неделя, 29 април 2012 г.

Дяволът, Ангелът и ЛЮБОВТА




                                                                                                       
Дяволът, Ангелът и ЛЮБОВТА
















Някога много отдавна Дяволът се разхождал по върха на Планината.Там той видял Ангел, в образа на прекрасна белокрила девойка. Ангелът бил толкова красив, че Дяволът се влюбил в него от пръв поглед. Ангелът, който дотогава не бил виждал Зло, удивено погледнал Дявола и попитал:
- Къде са ти крилата?
- Аз нямам крила - отвърнал Дяволът.
- А ореол?
- И това нямам.
- А какво имаш?
- Имам сърце! - казал Дяволът. - И искам да ти го подаря.
- Но защо? - изненадал се Ангелът.
- Защото те обичам, а този, който обича, може да подари не само сърцето, а и душата си.
Тогава Ангелът се замислил и попитал:
- А готов ли си да умреш заради мен?
- Готов съм да пожертвам заради теб безсмъртието си! - отвърнал Дяволът.
Ангелът смутено погледнал Дявола и казал:
- Мога да пожертвам за любимия крилата си.
Тогава Дяволът извадил сърцето си от гърдите и го подал на Ангела:
- Вземи го, твое е!
А Ангелът приемайки сърцето на Дявола, откършил крилете си и те паднали на земята. Пухът от тях се разлетял във въздуха и смесвайки се с падащите снежинки, се слял с виелицата. Топлината от сърцето на Дявола разтопила снежинките и ги превърнала в мъгла на върха на Планината. Сърцето горяло в тъмната нощна мъгла като огромен огън. Оттогава се появило поверие, че всеки човек, който се изкачи на върха на Планината в нощ на пълнолуние, вижда мистичен огън, до който не може да достигне, а може единствено да наблюдава в мъглата.
- Коя си сега, без крила? - попитал Дяволът Ангела.
- Аз ... съм човек - скромно казал Ангелът.
- Тогава искам да те взема с мен в Ада, за да бъдем завинаги заедно!
- Съгласна съм, но позволи ми преди това да се простя с хората, които живеят под моята Планина. Толкова често им помагах с реколтата, лекувах децата им, спасявах от болести и възрастните, че много ги обикнах ...
- Добре, - казал Дяволът - може ли да дойда с теб?
- Не, - казал Ангелът - когато те видят, хората ще се уплашат и ще се разбягат. Ще ида сама.
Ангелът се спуснал в подножието на планината и се отправил към селото. Хората боязливо гледали странната девойка в белоснежни одежди.
- Коя си ти?
- Аз съм Ангел - отвърнала девойката. - Отлитам от вас и дойдох да се сбогувам.
- Не ти вярваме! Ангели не съществуват.
- Но как така?
- Ти не си Ангел. Нямаш крила.
- Но аз бях! Не помните ли как ви помагах по време на суша, довеждайки дъжда?
- Не е вярно. Дъждът идваше сам.
- Не помните ли как лекувах децата ви, когато боледуваха?
- Не е вярно. Изцеляваха ги лекарствените треви.
- Не помните ли как събирах влюбените сърца, които се стесняваха да разкрият един друг чувствата си?
- Не е вярно. Хората сами съединяват сърцата си.
- Значи не ми вярвате? - разплакал се Ангелът.
- Не само че не ти вярваме, а смятаме, че си вещица.
- Но защо? Аз ви носих само добро!
- Не ни трябва твоето Добро! Ние сами знаем какво е Добро и какво Зло. Ти си вещица, дошла тук, за да ни изкушава ...
Пребили я с камъни, до смърт. Дяволът, виждайки това, се спуснал от върха на Планината в селото. Но било вече късно.
Ангелът умрял в ръцете му.
- Защо я убихте? - изригнал гневът му.
- Тя беше вещица!
- Но нима тя не ви каза, че е Ангел небесен?
- Каза ни, но ние не й повярвахме.
- Тогава ще ви се наложи да повярвате, че аз съм Дяволът! - разгневено изкрещял той, ридаейки над тялото на убитата девойка.
На него хората повярвали, защото той поразил селото с камъни, падащи от небесата, а жителите му с мълнии.
После взел на ръце убитото момиче и се изкачил на върха на Планината. Сърцето й не биело. Той я положил под мистичния огън, който виждат пътниците на върха в нощи на пълнолуние. Сложил в ръцете и дяволското си сърце и я покрил с ангелския пух.
И днес Ангелът лежи на върха на Планината, а Дяволът ходи на гроба му и с часове плаче над него, защото Злото може да обикне Доброто, както и Доброто може да обикне Злото, защото едното не може без другото, а Любовта е тази, която обединява тези две понятия и само Любовта е вечна като Бог или Дявол ...
 

                                                                      Историите, които ме научиха да живея

петък, 27 април 2012 г.

Историята на семейство Рокфелер

Историята на семейство Рокфелер

Rob Wile
rockfeller political cartoon standard oil

Сред известните фамилии, Рокфелер, заемат специално място. Докато другите са загубили пари или влияние, Рокфелерите продължават да държат огромна империя.


Рокфелер са най-вече емигранти, в САЩ, от Германия през 1720.


Отначало фамилията се е произнасяла като «Рокенфеллер».

Джон Дейвисън Рокфелер е роден през 1839 год.


 Неговият баща имал временна работа, докато през 1832 г. семейството се премества в Кливланд.Звездният час на Джон настъпва по време на гражданската война.

На 20-годишна възраст той създава свое бизнес-партньорство и за сметка на доходите от продажбата на храни и напитки на съюзническите сили натрупва състояние. До края на войната, той спечелва 250 хиляди долара.


Края на войната съвпада с началото на петролния бум в страната..


Кливланд се превръща крупен логистичен възел за претоварване. Джон не бил за идеята за търговия с плодове и зеленчуци, и през 1865 г. той осребрява своя дял в партньорството, за да инвестира в нефтопреработващата промишленост.


Бизнесът се разраства и през 1870 г., Джон обединява своите авоари в Standard Oil.



В момента на основаването на компанията, тя е струвала един милион долара.

Това била най-голямата компания в страната.

Истинският пробив за Standard Oil става т.н. схема на отдаване.


Конкуренцията за трафика на между железните пътища е брутална. Така през 1872 г. Джон Д. Рокфелер, заедно с единомишленици от Southern Improvement Company, с цел да смаже малкия бизнес в рафинирането на петрол, подкопава дейността им за сметка на железопътните тарифи.

 

Схемата се оказва скандално ефективен и довежда до това, което станало известно като "Кливландската касапница."



Когато най-накрая, страстите утихнали, Standard Oil притежавал 22 от 26 -те рафинерии в Кливланд.


18 септември 1873: "Черният четвъртък" довежда до 6-годишната глобална депресия. Но не и за Standard.



Компанията е взела в ръцете си рафинериите от Aллеганските планина до Ню Йорк.


На 38 годишна възраст, Рокфелер контролира 90% от капацитета на рафинериите в страната.


През 1879 год. той е в числото на 20-те най-богати хора в страната.

В 1883 год Джон Рокфеллер, със семействто си решават да се преместят в Ню-Йорк.


Щаб-квартирата на Standard е била построена в центъра на Бродуей. Първоначално сградата има общо 9 етажа.

 

Бидейки изцяло възстановена през 1920 година, тя остава и до днес, известна като сградата на Standard Oil.



През 1880-те, Рокфелер укрепват своята власт в страната и света.

И според скандалната журналиста Ида Taрбил, с цел засилване на властта си,  тероризират конкурентите си.

Писмо от малък производител, който тя открива, го описва като представител на Standard Oil, който го "преследва за около два дни", "е бил силно застрашен" и "да разговоря с хората в семейството, докато мен ме е нямало."


В крайна сметка, страната ни беше хваната за гушата от Рокфелер. През 1890 г. Конгресът прие Закона на Шърман.


Сенаторът Джон Шърман е негов основен автор. Почти сигурно основната му цел е да се доверите на Standard Oil, но това ще отнеме още 21 години, за да се разбие тръста.

Законът остава в сила и до днес.


Водено от президента Рузвелт, правителството е подало, най-малко, три съдебни дела срещу Standard.


По ирония на съдбата, правителството само допълнително обогатява Джон Д. Рокфелер.


Продажбата на активите на Standard му донесла чиста печаба от 900 милиона долара.

Рокфелер доживял до 98 лет.

Той се смята за най-богатия човек в историята на страната

Джон Рокфелер имал само един син – Джон младши.

Но имал четири дъщери - и в първата половина на на 20-ти век, списъкът за достиженията на семейството се увеличил драстично.

 

Джон младши отворил петролната компания, но след това се занимавал с недвижими имоти.


През 1930 г. той инвестира $ 250 млн. долара за изграждането на Рокфелер център. Той е завършен през 1939 г., и по това време станала най-голямата частна търговска сграда.


Също през 1930 г., Джон-младши става най-големия собственик на Chase Bank.


Банката придобива компанията му, Equitable Trust, която оттогава се е превърнала в синоним на името банката. По-късно, по-малкият син на Джон, в продължение на 11 години, ще бъде изпълнителен директор на банката Chase. През юни тази година Дейвид навършва 98 години.

 

След Втората световна, Рокфелер дарява земята, на стойност $ 8,5 милиона, която става дом на Организацията на обединените нации.


Земята е обявено за международно територия.

 

След Джон младши, следващия главен в семейство Рокфелер е другият му син - Нелсън.


Той започва да се занимава с политика още в ранна възраст и на 36 години е назначен за помощник държавен секретар за отношенията с Латинска Америка.


През 1958 г. той се кандидатира за губернатор на Ню Йорк.


Побеждавайки своа съперник, Aверила Хариман, той прослужва на тази позиция четири мандата до 1973 г..

 

Междувременно, братът Нелсън, Джон III, пожертвал 175 милиона долара за изграждането на Lincoln Center.


Който бил завършен през 1966 год.

Нелсън умира през 1979 год от сърдечен удар.

Обстоятелствата по инцидента са няколко ... пикантни ..., защото по време на пристъпа, той бил на посещение при една 25-годишна дама на име Меган Maршак.


Най-известният Рокфелер днес е сенаторът Джей Рокфелер.



Така също, сигурно сте чували за компанията ExxonMobil.


Тя е наследник на Standard Oil.

През 2011 г. това е
най-голямата компания по приходи в света

Edin material na :  zahariada

сряда, 25 април 2012 г.



Китайският език -официален език в ООН !
 
Правителството утвърди промяната, направена през далечната 2007 г.
 
 
 
Китайският - официален език към ООН, сетиха се у нас
 
Правителството утвърди направената през 2007 г. промяна в Устава на Световната организация по туризъм (СОТ) към ООН, с която китайският език беше приет за един от официалните езици на организацията.
Решението беше взето по време на Седемнадесетата сесия на Генералната асамблея на СОТ, проведена в Колумбия. То ще влезе в сила след като две трети от страните-членки го подкрепят. Така официалните езици на СОТ ще бъдат арабският, английският, китайският, френският, руският и испанският.
С решението си България заявява отново своето намерение да развива добри политически и икономически връзки с Китай, които да разширят и обогатят двустранното взаимоизгодно сътрудничество, съобщават от МС.

петък, 20 април 2012 г.

Римския клуб


Римския клуб


Организацията, на която голям брой от членовете са и членове на Съвета за Чуждестранни Връзки (СЧВ), е Римският клуб. Римският клуб твърди, че е неформална организация, на по-малко от 100 души, които по собствените им думи са: “... учени, предагози, икономисти, хуманитаристи, индустриалци и държавни служители на национално или международно равнище...” Сред тях има членове на фамилията Рокфелер. Около 25 членове на СЧВ участват в американското дружество на Римиският клуб.

Image Клубът води начлото си от април 1968 г., когато ръководители от пет различни страни се събират в Рим по покана на Аурелио Печеи, виден италиански индустриалец, имащ тесни връзки с корпорациите “Фиат” и “Оливети”. Организацията твърди, че има решение на въпроса за световния мир и напредък. Обаче тези решения винаги подкрепят идеята за единно световно управление за сметка на националния суверинитет. Римиският клуб е натоварен със задачата да контролира разделянето на света на региони и унификацията на целият свят, затова може да се каже, че клубът е една стъпка над Билдербергите в йерархията на единния свят. (Основателят на Римиският клуб е бил близък сътрудник на Билдербергите). Доколкото бях в състояние да установя, повечето от директивите за планиране на световното управление, понастоящем идват от Римиският клуб .

   
Това е официалния Е-мейл адрес на клуба : http://www.clubofrome.org/



Ето как светът в 2052, е описан от "Римския клуб", от гледна точка на неговата философия на ръководство и предполагаемо лидерство:

1. Преразглеждане на стойностите за ефективното развитие на обществото

2. Практическа и теоретично развитие на новата икономика, което позволява:

2.1. Да даде точна оценка на природните и социални ресурси

2.2. Създаване на нови глобални финансови пазари, гарантиращи стабилност,  отговаряща на нуждите на човечеството със стоки и услуги

2.3. Създаване на достатъчно работни места за предоставяне на универсални финансови благосъстояния

3. Създаването на необходимите неправителствени организации, на глобално, национално и местно ниво

Тук са шест необходимите условия за формирането на бъдещето:

1. Социалните ценности са важни за създаване на стабилност и справедливост, трябва да бъдат свързани със всички икономически решения.

2. Глобалната икономика ще прави точна оценка на природните и човешките ресурси, пазари, работещи прозрачно и честно, предоставяне на обществени блага и услуги, с цел да се гарантира нейното устойчиво развитие.

3. По-справедливо разпределение на доходите в рамките на и между държавите.

4. Гарантиране на човешкото право да получава пълната заплата, достатъчна да осигури висок стандарт на живот. Създаване на работни места, имащи висш приоритет на инвестициите, необходимостта от обезпечаване на безработните да се взима предвид при вземане на решения.

5. Околната среда представлява биофизична и икономическа стойност, така че екологичните фактори са ограничаване на човешката дейност. Светът никога не трябва  да изпитва претоварвания.

6.За осигуряване на стабилен преход към новия устойчив глобален свят, за глобалното, национално и местно ниво трябва да се създадат необходимите административни структури.


Ние  сме на прага на Първата Глобална Революция.

(може ли да има революция , когато Идеята не овладява народните маси , а се формира от огромна медийна манипулация ? )

             Въпросът е : Ние , народът искаме ли това , което
искат световните елити ?...и по-важното ...Дали Бог , като Творец на този свят (  негов  създател и собственик - де факто и де юре )
ще допусне това ?...



четвъртък, 19 април 2012 г.

Огромен подземен град открит в Румъния






Няколко човека вече ми сигнализираха за тази новина и реших да я публикувам, защото явно е интересно стечение на обстоятелствата за хората чели книгата на Раду Чинамар. За повечето читатели ще изглежда като новина, но истината е, че отне 13 години на бавноразвиващите се медии да съобщят нещо, което е известно от... 13 години, duh! Вече сме ви съобщавали за това „откритие“ в следговора на Подземните Тайни на Румънския Сфинкс“. Ето и самата „новина“ и малко допълнения към нея в края:

Огромен подземен град с площ от 200 квадратни километра е открит под древната столица на тракийското племе даки – Сармизеджетуса (Западна Румъния).
Румънските археолози са успели със съвременна техника да определят разположението на 75 големи помещения, свързани помежду си с тунели и тайни коридори.
Археолозите предполагат, че там е имало древен град с инфраструктура, предназначена не само за отбрана, но и за живеене.
Смята се, че комплексът е бил изграден през първи век от н.е. или дори по-рано.
Сармизеджетуса е била главен военен, религиозен и политически център на независима Дакия, резиденция на дакийските царе, включително и на последния цар Дечебал.
Градът бил разрушен от римските войски по време на дакийските войни.
Самият цар на даките, чиято войска претърпяла поражение през 105 година от н. е. от римски легиони, се самоубил, а отсечената му глава и дясната му ръка били изпратени на император Траян.
Град Сармизеджетуса бил унищожен, а сегашната територия на Румъния била наречена провинция Дакия, където започнали да се заселват римски легионери и жители на римската империя.
Първата победа на император Траян над даките била в южната част на съвременна Румъния в района Адамклиси, което е отразено на барелефни колони, носещи името му.
При боевете са загинали пет хиляди легионери, както и няколко високопоставени военачалници, чиито гробове са запазени до днес. Даките, загинали при сраженията, били неколкократно повече от убитите легионери.
По време на управлението на режима на Чаушеску на мястото на сражението бил издигнат огромен монумент и е създаден етнографски музей.
Румънските археолози вече години наред работят над разкопките на древната дакийска столица, където са открити много артефакти, както и много златни украшения, които има вероятност да са принадлежали на самия Дечебал или на близкото му обкръжение.
През 1999 година Сармизеджетуса бе включена в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Сармизеджетуса, разположена на 1200 метра надморска височина, е била стратегически отбранителен комплекс.
Една от загадките на даките се състои в това, че за изчезването им няма останали писмени документи.
Възможно е в открития подземен град археолозите да успеят да открият някакви документи за историята на гордия и войнствен народ, предпочел гибелта пред варианта да се предаде на завоевателя, отбелязва ИТАР-ТАСС.


                                                                                           http://www.vesti.bg




Както виждате медията постепенно, малко по малко започва да обявява неща, които до скоро се смятаха за табу. Множество фактори излизат наяве, които потвърждаватизследванията ни в следговора „Окултните войни на Балканите“ в книгата от страница 283 до 286. Ето и малък откъс оттам по въпроса, за тези, които още не са я чели:

„Това ни поведе и към друга следа. Разбрахме от Питър Муун за едно от местата, които е посетил по време на престоя си в Румъния – херметическото светилище на даките Сармизеджетуса.
През 1999 г., учени направили многоаспектно изследване на комплекса Сармизеджетуса, използвайки специално оборудване, с което засекли погребани стени и обекти. По този начин се видяло, че под Сармизеджетуса и други дакийски крепости в околността, има огромен и компактен военен и цивилен архитектурен комплекс, с множество ядра, който заема площ от 200 квадратни километра. Той е богат на злато и съдържа множество аспекти, които се датират отпреди дакийската цивилизация.
Плановете на този древен град, с големина колкото Букурещ, били събрани в папка и изпратени на Министерството на Културата, но институцията не е обявила нищо по случая.
Местните потвърдили пред Питър, че под Сармизеджетуса има много руини на цивилизации преди дакийската. Очевидно говорим за атлантски културни комплекси. Най-интересното е, че докато Румъния била под комунистическо управление, руснаците са дълбали около Сармизеджетуса и са стигнали до подземията й. Естествено, отнесли всичко намерено с хеликоптери. Това разбира се е повтарящ се мотив, защото повечето от вас са чували същата история за Перперикон, откъдето руснаци изнасят с черни хеликоптери огромни саркофази, пълни с незнайно какво. Очевидно става въпрос за подразделение на КГБ, подобно на „Департамент Нула“. Русия, наред с Китай, е много напред открай време в тези отношения и очевидно е събрала всичко възможно по-важно и достъпно от своите комунистически сателити.
Най-интересни са откритията, които направихме във връзка с топонимите обаче! Навярно повечето читатели са наясно, че някога това са били общи за всички траки земи. Народните носии на населението около Сармизеджетуса днес са на практика идентични с българските. Тогава падна и голямата бомба. Можете ли да познаете как се казва местността, в която се намира Сармизеджетуса? Казва се... Градище! Точно така – както се казва и върха, където е разположена гробницата на Бастет! Това прави директна окултна връзка между двете места, ако не чрез подземна тунелна система (която така или иначе е факт), то поне на енергийно ниво. Знаете, че древните не са давали случайни имена на своите владения и местности, а факта, че на практика имаме идентични топоними, говори много! Това обаче не е всичко. Планината, в която се намира Сармизеджетуса се казва... Оръжие! Както виждате, говорим за румънска територия, но имената са си останали български още от едно време. На база на горната връзка, това ни дава допълнителна езотерична следа, че това, което по същество се намира в гробницата на Бастет в Странджа е оръжие. Което е интересно, защото в светлината на „Документите Тера“, можем да раздробим името „Bastet“ на „BA-SSS-SHET“ (и много други подобни комбинации – следа, която ни бе подсказана от наш познат). Което ни препраща към различни извънземни взаимовръзки.
Отново, наред с румънската история, имахме различни синхроничности по време на направата на тази книга, свързани с Бастет и Сармизеджетуса. Името на Людмила Живкова се въртеше покрай нас по различни поводи. Дори по стечение на обстоятелствата се запознахме с един виртуозен италиански пианист, който като дете е посетил България по покана на Людмила във връзка с нейната инициатива „Знаме на Мира“. Макар той да не можеше да си спомни нищо конкретно за нея самата, факта ни показа, че тази енергия също тече около нас. Докато Питър Муун беше в България пък, заедно посетихме Свещарската могила и Демир Баба теке. Когато влязохме в информационния център да платим билетите си, окото ни бе привлечено от романизирана книга, която носи името „Градът на Вълците“. Тъй като по онова време бе изминал само месец от издаването на „Документите Тера“ (където основната тема е за извънземни от Сириус приличащи на вълци), заглавието веднага хвана вниманието ни. В книгата се говори за Залмоксис (който е елемент от нашето изследване и ще прочетете за него по-нататък) и други мистерии около комплекса Сборяново. В книгата обаче се споменаваше и имаше снимка на... Сармизеджетуса! Обстоятелствата разбира се бяха показателни, защото бяхме с Питър Муун, който идваше в България от Румъния, за да изследва тракийските мистерии, а ние попаднахме на книга, която свързва България със Сармизеджетуса под заглавие, което има пряко отношение с наше току-що приключило изследване, продължило почти 3 години! И макар в „Градът на Вълците“ да нямаше нищо друго, което да представлява особен интерес за нас, знакът бе повече от очевиден.
Това доведе до изследването на Сармизеджетуса, което пък доведе до горните разкрития относно топонимите и гробницата на Бастет. Още по-интересно става, когато ситуираме цялата тази картина в светлината на описаното от Раду за Бучеджи.
Нека погледнем фактите. Какъв е шанса, в две съседни държави да има две подобни съоръжения, които: да са под земята; да имат странни енергийни защити; и двете да съдържат холографска технология; и двете да са открити чрез сателити – в нашия случай чрез английското MI-6, в румънския – чрез Пентагона; отгоре на всичко има и тибетска връзка между двете истории, която засега няма да разкриваме, защото е свързана с втората книга на Раду. След всичко това, какъв е шанса, двата комплекса да не са свързани? Много малък. Лично ние смятаме, че намиращото се в Странджа е мини-версия на намиращото се в Бучеджи. А чуждите служби проявяват интерес към това (и американци, и руснаци са знаели за Странджа преди българите). (...)“





Източник :http://parallelreality-bg.com/

сряда, 18 април 2012 г.

В началото бе Словото...







В началото бе Словото...

                                                Думата “пентаграма” е гръцка и е трудно да се преведе на български. "Пента" означава числото 5, а "грама" е производно съществително от глагола grapho- пиша (grapho>> *graphma> gramma) и означава писмо във всички оттенъци на смисъла, който и ние влагаме в тази дума: “нещо написано”, “пощенска кореспонденция”, “писменост”, “писмен знак”. Значи това име не ни дава нищо особено. Буквално може да се преведе като “нещо написано 5 пъти” или “5 написани неща” . Едно по-старо и малко популярно име на този символ, обаче ни дава повече: “Пенталфа” - “5 пъти Алфа” или просто “5 Алфи”. И наистина, ако човек се вгледа в така начертаната петолъчна звезда, ще види пет главни букви “Алфа”, завъртяни под ъгъл и преплетени така че да дават правилна геометрична фигура, с особени пропорции.









Древните магове очертават знака на прага на вратите си, за да попречат на злите духове да влязат, а на добрите - да излязат. Това зависи от посоката на лъчите на звездата. Два лъча навън отблъскват злите духове, два лъча навътре ги задържат като затворници; само един лъч навътре пленява добрите духове. (според Елифас Леви)




Семената на Ябълката образуват ПЕНТАГРАМ !
За добро или за зло АДАМ и ЕВА яли от забраненият Божи плод !






( Това е блог за досетливи ! Предполагам,че тези ,които вече са прочели тази страница са открили неслучайното присъствие на думичката АБРАКАДАБРА ,редом с темата за ПЕНТАГРАМА. Тази вълшебна дума съдържа в себе си 5 алфи , т.е. 5 единици защото в нея се съдържа 5 пъти буквата "А",освен всичко друго ,което би могло да се изтълкува,разчитайки скрития смисъл на думата.)"





Пентаграмът и Петър Дънов

Още в древно време е известен Пентаграмът. Той е даден от Великите Посветени в окултните школи. Обаче е даден със своите линии, без никакви картини, думи и букви. А Пентаграмът в такъв вид, какъвто го дава Учителят, Му е даден отгоре през последните години на ХІХ век. На Търновския събор в 1914 г. Учителят го даде на учениците, присъстващи на събора.
Пентаграмът, това е пътят на ученика. Това е пътят, който човек извършва за постигане на съвършенство.
Пентаграмът представлява самия човек. Върхът, който е обърнат нагоре, представлява главата на човека. Двата странични върха представляват двете ръце, а долните два върха – неговите крака.
Пентаграмът има три части: външен кръг, вътрешна част и център. Ще ги разгледаме поотделно.

Външният кръг

Външният кръг е пътя на човека, който е още в началото на своето развитие. Външният кръг е изразен в пет картини, които ще разгледаме по ред.
1. Сабята
Външният кръг започва със сабята. Какво означава сабята в случая? Това е пътят на насилието. Значи, в началото на своето развитие, когато е още млада, неопитна душа, човек си служи с насилие. Той мисли, че всичко му е позволено, че може да прави насилие, неправди, всичко, каквото си иска, без да мисли за последствията.
2. Чашата
Обаче, който върши насилие, ще си научи урока рано или късно. Законът е: Насилието ражда насилие. За онзи, който върши насилие, ще дойдат последствия, страдания. Това, именно, представлява чашата. Чашата е символ на страданието. Страданието е метод за пробуждане на човешката душа.
Чрез страданието човек започва да разбира, че насилието, неправдата не е метод, с който трябва да си служи. Значи, чрез страданието човек добива един урок.
Може би не всякога той вижда връзката между насилието, което е вършил, и страданието, което иде след него. Но когато след смъртта отиде горе, ясно вижда тази връзка и взема решение, като дойде следния път на земята, да води друг живот, да не минава през страдание.
Страданието има и второ значение. Има окултен закон: Страданието се превръща в любов. Страданията, през които минава човечеството, подготвят новия човек, човекът на любовта.
Учителят прави следното сравнение: “Като бият млякото, то дава маслото.” Млякото тук символизира любовта.
Страданието е временно явление в живота. Ще дойде време, когато страданията ще изчезнат от света, защото ще изчезнат причините, които ги създават.
Страданието има трето значение. Новите идеи идат от Слънцето. Човек не може да ги възприеме, ако не е префинен неговият организъм. Това става чрез страданията. Затова има закон: Винаги раждането на една нова идея в човека се предшества от страдания. Значи, третото знчение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждането на новите идеи в човека. Обаче, в бъдеще ще възприема новите идеи без да минава през страдания, понеже ще има префинен организъм.
Затова Учителят нарича страданието “бич в повдигнатата ръка на Бога”.
3. Книгата
След чашата иде книгата. Чрез страданията, които минава, човек почва да научава книгата на живота, изучава законите на живота, гледа да спазва тия закони. Обаче, в тая фаза е още в началото на своето пробуждане. Той чете в книгата на живота още първите уроци.
4. Свещта
Човек, като чете в книгата на живота и на цялата природа, добива просветление. Нова светлина озарява съзнанието му. Това е свещта. Чрез тая свещ, чрез тая светлина, човек почва да вижда величието и красотата на Божествения план, който води човека от тъмнина към светлина, от робство към свобода, от несъвършенство към съвършенство, от греховност към чистота, от невежество към знание.
5. Жезълът
Чрез четене на книгата, чрез това просветление човек добива известна власт над себе си. Това, именно е жезълът. Той вече е извлякъл поука от изучаването на живота и се старае да владее себе си, да управлява себе си. Учителят казва: “Човек трябва да стане цар, но цар на себе си, да владее себе си.”
Жезълът означава, че човек вече има известно съмообладание. Той гледа да се въздържа, когато в него дойде желание да прояви своята низка природа. Той се учи да я владее, да я контролира, да я управлява. Това е жезълът.
Жезълът има и друго значение. Човек, при тая фаза на своето развитие, се учи вече да манипулира с известни природни сили и закони, да си служи с тях.
С това се завършва външния кръг в развитието на човека. Човек на външния кръг, това е животът и пътят на светския човек. Както виждаме в Пентаграма, първите пет картини: сабята, чашата, книгата, свещта и жезълът са вън от петолъчната звезда на Пентаграма. Това показва, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек. Влизането в самия Пентаграм, това е началото на ученичеството.

Вътрешната част на Пентаграма

След изминаването на външния кръг, човек минава във вътрешната част на Пентаграма. Човек вече съзнателно работи върху себе си, работи за своето повдигане и усъвършенстване. С влизането в тая част на Пентаграма почва пътят на ученика. Досега външния живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в свои ръце. Това значи вече влизане в Божествената школа. Той почва съзнателно да работи за изработването на Божествени добродетели, които характеризират съвършения човек. Един английски писател казва: “Когато видя, че един човек работи върху себе си за своето усъвършенстване, аз се изпълвам със свещено благоговение, един свещен трепет ме изпълва. Чувствам, че се намирам пред нещо велико. Всички преходни работи бледнеят пред това.”
Тук пак има пет стъпки. Всяка стъпка се илюстрира с една картина. Ще ги разглеждаме по ред. В началото на всяка линия на Пентаграма има нарисувана една картина и в продължението на същата линия е написано името на добродетелта.
1. Първа картина: Стълба и удобни стъпала, които водят към една врата.
Заедно с влезането на човека в пътя на ученика, почват изпитанията му. Разбира се, когато човек е в началото на своето развитие, дават му се по-леки изпити, които той е в състояние да издържи; по-тежки изпити той не би могъл да издържи, те не са по силите му. Затова се почва със следната картина: стълба с удобни стъпъла. Щом стълбата е удобна, това показва, че изпитите, които почва ученикът, са по-леки.
Тия изпити са най-разнообразни. Те постоянно се срещат в живота на човека. Тук ще дадем само три примера.
Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща в живота, човек губи кураж, своя вътрешен мир, изгуби самообладание и отпадне духом, той е пропаднал в изпита. За пример: човек е изгубил ценен предмет. Да кажем, че някой е правил изследвания в течение на 20 години и приготовлява научен труд и този труд е изгубен. Да не трепне окото и сърцето му. Все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствието на духа си, да не изгуби самообладание. Ако изгуби присъствието на духа, самообладание, значи не е издържал изпита си.
Друг пример: Минаваш покрай едно страдащо същество. У тебе се явява подтик да му помогнеш, обаче ти идва мисълта да си вървиш по пътя, да го отминеш. Ако направиш последното, значи не си издържал изпита си.
Или събужда се човек през нощта и у него се явява желание да се помоли. Ако си каже: “Студено ми е, уморен съм” и не стане, той не е издържал изпита си. Той трябва да победи своята инертност, да стане и да направи това, което е решил.
У ученика в тая фаза на неговото развитие почва зазоряване на Истината (виж картината). Какво значи зазоряване на Истината? Бог е Истина. Затова зазоряването на Истината значи начало на познаване на Бога. У ученика се явява подтик да върви в Божия път, да изпълнява Божествените закони, да изпълнява волята Божия. Разбира се, както казахме по-горе, сега имаме само зазоряване на Истината, а ученикът ще я познае в нейната пълнота по-късно, след като мине през Любовта и Мъдростта.
2. Втора картина: Начало на връзката с Христовия Дух.
Като достигне до тая фаза на своето развитие, Христовият Дух почва да работи върху ученика. Той вече е направил първата връзка с Христовия Дух. Това именно е изразено във втората картина на Пентаграма. Разбира се, това е само началото. Това не е пълното вселяване на Христовия Дух в човека. Христовият Дух почва да го ръководи отвътре.
В тая фаза на своето развитие ученикът постепенно влиза в Пътя на Правдата и Справедливостта.
Какво значи Правда на мистичен език? – Правдата, от дълбоко гледище, има две значения, които ще изложим тук:
Първо значение на Правдата или Справедливостта:
Всяко същество, което срещаме в живота си, заслужава да бъде почитано и уважавано, защото като творение на Бога, то има известна мисия, която му е определена от Бога. Това същество, макар сега да е на ниска степен на развитие, има велико бъдеще. То ще се издигне постепенно в пътя на съвършенството.
Такива отношения трябва да има човек към всички същества без разлика: човек, вол, кон, птичка, дърво и др.
Второ значение на Правдата:
На всяко същество, със самото раждане на земята, природата му е дала известен кредит; то има право на благоприятни условия на живот за развитие. И тия права трябва да му се дадат. Тия права има всяко същество, без разлика дали е човек, вол, кон, дърво и прочее.
Ученикът се учи в този стадий на своето развитие да живее по закона на Правдата. Разбира се, той ще прави само първите стъпки в това направление. В бъдеще, заедно със своя напредък, той постепенно ще разбира Правдата и нейната дълбочина и същина.
3. Трета картина: Стръмен каменист път, който води до здание с тесни врата.
В тази фаза на своето развитие, ученикът почва по-сериозни, по-трудни изпити в своя път. Това е показано в Пентаграма с един стръмен и каменист път. Кърви ще потекат от нозете му, докато се качва по този път до зданието. Вратата на зданието са тесни. Тук важат думите Христови: “Влезте през тесните врата, защото просторни са вратата и широк е пътят, който води към погибел”.
Нека дадем няколко примера от тия по-трудни изпити:
Един от изпитите е любов към врага. Когато някой ти е враг и ти прави пакости, ти да не се озлобиш, да му простиш и да го възлюбиш. Учителят казва, че любовта към врага е една от най-трудните задачи. Има закон: Истинско прощаване има, когато е придружено с любов към онзи, комуто прощаваш. В една лекция на младежкия клас Учителят казва” “Кои хора са велики? – Тия, които имат любов към врага.”
Друг пример: Когато минаваш през някое голямо страдание, например тежка болест или друг вид страдание, да не се обезсърчиш и обезвериш, но да запазиш мира и радостта си, като съзнаваш, че всичко е за добро или ще се превърне на добро. Това е изпита на Йова. Всеки ученик в пътя на своя възход непременно ще мине през изпита на Йова. Това е изпит за добиване на посвещение. Изпитът на Йова е най-големият изпит през тази фаза на развитие на ученика.
Една сестра попита веднъж Учителя в разговор:
- Нашите страдания не са ли подобни на изпита на Йова?
- Не. Вашите страдания са още страданията на актьора, който играе на сцената.
Трети пример: Ако един ученик се съблазни от жажда за власт, слава, богатства и пр., и за цената на тия неща изневери на своето убеждение, на своята връзка с Бога, той е пропаднал в изпита си.
Има много примери за подобни изпити.
По-рано, в древните окултни школи, ученикът минаваше през изкуствени изпити, създадени от неговите ръководители. Сега, когато вече животът е сложен и разнообразен, няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ги предлага.
След като мине през подобни изпити и ги издържи, той е вече пречистен и е готов да приеме любовта.
След приемането на любовта, ученикът вече влиза в живота. Той чувства, че досегашният му живот е бил приготовление за влизане в истинския живот.
4. Окото: Следващата картина на Пентаграма е окото. Окото в случая символизира Мъдростта. Ученикът има по-дълбок поглед към нещата. Той е приел Божествената Мъдрост в себе си. Когато е бил във външния кръг, той е приел външно знание, а сега вече влиза в Божествената мъдрост. Портите на храма на Мъдростта се отварят пред него. Само на човека на любовта се отварят тия порти. Само нему се поверяват ключовете на висшето знание, знанието на великата Божествена наука. Защо? - Защото няма да злоупотреби с него за свои лични цели, за свои интереси, но ще го употреби за служене на Бога, на всички. Ако бяха поверили това знание на онзи, който не е минал през любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия на себе си и на околните.
5. Дървото на живота: След това иде картината: Дървото на живота. Ученикът проявява дълбок вътрешен живот, който се изявява в проява на добродетелите. Това е петото качество, което ученикът изработва в себе си след Любовта, Правдата, Истината и Мъдростта.
Що значи добродетел в дълбок смисъл на думата? Тук под добродетел се разбира добротворство, правене добро. А що е истинско добро? – истинското добро е това, което произтича от Любовта.
Кое е най-високото добро, до което човек може да достигне? – Това е служене на Бога. И така, в тая фаза на живота, ученикът се озарява от идеята, че едничкото осмисляне на живота му е в изпълнението волята на Бога и служене на Бога.
Учителят казва: “Проявата на любовта е вече служене на Бога. Щом проявиш любовта си, ти служиш на Бога.”
Обаче, коя е най-високата форма на служене на Бог? Коя е най-високата проява на любовта? Ето коя: да показваш на другите пътя към Бога; да помагаш за пробуждането на тяхното съзнание, за да познаят Бога; да печелиш души за Бога.
Пита се: По кое се познава, че си спечелил някого за Бога? Учителят казва: “Смята се, че действително човек е спечелен за Бога, ако и той от своя страна (да) почне да печели души за Бога.”

Центърът на Пентаграма

След като измине външния кръг и вътрешната част на Пентаграма, ученикът минава в центъра на Пентаграма. Този път също е илюстриран с картини. Това е пътят, който води към съвършенство, към вечния живот, към безсмъртие. Това е пътят на пълно самоотричане, пълно отдаване на Божественото дело, пълно отдаване в служене на Бога, на човечеството. Тук човек достига до висша проява на любовта. В тази фаза на своето развитие ученикът минава най-тежките и страшни изпити.
В центъра на Пентаграма са нарисувани няколко кръга. Това е Божествения Център. Тук става сливане на човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност.
Но за да дойде до този Божествен Център, той ще мине един голям изпит. Това е изпитът на Голгота. Той ще мине през Голгота. По пътя на тия кръгове са нарисувани две змии. Това значи, че той трябва да победи нисшата си природа, да я трансформира, да победи личния си живот. По този път ученикът ще мине през най-големите страдания. Ще бъде оставен сам, като че ли всички са го напуснали, всички са го изоставили. Като че ли всичко е пропаднало, като че ли всичките му стремежи и копнежи са били напразни, като че ли всичко е изгубено. Голяма тъмнина е около него. Той минава през един тъмен тунел.
В този момент той мисли, че е изоставен, обаче много Светли Същества бдят над него, треперят над него и гледат той да издържи този най-тежък от всички изпити. Ако в този момент той се обезсърчи, отпадне духом, той е пропаднал на изпита. Ако в този върховен момент той съзнава, че макар да е изоставен от всички, има Един, Който го обича и Който е винаги с него – това е Бог – той е издържал вече върховния изпит. В този момент той съзнава, че опората му е само в Бога. Ако той разбере това, той влиза в един нов живот на блаженство, на радост, на светлина, на свобода. Той е вече един от безсмъртните. Той е завършил вече човешката степен на развитие. Това е изпитът, който води към възкресение.
В центъра на Пентаграма има един кръг, през който трябва да мине.
И тъй, два са най-трудните изпити на ученика, преди да завърши своето развитие и да влезе в живота на безсмъртието: изпитът на Йова и изпитът на Голгота.
Всички тия изпити, през които минава ученикът, са необходими; чрез тях той развива ума и сърцето си, калява волята си. От друга страна, тия изпити, които са придружени със страдания, пречистват човека, пречистват нисшата му природа. Всичките му нисши мисли, чувства и наклонности изгарят в огъня, през който минава. Те са били пречка за проява на Божественото. Сега вече Божественото, висшата му природа, се проявява.
Около Пентаграма има нарисувани три букви: В, У, Ж. Тия букви означават: Великото Училище на Живота. В това училище човек се учи.
В това училище на живота от всяко преживяване човек се учи нещо. От всичко, което е поставено на пътя му, той се учи, напредва, равива своите способности и добродетели. Чрез опитностите, които добива, той развива своя ум, сърце и воля. От всеки човек, с когото се среща в живота, той се учи, получава нещо, защото всеки човек е специфична проява на Бога. Ученикът чрез общение с всеки човек влиза във връзка с Божественото, което работи в него. Не само общението с хората го учи и възпитава, но общението с всички други неща: цветя, дървета, звезди, планини, реки. И всичко, което гледа около себе си, действа върху него, учи го, развива нови страни на неговото естество. Препятствията, мъчнотиите, които среща в живота си, укрепват неговата воля, карат го да мисли, да разсъждава, за да намери начин да ги отстрани.
Това значат думите Великото Училище на Живота.
Около Пентаграма са написани няколко думи в кръг. Според окултната наука, кръгът означава благоприятните условия, в които е поставено едно същество. Животът на човека, както е описан в Пентаграма, е обиколен от този кръг и това показва, че при своето развитие по пътя на съвършенството, човек е поставен в благоприятни условия. Божественият Промисъл, Напредналите Същества и Бог са с него, помагат му и го крепят. Той винаги в своя път ще чувства пръста на невидимия свят. Когато е в безизходно положение, идват му на помощ отгоре. Това е проявата на Божествения Промисъл. Значи, човек в пътя на своя живот се ръководи от една любяща ръка. Това означава кръгът.
А думите, които заграждат Пентаграма в кръг, са: “В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа”.
Ученикът, като се учи във великото училище на живота и като изминава всички стъпки, които са показани в Пентаграма, пътеводна звезда в живота му става идеята, че в изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа. Това е крайният предел, крайният резултат от целия път, който извървява. Това е придобивката от целия извървян път. Това е венецът на неговите придобивки.
Учителят в разговор казва: “Някои считат Пентаграма като една мъртва форма, без никакво действие. Те много се лъжат. Пентаграмът е извор на живот, извор на светлина. От Пентаграма постепенно извира светлина и като лъчи се разпространява наоколо. Защо? – Защото Пентаграмът не е обикновена фигура, а е построен по окултните закони. Окултни сили действат в нея.”
Че действително е така, се вижда от един факт, който е знаел Гьоте. Когато Фауст начертава пентаграм на прага на своята стая, то Мефистофел не е могъл да прекрачи прага, за да влезе в стаята. Значи, Гьоте е знаел, че окултни сили се крият в Пентаграма. Това показва, че Гьоте е владеел окултни закони.
Трептенията, които излизат от Пентаграма, са силни. Те действат благотворно върху човека, повдигат го, вливат сили в него. Обаче ако в стаята, в която се намира Пентаграма, стават отрицателни работи: лоши мисли, каране, лъжи, престъпления и пр., то понеже трептенията на Пентаграма са дисхармонични с отрицателните трептения на тия прояви, става сблъскване между тия две противоположни трептения, а това действа разрушително и причинява нещастия. Затова опасно е в помещението, дето е Пентаграмът, хората да имат лоши мисли и чувства, да произнасят отрицателни думи и да вършат отрицателни постъпки.
Пентаграмът да е винаги обърнат с върха нагоре, дето са буквите В и У. Ако се обърне с върха надолу, той има отрицателно действие; това може да има нежелателни последствия. Ще дадем един пример: В един провинциален град едно лице построило в своята външна стълба каменен парапет от ред пентаграми, обърнати с върха надолу. Това семейство съвсем пропадна, завърши катастрофално и трябваше да се изсели от града.
Учителят е дал Пентаграма на учениците по две причини:
1. В Пентаграма нагледно и картинно е изложен пътят на ученика. Това, което е говорил Учителя в школните лекции на ученичеството, тук е дадено по друг начин. Ето защо, можем да кажем, че ученикът чрез Пентаграма има пред себе си изложен пътя на ученичеството. По този начин пътят на ученичеството става за него по-ясен и по-жив.
2. Понеже Пентаграмът е извор на светлина, която се излъчва във всички посоки, той има благотворно влияние върху ученика. Значи, Пентаграмът може да съдейства на ученика, понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които действат в него










Седемте Херметични Принципа


Това са:


1. Принципът на менталността
2. Принципът на съответствието
3. Принципът на вибрацията
4. Принципът на противоположностите
5. Принципът на ритъма
6. Принципът на причината и следствието
7. Принципът на рода