и др. са били в земите на днешните Словения, Словакия, Русия...и не са взели абсолютно никакво участие в бойните действия на старите славяни срещу Римската Империя.

Гетите- славяни са били най-силните от всички свои родственици и са причинили най-много проблеми на Рим, ставайки най-известни. Понеже техния език е родствен на венетския, то след време венетите биват също наречени славяни и езика им славянски. Родственост и идентичност обаче са две коренно различни неща, които не бива да се смесват! Това трябва да се осъзнае добре!


По същия начин се поражда и названието германи. Корнелий Тацит обяснява, че по начало името германи е важало само за едно племе. Чак след време всички други хора говорещи близки езици получават името германи. Днес шведите се считат за германи в езиково и културно отношение. Това обаче не означава, че Гай Юлий Цезар се е сражавал със викинги (дедите на шведите). Не бива да се сместват поняния от линвистиката с имена на исторически народ.